КЕШ 1967: Селтик проби катеначото и завладя Европа

„Беше непредотвратимо. Рано или късно Интер на Ерера, Интер на катеначото, на маргиналните победи, трябваше да плати за отказа да играе красив футбол“. Това написа португалският вестник „Мундо Деспортиво“, след като Селтик стана първият нелатински носител на Купата на европейските шампиони през 1966/67 г.

Победата на шотландския отбор дойде след открита игра срещу „негативния футбол“ на Интернационале (Милано), но ще се запомни повече с това, че мениджърът Джок Стeйн подреди десет родени в Глазгоу играчи на националния стадион в Лисабон. Местните момчета се справиха добре, отвръщайки на ранния гол на Сандро Мацола от дузпа и разрушителната тактика на Интер. С попадения през второто полувреме на Томи Гемел и Стив Чалмърс „детелините“ обърнаха резултата.

Италианският отбор беше фаворит да вдигне трофея. Въпреки че им бе нужен трети мач, за да отстранят ЦСКА (София) на 1/2-финалите, „нерадзурите“ елиминираха шампиона Реал (Мадрид) на 1/4-финалите с общ резултат 3:0. Качеството на Селтик също беше ясно след отстраняването на Цюрих, Нант, Войводина и Дукла (Прага).

Най-трудните им сблъсъци бяха на 1/4-финалите срещу Войводина, изненадващият палач на Атлетико (Мадрид) във втория кръг. 1:0 на „Селтик Парк“ след 0:1 в Югославия и момчетата на Стейн бяха готови да се подхлъзнат на банановата кора да играят трети мач, но се отърваха с гол с глава на Били Макнийл в 89-ата минута. През този сезон голямо постижение записа и Линфийлд. Шампионът на Северна Ирландия достигна 1/4-финалите, където загуби с 0:1 от ЦСКА в София, след 2:2 в Белфаст.

Селтик – Интер 2:1 (0:1)

0:1 – Мацола (7 мин) дузпа
1:1 – Гемел (63)
2:1 – Чалмърс (84)

Селтик: Симпсън, Крейг, Макнийл (к), Кларк, Гемел, Мърдок, Аулд, Джонстън, Уолъс, Чалмърс, Ленъкс

Треньор: Джок Стейн

Интер: Сарти, Пики (к), Бургнич, Гуарнери, Факети, Бедин, Бицикли, Корсо, Доменгини, Мацола, Капелини

Треньор: Еленио Ерера

Стадион: Национален, Лисабон
Публика: 45 000 зрители

 

Съдия: Курт Ченшер (ФРГ)

25 май 1967 г

Селтик - Интер 2:1 (видео) 

КЕШ 1966: Европа отново премина във властта на Реал (Мадрид)

Старите навици умират трудно, така че не беше голяма изненада, че Реал (Мадрид) се завърна на пътя на победата през 1965/66 г, за да вземе шестата си Купа на европейските шампиони. Поразяващото за този мадридски отбор беше, че на финала срещу Партизан излезе с 11 испанци, а капитан беше ветеранът Пако Дженто.

Друг стар кокал се наслади на нетолкова публична, но дори по-сладка лебедова песен в първия кръг срещу Фейенорд. Ференц Пушкаш отбеляза четири гола, последните му в Европа, а Реал преодоля загубата с 0:1 в Ротердам, за да продължи с общ резултат 5:1. След това същите малки шансове бяха дадени на Килмарнък и Андерлехт по пътя към 1/2-финалите. Там „Белия балет“ срещна шампиона Интер. Хосе Мартинес Пири подсигури победа с 1:0 на „Чамартин“ преди равенство 1:1 в реванша на „Сан Сиро“, което сложи край на надеждите на Интер за хеттрик от купи в турнира.

Друг забележителен резултат през този сезон се получи в Лисабон. Вдъхновен от Джордж Бест Манчестър Юнайтед наруши 100% домакински рекорд на Бенфика с триумф 5:1, който добави към успеха с 3:2 на „Олд Трафорд“ на 1/4-финалите. Ако в Юнайтед очакваха да отидат до финала в Брюксел, то трябваше да преживеят разочарование. Белградският Партизан отстрани англичаните с общ резултат 2:1 и стана първия финалист от Източна Европа. Още едно разочарование се готвеше и на финала, когато Велибор Васович изведе югославския клуб напред в резултата на стадион „Хейзъл“. Този път Реал имаше отговор и чрез головете на Амансио Амаро и Фернандо Серена в последните 20 минути взе трофея.

Реал (Мадрид) – Партизан 2:1 (0:0)

0:1 – Васович (55 мин)
1:1 – Амансио (70)
2:1 – Серена (76)

Реал: Аракуистаин, Пачин, Де Фелипе, Соко, Мартинес, Пири, Веласкес, Серена, Амаро, Гросо, Дженто (к)

Треньор: Мигел Муньос

Партизан: Шошкич, Юсуфи, Васович (к), Рашович, Михайлович, Ковачевич, Бецеяч, Байич, Хасанагич, Галис, Пирмайер

Треньор: Абдула Гегич

Стадион: „Хейзъл“
Публика: 46 745 зрители

Съдия: Рудолф Крайтлайн (ФРГ)

11 май 1966 г

Реал (М) - Партизан 2:1 (видео) 

КЕШ 1965: Интер на Ерера - завинаги в историята

Измежду 31 отбора, които влязоха в битка през 1964/65 г, Интернационале отново беше №1. „Нерадзурите“ повториха постижението на Реал (Мадрид) и Бенфика да спечелят купата в две поредни години, побеждавайки лисабонските „орли“ с 1:0 на финала на „Сан Сиро“. Теренът беше наводнен и кален, но и подхода към победата беше подобен. Този успех не беше за пуристи.

Появявайки се на четвърти финал за пет години, Бенфика имаше проблем освен с условията, които затрудниха техния стил на подавания, както и с гола на Жаир малко преди полувремето. Със сигурност късметът беше на страната на италианците от мига, в който УЕФА реши финала да бъде на техния стадион – прецедент започнат през 1956/57 г, когато Реал (Мадрид) среща Фиорентина на „Чамартин“.

Фортуна също беше гост в публиката, когато Интер премина Рейнджърс на 1/4-финалите. Отново и срещу Ливърпул, когато беше преодолян дефицит от 1:3 за победа с общ резултат 4:3 на 1/2-финалите. Европейският дебютант Ливърпул оспори редовността на гола на Хоакин Пейро, след като нападателят открадна тупната топка от вратаря Томи Лоурънс.

Докато Интер имаше проблеми, Бенфика обра точките за артистично присъствие. Еузебио и компания засрамиха Реал (Мадрид) с 5:1 на „Да Луш“ на 1/4-финалите, унижавайки и Вашаш с 5:0 на 1/2-финалите. Това си остана най-доброто за лисабонци в турнира.

Интер – Бенфика 1:0 (1:0)

1:0 – Жаир (42 мин)

Интер: Сарти, Бургнич, Факети, Бедин, Гуарнери, Пики, Жаир, Мацола, Пейро, Суарес, Корсо

Треньор: Еленио Ерера

Бенфика: Перейра, Кавем, Крус, Германо, Мачадо, Нето, Аугусто, Колуна, Торес, Еузебио, Симоеш

Треньор: Елек Шварц

Стадион: „Сан Сиро“
Публика: 85 000 зрители

Съдия: Готфрид Диенст (Швейцария)

27 май 1965 г

Интер - Бенфика 1:0 (видео) 

КЕШ 1964: Катеначото на Ерера качи Интер на трона на Европа

Сезон 1963/64 г маркира морска промяна в европейския футбол. Най-яркото доказателство беше финалът на Купата на европейските шампиони, в който воденият от Еленио Ерера Интернационале (Милано) победи избледняващия Реал (Мадрид) с 3:1 във Виена. Мощта премина в отбор, който беше синоним на стила катеначо.

Върху здрави основи, включващи либерото Армандо Пики и централния защитник Джачинто Факети, бившият треньор на Барселона Ерера пусна в атака испанеца Луис Суарес, бразилеца Жаир и Сандро Мацола, младият вътрешен нападател, чийто баща беше бившият капитан на Торино Валентино, който почина в самолетната катастрофа на „биковете“ през 1949 г.

Тази смесица се оказа твърде силна за Евертън, който загуби с 0:1 общ резултат в предварителния кръг, Монако, Партизан и на полуфиналите Борусия (Дортмунд). В другия поток на жребия шампионът Милан преодоля Норкьопинг, но имаше малшанса да попадне на набралия сила Реал (Мадрид) на 1/4-финалите. „Белия балет“ победи с 4:1 в испанската столица, а на реванша на „Сан Сиро“ отстъпи с 0:2 – достатъчно за среща с Цюрих, който бе лесна жертва.

Това беше последното оле за Пушкаш и Ди Стефано. 38-годишните нападатели не успяха да затруднят отбраната на Интер на стадион „Пратер“, а Мацола беше магичен в атаката на „нерадзурите“. Неговите две попадения бяха разделени от още едно от Аурелио Милани, а всичко което успя да направи Реал беше почетно попадение на Фело.

Интер – Реал (Мадрид) 3:1 (1:0)

1:0 – Мацола (43 мин)
2:0 – Милани (61)
2:1 – Фело (70)
3:1 – Мацола (76)

Интер: Сарти, Пики, Гуарнери, Бургнич, Факети, Танин, Суарес, Корсо, Жаир, Мацола, Милани

Треньор: Еленио Ерера

Реал: Висенте, Сантамария, Соко, Санчес, Пачин, Мулер, Ди Стефано, Фело, Дженто, Амаро, Пушкаш

Треньор: Мигел Муньос

Стадион: „Пратер“
Публика: 72 000 зрители

Съдия: Йозеф Щол (Австрия)

27 май 1964 г

Интер - Реал (М) 3:1 (видео) 

КЕШ 1963: Хеттрикът на Бенфика се спъна в Милан

Джани Ривера, Чезаре Малдини, Джовани Трапатони... само три причини Милан да бъде първият италиански победител в Купата на европейските шампиони през 1962/63 г. Друга бяха головете на бразилеца Жозе Алтафини. Той отбеляза 14 пъти в турнира, включително осемте срещу УС Люксембург в първия кръг, като хората на Нерео Роко преминаха през Ипсуич, Галатасарай и Дънди по пътя към финала.

Дънди стана вторият шотландски отбор достигнал полуфиналите, след Хибърниън през 1956 г, но победата с 1:0 на „Денс Парк“ не донесе утеха при загубата с 1:5 в реванша на „Сан Сиро“. Бенфика се стремеше към трета поредна титла, преминавайки по доста по-труден път към „Уембли“. Хеттрик на Еузебио отстрани Норкьопинг, а след това шампионът трудно премина Дукла (Прага), а после и Фейенорд с 2:1 и 3:1, за да достигне последния мач.

Повалянето на великан се падна на Андерлехт. Белгийският клуб взе първия си европейски скалп от внушителен съперник – Реал (Мадрид) – с победа 1:0 в Брюксел, след 3:3 в Испания в предварителния кръг. Финалът събра два Голиата сред централните нападатели – Алтафини и Еузебио. Последният откри резултата през първото полувреме, а първия отвърна през второто, реализирайки два пъти след асистенции на Ривера, за да даде победата на Милан с 2:1.

Милан – Бенфика 2:1 (0:1)

0:1 – Еузебио (18 мин)
1:1 – Алтафини (58)
2:1 – Алтафини (66)

Милан: Геци, Давид, Треби, Бенитес, Малдини (к), Трапатони, Сани, Ривера, Пиватели, Алтафини, Мора

Треньор: Нерео Роко

Бенфика: Перейра, Кавем, Мачадо, Крус, Фернандес, Колуна (к), Сантана, Еузебио, Аугусто, Торес, Симоеш

Треньор: Фернандо Риера

Стадион: „Уембли“
Публика: 45 700 зрители

Съдия: Артур Холанд (Англия)

22 май 1963 г

Милан - Бенфика 2:1 (видео) 

КЕШ 1962: Еузебио задържа Бенфика на върха в зрелищен финал

29 отбора влязоха в спор за Европейската купа през сезон 1961/62 г. Въпреки разрастването на турнира две известни имена направиха класически финал в Амстердам – Бенфика и Реал (Мадрид). Действащият шампион се бе подсилил с привличането на родения в Мозамбик нападател Еузебио и именно той вдъхнови отбора за победата с 4:3 общ резултат над Тотнъм на 1/2-финалите.

„Шпорите“, които преодоляха Гурник (Забже), Фейенорд и Дукла (Прага), бяха спечелили дубъл в Англия – първенството и купата, един от първокласните отбори в жребия. Друг такъв - Ювентус, с националите на Уелс и Аржентина – Джон Чарлс и Омар Сивори, подложи на истинско изпитание Реал (Мадрид) на 1/4-финалите. Гол на Алфредо Ди Стефано донесе минимален успех на „Белия балет“ в Торино. Италианците спечелиха със същия резултат на „Чамартин“, слагайки край на рекорда на Реал от мачове без загуба у дома в Европа. Поражението доведе до трети мач в Париж, който завърши 3:1 за мадридчани.

В тази форма и с Ди Стефано, Пушкаш и Луис Дел Сол на върха на кариерата си Кралския клуб представи голямо предизвикателство пред Бенфика, който беше смятан за щастлив победител срещу Барселона в предния финал. Хеттрик на Пушкаш даде предимство от 3:2 за Реал на полувремето. Лисабонският тим изравни с гол на Марио Колуна, а изгрявщата звезда Еузебио реши изхода на двубоя с две попадения продукт на мощни удари.

Бенфика – Реал (Мадрид) 5:3 (2:3)

0:1 – Пушкаш (17 мин)
0:2 – Пушкаш (23)
1:2 – Агуас (25)
2:2 – Кавем (34)
2:3 – Пушкаш (38)

3:3 – Колуна (51)
4:3 – Еузебио (65) дузпа
5:3 – Еузебио (68)

Бенфика: Перейра, Жоао, Германо, Мартинс, Кавем, Крус, Аугусто, Еузебио, Агуас (к), Колуна, Симоеш

Треньор: Бела Гутман

Реал: Аракуистаин, Касадо, Миера, Фело, Сантамария, Пачин, Техада, Дел Сол, Ди Стефано, Пушкаш, Дженто

Треньор: Мигел Муньос

Стадион: Олимпийски
Публика: 65 000 зрители

Съдия: Лео Хорн (Холандия)

2 май 1962 г

Бенфика - Реал (М) 5:3 (видео) 

КЕШ 1961: Бенфика наруши хегемонията на Реал

Футболните музи бяха добри към Реал (Мадрид). През сезон 1960/61 г монополът на футболистите в бяло приключи. Силите се изместиха от едната иберийска столица към другата – Лисабон.

Всъщност Бенфика дори не победи шампиона. Тази задача се падна на Барселона, който поправи неуспеха си от предната година, елиминирайки „Белия балет“ с 4:3 общ резултат във втория етап. Два гола на испанския национал Луис Суарес направиха Барселона първия отбор в историята на турнира избегнал загуба в Мадрид. Равенството 2:2 беше последвано от триумф с 2:1 на „Камп Ноу“ в реванша. Последваха победи над Храдец Кралове на 1/4-финалите и Хамбургер ШФ на 1/2-финалите (макар и с трети мач). Успехите направиха каталунците фаворити, но в Бенфика имаха други идеи.

Португалците постигнаха комфортни победи срещу Уйпещ, Орхус и Рапид (Виена). Най-сериозното препятствие пред играчите на Бела Гутман беше проблемът с публиката във Виена, който доведе до прекратяването на реванша от 1/2-финалите при общ резултат 4:1 за Бенфика. Финалът в Берн щеше да бъде доста по-напрегнат. Шандор Кочиш и Золтан Шибор вкараха за Барселона на същия стадион на който седем години по-рано загубиха световната титла с родната си Унгария. Попадения против логиката на играта на Жозе Агуас, Марио Колуна и автогол на Антонио Рамайец извадиха трофея от испанските ръце. „Орлите“ полетяха.

Бенфика – Барселона 3:2 (2:1)

0:1 – Кочиш (20 мин)
1:1 – Агуас (30)
2:1 – Рамайец (32) автогол
3:1 – Колуна (55)
3:2 – Шибор (75)

Бенфика: Перейра, Жоао, Фигуейредо, Мартинс, Нето, Крус, Аугусто, Сантана, Агуас (к), Колуна, Кавем

Треньор: Бела Гутман

Барселона: Рамайец, Фончо, Генсана, Грасиа, Вергес, Гарай, Кубала, Кочиш, Еваристо, Луис Суарес, Шибор

Треньор: Енрике Орисаола

Стадион: „Ванкдорф“
Публика: 33 000 зрители

Съдия: Готфрид Диенст (Швейцария)

31 май 1961 г

Бенфика - Барселона 3:2 (видео)

КЕШ 1960: Пета поредна корона за Реал след 10 гола

Реал (Мадрид) стана шампион на Европа за пети пореден път с може би най-запомнящата се победа – 7:3 над Айнтрахт (Франкфурт) в Глазгоу. Малцина си спомнят, че големият съперник Барселона почти спря отбора на Мигел Муньос към новия трофей.

Воден от треньора Еленио Ерера с атакуваща мощ от унгарците Золтан Шибор, Шандор Кочиш и Ладислав Кубала каталунският клуб победи Милан със 7:1 общ резултат, преди да премине през Уулвърхемптън Уондърърс на 1/4-финалите – 4:0 на „Камп Ноу“ и 5:2 на „Молиню“. На 1/2-финалите испанският шампион не успя да спре европейския първенец.

Реал преклони Жьонес Еш и Ница, запазвайки 100% си домакински си рекорд в турнира с победа 3:1 над Барселона в първия 1/2-финал. Две попадения реализира Алфредо Ди Стефано, а другото беше дело на Ференц Пушкаш. „Белия балет“ сипа още сол в раната с успех със същия резултат и в Барселона. Междувременно противникът на мадридчани Айнтрахт даде заявка за намерението си с 12 гола в двата полуфинала срещу шотландския Рейнджърс.

Това не се оказа подготовка за събитията на „Хемпдън парк“, където Реал омагьоса 127 000 по трибуните. Ранният гол на Ричард Крес, който откри резултата в полза на Айнтрахт само ядоса испанския отбор, който до полувремето поведе с 3:1. До следващото попадение на немците Пушкаш и Ди Стефано отбелязаха общо седем попадения, а срещата завърши 7:3.

Реал (Мадрид) – Айнтрахт (Франкфурт) 7:3 (3:1)

0:1 – Крес (18 мин)
1:1 – Ди Стефано (27)
2:1 – Ди Стефано (30)
3:1 – Пушкаш (45+1)
4:1 – Пушкаш (56)
5:1 – Пушкаш (60)
6:1 – Пушкаш (71)
6:2 – Щайн (72)
7:2 – Ди Стефано (73)
7:3 – Щайн (75)

Реал: Домингес, Маркитос, Сантамария, Пачин, Видал, Сарага (к), Канарио, Дел Сол, Ди Стефано, Пушкаш, Дженто

Треньор: Мигел Муньос

Айнтрахт: Лой, Лутц, Хьофер, Айгенбродт, Щинка, Крес, Линднер, Щайн, Пфаф, Мейер

Треньор: Паул Освалд

Стадион: „Хемпдън Парк“
Публика: 127 621 зрители

Съдия: Джак Моуат (Шотландия)

18 май 1960 г 

Реал (М) - Айнтрахт (Ф) 7:3 (видео) 

КЕШ 1959: Познат финал, познат шампион

Сезон 1958/59 г видя повторение на първия финал за Купата на европейските шампиони между Реал (Мадрид) и Реймс. В състава на Алберт Бато личеше името на Жуст Фонтен – нападателят на френския национален отбор, който реализира 13 гола на Световното първенство през 1958 г. Именно Фонтен вкара два пъти, за да навакса Реймс загубата с 0:2 от първия 1/4-финал срещу Стандард (Лиеж) и да продължи с общ резултат 3:2.

Фонтен и компания трябваше да обръщат дефицит и на 1/2-финалите срещу Йънг Бойс, въпреки че не бяха сами в мъките си. Реал, подсилен от пристигането на унгарското величие Ференц Пушкаш, имаше нужда и от намесата на Фортуна в 1/2-финалите срещу градския съперник Атлетико. „Дюшекчиите“ се класираха за турнира, като подгласници на Реал в първенството на Испания предния сезон, но в тези мачове изобщо не бяха вторите по сила. След поражение с 1:2 на „Чамартин“ Атлетико доведе схватката до трети мач, след успех с 1:0 с гол на Енрике Колар. Класата на Пушкаш си каза своето в преиграването, когато „Галопиращия Майор“ заби третия и решаващ гол.

Друго велико име от средата на 50-те години не успя да остави по-дълбока следа – Уулвърхемптън Уондърърс отпадна от Шалке 04 в първия кръг. Испанските очаквания се оправдаха във финала с голове на Енрике Матеос и Алфредо Ди Стефано, които заличиха липсата на Пушкаш и ранната контузия на Раймон Копа – 2:0 за до момента трикратния първенец на Европа.

Реал (Мадрид) – Реймс 2:0 (1:0)

1:0 – Матеос (1 мин)
2:0 – Ди Стефано (47)

Реал: Домингес, Маркитос, Сантамария, Сарага (к), Сантистебан, Руис, Копа, Матеос, Ди Стефано, Риал, Дженто

Треньор: Луис Карнилия

Реймс: Колона, Родзик, Жонке (к), Жираудо, Пенверне, Леблон, Ламартин, Блиар, Фонтен, Пиантони, Венсан

Треньор: Алберт Бато

Стадион: „Некерщадион“
Публика: 72 000 зрители

Съдия: Алберт Душ (ФРГ)

3 юни 1959 г

Реал (М) - Реймс 2:0 (видео) 

КЕШ 1958: И Милан не може да спре Реал (Мадрид)

Реал (Мадрид) стана европейски шампион за трети пореден път през 1957/58 г, но турнирът беше помрачен от самолетната катастрофа сполетяла отбора на Манчестър Юнайтед в Мюнхен. Осем футболисти умират, сред които английските национали Роджър Бърн, Дънкан Едуардс и Томи Тейлър, след като самолетът се разбива при излитане след презареждане с гориво след 1/4-финалната победа над Цървена звезда.

Мениджърът на отбора Мат Бъзби също е сериозно пострадал, а Юнайтед губи от Милан на 1/2-финалите, въпреки победата с 2:1 на „Олд Трафорд“ в първия мач. Това не бе първият път, в който италианският отбор продължава трудно напред. На миланистите им трябваше трети мач на неутрален терен в Цюрих, за да отстранят Рапид (Виена) в предварителния кръг на турнира.

Междувременно пътят на Реал до финала беше доста по-гладък. Шампионът вкара шест на Антверпен на „Чамартин“, за да продължи с осем срещу Севиля. Мадридчани пренесоха опустошителната си домакинска форма и в 1/2-финалите, където Вашаш беше победен с 4:0, преди да се поздрави с успех 2:0 в Будапеща.

Финалът на стадион „Хейзъл“ в Брюксел беше среща на два европейски отбора от тежка категория. Испанците се бяха подсилили с нападателя на Реймс Раймон Копа, а италианците можеха да разчитат на южноамериканците Хуан Скиафино и Ернесто Грило. Ключовата фигура в мача беше Алфредо Ди Стефано. Той отбеляза един от двата изравнителни гола за Реал, преди Пако Дженто да наклони везните в полза на „Белия балет“ за 3:2 във второто продължение.

Реал (Мадрид) – Милан 3:2 (2:2, 0:0) след продължения

0:1 - Скиафино (59 мин)
1:1 – Ди Стефано (74)
1:2 – Грило (77)
2:2 – Риал (79)

3:2 – Дженто (107)

Реал (Мадрид): Алонсо (к), Атиенса, Сантамария, Лесмес, Сантистебан, Сарага, Копа, Хосеито, Ди Стефано, Риал, Дженто

Треньор: Луис Карнилия

Милан: Солдан, Фонтана, Малдини, Бералдо, Бергамаски, Радиче, Данова, Лидхолм (к), Скиафино, Грило, Кучиарони

Треньор: Хектор Пуричели

Стадион: „Хейзъл“
Публика: 67 000 зрители

Съдия: Алберт Алстеен (Белгия)

28 май 1958 г

Реал (М) - Милан 3:2 (видео)

КЕШ 1957: Спорна дузпа задържа Реал на трона

Второто издание на Купата на европейските шампиони видя ново име на сцената. Манчестър Юнайтед послуша съвета на Футболната лига да се присъедини към стартиращите надпреварата 22 клуба. Отборът на Мат Бъзби изтри всички съмнения около отношението си към турнира с победа 10:0 над Андерлехт.

Друга част от предварителния кръг бяха мачовете на Борусия (Дортмунд) срещу люксембургския Спора, като се стигна до трета среща след общ резултат 5:5 от първите две. По това време още няма правило за головете на чужд терен и дортмундци побеждават в решителния мач, за да отпаднат от Юнайтед в следващия етап. „Червените дяволи“ преодоляват и 1/4-финалите срещу Атлетик (Билбао) с общ резултат 6:5.

Следващото ниво е последно за англичаните, които губят от Реал с 1:3 в Мадрид и завършват 2:2 у дома. Така испанците достигат до решителния мач на своя стадион „Чамартин“. От УЕФА са дали домакинството на испанския отбор предното лято и само Рапид (Виена) изглеждаше способен да му отнеме шанса да защити титлата си пред собствена публика. Австрийският клуб, заедно с други топ отбори от Чехословакия, Унгария и Югославия, беше пионер в европейските клубни надпревари с участия за купа Митропа през 30-те години. Виенчани преодоляха загуба с 2:4 в Мадрид, за да триумфират с 3:1. В третия мач европейският шампион наложи волята си с 2:0.

На финала чакаше италианският Фиорентина, в чийто отбор бяха нападателите Бепе Вирджили, Мигел Монтуори и бразилското крило Жулиньо Ботельо. „Виолетовите“ елиминираха Грасхопър и Цървена звезда, но така и не се върнаха в мача след спорната дузпа в 70-ата минута, реализирана от Алфредо Ди Стефано. Пако Дженто оформи крайното 2:0, оставяйки капитана Мигел Муньос да получи купата от генерал Франко.

Реал (Мадрид) – Фиорентина 2:0 (0:0)

1:0 – Ди Стефано (69 мин) дузпа
2:0 – Дженто (75)

Реал (Мадрид): Алонсо, Торес, Маркитос, Лесмес, Муньос (к), Сарага, Копа, Матеос, Ди Стефано, Риал, Дженто

Треньор: Хосе Виялонга Йоренте

Фиорентина: Сарти, Манини, Орзан, Червато (к), Скарамучи, Сегато, Жулиньо, Гратон, Вирджили, Монтуори, Прини

Треньор: Фулвио Бернардини

Стадион: „Чамартин“

Публика: 124 000 зрители

Съдия: Лео Хорн (Холандия)

30 май 1957 г

Реал (М) - Фиорентина 2:0 (видео) 

КЕШ 1956: Реал (Мадрид) е първият повелител на Европа

Европейската купа на шампионите е идея на Габриел Ано, редактор на френския спортен вестник „Л`Екип“. Неговият призив за европейски междуклубен шампионат през декември 1954 г е посрещнат с ентусиазъм от току що създадения Европейски футболен съюз – УЕФА и през септември 1955 г турнирът е създаден и започва.

Измежду 16-те участника има седем национални шампиона – Андерлехт, Орхус, Юргорден, Милан, Реал (Мадрид), Реймс и Рот-Вайс (Есен). Няма представител на Англия. Това е срам за Ано, който е разстроен от твърдението на Уулвърхемптън Уондърърс, че е най-добрият клуб в Европа след победи над Хонвед и Спартак (Москва) в приятелски мачове.

В контраст Реал (Мадрид) не се нуждае от убеждаване. Испанците са опитвали успеха в Латинската купа, която от 1949 г противопоставя шампиона на Испания срещу първенците на Франция, Италия и Португалия. Всъщност клубът от „Сантиаго Бернабеу“ не само се присъединява към купона, но носи и развлечение, започвайки с общ резултат 7:0 срещу Сервет.

На 1/4-финала мадридчани срещат сръбския Партизан, който си подели шест гола с португалския Спортинг на откриването на турнира. Първият мач е на Коледа в Мадрид и завършва при резултат 4:0 за домакина. „Белия балет“ губи реванша с 0:3, но отива на 1/2-финал срещу Милан.

Шведското трио Гунар Грен, Гунар Нордал и Нилс Лидхолм е напрактика всичко което имат италианците. Те преодоляват домакинска загуба с 3:4 от Саарбрюкен в европейския си дебют, за да вкарат осем гола на Рапид (Виена) на 1/4-финалите. Миланистките надежди приключват след късен гол на Алфредо Ди Стефано за 4:2 в първия мач на „Чамартин“. Испанците достигат финала след общ резултат 5:4.

Реймс преодолява шотландския Хибърниън в другия 1/2-финал, за да си резервира място в спора за трофея в Париж на 13 юни. Домакинското предимство на „Парк де Пренс“ изглежда казваше своето при резултат 2:0 за французите и още веднъж при 3:2. Но с централен нападател Алфредо Ди Стефано, крило Пако Дженто и втори нападател Ектор Риал Реал (Мадрид) отвърна. Мануел Маркитос изравни резултата преди Риал да донесе победата със седмия гол в един вълнуващ мач.

Реал (Мадрид) – Реймс 4:3 (2:2)

0:1 – Леблон (6 мин)
0:2 – Темплен (10)
1:2 – Ди Стефано (14)
2:2 – Риал (30)
2:3 – Идалго (62)
3:3 – Маркитос (67)
4:3 – Риал (79)

Реал (Мадрид): Алонсо, Атиенса, Маркитос, Лесмес, Муньос (к), Сарага, Хосеито, Рибо, Ди Стефано, Риал, Дженто

Треньор: Хосе Виялонга Йоренте

Реймс: Жаке, Зимни, Жонке (к), Жираудо, Леблон, Сиатка, Идалго, Гловачки, Копа, Блиар, Темплен

Треньор: Албер Бато

Стадион: „Парк де Пренс“
Публика: 38 239 зрители

Съдия: Артур Едуард Елис (Англия)

Помощници: Паркинсън, Купър

13 юни 1956 г 

Реал (М) - Реймс 4:3 (видео)