Докато Хитлеровият Трети райх през 1942 г бележи победи
на всички фронтове, в окупирания Киев футболистите на един местен клуб, макар и
на терена, триумфирали над силата на Вермахта. Това е историята на митичната
победа на украинския Старт, съставен от бивши играчи на Динамо, над най-добрия
немски отбор, за която футболистите плащат с главите си. Това е разказ за „мача
на смъртта“ в окупирания Киев.
Много футболни мачове са влезли в спортната история и се
считат за легендарни, но рядко са вдъхновявали бъдещите поколения, като срещата
изиграна през 1942 г по времето на Втората световна война в окупирания Киев,
между украинския отбор Старт (съставен от футболисти на киевските Динамо и
Торпедо) и Флакелф, отборът на немския Луфтвафе (от състава на
противовъздушната отбрана). Мачът е запомнен в историята под името „Смъртоносния
мач“.
Победата на отбора от Киев с 5:3 в окупирания град над
нацисткия състав и факта, че четирима играчи губят живота си след мача,
вдъхновила филма „Бягство към победата“, в който участват Силвестър Сталоун,
Майкъл Кейн и Пеле.
Шотландският новинар Анди Доган в своята книга посветена
на Смъртоносния мач пише: „Ако футболът някога е бил въпрос на живот и смърт,
то това е било на това място“. Победата във войната на окованата Европа е била
символична, но величествена. Подвигът е геройски, но десетилетия по-късно
продължава да се изследва какво точно се е случило след края на мача.
Единственото за което всички са съгласни е, че победата на отбора от Киев над
нацисткия състав е величествена.
Като се върнем към 1942 г, рядко се сещаме за футбол или
някакъв друг спорт. През тази година хитлеристка Германия напада на всички
фронтове, неудържимо напредва на изток и на запад.
За разлика от някои други градове в Съветския съюз, за
Киев се смята, че е град, който лесно е паднал в ръцете на Вермахта. Над 600 000
войника, а по-късно и жители на Киев са отведени в лагери на края на града.
Масови разстрели, смърт в лагерите от глад и болести, са били всекидневие в
окупирания Киев.
Няколко футболиста от предвоенния Динамо (Киев), след
няколкомесечно робство, са пуснати на свобода. Като военнопленници не са имали
право на работа и дом. По този коварен начин нацистите са чакали бившите
съветски войници да умрат от глад или студ. Всяка помощ към бивши
военнопленници се наказвала с разстрел, а в Киев нацистите са имали информатори
сред населението.
Гигантският вратар на Динамо Николай Трусевич, като бивш
пленник имал късмет да си намери работа в местната пекарна, която държал Йосиф
Кодрик. Собственикът на фурната имал немски корени, така бил под милостта на
окупатора, но бил голям привърженик на Динамо. На Кодрик веднага му дошла
идеята да създаде отново клуб съставен от играчи на Динамо, както и от други
футболни клубове на украинската столица. Трусевич започнал да търси бивши
съиграчи в окупирания Киев.
Бързо е намерил колеги – Макар Гончаренко, Кузменко,
Свиридовски, както и няколко бивши футболисти на Торпедо. Най-много от тях
намерили убежище в пекарната, където оформили нов футболен отбор под името
Старт. За нещастие не всички играчи на предвоенния Динамо са имали късмет.
Някои футболисти, основно евреи, като Аврам Горинщайн, са застреляни в
лагерите.
Новосформираният отбор не е смял да тренира, нямал
оборудване, мъжете били изтощени от работа и глад, но бързо започнал участие в
местното първенство, което било под патронажа на колаборациониста Георги Швецов.
Още от началото бившите играчи показали, че не са забравили футбола. Отборът на
Старт веднага победил Рух със 7:2, отбор „създаден“ от Швецов и украински
националисти, които поддържали Третия райх. Тази загуба накърнила лично Швецов
и той поискал от окупаторите Старт да се разформирова моментално.
Бързо последвал низ победи, като от Старт паднали и „окупаторски“
отбори. Победени са много състави, сред които този на унгарския гарнизон – с 6:2,
както и този на румънските войници, които били прегазени с 11:0.
В книгата на шотландския журналист Анди Доган със
заглавие „Динамо, победа и трагедия в окупирания Киев“ се споменава, че серията
победи започнала да нарушава морала в окупационните сили. Особен удар е била
победата на Старт над отбор съставен от немски войници, на който украинският
състав вкарва шест гола. На крака на Старт дошъл унгарския МСГ Вал съставен от
професионални играчи, а украинците спечелили с 3:2. Вече спешно трябвало да се
направи нещо да се спре победната серия.
Победите на Старт, който представял Съветския съюз, над
силите на Вермахта, били неприемливи и на футболния терен. Триумфите на
украинския отбор повдигнали морала на населението, а нарушавали нацистката
доктрина за „висшата раса“, която трябвало във всеки аспект да показва своето
превъзходство.
По тази причина бил създаден нов отбор – Флакелф,
съставен от войници от противовъздушната отбрана, която била под командването
на Луфтвафе. В състава са доведени пет професионални футболисти и вратар и
изглеждало, че това е отборът, който най-сетне ще се пребори със Старт.
Флакелф, както се твърди, преди това няколко пъти е победил Рух и му се
струвало, че украинските отбори не са дорасли.
В четвъртък 6 август бил уговорен дуел между двата
отбора. Немците и украинските колаборационисти очаквали лесна победа за
Флакелф. Когато съдията дал последен съдийски сигнал на таблото пишело 5:1 за
Старт. В украинските новини за деня нямало нито дума за мача, само известие за
реванш след три дни.
Денят на мача реванш 9 август 1942 г бил изключително
топъл, така че началният час 17 бил отложен, докато не спадне температурата.
Както е описано в книгата на Анди Доган, мачът е бил охраняван от въоръжените
сили на Вермахта, с кучета, докато публиката е била контролирана от украинската
милиция. На домакинските привърженици е било строго забранено да подкрепят и да
празнуват.
Немските войници и украинските колаборационисти седнали
в главната трибуна, а народът се събрал на зелените площи около терена. Какво
се е случило на самия терен и след мача остава предмет на много полемики, но
едно е сигурно, в реванша Старт е победил немския отбор с 5:3.
Според съветската версия събитията, които са описани в
много разкази, книги и филми, както и в споменатата книга на Анди Доган, преди
началото на мача един офицер от SS
влязъл в съблекалнята и на съвършен руски език съобщил, че той ще бъде съдия на
мача. „Съдията“ искал от футболистите да играят почтено, да спазват правилата и
най-важното – да поздравят съперника. Въпреки, че не го е казал, знаело се, че
се очаква противника да бъде поздравен по нацистки.
В съблекалнята започнала разправия между футболистите
какво да правят. Някои искали да загубят мача, други да поздравят по нацистки,
но да спечелят срещата.
Като излезли на терена и когато футболистите на Флакелф с вдигнати ръце поздравили Хитлер играчите на Старт започнали да вдигат ръце. Точно когато изглеждало, че ще направят нацистки поздрав те сложили ръцете си на гърдите и извикали „ФизкултУра“ („Ура“ бил характерен вик на съветската Червена армия).
Според съветските източници мачът е бил мръсен, немците брутално
ритали украинските играчи, а съдията не ги наказвал, но до почивката Старт
водел с 3:1. Тогава на полувремето в съблекалнята влязъл немския
колаборационист Швецов и казал, че е най-добре мачът да бъде загубен. С Швецов
в съблекалнята дошъл и друг офицер от SS, който „любезно“ обяснил на футболистите да не смеят да
победят и ако не го послушат да са наясно с последствията.
Въпреки това украинците не се уплашили от тази заплаха.
Те и през второто полувреме играли величествено, вкарали два гола и допуснали
толкова. Според някои източници немският тим, страхувайки се от катастрофа в резултата,
се бранел с 11 човека, докато украинците пред самата врата връщали топката към
центъра, като по този начин допълнително унижавали противника. След мача
футболистите не празнували, докато одушевената публика раздразнила немските
войници, които пуснали срещу нея кучета.
Това което се е случило след мача буди най-много
спорове. Само седмица след великата победа на Старт над Флакелф, деветима
украински футболисти са арестувани. Трима са разстреляни, а един умира по-късно
в лагер. Според първата версия, която се лансирала до разпадането на СССР,
арестуването и разстрела на футболистите е била директна последица от победата
над немския отбор.
Арестуването на футболистите започнало седмица по-късно,
защото в Гестапо се страхували, че арести веднага след мача могат да нагнетят
напрежение и бунт в населението. Гестапо арестувало футболистите в пекарната,
където работили и ги отвело в своята служба в Киев. Там играчите са разпитвани
и мъчени и от тях е искано на всяка цена да признаят неприятелски акт срещу окупатора, или саботаж против войници на Вермахта, за да
имат причина по-късно да ги разстрелят.
Никой не се огънал под натиска, но Гестапо потвърдил, че
Николай Короткин преди войната бил служител на НКВД. Този факт Гестапо научил
от сестрата на Николай. Короткин е бил измъчван до смърт в щаба на Гестапо,
докато другите са пратени в трудови лагери.
В трудовите лагери футболистите на Старт, заедно с
останалите затворници, търпели всички ужаси на тези места. Има съмнения, че
един от футболистите, Павел Комаров, станал информатор и през 1943 г, когато
съветските войски освобождавали града, му било позволено да избяга.
След едно нападение на украински партизани управителят
на лагера наредил в знак на отмъщение да бъдат застреляни една трета от
затворените. Така живота си загубили футболистите на Старт Кузменко, Клименко и
Трусевич. Както се споменава в някои документи, Трусевич и в момента на
стрелбата е носил вратарския екип. Трима футболисти, които по време на
разстрела са били на работа извън лагера, Гончаренко, Тутчев и Свиридовски,
като чули какво се е случило, бързо побегнали и се крили в Киев, докато няколко
месеца по-късно градът не бил освободен.
Освобождението не е довело веднага до облекчаване на
живота на оцелелите играчи. В освободените територии сурово бил наказван всеки,
който е бил в какъвто и да е контакт с окупатора, така в немилост попаднали и
играчите на Старт, а скоро и в затвора. По-късно, няколко години след смъртта
на Сталин те са наградени и почетени, а митът за победата над отпора на окупатора
става един от най-големите спортни митове на Съветския съюз. Чак и самото име „Смъртоносния
мач“ е измислено след войната. Митът постепенно е модернизиран и така се е
изгубила ясната картина каква е истината.
До разпадането на СССР никой не е поставял под съмнение
първоначалната версия на случилото се през 1942 г. Все пак след обособяването
на съветските републики като самостоятелни държави на повърхността започнаха да
изплуват различни версии на „Смъртоносния мач“.
В едно радио интервю един от футболистите, които
участвали в митичния мач Макар Гончаренко отрече, че са били заплашвани на
полувремето. Някои от очевидците отбелязват, че мачът не се е играл в атмосфера
от въоръжени немски войници, с кучета, които да охраняват стадиона. Решението
да носят червени екипи, символ на комунизма не са взели самите играчи, както се
говореше, а такива са им дали самите немци.
Познавачи на футбола твърдят, че според данните немските
окупационни сили в Украйна са изиграли най-малко 150 мача срещу местни отбори,
като са загубили 111 дуела, така че поражението от Старт не е било нещо
необичайно. Според една теория митът за великата победа са изковали тайните
служби на Съветския съюз, за да се говори, че населението на Киев се е борило
против окупатора, имайки предвид, че е властвало мнението, че украинците не са
се съпротивлявали достатъчно тежко срещу немската окупация и мнозина, макар и
само в началото, смятали идването на нацистите като освобождение от СССР.
Предмет на спорове е разправата с разстреляните
футболисти на Старт. Докато първоначалната версия твърди, че играчите са убити
в знак на отмъщение заради победата във футболния мач, много свидетели твърдят,
че арестите и разстрела нямат връзка с двубоя.
Според една от версиите, в пекарната в която са работили
и играчите на Старт, е направен саботаж, като в хляба за немците е сложено
натрошено стъкло. Тогава немците арестували първите 100 от списъка с работниците,
а после още 200, отвели ги в лагер, където много умрели или били разстреляни.
Много други версии, които са се появили казват, че
футболистите са пострадали не защото са герои от победата, а просто са
последвали съдбата на повечето военнопленници. Все по-често и днес е под
съмнение директната връзка между победата на украинските футболисти в мача с
тяхното арестуване и последвалия разстрел.
Докато случилото се в „Смъртоносния мач“ вдъхновява
създаването на филма „Бягство към победата“, през 2012 г руският режисьор
Андрей Малюков заснема „Мач“, който създава голямо разделение в Украйна.
Филмът трябваше да се излъчи премиерно преди началото на
Европейското първенство през 2012 г, на което Украйна и Полша бяха съдомакини.
Той е забранен, защото украинците са огорчени, че са представени като
колаборационисти, а борците срещу окупатора са руските комунисти.
Съществувал страх, че филмът ще нагнети страстите в
привържениците и ще предизвика гняв към множеството немски фенове, които щели
да посетят Украйна. Премиерата е отложена с няколко месеца.
През миналата година Джерард Бътлър се съгласил да
участва в нов филм посветен на футболната победа на украинския отбор над
нацистите.
Книгата на шотландския журналист Анди Доган от 2001 г е
вдъхновила множество текстове посветени на случката. Доган приема
първоначалната версия на Съветския съюз и не подлага на съмнение истинността й,
която десетилетия наред е „единствена истина“.
За случилото се преди, по време и след „Смъртоносния мач“
и до ден днешен се водят полемики. Все пак, едно е сигурно, група талантливи
футболисти и големи хора, в окупирана земя, е направила храбро дело и макар и
на футболния терен е победила врага.
