"Преминах през този мач сякаш бях в транс", признава Карл-Хайнц Ридле преди няколко месеца, когато говорехме за момента или по-скоро двата момента на 28 май 1997 г на "Олимпиащадион" в Мюнхен.
"В ретроспекция тези 90 минути определено са най-важните в моя живот", допълва Ридле, не без добра причина. Специалистът по ударите с глава никога не отбеляза повече от седем гола в един сезон с екипа на Борусия (Дортмунд), но въпреки това има своето специално място в историята на клуба. През онази майска вечер в Мюнхен той изпита своя собствен магически момент.
Ридле постави основите на успеха на Борусия (Дортмунд) в Шампионската лига с два страхотни гола. На финала немският отбор срещна италианския Ювентус, който беше големия фаворит, въпреки че дортмундци имаха определено преимущество, тъй като срещата беше в Германия.
Карл-Хайнц Ридле беше звездата на вечерта, въпреки че неговите попадения по-рядко се припомнят в сравнение с третия гол, дело на резервата Ларс Рикен. Ридле изведе "жълто-черните" напред с точни изстрели в 29-ата и 34-ата минута, а Дел Пиеро върна надеждите на "Старата госпожа" с гол в 66-ата минута.
Случилото се след това ще се превърна в един от незабравимите моменти в историята на дортмундската Борусия. Решението на Отмар Хитцфелд да извърши смяна в 70-ата минута ще изплати дивидентите си само няколко секунди по-късно.
Това е златният гол на вечерта и най-великия момент в кариерата на Ларс Рикен. Стефан Шапюиза отстъпва мястото си на младока, който дотогава трудно понася ролята си на резерва.
"Разбира се, че бях разочарован, че не започвам като титуляр, защото отбелязах някои важни голове в предишните мачове", заявява Рикен в интервю за DVD-то по случай 100-годишнината на клуба.
Думите на Рикен над десетилетие по-късно отекват като ехо след тези на коментатора за немската телевизия Марсел Райф: "Ларс Рикен влиза - човекът с решителния гол срещу Оксер, с решителния гол срещу Манчестър Юнайтед..."
"Мьолер, Рикен, Рикен, удар... Дааааааа! Пет секунди на терена, пет секунди... Ларс Рикен! Братя Грим се обръщат в гроба си, това са невероятни истории! Невъзможно! Пет секунди на терена, той пробяга може би 20 крачки. Този брилянтен пас на Мьолер и после той вкарва по единствения възможен начин. Не можете да напишете такъв сценарий. Родиха се легенди и вие сте свидетели на това на живо. 3:1, какъв луд мач, какъв луд мач!", са безсмъртните думи на Райф.
В интервюто си за DVD-то "100 години BVB" Ларс Рикен разкри, че си е представил такава ситуация в ума си.
"Когато седях на пейката, видях че Анджело Перуци седи доста пред вратата си. Тогава си казах, че първата топка, която дойде до мен, ще я изстрелям на сляпо към вратата. След смяната ми не ми се наложи да стрелям на сляпо - веднага видях, че Перуци беше твърде далече от вратата си", споделя Рикен.
Ларс Рикен завърши кариерата си в дублиращия отбор на Борусия (Дортмунд) на 33-годишна възраст, а голът му във вратата на Ювентус беше избран за №1 в 100-годишната история на "жълто-черния" клуб.
Автор: Себастиан Хайер
