КЕШ 1997: Борусия (Дортмунд) покори Европа в Мюнхен

С победата срещу Ювентус на финала на Шампионската лига през 1997 г Борусия (Дортмунд) постигна това, което не успя да направи четири години по-рано. Мачът на Олимпиащадион в Мюнхен беше реванш за финала за Купата на УЕФА през 1993 г, който дортмундци загубиха от италианците с общ резултат 1:6 (от две срещи – б.а.).

Сега бившите звезди на Ювентус Жулио Сезар, Юрген Колер, Пауло Соуса и Андреас Мьолер бяха сменили отбора и със сигурност донесоха духа на победител на Вестфаленщадион. Това ясно си пролича в груповата фаза, където отборът на Отмар Хитцфелд взе максимален брой точки в четири от шест двубоя срещу Атлетико (Мадрид), Видзев (Лодз) и Стяуа (Букурещ). Завършвайки втори зад испанците заради голова разлика, това щеше да е последното им второ място в турнира.

Опонент на дортмундци на 1/4-финала беше Оксер, дебютант в турнира, който излезе от Група А, заедно с Аякс. Французите бързо се учеха, но получиха урок от Борусия при загубата с общ резултат 1:4. Полуфиналите срещу Манчестър Юнайтед бяха нещо различно с изключение на развръзката. Немският отбор издържа на масиран натиск на „Олд Трафорд“, за да повтори победата с 1:0 и на своя земя. Все още определението „фаворит“ подминаваше момчетата на Хитцфелд, отивайки в Торино срещу името на Ювентус.

„Бианконерите“ се спасиха от участта да бъдат втори италиански скалп за Розенборг, след като норвежците изхвърлиха Милан в груповата фаза. На 1/2-финалите „Старата госпожа“ премина Аякс с общ резултат 6:2. На финала се повтори гледката от предишните две издания – загуба за носителя на трофея. Карл-Хайнц Ридле се разписа два пъти през първото полувреме, а Ларс Рикен добави още един гол през второто, за да остави попадението на Алесандро Дел Пиеро като почетно.

Борусия (Дортмунд) – Ювентус 3:1 (2:0)

1:0 – Ридле (29)
2:0 – Ридле (34)
2:1 – Дел Пиеро (64)
3:1 – Рикен (71)

Борусия (Д): Клос, Замер (к), Колер, Крее, Ройтер, Хайнрих, Ламбърт, Соуса, Мьолер (89 - Цорк), Ридле (67 мин - Херлих), Шапюиза (70 - Рикен)

резерви: Де Беер, Третшок

Треньор: Отмар Хитцфелд

Ювентус: Перуци (к), Порини (46 мин – Дел Пиеро), Ферара, Монтеро, Юлиано, Дешан, Ди Ливио, Югович, Зидан, Бокшич (88 – Такинарди), Виери (73 – Аморузо)

резерви: Рампула, Песото

Треньор: Марчело Липи

жълти картони: Соуса, Рикен (Б), Порини, Юлиано (Ю)

Стадион: Олимпиащадион

Публика: 59 000 зрители

Съдия: Шандор Пухъл (Унгария)

28 май 1997 г

Борусия (Дортмунд) - Ювентус 3:1 (видео) 

КЕШ 1993: Олимпик (Марсилия) спечели първа титла за Франция

Правила и регулации доминираха началото и края на сезон 1992/93 г в Купата на европейските шампиони. Между тях така или иначе имаше и хубав футбол. От УЕФА прекръстиха турнира на Шампионска лига, формализирайки системата на минилига от предната година, като бяха принудени да реабилитират загубилия в първи кръг Лийдс Юнайтед.

Щутгарт пусна на терена един чужденец повече от разрешената бройка при успеха си заради голове на чужд терен и това доведе до изиграването на трети мач. Лийдс го спечели с 2:1 в Барселона, но в следващия етап падна жертва на Рейнджърс. Британският шампион се бори за превъзходство с Олимпик (Марсилия) в Група 1. Съставите бяха равностойни, което си пролича във вълнуващите ремита на „Айброкс“ и „Велодром“. Последният кръг ги раздели, след като Олимпик победи Брюж, а Рейнджърс бе задържан от ЦСКА (Москва) – една точка разлика между първия и втория.

В контраст Милан преплува през Група 2 със 100% успеваемост срещу Гьотеборг, Порто и ПСВ Айндховен. Финалът принадлежеше на марсилци и спорната личност на техния собственик Бернар Тапи. Неговите момчета станаха първият френски отбор вдигал трофея, благодарение на гола на Базил Боли в 44-ата минута.

Това бяха добрите новини, лошите дойдоха седмици по-късно. Олимпик (Марсилия) уговорил мача си срещу Валенс-Климе в Лига 1, с който стана шампион, за да се концентрира за финала с Милан. Скоро корупционният скандал стана цунами от срам, тъй като в Марсилия им отнеха титлата във Франция, отстраниха ги от Лига 1 и нямаха шанс да защитят европейския си успех.

Олимпик (Марсилия) – Милан 1:0 (1:0)

1:0 – Боли (44 мин)

Олимпик (М): Бартез, Ейдели, Ди Меко, Боли, Англома (64 мин - Дюранд), Десаи, Дешан (к), Бокшич, Фьолер (78 - Томас), Пеле, Саузе

резерви: Касони, Ферери, Олмета

Треньор: Раймон Готал

Милан: Роси, Тасоти, Малдини, Костакурта, Рийкард, Барези (к), Донадони (56 мин – Папен), Албертини, Ван Бастен (85 – Еранио), Лентини, Масаро

резерви: Кудичини, Нава, Евани

Треньор: Фабио Капело

жълти картони: Бартез, Ди Меко, Боли (О), Лентини (М)

Стадион: Олимпиащадион

Публика: 64 400 зрители

Съдия: Курт Рьотлисбергер (Швейцария)

26 май 1993 г

Олимпик (Марсилия) - Милан 1:0 (видео)

КЕШ 1979: Нотингам прегърна купата от първия опит

Реал (Мадрид) го направи през 1955/56 г. Интер го повтори осем години по-късно. Сега дойде ред на Нотингам Форест да се присъедини към подбраната банда, която вдига Купата на европейските шампиони от първия опит.

Отборът на Браян Клъф записа перфектен старт. Нотингамци победиха шампиона Ливърпул, чието първенство на вътрешната сцена отнеха предния сезон след влизане в английската първа дивизия. С 2:0 общ резултат. След това Форест вкара седем гола на АЕК (Атина) преди да елиминира Грасхопър на 1/4-финалите. Швейцарците се разписаха чрез Клаудио Сулсер, архитект на изхвърлянето на Реал (Мадрид) във втория кръг, Клъф можеше да разчита на английския национал Питър Шилтън, отмъстил си на Ливърпул.

Така Форест достигна 1/2-финалите, където срещна най-голямото си препятствие. Кьолн показа способностите, като отстрани Рейнджърс, единственият четвъртфиналист, спечелил европейски трофей. Сега немците искаха да сложат край на поредица от четири неуспешни полуфинали в Европа. Това изглежда щеше да се случи след 3:3 в първия мач на „Сити граунд“, но Нотингам огорчи предвижданията. Йън Бойър донесе успеха с 1:0 в Кьолн.

Финалът противопостави Клъф срещу друг английски треньор, който водеше Малмьо Боб Хоутън, който извоюва победи срещу Монако, Динамо (Киев), Висла (Краков) и Аустрия (Виена). Шведските надежди за четвърта суха мрежа в пет мача бяха попарени от гола на Тревор Франсис, който засече топката плонжирайки с глава на Олимпиащадион в Мюнхен.

Нотингам Форест – Малмьо 1:0 (1:0)

1:0 – Франсин (45 мин)

Нотингам: Шилтън, Андерсън, Кларк, Макговърн (к), Лойд, Бърнс, Франсис, Бойър, Биртлис, Уудкок, Робертсън

резерви: Уудс, Нийдхем, О`Нийл, Гемил, О`Харе

Треньор: Браян Клъф

Малмьо: Мьолер, Андерсон, Ерландсон, Йонсон, Андерсон, Тапер (к) (34 мин – Малмберг), Люнгберг, Притц, Хансон (82 – Т. Андерсон), Кервин, Кинвал

резерви: Арвидсон, Окесон

Треньор: Боб Хоутън

Стадион: Олимпиащадион
Публика: 57 000 зрители

Съдия: Ерих Линемайр (Австрия)

30 май 1979 г

Нотингам Форест - Малмьо 1:0 (видео) 

Борусия (Дортмунд) на европейския връх

"Преминах през този мач сякаш бях в транс", признава Карл-Хайнц Ридле преди няколко месеца, когато говорехме за момента или по-скоро двата момента на 28 май 1997 г на "Олимпиащадион" в Мюнхен.

"В ретроспекция тези 90 минути определено са най-важните в моя живот", допълва Ридле, не без добра причина. Специалистът по ударите с глава никога не отбеляза повече от седем гола в един сезон с екипа на Борусия (Дортмунд), но въпреки това има своето специално място в историята на клуба. През онази майска вечер в Мюнхен той изпита своя собствен магически момент.

Ридле постави основите на успеха на Борусия (Дортмунд) в Шампионската лига с два страхотни гола. На финала немският отбор срещна италианския Ювентус, който беше големия фаворит, въпреки че дортмундци имаха определено преимущество, тъй като срещата беше в Германия.

Карл-Хайнц Ридле беше звездата на вечерта, въпреки че неговите попадения по-рядко се припомнят в сравнение с третия гол, дело на резервата Ларс Рикен. Ридле изведе "жълто-черните" напред с точни изстрели в 29-ата и 34-ата минута, а Дел Пиеро върна надеждите на "Старата госпожа" с гол в 66-ата минута.

Случилото се след това ще се превърна в един от незабравимите моменти в историята на дортмундската Борусия. Решението на Отмар Хитцфелд да извърши смяна в 70-ата минута ще изплати дивидентите си само няколко секунди по-късно.

Това е златният гол на вечерта и най-великия момент в кариерата на Ларс Рикен. Стефан Шапюиза отстъпва мястото си на младока, който дотогава трудно понася ролята си на резерва.

"Разбира се, че бях разочарован, че не започвам като титуляр, защото отбелязах някои важни голове в предишните мачове", заявява Рикен в интервю за DVD-то по случай 100-годишнината на клуба.

Думите на Рикен над десетилетие по-късно отекват като ехо след тези на коментатора за немската телевизия Марсел Райф: "Ларс Рикен влиза - човекът с решителния гол срещу Оксер, с решителния гол срещу Манчестър Юнайтед..."

"Мьолер, Рикен, Рикен, удар... Дааааааа! Пет секунди на терена, пет секунди... Ларс Рикен! Братя Грим се обръщат в гроба си, това са невероятни истории! Невъзможно! Пет секунди на терена, той пробяга може би 20 крачки. Този брилянтен пас на Мьолер и после той вкарва по единствения възможен начин. Не можете да напишете такъв сценарий. Родиха се легенди и вие сте свидетели на това на живо. 3:1, какъв луд мач, какъв луд мач!", са безсмъртните думи на Райф.

В интервюто си за DVD-то "100 години BVB" Ларс Рикен разкри, че си е представил такава ситуация в ума си.

"Когато седях на пейката, видях че Анджело Перуци седи доста пред вратата си. Тогава си казах, че първата топка, която дойде до мен, ще я изстрелям на сляпо към вратата. След смяната ми не ми се наложи да стрелям на сляпо - веднага видях, че Перуци беше твърде далече от вратата си", споделя Рикен.

Ларс Рикен завърши кариерата си в дублиращия отбор на Борусия (Дортмунд) на 33-годишна възраст, а голът му във вратата на Ювентус беше избран за №1 в 100-годишната история на "жълто-черния" клуб.

Автор: Себастиан Хайер