Показват се публикациите с етикет Марсилия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Марсилия. Показване на всички публикации

петък, 26 октомври 2012 г.

КЕШ 1993: Олимпик (Марсилия) спечели първа титла за Франция

Правила и регулации доминираха началото и края на сезон 1992/93 г в Купата на европейските шампиони. Между тях така или иначе имаше и хубав футбол. От УЕФА прекръстиха турнира на Шампионска лига, формализирайки системата на минилига от предната година, като бяха принудени да реабилитират загубилия в първи кръг Лийдс Юнайтед.

Щутгарт пусна на терена един чужденец повече от разрешената бройка при успеха си заради голове на чужд терен и това доведе до изиграването на трети мач. Лийдс го спечели с 2:1 в Барселона, но в следващия етап падна жертва на Рейнджърс. Британският шампион се бори за превъзходство с Олимпик (Марсилия) в Група 1. Съставите бяха равностойни, което си пролича във вълнуващите ремита на „Айброкс“ и „Велодром“. Последният кръг ги раздели, след като Олимпик победи Брюж, а Рейнджърс бе задържан от ЦСКА (Москва) – една точка разлика между първия и втория.

В контраст Милан преплува през Група 2 със 100% успеваемост срещу Гьотеборг, Порто и ПСВ Айндховен. Финалът принадлежеше на марсилци и спорната личност на техния собственик Бернар Тапи. Неговите момчета станаха първият френски отбор вдигал трофея, благодарение на гола на Базил Боли в 44-ата минута.

Това бяха добрите новини, лошите дойдоха седмици по-късно. Олимпик (Марсилия) уговорил мача си срещу Валенс-Климе в Лига 1, с който стана шампион, за да се концентрира за финала с Милан. Скоро корупционният скандал стана цунами от срам, тъй като в Марсилия им отнеха титлата във Франция, отстраниха ги от Лига 1 и нямаха шанс да защитят европейския си успех.

Олимпик (Марсилия) – Милан 1:0 (1:0)

1:0 – Боли (44 мин)

Олимпик (М): Бартез, Ейдели, Ди Меко, Боли, Англома (64 мин - Дюранд), Десаи, Дешан (к), Бокшич, Фьолер (78 - Томас), Пеле, Саузе

резерви: Касони, Ферери, Олмета

Треньор: Раймон Готал

Милан: Роси, Тасоти, Малдини, Костакурта, Рийкард, Барези (к), Донадони (56 мин – Папен), Албертини, Ван Бастен (85 – Еранио), Лентини, Масаро

резерви: Кудичини, Нава, Евани

Треньор: Фабио Капело

жълти картони: Бартез, Ди Меко, Боли (О), Лентини (М)

Стадион: Олимпиащадион
Публика: 64 400 зрители

Съдия: Курт Рьотлисбергер (Швейцария)

26 май 1993 г

четвъртък, 25 октомври 2012 г.

КЕШ 1991: Дарко Панчев... Цървена звезда е шампион на Европа

Перфектният сценарий. Цървена звезда срещу Олимпик (Марсилия). Двата най-добри отбора в Купата на европейските шампиони се изправиха един срещу друг в стотния финал на УЕФА. Празникът бе опорочен. Двамата треньори – Люпко Петрович и Раймон Готал избраха защитата пред атакуващия стил, който озаряваше турнира. Резултатът беше патово положение, а континентът очакваше шоу, спечелено с дузпи от Цървена звезда. Парадоксално, защото и двата отбора се бореха със стил, за да стигнат до тук.

Марсилци вкараха 13 гола срещу Динамо (Тирана) и Лех (Познан), преди да отстранят залязващия Милан на 1/4-финалите. Светлините бяха насочени към края на реванша на „Велодром“, където домакините водеха с 1:0 след равенство в Милано. Гостите напуснаха терена по време на мача, което принуди УЕФА да присъди победа с 3:0 за Олимпик и наказание за Милан да не участва една година в европейски турнири. На 1/2-финалите французите преодоляха Спартак (Москва), който премахна Наполи и Реал (Мадрид), побеждавайки у дома и като гост. Съветският отбор не успя да се справи с тримата мускетари – Крис Уодъл, Жан-Пиер Папен и Абеди Пеле.

Другият 1/2-финал беше дори по-добър. Цървена звезда нанесе на Байерн (Мюнхен) първа домакинска загуба в Европа – 2:1 с голове, спиращи дъха, дело на Дарко Панчев и Деян Савичевич. Въпреки че Байерн се бори да се върне обратно в Белград автогол в последната минута даде на югославяните равенство 2:2, което им бе достатъчно. Някои биха казали заслужено, след преодоляването на Грасхопър, Рейнджърс и Динамо (Дрезден). Пантеонът беше техен, но остана малко горчилка от влизането през задната врата.

Цървена звезда – Олимпик (Марсилия) 0:0, 5:3 след дузпи

Просинечки – гол / Аморос – пропуск
Бинич – гол / Касони – гол
Белодедич – гол / Папен – гол
Михайлович – гол / Мозер – гол
Панчев – гол

Цървена звезда: Стоянович (к), Шабанджович, Найдоски, Марович, Белодедич, Михайлович, Просинечки, Югович, Панчев, Савичевич (84 мин - Стошич), Бинич

резерви: Йованович, Момчилович, Тошич, Лукич

Треньор: Люпко Петрович

Олимпик (Марсилия): Олмета, Аморос, Ди Меко (112 - Стойкович), Мозер, Боли, Касони, Фурние (75 мин - Веркруис), Уодъл, Папен, Пеле, Жермен

резерви: Тигана, Мура, Казанова

Треньор: Раймон Готал

жълти картони: Марович, Михайлович, Бинич (Ц), Боли (О)

Стадион: „Сан Никола“
Публика: 58 000 зрители

Съдия: Тулио Ланезе

29 май 1991 г

неделя, 6 февруари 2011 г.

20-те най-важни футболни клуба в света


Не вреди на никого от нас да си припомняме отвреме навреме помпозността на най-големите клубове във футбола. Техните представители винаги казват "даваме на феновете това което искат" (както винаги тънка маска за "печелим пари за себе си"). "Все още вярвам, че европейска лига ще е неизбежна крачка, но създаването й може да отнеме повече от предвиденото време. Измежду 50-те най-важни клуба в Европа, никой няма да се откаже да играе в своята страна", заяви директорът на Милан Умберто Гандини. Пренебрегвайки нарастващото мнение, че може би "най-важните" клубове най-вероятно трябва да бъдат изключени от всички други състезания, събрани на космическа совалка с всеки, който харесва идеята Милан да играе с Манчестър Юнайтед всяка седмица до края на вечността, и изпратени на Юпитер и да отидат там без да оказват влияние върху остатъка от нас за които фразата "най-важни" е измислица. Разпадането на Г14 и последвалото включване на най-големите клубове в Европейската асоциация на клубовете предполагаше да сложи край на всичко това, но беше лесно да се предположи, че повечето атавистични тенденции на най-големите клубове няма да изчезнат просто, защото Мишел Платини ги е поканил на чай и бисквити в УЕФА.

Та... "най-важни"? Трябва да се прави разлика. Дори не е задължително да вярвате в гледната точка "всички създания големи или малки", тази идея, че всички футболни клубове са създадени равни, но някои са по-равни от други е много противна. Така че ето ви списък на 20-те най-важни клуба в историята на футбола. А Милан дори не е в него. Освен всичко, Милан дори не е най-големият съперник на Интер. Както ще ви каже всеки гражданин на Милано, който се интересува от футбол, истинското дерби за Интер е "Дербито на Италия" срещу Ювентус. Шест години без Скудето изглежда влияят на преценката на управниците на "росонерите".


1 Шефилд ФК - най-старият футболен клуб в света. Не е спечелил нищо от Аматьорската купа на ФА през 1904 г, но е единственият в света, освен Реал (Мадрид), който е награден с ордена за заслуги на ФИФА. Други носители на тази награда са Нелсън Мандела, Хенри Кисинджър и Футболната асоциация на Уругвай.


2 Куинс Парк ФК - аматьорският клуб от Глазгоу остава единственият отбор достигал до финалите на купите на Англия и Шотландия, печелейки десет пъти шотландския трофей. Техният стил на подаване създава революция във футбола по света, а стадионът му "Хемпдън Парк" е най-големия в света до построяването на "Маракана" за световното първенство през 1950 г.


3 Даруин ФК - когато този непознат клуб от Ланкашър привлича двама играчи - Фърги Сътър и Джеймс Лъв от Партик Дистъл през 1879 г се превръща в първия английски отбор, който плаща на състезателите си. Дните на аматьорите джентълмени са преброени и пристига професионалната игра. До десет години след това всички големи клубове плащат на играчите си.


4 Престън Норт Енд ФК - "Непобедимите". Първият шампион на Футболната лига завършва непобеден през целия сезон 1888/1889 г (рекорд, който няма да бъде изравнен до 2004 г от Арсенал), като печели и Купата на ФА. Предишната година е поставен друг рекорд - победа с 26:0 над Хайд в мач от Купата на ФА, останал неподобрен до днес.


5 Про Верчели Калчо - най-старият футболен клуб в Италия, основан през 1892 г. Печели шампионата пет пъти за шест години между 1908 и 1914 г, а в него играе Силвио Пиола, който е считан за бащата на задната ножица. Един от сегашните футболисти е бивш италиански национал и звезда на Серия А - Маурицио Ганц. Отборът се състезава в четвърта дивизия на Италия.


6 Спорт Клуб Рио Гранде - най-старият клуб в Бразилия и един от най-старите в цяла Южна Америка. Има две регионални шампионски титли в 110-годишната си история, но е в основата на развитието на футбола в страната, която е възприемана като най-талантлива в този спорт.


7 Екзитър Сити - следата му в историята на футбола е много забележителна. Един от първите английски клубове, който отива на турне - в Южна Америка през 1914 г. Един от мачовете в турнето е игран на стадион "Ларанжейраш" в Рио де Жанейро - двубоят е първи за бразилския национален отбор, който побеждава с 2:0.


8 Торино - самолетната катастрофа през 1949 г обезсмърти отбора на Торино, известен като "Големия Торино". Съставът печели пет поредни шампионантни титли и все още е считан за вероятно най-великия италиански клуб на всички времена. Постоянно вземат осем от единадесетте места в италианския национален отбор и са сред първите в света, които играят по системата 4-4-2, която и до днес е най-често срещаната в света.


9 Уулвърхемптън Уондърърс - в началото на 50-те години на 20 век, по време на зараждащите се дни на осветен футбол, "вълците" са иноватори в домакинстването на всички желаещи в серия приятелски мачове. След победи над Хонвед, аржентинския Расинг, Рейнджърс, Реал (Мадрид) и Спартак (Москва), мениджърът Стан Кулис ги провъзгласява за шампион на света, изказване, което вдъхновява френския журналист Габриел Ано толкова много, че той подема кампания за паневропейско състезание. До 1955 г се ражда Европейската купа.


10 Реал (Мадрид) - никой отбор не е доминирал европейския футбол така както Реал в първите години на Европейската купа. Победител в турнира девет пъти (включително поредните пет от създаването му), клубът е замесен и в може би най-великия европейски мач на всички времена - победата със 7:3 над Айнтрахт (Франкфурт) пред 130 000 зрители на "Хемпдън Парк" през 1950 г. Също така е шампион на Испания рекордните 31 пъти.


11 Аякс - внезапната експлозия на холандския футбол в края на 60-те отново промени начина на игра по целия свят. Вероятно това е първият клуб, който управлява правилно младежка академия, от която по едно и също време излизат Йохан Кройф, Йохан Неескенс, Ари Хаан и Рууд Крол, а отборът печели Европейската купа три пъти поред по същото време. Никоя друга страна не издига толкова бързо футбола си, както Холандия в началото на 70-те, а никой друг клуб няма толкова голямо влияние в тази внезапна експлозия на таланти, като Аякс.


12 Ню Йорк Космос - по-късно отречен като влияние, всъщност беше феноменално успешен в края на 70-те и постави основите на успеха на Мейджър лигата в популярността й сред населението на САЩ през последните 15 години. Клубът вече не съществува, но в него играха величията Пеле и Франц Бекенбауер. Футболът - последната граница, наистина.


13 Ал Ахли - най-големият клуб в Африка, за който се твърди че има 50 милиона привърженици в Египет. Шампион на Африка три пъти в последните четири години, а ако ФИФА успее да създаде смислено световно клубно първенство, то безспорно това ще е отборът от Черния континент, който има сериозни възможности да бъде световен първенец.


14 Пенярол - подкрепян от 45% от цялото население на Уругвай, клубът е сред най-успешните в Южна Америка, с пет титли от Копа Либертадорес и 46-кратен шампион на страната си. Наред със съперника от Монтевидео - Насионал, дава гръбнака на двата национални отбора на Уругвай, които печелят световните първенства през 1930 и 1950 г.


15 Бенфика - има 14 милиона фена по целия свят, а със 160 000 члена във фенклуба държи рекорда в "Гинес" за най-голям фенклуб в света. Важността на клуба се подчертава от това, че даде на европейския футбол първата му чернокожа звезда - Еузебио и наруши хегемонията на Реал (Мадрид), печелейки Европейската купа през 1961 и 1962 г.


16 Фламенго - с 35 милиона привърженика е №1 по популярност в Бразилия, което е учудващо предвид сравнително малките му успехи. Може да е боксова круша на и извън терена, но е в този списък заради талантите, които е дал на света. Сократес, Жуниор, Зико, Гаринча, Алаир, Ромарио и Бебето са само малка част от големите имена, които са носили фланелката на Фламенго.


17 Бока Хуниорс - 24 пъти шампион на Аржентина и шест пъти крал на Южна Америка, Бока е може би най-големият клуб в Южна Америка. Отборът даде на света и Диего Марадона, считан от доста хора за най-добрия футболист на всички времена.


18 Кашима Антлърс - най-младият клуб в този списък, но с най-голям успех в кратката история на Джей лигата, която доведе Япония до потенциална сила в играта. Кашима има шест шампионски титли и е сред най-популярните отбори в Азия.


19 Олимпик (Марсилия) - въпреки че най-успешните години на клуба бяха помрачени от скандали за даване на подкупи, той си остава институция в държава, която има любопитно амбивалентно отношение спрямо клубния футбол. На домакински мачове средната посещаемост е над 50 000 зрители, а списъкът с бивши играчи включва имената на Крис Уодъл, Марсел Десаи и Клод Макелеле. Клубът е деветкратен шампион на Франция.


20 Енфийлд Таун - може би очаквахте да прочетете за АФК Уимбълдън или ФК Юнайтед ъф Манчестър на последно място, но Енфийлд Таун е дядото на движението, което кара феновете да създават сами съдбата си и да се отърват от лудостта на някои футболни клубове. Вбесени от президента, който продал стадиона им и взел парите, Енфийлд Таун е сформиран от привърженици на бившия колос Енфийлд ФК, който не е участвал в първенства. Наскоро постигнаха споразумение да се нанесат обратно на реновиран стадион близо до стария им дом, след осем години далеч от него.