КНК 1974: Магдебург развенча Милан

Милан стана третият клуб, който не успя да спечели трофея във втори пореден финал и това допринесе за паметна година за ГДР. ФК Магдебург спечели първия континентален приз за държавата, а седмици по-късно ГДР записа историческа победа над ФРГ на Световното първенство.

Воден от Хайнц Крюгел, отборът разполагаше с двама висококласни нападатели – Юрген Спарвасер и Мартин Хофман. Елиминирайки холандски (НАК Бреда), чехословашки (Баник Острава) и български противници (Берое), немците се изправиха пред най-сериозния си тест на 1/2-финалите – срещу високоценения Спортинг (Лисабон). След равенство 1:1 в Лисабон, магдебургци достигнаха финала с победа 2:1 на своя стадион „Ернст Грубе“.

Милан преминаваше зенита си, но все още бе труден за побеждаване, особено, когато имаше преднина за бранене. 1/2-финалите ги изправиха срещу Борусия (Мьонхенгладбах), воден от Хенес Вайсвайлер. Голове на Албертино Бигон и Лучано Киаруги дадоха на миланистите победа с 2:0 в Италия, а в Германия те допуснаха само едно попадение.

Само 5000 зрители в Ротердам видяха разтърсващия старт на Магдебург на финала. Пробивът стана факт пет минути преди почивката, когато Енрико Ланци си отбеляза автогол. Това принуди италианците да излязат от черупката си и позволи на източногерманците да ги надиграят с бърз комбинативен стил. Вторият гол беше непредотвратим и падна в 74-ата минута, благодарение на халфа Волфганг Сегуин. Милан просто нямаше ресурса да отвърне.

Магдебург – Милан 2:0 (1:0)

1:0 – Ланци (40 мин) автогол
2:0 – Сегуин (75)

Магдебург: Шулце, Цапф (к), Тил, Абрахам, Енге, Гаубе, Сегуин, Померенке, Раугуст, Спарвасер, Хофман

Треньор: Хайнц Крюгел

Милан: Пицабала, Анкуилети, Малдера, Шнелингер, Ланци, Сабадини, Тресолди, Ривера (к), Бенети, Бигон, Бергамаски (60 мин - Турини)

Треньор: Нерео Роко

Стадион: „Фейенорд“ („Де Куип“), Ротердам

Публика: 4 641 зрители

Съдия: Ари Ван Гамерт (Холандия)

8 май 1974 г

Магдебург - Милан 2:0 (видео) 

КНК 1973: Съдия подари на Милан втори трофей

Милан стана първият клуб печелил трофея два пъти, допускайки само четири гола в девет срещи, подчертавайки здраво беше обхванат футбола от правилото „първо сигурността“. Съставът на Нерео Роко допусна един-единствен гол в последните си пет срещи в турнира, отбелязвайки във всяка от тях. Само един ключов играч – Джани Ривера беше останал от шампиона през 1968 г.

Лийдс Юнайтед, воден от Дон Реви, също беше виждан като корав, безкомпромисен състав. Атаката им се градеше от комбинациите в средата на терена между шотландския териер Били Бремнър и талантливия ирландец Джони Джилс, основен захранващ за подвижния нападател Алън Кларк. За нещастие на английския отбор триото пропусна финала заради травми и наказания. В четири полуфинални мача, които предложиха общо три гола, Лийдс отстрани Хайдук (Сплит), а италианците се справиха със Спарта (Прага).

Финалът не беше хубава гледка. Цитат от книгата на УЕФА за 25-годишнината - „единственото светло петно във финала... на непокрития стадион в Солун в Гърция беше когато двата състава маршируваха заедно, носейки бялото знаме на УЕФА“. Милан поведе след четири минути, когато лявото крило Лучано Киаруги оползотвори пряк свободен удар, стреляйки над стената на Лийдс. После италианците преминаха към тактиката „катеначо“ в оставащите 86 минути, в които Лийдс не успя да пробие ариегарда на „росонерите“. За да допълни нещастната вечер за 40 154 зрители, те бяха заляти от жестока буря.

Публиката реагира на съдийството в полза на Милан отстрана на Христос Михас, хвърляйки предмети по терена по време на обиколката на победителите, но въпреки протестите резултатът не бе анулиран. По-късно от УЕФА наказаха Михас доживот заради уреждане на мачове, но ролята му в този финал не беше разследвана. От Лийдс подадоха молба до УЕФА за преиграване на финала, но тя бе отхвърлена.

Милан – Лийдс 1:0 (1:0)

1:0 – Киаруги (4 мин)

Милан: Веки, Сабадини, Анкуилети, Росато (59 мин - Долчи), Зиноли, Туроне, Солиано, Ривера (к), Бенети, Бигон, Киаруги

Треньор: Нерео Роко

Лийдс: Харви, Рийни, Мейдли, Чери, Грей (54 мин - Маккуин), Бейтс, Хънтър, Джоунс, Йорат, Лоримър, Джордан

Треньор: Дон Реви

червен картон: Хънтър (Л)

Стадион: „Кафтадзоглейо“, Солун

Публика: 40 154 зрители

Съдия: Христос Михас (Гърция)

16 май 1973 г

Милан - Лийдс Юнайтед 1:0 (видео) 

КНК 1968: Милан надхитри Хамбургер

Надеждите за немски хеттрик бяха попарени от Курт Хамрин, шведското крило, което донесе трофея от първото издание на Купата на носители на национални купи във витрината на Фиорентина. Новият му клуб Милан срази немската съпротива на 1/2-финала и финала, за да сложи името си на отличието за пръв път.

Любопитното е, че и на двата финалиста им бяха нужни по три мача, за да преодолеят 1/4-финалите. След две срещи, които не излъчиха победител, Хамбургер и Милан победиха с 2:0 Олимпик (Лион) и Стандард (Лиеж) в плейофи. На 1/2-финалите Хамбургер завърши 1:1 у дома с уелския Кардиф Сити, в чийто редици блестеше Джон Тошак. Немците победиха с 3:2 в Уелс, за да достигнат финала в Ротердам. Байерн (Мюнхен) елиминира Панатинайкос, Витория (Сетубал) и Валенсия, като беше фаворит да защити купата, но Милан го победи с 2:0 на свой терен, а после яростно защитаваше преднината си в Бавария.

С известни имена като Карл-Хайнц Шнелингер, Джовани Трапатони и Невио Скала в състава си, Милан се бранеше умело на финала в Ротердам, наблюдаван от 53 000 по трибуните. „Росонерите“ хапеха като кобра на контраатака, а младият Джани Ривера беше в основата на съзидателността. Ветеранът Хамрин се разписа в третата минута и удвои преднината в 15-ата. Дори атакуващата сила на Уве Зелер не успя да спре италианците от заслужен триумф.

Милан – Хамбургер ШФ 2:0 (2:0)

1:0 – Хамрин (3 мин)
2:0 – Хамрин (15)

Милан: Кудичини, Анкуилети, Росато, Трапатони, Шнелингер, Лодети, Ривера (к), Скала, Хамрин, Сормани, Прати

Треньор: Нерео Роко

Хамбургер: Йозкан, Зандман, Шулц, Дикман, Курбждун, Кремер, Хорст, Б. Дьорфел, Зелер (к), Хьоних, Г. Дьорфел

Треньор: Курт Кох

Стадион: „Фейенорд“ („Де Куип“), Ротердам

Публика: 53 276 зрители

Съдия: Хосе Мария Ортис де Мендибил (Испания)

23 май 1968 г

Милан - Хамбургер ШФ 2:0 (видео) 

КЕШ 1995: Аякс спечели модерната Шампионска лига

През 1994/95 г Шампионската лига на УЕФА направи още една крачка по пътя към европейска супер лига. Докато груповата фаза се разрастна до четири минишампионата от по четири състава, заменяйки първи и втори кръг, влизането в турнира беше ограничено до 24 топ клуба от континента. И докато големите момчета (осем от тях) влизаха директно в надпреварата, другите 16 трябваше да минат предварителен кръг.

Резултатите се оказаха срещу т.нар. гиганти в играта. Гьотеборг спечели Група А за сметка на Барселона и Манчестър Юнайтед; ПСЖ победи Байерн (Мюнхен), за да оглави Група Б, а Хайдук (Сплит) остана втори след Бенфика в Група В. Така три квалификанта стигнаха 1/4-финалите.

Междувременно Аякс нанесе още удари отстрана на считаните за аутсайдери, побеждавайки у дома и като гост шампиона и фаворит в Група Г Милан. Холандският състав си осигури срещи с Байерн (Мюнхен) на 1/2-финалите, елиминирайки Хайдук на 1/4-финалната фаза. Битката възроди спомените от 70-те години, Аякс предложи тотален футбол и спечели с 5:2 след равенство в Мюнхен.

Талантливите хлапета на Луис Ван Гаал (със средна възраст 23 г) бяха тръгнали по стъпките на Кройф и компания, но за целта трябваше да победят Милан за трети път. Класата и опита на „росонерите“ се оказаха непреодилими за Бенфика и ПСЖ в елиминационната фаза. На финала във Виена младите крака на Аякс измориха възрастните си съперници и късен гол на резервата Патрик Клуйверт реши съдбата на трофея.

Аякс – Милан 1:0 (0:0)

1:0 – Клуйверт (85 мин)

Аякс: Ван дер Сар, Райцигер, Блинд (к), Рийкард, Ф. Де Бур, Зеедорф (54 мин – Кану), Джордж, Давидс, Р. Де Бур, Литманен (69 – Клуйверт), Овермарс

резерви: Грим, Богард, Ван Восен

Треньор: Луис Ван Гаал

Милан: Роси, Панучи, Малдини, Албертини, Костакурта, Барези (к), Донадони, Десаи, Масаро (90 – Еранио), Бобан (86 мин – Лентини), Симоне

резерви: Йелпо, Ф. Гали, Стропа

Треньор: Фабио Капело

жълти картони: Блинд, Овермарс (А)

Стадион: „Ернст Хапел“
Публика: 49 730 зрители

Съдия: Йон Крачунеску (Румъния)

24 май 1995 г

Аякс - Милан 1:0 (видео) 

КЕШ 1994: Милан лиши Стоичков от втори европейски връх

Шампионската лига премина през още козметична промяна през 1993/94 г. Първи и втори кръг още водеха към „1/4-финалната“ групова фаза, но докато победителите от минилигата отиваха директно на финал в предния сезон, сега имаше 1/2-финали.

Барселона спечели Група А, в която участваха Монако, Спартак (Москва) и Галатасарай, а след това победи втория от Група Б Порто с 3:0 на „Камп Ноу“. Два гола отбеляза Христо Стоичков, а Роналд Куман оформи крайния резултат. Междувременно Милан, непобеден от Порто, Вердер (Бремен) и Андерлехт, срази Монако с 3:0 на „Сан Сиро“ в другия 1/2-финал. Жълт и червен картон за Франко Барези и Алесандро Костакурта оставиха италианците без двама ключови защитници за финала.

Това нямаше значение. Възпитаниците на Фабио Капело преодоляха проблема, за да се разправят с каталунците с 4:0 в последния мач в Атина, давайки на новия вид на турнира доста добър облик. Даниеле Масаро даде преднина от 2:0, която през второто полувреме беше увеличена от звездата Деян Савичевич и Марсел Десаи. За отбелязване е, че изразителната победа дойде срещу състава на Йохан Кройф, известен като „дрийм тим“. Всъщност това бе втората загуба на Барселона след изненадващото поражение с 1:3 от Динамо в Киев във втория кръг. В този случай барселонците нямаха спасителния вариант на реванша.

Милан – Барселона 4:0 (2:0)

1:0 – Масаро (22 мин)
2:0 – Масаро (45+2)
3:0 – Савичевич (47)

4:0 – Десаи (58)

Милан: Роси, Тасоти (к), Панучи, Албертини, Ф. Гали, Малдини (84 мин - Нава), Донадони, Десаи, Бобан, Савичевич, Масаро

резерви: Иелпо, Карбоне, Лентини, Симоне

Треньор: Фабио Капело

Барселона: Субисарета, Ферер, Гуардиола, Куман, Надал, Бакеро (к), Серхи (73 – Естебаранц), Стоичков, Амор, Ромарио, Бегиристайн (53 мин - Сакристан)

резерви: Карлос, Бускетс, Гойкоечеа

Треньор: Йохан Кройф

жълти картони: Тасоти, Панучи, Албертини, Масаро (М), Ферер, Надал, Бакеро, Серхи, Стоичков (Б)

Стадион: Олимпийски, Атина

Публика: 70 000 зрители

Съдия: Филип Дон (Англия)

18 май 1994 г

Милан - Барселона 4:0 (видео) 

КЕШ 1993: Олимпик (Марсилия) спечели първа титла за Франция

Правила и регулации доминираха началото и края на сезон 1992/93 г в Купата на европейските шампиони. Между тях така или иначе имаше и хубав футбол. От УЕФА прекръстиха турнира на Шампионска лига, формализирайки системата на минилига от предната година, като бяха принудени да реабилитират загубилия в първи кръг Лийдс Юнайтед.

Щутгарт пусна на терена един чужденец повече от разрешената бройка при успеха си заради голове на чужд терен и това доведе до изиграването на трети мач. Лийдс го спечели с 2:1 в Барселона, но в следващия етап падна жертва на Рейнджърс. Британският шампион се бори за превъзходство с Олимпик (Марсилия) в Група 1. Съставите бяха равностойни, което си пролича във вълнуващите ремита на „Айброкс“ и „Велодром“. Последният кръг ги раздели, след като Олимпик победи Брюж, а Рейнджърс бе задържан от ЦСКА (Москва) – една точка разлика между първия и втория.

В контраст Милан преплува през Група 2 със 100% успеваемост срещу Гьотеборг, Порто и ПСВ Айндховен. Финалът принадлежеше на марсилци и спорната личност на техния собственик Бернар Тапи. Неговите момчета станаха първият френски отбор вдигал трофея, благодарение на гола на Базил Боли в 44-ата минута.

Това бяха добрите новини, лошите дойдоха седмици по-късно. Олимпик (Марсилия) уговорил мача си срещу Валенс-Климе в Лига 1, с който стана шампион, за да се концентрира за финала с Милан. Скоро корупционният скандал стана цунами от срам, тъй като в Марсилия им отнеха титлата във Франция, отстраниха ги от Лига 1 и нямаха шанс да защитят европейския си успех.

Олимпик (Марсилия) – Милан 1:0 (1:0)

1:0 – Боли (44 мин)

Олимпик (М): Бартез, Ейдели, Ди Меко, Боли, Англома (64 мин - Дюранд), Десаи, Дешан (к), Бокшич, Фьолер (78 - Томас), Пеле, Саузе

резерви: Касони, Ферери, Олмета

Треньор: Раймон Готал

Милан: Роси, Тасоти, Малдини, Костакурта, Рийкард, Барези (к), Донадони (56 мин – Папен), Албертини, Ван Бастен (85 – Еранио), Лентини, Масаро

резерви: Кудичини, Нава, Евани

Треньор: Фабио Капело

жълти картони: Бартез, Ди Меко, Боли (О), Лентини (М)

Стадион: Олимпиащадион

Публика: 64 400 зрители

Съдия: Курт Рьотлисбергер (Швейцария)

26 май 1993 г

Олимпик (Марсилия) - Милан 1:0 (видео)

КЕШ 1990: Ариго Саки създаде исторически Милан

1990-а беше годината на Италия. Страната не само беше домакин на Световното първенство, но и взе на съхранение трофеите от трите европейски клубни турнира. Купата на УЕФА и Купата на носители на национални купи бяха спечелени от Ювентус и Сампдория, а Милан довърши безпрецедентен голям шлем, защитавайки Купата на европейските шампиони.

Гол на Франк Рийкард срещу вял Бенфика беше достатъчен на финала във Виена, но пътят на „росонерите“ до него не беше предвидим. Хората на Ариго Саки избегнаха съдбата на съседа си Интер – отстранен от Малмьо, елиминирайки друг северен клуб – ХИК Хелзинки в първия кръг.

След това преминаха Реал (Мадрид), както го направиха на 1/2-финалите 12 месеца по-рано. По-трудните изпити дойдоха от впечатляващия 1/4-финалист Мехелен и Байерн (Мюнхен). Първият отстранен с общ резултат 2:0, а другият с гол на чужд терен след продължения. Ако съдията беше видял чиста игра с ръка в другия полуфинал между Бенфика и Олимпик (Марсилия) успехът на Милан можеше да бъде и по-трудно постигнат.

Португалският отбор успя да спечели всичките си шест мача срещу Дери Сити, Хонвед и Днепър (Днепропетровск). После лисабонските „орли“ имаха късмет да си тръгнат от Марсилия с поражение само с 1:2, а в реванша имаха нужда от гол с ръка на нападателя Вата, за да отидат на финала благодарение на попадение на чужд терен. Ако успехите на френския клуб предстояха, то в Милан се наслаждаваха на своя.

Милан – Бенфика 1:0 (0:0)

1:0 – Рийкард (68 мин)

Милан: Дж. Гали, Тасоти, Малдини, Коломбо (89 – Ф. Гали), Костакурта, Барези (к), Анчелоти (72 мин – Масаро), Рийкард, Ван Бастен, Гулит, Евани

резерви: Пацали, Симоне, Боргоново

Треньор: Ариго Саки

Бенфика: Силвино (к), Жозе Карлош, Рикардо Гомеш, Самуел, Алдаир, Ернани, Панейра (76 - Вата), Терн, Магнусон, Валдо, Пачеко (66 мин - Брито)

резерви: Бенто, Диамантино

Треньор: Свен-Йоран Ериксон

жълти картони: Гомеш, Алдаир (Б)

Стадион: Пратерщадион
Публика: 57 500 зрители

Съдия: Хелмут Кол (Австрия)

23 май 1990 г

Милан - Бенфика 1:0 (видео) 

КЕШ 1989: Холандско трио върна трофея на Милан

Двукратен европейски шампион през 60-те години Милан трябваше да чака до 1989 г, за да постигне хеттрик от трофеи. Победата с 4:0 срещу Стяуа (Букурещ) на финала на „Камп Ноу“ показа, че си е струвало. Със сигурност е имало и няколко нетърпеливи подвиквания от близо 80-те хиляди запалянковци на „росонерите“ в Барселона, които станаха свидетели на шоуто на Рууд Гулит и Марко Ван Бастен.

Същото може да се каже и за успеха с 5:0 срещу Реал (Мадрид) в класически полуфинал на „Сан Сиро“. В този мач се разписаха пет различни имена – Карло Анчелоти, Франк Рийкард, Гулит, Ван Бастен и Роберто Донадони – демонстрирайки силата на отбора финансиран от медийния магнат Силвио Берлускони и воден от Ариго Саки. Все пак миланистите не бяха непобедими през цялото време. Във втория кръг преодоляха Цървена звезда след изпълнение на дузпи, като получиха и спорна такава за единствения гол в 1/4-финалите срещу Вердер (Бремен).

Всъщност първите аплодисменти бяха за отбора на Стяуа, в който блестеше Георге Хаджи. Румънците преминаха през Спарта (Прага), Спартак (Москва), Гьотеборг и първият полуфиналист от Турция – Галатасарай, отбелязвайки 22 гола по пътя си. Милан достигна добра форма в най-подходящия момент, нанасяйки трета поредна загуба на 1/2-финали на Реал (Мадрид), а хората на Ангел Йорданеску показаха страх в най-неточното време. Резултатът беше кулминация на мечтата на Берлускони и стандарт на футболна видян в климакса на Купата на европейските шампиони.

Милан – Стяуа 4:0 (3:0)

1:0 Гулит (18 мин)
2:0 Ван Бастен (27)
3:0 Гулит (39)
4:0 Ван Бастен (47)

Милан: Дж. Гали, Тасоти, Малдини, Коломбо, Костакурта (74 – Ф. Гали), Барези (к), Донадони, Рийкард, Ван Бастен, Гулит (60 мин – Вирдис), Анчелоти

резерви: Пинато, Муси, Евани

Треньор: Ариго Саки

Стяуа: Лунг, Петреску, Унгуреану, Бумбеску, Стоица (к), Йован, Лакатуш, Минеа, Пицурка, Хаджи, Ротариу (46 мин – Балинт)

резерви: Лилиак, Бунакиу, Балан, Неграу

Треньор: Ангел Йорданеску

жълти картони: Барези (М)

Стадион: „Камп Ноу“

Публика: 97 000 зрители

Съдия: Карл-Хайнц Тритшлер (ГФР)

24 май 1989 г

Милан - Стяуа 4:0 (видео) 

КЕШ 1969: Пиерино Прати върна трофея във витрината на Милан

Манчестър имаше два шанса да спечели Купата на европейските шампиони през 1969 г, но шампионът на Англия Манчестър Сити отпадна от Фенербахче в първия кръг, докато носителят Манчестър Юнайтед напусна надпреварата на 1/2-финалите срещу Милан. Италианският отбор спечели с общ резултат 2:1, заслужавайки уважение, че обезвреди голаджията Денис Лоу.

Шотландският национал вкара седем пъти за отстраняването на Уотърфорд Юнайтед с 10:2 и още два гола във втория кръг срещу Андерлехт. Това нямаше значение, защото отборът на Нерео Роко, отстранил Малмьо и Селтик, се класира на финала на стадиона на Реал (Мадрид) - „Сантиаго Бернабеу“, а негов съперник бе Аякс.

Съставът на Ринус Мичел победи с 3:0 Бенфика в трети мач от 1/4-финалите с два гола на младия Йохан Кройф. Това стана след преодоляване на дефицит от 1:3 в първия двубой, побеждавайки със същия резултат в Лисабон. След това Аякс надви Спартак (Търнава) от Чехословакия, един от малкото отбори избегнал бойкота на турнира отстрана на Източна Европа – 3:2 общ резултат на 1/2-финалите.

Все пак неопитността на младия холандски отбор се обърна срещу него в големия ден. Пиерино Прати с първия хеттрик на финал след Ференц Пушкаш през 1962 г и Анджело Сормани дадоха на „росонерите“ комфортна победа с 4:1. Милан стана европейски шампион за втори път, добавяйки към Купата на носители на национални купи, която спечели предния сезон.

Милан – Аякс 4:1 (2:0)

1:0 – Прати (7 мин)
2:0 – Прати (40)
2:1 – Васович (60) дузпа
3:1 – Сормани (67)
4:1 – Прати (75)

Милан: Кудичини, Анкуилети, Шнелингер, Росато, Малатрази, Трапатони, Хамрин, Лодети, Сормани, Ривера (к), Прати

Треньор: Нерео Роко

Аякс: Балс (к), Суурбиер (46 мин – Мулер), Хулсхоф, Васович, Ван Дуйвенбоде, Гроот (46 - Нунинга), Пронк, Сварт, Даниелсон, Кройф, Кейзер

Треньор: Ринус Мичел

Стадион: „Сантиаго Бернабеу“
Публика: 50 000 зрители

Съдия: Хосе Ортис де Мендибил (Испания)

28 май 1969 г

Милан - Аякс 4:1 (видео) 

КЕШ 1963: Хеттрикът на Бенфика се спъна в Милан

Джани Ривера, Чезаре Малдини, Джовани Трапатони... само три причини Милан да бъде първият италиански победител в Купата на европейските шампиони през 1962/63 г. Друга бяха головете на бразилеца Жозе Алтафини. Той отбеляза 14 пъти в турнира, включително осемте срещу УС Люксембург в първия кръг, като хората на Нерео Роко преминаха през Ипсуич, Галатасарай и Дънди по пътя към финала.

Дънди стана вторият шотландски отбор достигнал полуфиналите, след Хибърниън през 1956 г, но победата с 1:0 на „Денс Парк“ не донесе утеха при загубата с 1:5 в реванша на „Сан Сиро“. Бенфика се стремеше към трета поредна титла, преминавайки по доста по-труден път към „Уембли“. Хеттрик на Еузебио отстрани Норкьопинг, а след това шампионът трудно премина Дукла (Прага), а после и Фейенорд с 2:1 и 3:1, за да достигне последния мач.

Повалянето на великан се падна на Андерлехт. Белгийският клуб взе първия си европейски скалп от внушителен съперник – Реал (Мадрид) – с победа 1:0 в Брюксел, след 3:3 в Испания в предварителния кръг. Финалът събра два Голиата сред централните нападатели – Алтафини и Еузебио. Последният откри резултата през първото полувреме, а първия отвърна през второто, реализирайки два пъти след асистенции на Ривера, за да даде победата на Милан с 2:1.

Милан – Бенфика 2:1 (0:1)

0:1 – Еузебио (18 мин)
1:1 – Алтафини (58)
2:1 – Алтафини (66)

Милан: Геци, Давид, Треби, Бенитес, Малдини (к), Трапатони, Сани, Ривера, Пиватели, Алтафини, Мора

Треньор: Нерео Роко

Бенфика: Перейра, Кавем, Мачадо, Крус, Фернандес, Колуна (к), Сантана, Еузебио, Аугусто, Торес, Симоеш

Треньор: Фернандо Риера

Стадион: „Уембли“
Публика: 45 700 зрители

Съдия: Артур Холанд (Англия)

22 май 1963 г

Милан - Бенфика 2:1 (видео)