КНК 1986: Динамо (Киев) унизи Атлетико (Мадрид)

 

Понякога представяне остава в паметта. Или, ако си фен на Атлетико (Мадрид), в гърлото. В Лион испанците не играха лошо, но просто не бяха конкурент на брилянтния състав на Динамо (Киев), който се разписа във всеки от деветте мача. 5:3 общ резултат срещу Утрехт, 5:2 срещу Университатеа (Крайова), 9:2 срещу финалиста от 1985 г Рапид (Виена) и 4:1 срещу Дукла (Прага). Динамо, с умение и бързина във всеки елемент, беше воден напред от брилянтния тактик Александре Заваров и свободно бележещия Иван Яремчук, а нападателната сила събра Игор Беланов (по-късно Футболист №1 в Европа за годината) и Олег Блохин. След финала целият отбор се отправи към Мексико, за да представя СССР на Световното първенство.

След трудно отстраняване на Селтик с 3:2 общ резултат, Атлетико имаше спокоен път към финала, елиминирайки Бангор Сити, Цървена звезда и Байер (Юрдинген), за да се отправи към Лион с фалшиво чувство за сигурност. „Дюшекчиите“ бяха разтресени още от първия съдийски сигнал на финала.

Публика от 50 000 зрители наблюдаваше как съветският отбор заплашваше да отбележи при всяка своя атака. Бяха необходими само пет минути на Заваров да вкара първото попадение покрай аржентинския национален вратар Убалдо Фильол. На Атлетико трябва да се признае, че някак успяваше да отложи оскърбителната загуба до последните пет минути на мача, когато Блохин и Вадим Евтученко оформиха крайното 3:0. Атлетико беше прозаичен, а Динамо (Киев) класическа поезия.

Динамо (Киев) – Атлетико (Мадрид) 3:0 (1:0)

1:0 – Заваров (4 мин)
2:0 – Блохин (85)
3:0 – Евтученко (87)

Динамо: Чанов, Бесонов, Балтача (38 мин - Бал), Кузнецов, Демианенко (к), Яремчук, Яковиенко, Заваров (70 - Евтученко), Рац, Беланов, Блохин

Треньор: Валери Лобановски

Атлетико: Фильол, Ренонес (к), Артече, Руис, Вилаверде, Прието, Ландабуру (61 мин - Сетиен), Марина, Рамос, Да Силва, Кабрера

Треньор: Луис Арагонес

Стадион: „Жерлан“, Лион
Публика: 50 000 зрители

Съдия: Франц Вьорер (Австрия)

2 май 1986 г

КНК 1983: Абърдийн сломи Реал (Мадрид) за първата европейска купа на Алекс Фъргюсън

Алекс Фъргюсън спечели много отличия начело на Манчестър Юнайтед, но един от най-добрите му спомени си остава как изведе Абърдийн до победа над Реал (Мадрид) в дъждовна вечер в Гьотеборг.

След успех с 11:1 срещу Сион в предварителния кръг шотландците преминаха през Динамо (Тирана) и Лех (Познан) без да допуснат гол преди да се изправят пред труден тест срещу Байерн (Мюнхен) на 1/4-финалите. След 0:0 в Мюнхен, отборът от Единбург смълча немците, печелейки с 3:2, след като 13 минути преди края губеха с 1:2. На 1/2-финалите беше преодолян Ватершей ТОР, изненадващ победител срещу Пари Сен Жермен.

Реал (Мадрид) беше обсебен да избегне сблъсък с големия враг Барселона. Столичният клуб беше благодарен, когато Аустрия (Виена) елиминира носителя с голове на чужд терен, докато Реал записа епична победа над Интер на 1/4-финалите. Благодарността живя кратко. Мадридчани биха Аустрия с 5:3 на 1/2-финалите, за да получат втори шанс да спечелят трофея.

Испанците бяха попарени, когато Ерик Блек даде ранна преднина във финала. Крилата Хуан Гомес „Хуанито“ и Исидро Диас, подкрепящи централния нападател Карлос Сантилана и „Белия балет“ беше опасен в атака. Хуанито изравни в 14-ата минута, а след това феновете наблюдаваха редуване на атаки пред двете врати. Въпреки дъжда, никой не се оплака от продълженията. Резервата Джон Хюит стана герой със смел плонж с глава пред испанския вратар, за да отбележи победния гол – 2:1 за Абърдийн.

Абърдийн – Реал (Мадрид) 2:1, 1:1 (1:1), след продължения

1:0 – Блек (7 мин)
1:1 – Хуанито (14) дузпа
2:1 – Хюит (112)

Абърдийн: Лейтън, Ругви, Маклийш, Милър (к), Макмастър, Купър, Страхън, Симпсън, Макгий, Блек (87 мин - Хюит), Уеир

Треньор: Алекс Фъргюсън

Реал (М): Родригес, Хосе, Метгод, Бонет, Камачо (к) (91 мин – Сан Хосе), Щилке, Галехо, Де лос Сантос Кано, Хуанито, Сантилана, Диас Гонсалес (103 - Салгуеро)

Треньор: Алфредо Ди Стефано

Стадион: „Ня Улеви“, Гьотеборг
Публика: 17 804 зрители

Съдия: Джанфранко Менегали (Италия)

11 май 1983 г

КНК 1971: Челси вдигна отличието след два мача с Реал (Мадрид)

Челси остави трофея в Англия, след като елиминира носителя Манчестър Сити на 1/2-финалите и изненада фаворита Реал (Мадрид) в преигран финал в Атина. Любопитно е, че финалистите от 1970 г се срещнаха на 1/4-финалите през 1971 г и на Манчестър Сити му трябваха три мача, за да успее отново срещу Гурник (Забже). „Гражданите“ бяха победени два пъти с 0:1 от Челси, воден от Дейв Секстън.

Въпреки наличието на доста талант в редиците на Реал (Мадрид) отстраняването на Вакер (Инсбрук), Кардиф Сити и ПСВ Айндховен дойде с по един гол разлика. Пред 42 000 привърженици на стадион „Караискакис“ имаше предимство, но в 55-ата минута Питър Осгуд отбеляза за Челси. Испанците притиснаха още по-силно английската отбрана, ръководена от Джон Демпси и Дейвид Уеб, която издържаше геройски до последната минута, когато Игнасио Зоко изравни.

По това време футболният свят още не беше чувал за дузпите и отборите излязоха на „Караискакис“ отново 48 часа по-късно. Основите на успеха на Челси бяха положени от вратарските умения на Питър Бонети, творческите способности на Чарли Кук и на Джон Болдуин. Демпси даде преднина на лондончани от ъглов удар малко след половин час игра, а Осгуд удвои преднината преди края на първото полувреме. В топлата вечер испанците вече трябваше да изкачват планина. Единствената им утеха остана гола на Себастиан Флейтас 15 минути преди края, а Челси стана третият английски клуб спечелил турнира.

Челси – Реал (Мадрид) 1:1 (0:0), след продължения

1:0 – Осгуд (56 мин)

1:1 – Зоко (90)

Челси: Бонети, Бойл, Демпси, Холинс (91 - Мълигън), Харис (к), Уелър, Кук, Уеб, Хъдсън, Осгуд (86 мин - Болдуин), Хаусман

Треньор: Дейв Секстън

Реал: Борха, Луис, Бенито, Зоко, Сунсунегуй, Мартинес, Веласкес, Перес (65 мин - Флейтас), Амаро, Гросо, Дженто (к) (70 - Гранде)

Треньор: Мигел Муньос

Стадион: „Караискакис“, Атина

Публика: 42 000 зрители

Съдия: Рудолф Шеурер (Швейцария)

19 май 1971 г

Челси – Реал (Мадрид) 2:1 (2:0)

1:0 – Демпси (31 мин)

2:0 – Осгуд (39)

2:1 – Флейтас (75)

Челси: Бонети, Бойл, Демпси, Кук, Харис (к), Уелър, Болдуин, Уеб, Хъдсън, Осгуд (73 мин - Сметхърст), Хаусман

Треньор: Дейв Секстън

Реал: Борха, Луис, Бенито, Зоко, Сунсунегуй, Мартинес (к), Веласкес (75 - Дженто), Флейтас, Амаро, Гросо, Буено (60 мин - Гранде)

Треньор: Мигел Муньос

Стадион: „Караискакис“, Атина

Публика: 19 917 зрители

Съдия: Антон Бучели (Швейцария)

21 май 1971 г

Челси - Реал (Мадрид) (видео) 

КНК 1963: Тотнъм унизи носителя

Тотнъм Хотспър доминираше в английския футбол през предните два сезона и под ръководството на Бил Никълсън даде на Англия дългоочаквания европейски пробив. Като Фиорентина предната година Атлетико (Мадрид) се спъна на последното препятствие пред защитата на титлата.

Мадридският отбор премина през промени. Сабино Баринага замести Хосе Виялонга на пейката, а голмайсторът Хоакин Пейро замина за Италия. Трябваха доста усилия, за да бъде отстранен немския Нюрнберг с 3:2 общ резултат на 1/2-финалите. „Шпорите“ имаха в състава си смъртоносния нападател Джими Грийвс, подкрепян от Боби Смит, а Дани Бланчфлауър и Джон Уайт (убит от гръм на голф игрище в Лондон година по-късно) опъваха струните в средата на терена. Лондончани отбелязаха 19 гола в шест мача по пътя към финала в Ротердам.

Хиляди английски фенове бяха на стадион „Де Куип“, за да видят как техният отбор развенча испанците с атакуваща мощ, въпреки отсъствието на контузеното шотландско динамо в халфовата линия Дейв Макей. Грийвс и Уайт дадоха два гола преднина до почивката. Въпреки че Енрике Кояр даде на Атлетико кратка надежда с попадение от дузпа две минути след подновяване на играта, два гола на лявото крило Тери Дисон и още един от Грийвс накараха публиката да пее химна на Тотнъм - „Слава, слава, алилуя, и „шпорите“ маршируват напред“.

Уелският Бангор Сити беше романтичната нотка в турнира, побеждавайки Наполи с 2:0 у дома, а след това загуби с 1:3 в Италия. По това време няма правило за головете на чужд терен и уелсците губят третия мач в Лондон с 1:2.

Тотнъм Хотспър – Атлетико (Мадрид) 5:1 (2:0)

1:0 – Грийвс (16 мин)
2:0 – Уайт (35)

2:1 – Кояр (47) дузпа
3:1 – Дисон (67)
4:1 – Грийвс (80)
5:1 – Дисон (85)

Тотнъм: Браун, Бейкър, Норман, Хенри, Бланчфлауър (к), Марчи, Джоунс, Уайт, Смит, Грийвс, Дисон

Треньор: Бил Никълсън

Атлетико: Мединабейтя, Ривия, Грифа, Х. Родригес, Р. Родригес, Чузо, Глария, Жонес, А. Родригес, Мендонка, Кояр (к)

Треньор: Сабино Баринага

Стадион: „Фейенорд“ („Де Куип“), Ротердам
Публика: 49 143 зрители

Съдия: Андриес Ван Леувен (Холандия)

15 май 1963 г

Тотнъм - Атлетико (Мадрид) 5:1 (видео)

КНК 1962: Атлетико (Мадрид) свали Фиорентина от трона

Това беше първото официално издание на Купата на носители на национални купи под шапката на УЕФА и решено от финал или по-точно от два – проведени на неутрални терени. Аякс и Олимпиакос отпаднаха още в първия кръг, отстранени от Дожа Уйпещ и Динамо Жилина. Фиорентина, воден от легендарния унгарски треньор Нандор Хидегкути, стана първият от многото носители, които достигнаха втори пореден финал и го загубиха. Техният съперник Атлетико (Мадрид) беше решен да гравира името си на континентален трофей и да излезе от сянката на градския си противник Реал.

Публика от 30 000 зрители на „Хемпдън Парк“ в Глазгоу видя равенство 1:1. Хоакин Пейро даде преднина на Атлетико в 11-ата минута, но Курт Хамрин изравни 16 минути по-късно. Продълженията не предложиха нов гол, така че финалът трябваше да се преиграе.

Италия и Испания се класираха за Световното първенство през 1962 г в Чили и играчите на двата клуба бяха привикани в националните си отбори. Феновете трябваше да чакат почти четири месеца до решаването на носителя в преиграване на „Некерщадион“ в Щутгарт.

Надеждите на Фиорентина да защити короната си бяха разбити за половин час. Мигел Жонес даде преднина на Атлетико в 8-ата минута, Хорхе Мендонка добави втори гол в 27-ата. Хоакин Пейро сипа сол в италианските рани с трети гол след около час игра, който гарантира още едно европейско отличие да се запъти към Мадрид.

Атлетико (Мадрид) – Фиорентина 1:1 (1:0) след продължения

1:0 – Пейро (11 мин)
1:1 – Хамрин (59)

Атлетико: Мединабейтя, Ривия, Чузо, Калеха, Родригес, Глария, Жонес, Родригес, Мендонка, Пейро, Кояр (к)

Треньор: Хосе Йоренте Виялонга

Фиорентина: Сарти, Гонфиантини, Орзан (к), Кастелети, Ферети, Римбалдо, Хамрин, Барту, Милани, Деланджело, Петрис

Треньор: Нандор Хиндегкути

Стадион: „Хемпдън Парк“, Глазгоу

Публика: 26 600 зрители

Съдия: Томас Уортън (Шотландия)

10 май 1962 г

Атлетико (Мадрид) – Фиорентина 3:0 (2:0)

1:0 – Жонес (8 мин)
2:0 - Мендонка (27)
3:0 - Пейро (59)

Атлетико: Мединабейтя, Ривия, Грифа, Калеха, Р. Родригес, Глария, Жонес, А. Родригес, Мендонка, Пейро, Кояр (к)

Треньор: Хосе Йоренте Виялонга

Фиорентина: Албертози, Роботи, Орзан (к), Кастелети, Малатрази, Маркези, Хамрин, Ферети, Милани, Деланджело, Петрис

Треньор: Нандор Хидегкути

Стадион: „Некерщадион“, Щутгарт

Публика: 38 120 зрители

Съдия: Курт Ченшер (Германия)

5 септември 1962 г

Атлетико (Мадрид) - Фиорентина 1:1 (видео) 

Атлетико (Мадрид) - Фиорентина 3:0 (видео) 

КЕШ 2000: Реал (Мадрид) спечели първия финал между отбори от една държава

Казваха, че Испания била различна. Е, това твърдение придоби нов смисъл през сезон 1999/2000 г с присъствието на два отбора от Примера Дивисион на финала на Шампионската лига – първият случай местни съперници да спорят за най-престижното отличие. Нетрадиционната структура на надпреварата (осем есенни групи и четири през пролетта) доведе до това, че нито Реал (Мадрид), нито Валенсия беше шампион на Испания.

Тази чест принадлежеше на Барселона, трети отбор, който защитаваше иберийската кауза на 1/4-финалите. Каталунците отстраниха Челси с общ резултат 6:4. Валенсия се разправи с Лацио с 5:2 преди 1:0 в Рим на реванша, докато Реал отстрани шампиона Манчестър Юнайтед с 3:2, като всички голове паднаха на „Олд Трафорд“.

Отборът на Висенте Дел Боске трудно впечатляваше, когато загуби мачовете в Група С с 2:4 и 1:4 от Байерн (Мюнхен) през февруари и март. Разбираемо настроението не беше много приповдигнато преди 1/2-финалите срещу баварците. Байерн отново спечели на Олимпиащадион – с 2:1, но преди това беше загубил с 0:2 в Мадрид.

Междувременно Валенсия се наложи над Барселона с 4:1 преди да потвърди мястото си на финала на „Стад де Франс“ след загуба 1:2 на „Камп Ноу“. Това бе най-малкото, което заслужаваше отборът на Ектор Купер. Валенсия не предложи обичайния си стил на финала и Реал се възползва, отбелязвайки чрез Фернандо Мориентес, Стив Макманамън и Раул Гонзалес.

Реал (Мадрид) – Валенсия 3:0 (1:0)

1:0 – Мориентес (39 мин)
2:0 – Макманамън (67)
3:0 – Раул (75)

Реал: Касийяс, Елгера, Каранка, Кампо, Салгадо (85 – Йеро), Карлуш, Макманамън, Редондо (к), Раул, Мориентес (72 – Савио), Анелка (80 – Санчис)

резерви: Илгнер, Жереми, Карембьо, Балич

Треньор: Висенте Дел Боске

Валенсия: Канисарес, Англома, Джукич, Пелегрино, Херардо (69 мин – Илие), Фаринос, Мендиета (к), Гонсалес, Жерард, Ангуло, Лопес

резерви: Бартуал, Роше, Албелда, Гарсия, Мила, Санчес

Треньор: Ектор Купер

жълти картони: Салгадо, Карлуш (Р)

Стадион: „Стад де Франс“
Публика: 78 759 зрители

Съдия: Стефано Браски (Италия)

24 май 2000 г

Реал (Мадрид) - Валенсия 3:0 (видео) 

КЕШ 1998: Миятович донесе седма купа за Реал (Мадрид)

Повечето клубове щяха да са щастливи с една Купа на европейските шампиони, но не и Реал (Мадрид). Шесткратният носител, за последно през 1966 г, беше гневен в преследване на седмата. Всичко това се промени през 1997/98 г за удоволствие на традиционалистите.

„Белия балет“ беше шампион на страната си при влизането в Шампионската лига, която през този сезон прие и завършилите втори в осемте най-силни европейски първенства. Това беше част от последното разрастване на турнира, с два квалификационни кръга, които отсяваха 16 от 48 участника в шест групи по четири отбора. На този етап се присъединяваха клубовете от осемте най-силни шампионата.

Само един от „щастливите губещи“ достигна фазата на 1/4-финалите – Байер (Леверкузен). Неговият път, без изненада, приключи именно в Мадрид. Прекалено силни за Розенборг, Олимпиакос и Порто в Група Д, хората на Юп Хайнкес задържаха формата срещу леверкузенци, а после и на 1/2-финалите с Борусия (Дортмунд). Шампионът на Европа беше по-малка заплаха, в сравнение със собствените им привърженици на „Бернабеу“. По тяхна вина мачът в Мадрид започна с 45 минути закъснение, след като събориха ограда зад една от вратите.

Когато двубоят все пак започна Фернандо Мориентес и Кристиан Карембьо донесоха успех с 2:0, който предшестваше нулево равенство в Дортмунд. Другият полуфинал противопостави Ювентус и Монако – отстранили в предния етап Динамо (Киев) и Манчестър Юнайтед. Италианците отидоха на трети пореден финал след общ успех с 6:4. Головете подминаха финала, като напълно достатъчен се оказа точният удар на Предраг Миятович през второто полувреме.

Реал (Мадрид) – Ювентус 1:0 (0:0)

1:0 – Миятович (66 мин)

Реал: Илгнер, Панучи, Санчис (к), Йеро, Карлуш, Редондо, Карембьо, Зеедорф, Раул (90 - Амависка), Мориентес (82 мин - Хайме), Миятович (89 – Шукер)

резерви: Канисарес, Санц, Савио, Санчес

Треньор: Юп Хайнкес

Ювентус: Перуци (к), Торичели, Монтеро, Юлиано, Ди Ливио (46 мин – Такинарди), Песото (71 – Фонсека), Дешан (78 – Конте), Давидс, Зидан, Индзаги, Дел Пиеро

резерви: Рампула, Тейшейра, Бириндели, Аморузо

Треньор: Марчело Липи

жълти картони: Йеро, Карлуш, Карембьо, Зеедорф, Миятович (Р), Монтеро, Давидс (Ю)

Стадион: „Амстердам АренА“

Публика: 48 500 зрители

Съдия: Хелмут Круг (Германия)

20 май 1998 г

Реал (Мадрид) - Ювентус 1:0 (видео)

КЕШ 1981: Ливърпул продължи английската доминация

Купата на европейските шампиони остана за пета поредна година в Англия през 1980/81 г, сменяйки витрината на Нотингам Форест с тази на Ливърпул. Носителят Форест падна жертва на българския шампион ЦСКА (София) в първия кръг, оставяйки сцената за четири клуба, които бяха печелили общо 13 пъти титлата – Реал (Мадрид), Интер, Байерн (Мюнхен) и Ливърпул.

Мърсисайдци започнаха според очакванията. След като вкараха 11 гола на Оулу, се насладиха на убедителни победи над Абърдийн, воден от Алекс Фъргюсън и ЦСКА. Съперникът на полуфиналите Байерн също не беше склонен да се преобърне по пътя. След триумф на 1/4-финалите с общ резултат 6:2 над Баник (Острава), Румениге и компания добиха още самочувствие след 0:0 на „Анфийлд“. В реванша гол на Рей Кенеди за равенство 1:1 беше достатъчен Ливърпул да продължи напред заради попадение на чужд терен.

В другия поток среща на супер сили реши кой да е финалист. Реал (Мадрид) вече отстрани Лимерик, Хонвед и Спартак (Москва), добавяйки и името на Интер към този списък с общ резултат 2:1. Испанският отбор нямаше сили да довърши работата до край, докато Боб Пейсли се справи. Десният бек Алън Кенеди си взе почивка от защитните си задължения, за да вкара победния гол в 81-ата минута, правейки мениджъра си първият треньор успял да спечели турнира три пъти с един отбор.

Ливърпул – Реал (Мадрид) 1:0 (0:0)

1:0 – А. Кенеди (81 мин)

Ливърпул: Клемънс, Нийл, А. Кенеди, Ф. Томпсън (к), Р. Кенеди, Хансен, Далглиш (85 мин - Кейс), Лий, Джонсън, Макдермот, Сунес

резерви: Огризович, Ъруин, Мъни, Гейл

Треньор: Боб Пейсли

Реал: Родригес, Кортес (87 мин – Пинеда), Камачо, Щилке, Сабидо, Дел Боске, Хуанито, Сантос, Сантилана (к), Навахас, Кънингам

резерви: Гонсалес, Хосе, Анхел, Ернандес

Треньор: Вуядин Бошков

Жълти картони: Р. Кенеди (Л), Щилке (Р)

Стадион: „Парк де Пренс“

Публика: 48 360 зрители

Съдия: Карол Палотай (Унгария) 

27 май 1981 г

Ливърпул - Реал (Мадрид) 1:0 (видео) 

КЕШ 1969: Пиерино Прати върна трофея във витрината на Милан

Манчестър имаше два шанса да спечели Купата на европейските шампиони през 1969 г, но шампионът на Англия Манчестър Сити отпадна от Фенербахче в първия кръг, докато носителят Манчестър Юнайтед напусна надпреварата на 1/2-финалите срещу Милан. Италианският отбор спечели с общ резултат 2:1, заслужавайки уважение, че обезвреди голаджията Денис Лоу.

Шотландският национал вкара седем пъти за отстраняването на Уотърфорд Юнайтед с 10:2 и още два гола във втория кръг срещу Андерлехт. Това нямаше значение, защото отборът на Нерео Роко, отстранил Малмьо и Селтик, се класира на финала на стадиона на Реал (Мадрид) - „Сантиаго Бернабеу“, а негов съперник бе Аякс.

Съставът на Ринус Мичел победи с 3:0 Бенфика в трети мач от 1/4-финалите с два гола на младия Йохан Кройф. Това стана след преодоляване на дефицит от 1:3 в първия двубой, побеждавайки със същия резултат в Лисабон. След това Аякс надви Спартак (Търнава) от Чехословакия, един от малкото отбори избегнал бойкота на турнира отстрана на Източна Европа – 3:2 общ резултат на 1/2-финалите.

Все пак неопитността на младия холандски отбор се обърна срещу него в големия ден. Пиерино Прати с първия хеттрик на финал след Ференц Пушкаш през 1962 г и Анджело Сормани дадоха на „росонерите“ комфортна победа с 4:1. Милан стана европейски шампион за втори път, добавяйки към Купата на носители на национални купи, която спечели предния сезон.

Милан – Аякс 4:1 (2:0)

1:0 – Прати (7 мин)
2:0 – Прати (40)
2:1 – Васович (60) дузпа
3:1 – Сормани (67)
4:1 – Прати (75)

Милан: Кудичини, Анкуилети, Шнелингер, Росато, Малатрази, Трапатони, Хамрин, Лодети, Сормани, Ривера (к), Прати

Треньор: Нерео Роко

Аякс: Балс (к), Суурбиер (46 мин – Мулер), Хулсхоф, Васович, Ван Дуйвенбоде, Гроот (46 - Нунинга), Пронк, Сварт, Даниелсон, Кройф, Кейзер

Треньор: Ринус Мичел

Стадион: „Сантиаго Бернабеу“
Публика: 50 000 зрители

Съдия: Хосе Ортис де Мендибил (Испания)

28 май 1969 г

Милан - Аякс 4:1 (видео) 

КЕШ 1966: Европа отново премина във властта на Реал (Мадрид)

Старите навици умират трудно, така че не беше голяма изненада, че Реал (Мадрид) се завърна на пътя на победата през 1965/66 г, за да вземе шестата си Купа на европейските шампиони. Поразяващото за този мадридски отбор беше, че на финала срещу Партизан излезе с 11 испанци, а капитан беше ветеранът Пако Дженто.

Друг стар кокал се наслади на нетолкова публична, но дори по-сладка лебедова песен в първия кръг срещу Фейенорд. Ференц Пушкаш отбеляза четири гола, последните му в Европа, а Реал преодоля загубата с 0:1 в Ротердам, за да продължи с общ резултат 5:1. След това същите малки шансове бяха дадени на Килмарнък и Андерлехт по пътя към 1/2-финалите. Там „Белия балет“ срещна шампиона Интер. Хосе Мартинес Пири подсигури победа с 1:0 на „Чамартин“ преди равенство 1:1 в реванша на „Сан Сиро“, което сложи край на надеждите на Интер за хеттрик от купи в турнира.

Друг забележителен резултат през този сезон се получи в Лисабон. Вдъхновен от Джордж Бест Манчестър Юнайтед наруши 100% домакински рекорд на Бенфика с триумф 5:1, който добави към успеха с 3:2 на „Олд Трафорд“ на 1/4-финалите. Ако в Юнайтед очакваха да отидат до финала в Брюксел, то трябваше да преживеят разочарование. Белградският Партизан отстрани англичаните с общ резултат 2:1 и стана първия финалист от Източна Европа. Още едно разочарование се готвеше и на финала, когато Велибор Васович изведе югославския клуб напред в резултата на стадион „Хейзъл“. Този път Реал имаше отговор и чрез головете на Амансио Амаро и Фернандо Серена в последните 20 минути взе трофея.

Реал (Мадрид) – Партизан 2:1 (0:0)

0:1 – Васович (55 мин)
1:1 – Амансио (70)
2:1 – Серена (76)

Реал: Аракуистаин, Пачин, Де Фелипе, Соко, Мартинес, Пири, Веласкес, Серена, Амаро, Гросо, Дженто (к)

Треньор: Мигел Муньос

Партизан: Шошкич, Юсуфи, Васович (к), Рашович, Михайлович, Ковачевич, Бецеяч, Байич, Хасанагич, Галис, Пирмайер

Треньор: Абдула Гегич

Стадион: „Хейзъл“
Публика: 46 745 зрители

Съдия: Рудолф Крайтлайн (ФРГ)

11 май 1966 г

Реал (М) - Партизан 2:1 (видео) 

КЕШ 1964: Катеначото на Ерера качи Интер на трона на Европа

Сезон 1963/64 г маркира морска промяна в европейския футбол. Най-яркото доказателство беше финалът на Купата на европейските шампиони, в който воденият от Еленио Ерера Интернационале (Милано) победи избледняващия Реал (Мадрид) с 3:1 във Виена. Мощта премина в отбор, който беше синоним на стила катеначо.

Върху здрави основи, включващи либерото Армандо Пики и централния защитник Джачинто Факети, бившият треньор на Барселона Ерера пусна в атака испанеца Луис Суарес, бразилеца Жаир и Сандро Мацола, младият вътрешен нападател, чийто баща беше бившият капитан на Торино Валентино, който почина в самолетната катастрофа на „биковете“ през 1949 г.

Тази смесица се оказа твърде силна за Евертън, който загуби с 0:1 общ резултат в предварителния кръг, Монако, Партизан и на полуфиналите Борусия (Дортмунд). В другия поток на жребия шампионът Милан преодоля Норкьопинг, но имаше малшанса да попадне на набралия сила Реал (Мадрид) на 1/4-финалите. „Белия балет“ победи с 4:1 в испанската столица, а на реванша на „Сан Сиро“ отстъпи с 0:2 – достатъчно за среща с Цюрих, който бе лесна жертва.

Това беше последното оле за Пушкаш и Ди Стефано. 38-годишните нападатели не успяха да затруднят отбраната на Интер на стадион „Пратер“, а Мацола беше магичен в атаката на „нерадзурите“. Неговите две попадения бяха разделени от още едно от Аурелио Милани, а всичко което успя да направи Реал беше почетно попадение на Фело.

Интер – Реал (Мадрид) 3:1 (1:0)

1:0 – Мацола (43 мин)
2:0 – Милани (61)
2:1 – Фело (70)
3:1 – Мацола (76)

Интер: Сарти, Пики, Гуарнери, Бургнич, Факети, Танин, Суарес, Корсо, Жаир, Мацола, Милани

Треньор: Еленио Ерера

Реал: Висенте, Сантамария, Соко, Санчес, Пачин, Мулер, Ди Стефано, Фело, Дженто, Амаро, Пушкаш

Треньор: Мигел Муньос

Стадион: „Пратер“
Публика: 72 000 зрители

Съдия: Йозеф Щол (Австрия)

27 май 1964 г

Интер - Реал (М) 3:1 (видео) 

КЕШ 1962: Еузебио задържа Бенфика на върха в зрелищен финал

29 отбора влязоха в спор за Европейската купа през сезон 1961/62 г. Въпреки разрастването на турнира две известни имена направиха класически финал в Амстердам – Бенфика и Реал (Мадрид). Действащият шампион се бе подсилил с привличането на родения в Мозамбик нападател Еузебио и именно той вдъхнови отбора за победата с 4:3 общ резултат над Тотнъм на 1/2-финалите.

„Шпорите“, които преодоляха Гурник (Забже), Фейенорд и Дукла (Прага), бяха спечелили дубъл в Англия – първенството и купата, един от първокласните отбори в жребия. Друг такъв - Ювентус, с националите на Уелс и Аржентина – Джон Чарлс и Омар Сивори, подложи на истинско изпитание Реал (Мадрид) на 1/4-финалите. Гол на Алфредо Ди Стефано донесе минимален успех на „Белия балет“ в Торино. Италианците спечелиха със същия резултат на „Чамартин“, слагайки край на рекорда на Реал от мачове без загуба у дома в Европа. Поражението доведе до трети мач в Париж, който завърши 3:1 за мадридчани.

В тази форма и с Ди Стефано, Пушкаш и Луис Дел Сол на върха на кариерата си Кралския клуб представи голямо предизвикателство пред Бенфика, който беше смятан за щастлив победител срещу Барселона в предния финал. Хеттрик на Пушкаш даде предимство от 3:2 за Реал на полувремето. Лисабонският тим изравни с гол на Марио Колуна, а изгрявщата звезда Еузебио реши изхода на двубоя с две попадения продукт на мощни удари.

Бенфика – Реал (Мадрид) 5:3 (2:3)

0:1 – Пушкаш (17 мин)
0:2 – Пушкаш (23)
1:2 – Агуас (25)
2:2 – Кавем (34)
2:3 – Пушкаш (38)

3:3 – Колуна (51)
4:3 – Еузебио (65) дузпа
5:3 – Еузебио (68)

Бенфика: Перейра, Жоао, Германо, Мартинс, Кавем, Крус, Аугусто, Еузебио, Агуас (к), Колуна, Симоеш

Треньор: Бела Гутман

Реал: Аракуистаин, Касадо, Миера, Фело, Сантамария, Пачин, Техада, Дел Сол, Ди Стефано, Пушкаш, Дженто

Треньор: Мигел Муньос

Стадион: Олимпийски
Публика: 65 000 зрители

Съдия: Лео Хорн (Холандия)

2 май 1962 г

Бенфика - Реал (М) 5:3 (видео)