КЕШ 1972: Аякс защити трофея на стадиона на Фейенорд

Аякс отново беше отбор за побеждаване през 1971/72 г, а това че никой не успя да го направи само показа колко силно въздействаше над европейския футбол. Дори промяната на треньора – румънецът Стефан Ковач замени Рунис Мичел, не можа да спре постоянно движение на Йохан Кройф и приятели.

Динамо (Дрезден), Олимпик (Марсилия), Арсенал и Бенфика бяха преминати, докато шампионът маршируваше към трети финал за Купата на европейските шампиони за четири години. Бенфика беше близо до озаптяването на Аякс, но само един гол на Кройф реши двата мача от 1/2-финалите. Така се стигна до финала срещу Интер на стадиона на Фейенорд.

Стадионът беше холандски, но събитията по пътя към Ротердам предполагаха, че може да се види италианска победа. Любителите на конспиративните теории могат да посочат загубата на Интер във втория кръг от Борусия (Мьонхенгладбах) с 1:7 в Германия в първия мач. Италианският клуб имаше късмет да получи положителен ответ от УЕФА относно жалбата, че нападателят Роберто Бонинсеня е бил ударен от кенче, хвърлено от публиката.

„Нерадзурите“ отстраниха немците с общ резултат 4:2, а след това и Селтик след изпълнение на дузпи след два нулеви полуфинала. Надеждите на Интер за хеттрик от трофеи в турнира се изпариха на „Де Куип“. Подпомогнат от Неескенс, Бланкенбург, Мюрен, Хаан и Крол, Кройф покоси два пъти целта за безапелационен успех на Аякс. Краен резултат – Тотален футбол 2 Катеначо 0.

Аякс – Интер 2:0 (0:0)

1:0 – Кройф (47 мин)
2:0 – Кройф (78)

Аякс: Стуй, Суурбиер, Хулсхоф, Бланкенбург, Крол, Неескенс, Хаан, Мюрен, Сварт, Кройф, Кейзер (к)

Треньор: Стефан Ковач

Интер: Бордон, Белуги, Факети (к), Джюбертони (12 мин – Бертини), Бургнич, Ориали, Бедин, Мацола, Фрусталупи, Жаир (56 – Пелицаро), Бонинсеня

Треньор: Джовани Инверници

Жълти картони: Бонинсеня (И)

Стадион: „Де Куип“

Публика: 61 354 зрители

Съдия: Робер Хеле (Франция)

31 май 1972 г

Аякс - Интер 2:0 (видео) 

КЕШ 1967: Селтик проби катеначото и завладя Европа

„Беше непредотвратимо. Рано или късно Интер на Ерера, Интер на катеначото, на маргиналните победи, трябваше да плати за отказа да играе красив футбол“. Това написа португалският вестник „Мундо Деспортиво“, след като Селтик стана първият нелатински носител на Купата на европейските шампиони през 1966/67 г.

Победата на шотландския отбор дойде след открита игра срещу „негативния футбол“ на Интернационале (Милано), но ще се запомни повече с това, че мениджърът Джок Стeйн подреди десет родени в Глазгоу играчи на националния стадион в Лисабон. Местните момчета се справиха добре, отвръщайки на ранния гол на Сандро Мацола от дузпа и разрушителната тактика на Интер. С попадения през второто полувреме на Томи Гемел и Стив Чалмърс „детелините“ обърнаха резултата.

Италианският отбор беше фаворит да вдигне трофея. Въпреки че им бе нужен трети мач, за да отстранят ЦСКА (София) на 1/2-финалите, „нерадзурите“ елиминираха шампиона Реал (Мадрид) на 1/4-финалите с общ резултат 3:0. Качеството на Селтик също беше ясно след отстраняването на Цюрих, Нант, Войводина и Дукла (Прага).

Най-трудните им сблъсъци бяха на 1/4-финалите срещу Войводина, изненадващият палач на Атлетико (Мадрид) във втория кръг. 1:0 на „Селтик Парк“ след 0:1 в Югославия и момчетата на Стейн бяха готови да се подхлъзнат на банановата кора да играят трети мач, но се отърваха с гол с глава на Били Макнийл в 89-ата минута. През този сезон голямо постижение записа и Линфийлд. Шампионът на Северна Ирландия достигна 1/4-финалите, където загуби с 0:1 от ЦСКА в София, след 2:2 в Белфаст.

Селтик – Интер 2:1 (0:1)

0:1 – Мацола (7 мин) дузпа
1:1 – Гемел (63)
2:1 – Чалмърс (84)

Селтик: Симпсън, Крейг, Макнийл (к), Кларк, Гемел, Мърдок, Аулд, Джонстън, Уолъс, Чалмърс, Ленъкс

Треньор: Джок Стейн

Интер: Сарти, Пики (к), Бургнич, Гуарнери, Факети, Бедин, Бицикли, Корсо, Доменгини, Мацола, Капелини

Треньор: Еленио Ерера

Стадион: Национален, Лисабон
Публика: 45 000 зрители

 

Съдия: Курт Ченшер (ФРГ)

25 май 1967 г

Селтик - Интер 2:1 (видео) 

КЕШ 1965: Интер на Ерера - завинаги в историята

Измежду 31 отбора, които влязоха в битка през 1964/65 г, Интернационале отново беше №1. „Нерадзурите“ повториха постижението на Реал (Мадрид) и Бенфика да спечелят купата в две поредни години, побеждавайки лисабонските „орли“ с 1:0 на финала на „Сан Сиро“. Теренът беше наводнен и кален, но и подхода към победата беше подобен. Този успех не беше за пуристи.

Появявайки се на четвърти финал за пет години, Бенфика имаше проблем освен с условията, които затрудниха техния стил на подавания, както и с гола на Жаир малко преди полувремето. Със сигурност късметът беше на страната на италианците от мига, в който УЕФА реши финала да бъде на техния стадион – прецедент започнат през 1956/57 г, когато Реал (Мадрид) среща Фиорентина на „Чамартин“.

Фортуна също беше гост в публиката, когато Интер премина Рейнджърс на 1/4-финалите. Отново и срещу Ливърпул, когато беше преодолян дефицит от 1:3 за победа с общ резултат 4:3 на 1/2-финалите. Европейският дебютант Ливърпул оспори редовността на гола на Хоакин Пейро, след като нападателят открадна тупната топка от вратаря Томи Лоурънс.

Докато Интер имаше проблеми, Бенфика обра точките за артистично присъствие. Еузебио и компания засрамиха Реал (Мадрид) с 5:1 на „Да Луш“ на 1/4-финалите, унижавайки и Вашаш с 5:0 на 1/2-финалите. Това си остана най-доброто за лисабонци в турнира.

Интер – Бенфика 1:0 (1:0)

1:0 – Жаир (42 мин)

Интер: Сарти, Бургнич, Факети, Бедин, Гуарнери, Пики, Жаир, Мацола, Пейро, Суарес, Корсо

Треньор: Еленио Ерера

Бенфика: Перейра, Кавем, Крус, Германо, Мачадо, Нето, Аугусто, Колуна, Торес, Еузебио, Симоеш

Треньор: Елек Шварц

Стадион: „Сан Сиро“
Публика: 85 000 зрители

Съдия: Готфрид Диенст (Швейцария)

27 май 1965 г

Интер - Бенфика 1:0 (видео) 

КЕШ 1964: Катеначото на Ерера качи Интер на трона на Европа

Сезон 1963/64 г маркира морска промяна в европейския футбол. Най-яркото доказателство беше финалът на Купата на европейските шампиони, в който воденият от Еленио Ерера Интернационале (Милано) победи избледняващия Реал (Мадрид) с 3:1 във Виена. Мощта премина в отбор, който беше синоним на стила катеначо.

Върху здрави основи, включващи либерото Армандо Пики и централния защитник Джачинто Факети, бившият треньор на Барселона Ерера пусна в атака испанеца Луис Суарес, бразилеца Жаир и Сандро Мацола, младият вътрешен нападател, чийто баща беше бившият капитан на Торино Валентино, който почина в самолетната катастрофа на „биковете“ през 1949 г.

Тази смесица се оказа твърде силна за Евертън, който загуби с 0:1 общ резултат в предварителния кръг, Монако, Партизан и на полуфиналите Борусия (Дортмунд). В другия поток на жребия шампионът Милан преодоля Норкьопинг, но имаше малшанса да попадне на набралия сила Реал (Мадрид) на 1/4-финалите. „Белия балет“ победи с 4:1 в испанската столица, а на реванша на „Сан Сиро“ отстъпи с 0:2 – достатъчно за среща с Цюрих, който бе лесна жертва.

Това беше последното оле за Пушкаш и Ди Стефано. 38-годишните нападатели не успяха да затруднят отбраната на Интер на стадион „Пратер“, а Мацола беше магичен в атаката на „нерадзурите“. Неговите две попадения бяха разделени от още едно от Аурелио Милани, а всичко което успя да направи Реал беше почетно попадение на Фело.

Интер – Реал (Мадрид) 3:1 (1:0)

1:0 – Мацола (43 мин)
2:0 – Милани (61)
2:1 – Фело (70)
3:1 – Мацола (76)

Интер: Сарти, Пики, Гуарнери, Бургнич, Факети, Танин, Суарес, Корсо, Жаир, Мацола, Милани

Треньор: Еленио Ерера

Реал: Висенте, Сантамария, Соко, Санчес, Пачин, Мулер, Ди Стефано, Фело, Дженто, Амаро, Пушкаш

Треньор: Мигел Муньос

Стадион: „Пратер“
Публика: 72 000 зрители

Съдия: Йозеф Щол (Австрия)

27 май 1964 г

Интер - Реал (М) 3:1 (видео)