КНК 1970: Манчестър Сити се нареди сред големите

Носителят Слован (Братислава) отпадна от Динамо (Загреб) в първия кръг и така за честта на Източна Европа на финала се бори Гурник (Забже). Поляците загубиха от Манчестър Сити, воден от Джо Мърсър и Малкълм Алисън. В състава личаха технични халфове като Колин Бел и Нийл Йънг, опасното крило Майк Съмърбий и дейния нападател Франсис Лий. Атакуващата сила на „гражданите“ беше подчертана на 1/2-финалите срещу Шалке 04. След загуба с 0:1 в Германия последва успех с 5:1 на „Мейн роуд“.

Съставът на Гурник (Забже) разполагаше с най-добрия полски футболист за това време – нападателят Влодзимиерц Лубански. Побеждавайки сериозни противници като Олимпиакос и Рейнджърс, поляците достигнаха финала със стил. Двата полуфинала с Рома завършиха 1:1 и реваншът в Хорзов отиде в продължения. Двата състава вкараха по още веднъж и Рома се виждаше победител заради правилото за голове на чужд терен. Тогава се разбра, че това правило важи само за редовното време. Стигна се до плейоф в Страсбург, който отново завърши 1:1, но този път Гурник се класира след хвърляне на монета.

Финалът се изигра под буря, намалявайки публиката до 8 000 зрители. Нийл Йънг изведе Манчестър Сити в 11-ата минута, а „Франи“ Лий удвои преднината с гол от дузпа две минути преди полувремето. Смелото завръщане на Гурник доведе до гол на Станислав Ослизло в 70-ата минута, но капитанът на англичаните Тони Бук вдигна купата под закрилата на чадър.

Манчестър Сити – Гурник (Забже) 2:1

1:0 – Йънг (11)

2:0 – Лий (43) дузпа
2:1 – Ослизло (68)

Манчестър Сити: Коригън, Бук (к), Буут, Хеслоп, Пардо, Дойл (23 мин - Бойър), Оукс, Тауърс, Бел, Лий, Йънг

Треньор: Джо Мърсър

Гурник (Забже): Костка, Горгон, Ослизло (к), Флоренски (85 - Кухта), Латоха, Олек, Шолтисик, Вилчек (75 мин - Сковронек), Банас, Лубански, Шарински

Треньор: Геза Калочай, Михал Матиас

Стадион: „Пратер“, Виена
Публика: 7 968 зрители

Съдия: Паул Шилер (Австрия)

29 април 1970 г

Манчестър Сити - Гурник (Забже) 2:1 (видео) 

КЕШ 1990: Ариго Саки създаде исторически Милан

1990-а беше годината на Италия. Страната не само беше домакин на Световното първенство, но и взе на съхранение трофеите от трите европейски клубни турнира. Купата на УЕФА и Купата на носители на национални купи бяха спечелени от Ювентус и Сампдория, а Милан довърши безпрецедентен голям шлем, защитавайки Купата на европейските шампиони.

Гол на Франк Рийкард срещу вял Бенфика беше достатъчен на финала във Виена, но пътят на „росонерите“ до него не беше предвидим. Хората на Ариго Саки избегнаха съдбата на съседа си Интер – отстранен от Малмьо, елиминирайки друг северен клуб – ХИК Хелзинки в първия кръг.

След това преминаха Реал (Мадрид), както го направиха на 1/2-финалите 12 месеца по-рано. По-трудните изпити дойдоха от впечатляващия 1/4-финалист Мехелен и Байерн (Мюнхен). Първият отстранен с общ резултат 2:0, а другият с гол на чужд терен след продължения. Ако съдията беше видял чиста игра с ръка в другия полуфинал между Бенфика и Олимпик (Марсилия) успехът на Милан можеше да бъде и по-трудно постигнат.

Португалският отбор успя да спечели всичките си шест мача срещу Дери Сити, Хонвед и Днепър (Днепропетровск). После лисабонските „орли“ имаха късмет да си тръгнат от Марсилия с поражение само с 1:2, а в реванша имаха нужда от гол с ръка на нападателя Вата, за да отидат на финала благодарение на попадение на чужд терен. Ако успехите на френския клуб предстояха, то в Милан се наслаждаваха на своя.

Милан – Бенфика 1:0 (0:0)

1:0 – Рийкард (68 мин)

Милан: Дж. Гали, Тасоти, Малдини, Коломбо (89 – Ф. Гали), Костакурта, Барези (к), Анчелоти (72 мин – Масаро), Рийкард, Ван Бастен, Гулит, Евани

резерви: Пацали, Симоне, Боргоново

Треньор: Ариго Саки

Бенфика: Силвино (к), Жозе Карлош, Рикардо Гомеш, Самуел, Алдаир, Ернани, Панейра (76 - Вата), Терн, Магнусон, Валдо, Пачеко (66 мин - Брито)

резерви: Бенто, Диамантино

Треньор: Свен-Йоран Ериксон

жълти картони: Гомеш, Алдаир (Б)

Стадион: Пратерщадион
Публика: 57 500 зрители

Съдия: Хелмут Кол (Австрия)

23 май 1990 г

Милан - Бенфика 1:0 (видео) 

КЕШ 1987: Магията на Маджер короняса Порто

През 1986/87 г трябваше да се погледне четвърт век назад за последния успех на Португалия в Купата на европейските шампиони. Порто превъртя годините и изненада Байерн (Мюнхен) с 2:1 на финала. Отборът на Артур Жорже отвърна на гола на Лудвиг Кьогъл в 26-ата минута, за да доминира над баварския клуб. До второто полувреме във Виена само най-умните бяха заложили на триумф на португалците.

„Драконите“ може да отбелязаха десет гола срещу Рабат Аякс в първия кръг. Андерлехт достигна 1/4-финалите, отстранявайки шампиона Стяуа, но амбициите му бяха прекършени от Байерн с общ резултат 0:5.

Мюнхенци използваха есенните победи над ПСВ Айндховен и Аустрия (Виена), като пролетен стимул за най-престижната купа и на хартия най-голяма пречка беше Реал (Мадрид) на 1/2-финалите. Носител на Купата на УЕФА през предните две години, „Белия балет“ не беше губил 15 европейски сблъсъка в два мача. Формата на испанците като гост беше слаба и Байерн се възползва максимално, побеждавайки с 4:1. Преди него домакински успехи бяха записали Йънг Бойс, Ювентус и Цървена звезда.

Единственият гол на Карлос Сантилана беше отговорът в Мадрид, което разочарова трибуните на „Сантиаго Бернабеу“. Магията в стил Худини беше запазена за финала. Порто демонстрира формата, която му помогна да елиминира Динамо (Киев) на 1/2-финалите. Алжирецът Рабах Маджер изравни резултата в 77-ата минута с удар с пета, за да подаде за победния гол четири минути по-късно, отбелязан от резервата Фильо Жуари.

Порто – Байерн (Мюнхен) 2:1 (0:1)

0:1 - Кьогъл (26 мин)
1:1 – Маджер (77)
2:1 – Жуари (81)

Порто: Млинарчик, Пинто (к), Инасио (66 – Фраско), Луиш, Селсо, Куим (46 мин – Жуари), Магалаеш, Маджер, Соуса, Футре, Андре

резерви: Зе Бето, Фестас, Касагранде

Треньор: Артур Жорже

Байерн: Пфаф, Винкълхофер, Пфлюгер, Едер, Нахтвайх, Бреме, Флик (82 мин – Лунде), Матеус (к), Хьонес, Румениге, Кьогъл

резерви: Ауман, Байршмидт, Кутчера, Вилмер

Треньор: Удо Латек

жълти картони: Селсо, Магалаеш, Соуса (П), Винкълхофер (Б)

Стадион: „Пратер“
Публика: 62 000 зрители

Съдия: Алексис Поне (Белгия)

27 май 1987 г

Порто - Байерн (Мюнхен) 2:1 (видео) 

КЕШ 1964: Катеначото на Ерера качи Интер на трона на Европа

Сезон 1963/64 г маркира морска промяна в европейския футбол. Най-яркото доказателство беше финалът на Купата на европейските шампиони, в който воденият от Еленио Ерера Интернационале (Милано) победи избледняващия Реал (Мадрид) с 3:1 във Виена. Мощта премина в отбор, който беше синоним на стила катеначо.

Върху здрави основи, включващи либерото Армандо Пики и централния защитник Джачинто Факети, бившият треньор на Барселона Ерера пусна в атака испанеца Луис Суарес, бразилеца Жаир и Сандро Мацола, младият вътрешен нападател, чийто баща беше бившият капитан на Торино Валентино, който почина в самолетната катастрофа на „биковете“ през 1949 г.

Тази смесица се оказа твърде силна за Евертън, който загуби с 0:1 общ резултат в предварителния кръг, Монако, Партизан и на полуфиналите Борусия (Дортмунд). В другия поток на жребия шампионът Милан преодоля Норкьопинг, но имаше малшанса да попадне на набралия сила Реал (Мадрид) на 1/4-финалите. „Белия балет“ победи с 4:1 в испанската столица, а на реванша на „Сан Сиро“ отстъпи с 0:2 – достатъчно за среща с Цюрих, който бе лесна жертва.

Това беше последното оле за Пушкаш и Ди Стефано. 38-годишните нападатели не успяха да затруднят отбраната на Интер на стадион „Пратер“, а Мацола беше магичен в атаката на „нерадзурите“. Неговите две попадения бяха разделени от още едно от Аурелио Милани, а всичко което успя да направи Реал беше почетно попадение на Фело.

Интер – Реал (Мадрид) 3:1 (1:0)

1:0 – Мацола (43 мин)
2:0 – Милани (61)
2:1 – Фело (70)
3:1 – Мацола (76)

Интер: Сарти, Пики, Гуарнери, Бургнич, Факети, Танин, Суарес, Корсо, Жаир, Мацола, Милани

Треньор: Еленио Ерера

Реал: Висенте, Сантамария, Соко, Санчес, Пачин, Мулер, Ди Стефано, Фело, Дженто, Амаро, Пушкаш

Треньор: Мигел Муньос

Стадион: „Пратер“
Публика: 72 000 зрители

Съдия: Йозеф Щол (Австрия)

27 май 1964 г

Интер - Реал (М) 3:1 (видео)