КЕШ 2000: Реал (Мадрид) спечели първия финал между отбори от една държава

Казваха, че Испания била различна. Е, това твърдение придоби нов смисъл през сезон 1999/2000 г с присъствието на два отбора от Примера Дивисион на финала на Шампионската лига – първият случай местни съперници да спорят за най-престижното отличие. Нетрадиционната структура на надпреварата (осем есенни групи и четири през пролетта) доведе до това, че нито Реал (Мадрид), нито Валенсия беше шампион на Испания.

Тази чест принадлежеше на Барселона, трети отбор, който защитаваше иберийската кауза на 1/4-финалите. Каталунците отстраниха Челси с общ резултат 6:4. Валенсия се разправи с Лацио с 5:2 преди 1:0 в Рим на реванша, докато Реал отстрани шампиона Манчестър Юнайтед с 3:2, като всички голове паднаха на „Олд Трафорд“.

Отборът на Висенте Дел Боске трудно впечатляваше, когато загуби мачовете в Група С с 2:4 и 1:4 от Байерн (Мюнхен) през февруари и март. Разбираемо настроението не беше много приповдигнато преди 1/2-финалите срещу баварците. Байерн отново спечели на Олимпиащадион – с 2:1, но преди това беше загубил с 0:2 в Мадрид.

Междувременно Валенсия се наложи над Барселона с 4:1 преди да потвърди мястото си на финала на „Стад де Франс“ след загуба 1:2 на „Камп Ноу“. Това бе най-малкото, което заслужаваше отборът на Ектор Купер. Валенсия не предложи обичайния си стил на финала и Реал се възползва, отбелязвайки чрез Фернандо Мориентес, Стив Макманамън и Раул Гонзалес.

Реал (Мадрид) – Валенсия 3:0 (1:0)

1:0 – Мориентес (39 мин)
2:0 – Макманамън (67)
3:0 – Раул (75)

Реал: Касийяс, Елгера, Каранка, Кампо, Салгадо (85 – Йеро), Карлуш, Макманамън, Редондо (к), Раул, Мориентес (72 – Савио), Анелка (80 – Санчис)

резерви: Илгнер, Жереми, Карембьо, Балич

Треньор: Висенте Дел Боске

Валенсия: Канисарес, Англома, Джукич, Пелегрино, Херардо (69 мин – Илие), Фаринос, Мендиета (к), Гонсалес, Жерард, Ангуло, Лопес

резерви: Бартуал, Роше, Албелда, Гарсия, Мила, Санчес

Треньор: Ектор Купер

жълти картони: Салгадо, Карлуш (Р)

Стадион: „Стад де Франс“
Публика: 78 759 зрители

Съдия: Стефано Браски (Италия)

24 май 2000 г

Реал (Мадрид) - Валенсия 3:0 (видео) 

КЕШ 1999: Броени секунди преместиха трофея от ръцете на Байерн в Манчестър Юнайтед

За повечето наблюдатели спечелването на Шампионската лига от Манчестър Юнайтед през 1999 г беше последното действие по рехабилитацията на английския футбол след трагедията на стадион „Хейзъл“ през 1985 г. Английските клубове получиха право отново да участват в европейските турнири през 1990 г, а пътят към 1/4- и 1/2-финалите на отбора на сър Алекс Фъргюсън беше умело извървян. Отпаданията на тези етапи отново водеха разочарования и приказки за ефектите на петгодишната забрана.

Всички съмнения отпаднаха, когато Юнайтед победи Интер и Ювентус, за да достигне финал срещу Байерн (Мюнхен). „Червените дяволи“ губеха с 0:2 на „Деле Алпи“ и с общ резултат 1:3, но обърнаха изцяло развоя с голове на Рой Кийн, Дуайт Йорк и Анди Коул. Защо да е по лесния начин? Манчестърци показаха, че имат класата и увереността да се справят с всякакви ситуации, като квалификационен кръг срещу ЛКС Лодз и група с Байерн, Барселона и Брьондби. Баварците спечелиха групата с две победи над Барселона и две равенства с Юнайтед.

Продължиха с общ успех 6:0 над Кайзерслаутерн и използваха шансовете си, за да отстранят и Динамо (Киев) на 1/2-финалите. Гол на Марио Баслер раздели двата отбора след равенство 3:3 в Украйна. Плеймейкърът се разписа отново, за да открие головата сметка на финала на „Камп Ноу“. Тогава се случи чудо. Юнайтед вкара два пъти в заключителните секунди чрез резервите Теди Шерингам и Оле Гунар Солскяер, за да добави Купата на европейските шампиони към дубъла си в Англия.

Манчестър Юнайтед – Байерн (Мюнхен) 2:1 (0:1)

0:1 – Баслер (6 мин)
1:1 – Шерингъм (90+1)
2:1 – Солскяер (90+3)

Манчестър Ю: Шмайхел (к), Г. Невил, Йонсен, Стам, Ъруин, Гигс, Бекъм, Бът, Бломквист (67 мин – Шерингъм), Йорк, Коул (81 – Солскяер)

резерви: Ван дер Гоу, Мей, Ф. Невил, Браун, Грийнинг,

Треньор: Алекс Фъргюсън

Байерн: Кан (к), Матеус (80 – Финк), Бабел, Линке, Куфур, Тарнат, Ефенберг, Йеремис, Баслер (90 – Салихамиджич), Янкер, Циклер (71 мин – Шол)

резерви: Дреер, Хелмер, Щрунц, Даеи

Треньор: Отмар Хитцфелд

жълти картони: Ефенберг (Б)

Стадион: „Камп Ноу“

Публика: 90 045 зрители

Съдия: Пиерлуиджи Колина (Италия)

26 май 1999 г

Манчестър Юнайтед - Байерн (Мюнхен) 2:1 (видео) 

КЕШ 1998: Миятович донесе седма купа за Реал (Мадрид)

Повечето клубове щяха да са щастливи с една Купа на европейските шампиони, но не и Реал (Мадрид). Шесткратният носител, за последно през 1966 г, беше гневен в преследване на седмата. Всичко това се промени през 1997/98 г за удоволствие на традиционалистите.

„Белия балет“ беше шампион на страната си при влизането в Шампионската лига, която през този сезон прие и завършилите втори в осемте най-силни европейски първенства. Това беше част от последното разрастване на турнира, с два квалификационни кръга, които отсяваха 16 от 48 участника в шест групи по четири отбора. На този етап се присъединяваха клубовете от осемте най-силни шампионата.

Само един от „щастливите губещи“ достигна фазата на 1/4-финалите – Байер (Леверкузен). Неговият път, без изненада, приключи именно в Мадрид. Прекалено силни за Розенборг, Олимпиакос и Порто в Група Д, хората на Юп Хайнкес задържаха формата срещу леверкузенци, а после и на 1/2-финалите с Борусия (Дортмунд). Шампионът на Европа беше по-малка заплаха, в сравнение със собствените им привърженици на „Бернабеу“. По тяхна вина мачът в Мадрид започна с 45 минути закъснение, след като събориха ограда зад една от вратите.

Когато двубоят все пак започна Фернандо Мориентес и Кристиан Карембьо донесоха успех с 2:0, който предшестваше нулево равенство в Дортмунд. Другият полуфинал противопостави Ювентус и Монако – отстранили в предния етап Динамо (Киев) и Манчестър Юнайтед. Италианците отидоха на трети пореден финал след общ успех с 6:4. Головете подминаха финала, като напълно достатъчен се оказа точният удар на Предраг Миятович през второто полувреме.

Реал (Мадрид) – Ювентус 1:0 (0:0)

1:0 – Миятович (66 мин)

Реал: Илгнер, Панучи, Санчис (к), Йеро, Карлуш, Редондо, Карембьо, Зеедорф, Раул (90 - Амависка), Мориентес (82 мин - Хайме), Миятович (89 – Шукер)

резерви: Канисарес, Санц, Савио, Санчес

Треньор: Юп Хайнкес

Ювентус: Перуци (к), Торичели, Монтеро, Юлиано, Ди Ливио (46 мин – Такинарди), Песото (71 – Фонсека), Дешан (78 – Конте), Давидс, Зидан, Индзаги, Дел Пиеро

резерви: Рампула, Тейшейра, Бириндели, Аморузо

Треньор: Марчело Липи

жълти картони: Йеро, Карлуш, Карембьо, Зеедорф, Миятович (Р), Монтеро, Давидс (Ю)

Стадион: „Амстердам АренА“

Публика: 48 500 зрители

Съдия: Хелмут Круг (Германия)

20 май 1998 г

Реал (Мадрид) - Ювентус 1:0 (видео)

КЕШ 1997: Борусия (Дортмунд) покори Европа в Мюнхен

С победата срещу Ювентус на финала на Шампионската лига през 1997 г Борусия (Дортмунд) постигна това, което не успя да направи четири години по-рано. Мачът на Олимпиащадион в Мюнхен беше реванш за финала за Купата на УЕФА през 1993 г, който дортмундци загубиха от италианците с общ резултат 1:6 (от две срещи – б.а.).

Сега бившите звезди на Ювентус Жулио Сезар, Юрген Колер, Пауло Соуса и Андреас Мьолер бяха сменили отбора и със сигурност донесоха духа на победител на Вестфаленщадион. Това ясно си пролича в груповата фаза, където отборът на Отмар Хитцфелд взе максимален брой точки в четири от шест двубоя срещу Атлетико (Мадрид), Видзев (Лодз) и Стяуа (Букурещ). Завършвайки втори зад испанците заради голова разлика, това щеше да е последното им второ място в турнира.

Опонент на дортмундци на 1/4-финала беше Оксер, дебютант в турнира, който излезе от Група А, заедно с Аякс. Французите бързо се учеха, но получиха урок от Борусия при загубата с общ резултат 1:4. Полуфиналите срещу Манчестър Юнайтед бяха нещо различно с изключение на развръзката. Немският отбор издържа на масиран натиск на „Олд Трафорд“, за да повтори победата с 1:0 и на своя земя. Все още определението „фаворит“ подминаваше момчетата на Хитцфелд, отивайки в Торино срещу името на Ювентус.

„Бианконерите“ се спасиха от участта да бъдат втори италиански скалп за Розенборг, след като норвежците изхвърлиха Милан в груповата фаза. На 1/2-финалите „Старата госпожа“ премина Аякс с общ резултат 6:2. На финала се повтори гледката от предишните две издания – загуба за носителя на трофея. Карл-Хайнц Ридле се разписа два пъти през първото полувреме, а Ларс Рикен добави още един гол през второто, за да остави попадението на Алесандро Дел Пиеро като почетно.

Борусия (Дортмунд) – Ювентус 3:1 (2:0)

1:0 – Ридле (29)
2:0 – Ридле (34)
2:1 – Дел Пиеро (64)
3:1 – Рикен (71)

Борусия (Д): Клос, Замер (к), Колер, Крее, Ройтер, Хайнрих, Ламбърт, Соуса, Мьолер (89 - Цорк), Ридле (67 мин - Херлих), Шапюиза (70 - Рикен)

резерви: Де Беер, Третшок

Треньор: Отмар Хитцфелд

Ювентус: Перуци (к), Порини (46 мин – Дел Пиеро), Ферара, Монтеро, Юлиано, Дешан, Ди Ливио, Югович, Зидан, Бокшич (88 – Такинарди), Виери (73 – Аморузо)

резерви: Рампула, Песото

Треньор: Марчело Липи

жълти картони: Соуса, Рикен (Б), Порини, Юлиано (Ю)

Стадион: Олимпиащадион

Публика: 59 000 зрители

Съдия: Шандор Пухъл (Унгария)

28 май 1997 г

Борусия (Дортмунд) - Ювентус 3:1 (видео) 

КЕШ 1996: Ювентус на Липи сложи ръце на трофея

„Чакахме толкова дълго. Никога не сме считали 1985 г за победа заради „Хейзъл“, заяви официалното лице от Ювентус Роберто Бетега, оставяйки без съмнение важността на триумфа през 1995/96 г. Победата срещу Аякс в Рим беше „истинската“, заменяйки тази срещу Ливърпул 11 години по-рано.

„Бианконерите“ започнаха пътешествието с доминация срещу Борусия (Дортмунд), Стяуа (Букурещ) и Рейнджърс в първата фаза. Загубиха от Борусия, но вече си бяха осигурили първото място в групата. Възпитаниците на Марчело Липи допуснаха поражение с 0:1 от Реал (Мадрид) на 1/4-финалите, но продължиха с общ резултат 2:1.

Още една спънка се появи на 1/2-финалите, когато Нант надделя с 3:2 на своя „Беажур“, затвърждавайки прогреса на френските отбори, в крайна сметка отпадна с общ резултат 3:4. Така Ювентус стигна до среща с носителя Аякс. Холандският отбор стигна до финала без усилия, постигайки пет победи и равенство в Група Г срещу Реал (Мадрид), Ференцварош и Грасхопър.

Последва отстраняване на Борусия (Дортмунд), а на 1/2-финалите и Панатинайкос. Холандците не бяха наясно със силите на гръцкия отбор преди първия мач в Амстердам, но знаеха всичко за тях след това. ПАО сложи край на серията от 18 мача без загуба в Европа с попадение на Криштоф Варжиха. Шампионите намериха перфектен отговор, побеждавайки с 3:0 в Атина. Аякс се завърна на губещата страна на финала на „Олимпико“, падайки след дузпи, като в редовното време Яри Литманен детронира лидерството на италианците след ранен гол на Фабрицио Раванели.

Ювентус – Аякс 1:1 (1:1), 4:2 след дузпи

1:0 – Раванели (12 мин)
1:1 – Литманен (40)

Ферара – гол / Давидс – пропуск
Песото – гол / Литманен – гол
Падовано – гол / Шолтен – гол
Югович – гол / Силой – пропуск

Ювентус: Перуци, Ферара, Песото, Торичели, Виерховод, Соуса (57 – Ди Ливио), Дешан, Конте (44 мин – Югович), Виали (к), Дел Пиеро, Раванели (77 – Падовано)

резерви: Рампула, Порини

Треньор: Марчело Липи

Аякс: Ван дер Сар, Силой, Блинд (к), Ф. Де Бур (69 - Шолтен), Богард, Р. Де Бур (90 – Вутер), Джордж, Давидс, Кану, Литманен, Мусампа

резерви: Грим, Ван ден Берг

Треньор: Луис Ван Гаал

жълти картони: Торичели, Дешан, Югович, Ди Ливио (Ю), Блинд, Джордж, Вутер (А)

Стадион: „Олимпико“

Публика: 67 000 зрители

Съдия: Мануел Диас Вега (Испания)

22 май 1996 г

Ювентус - Аякс 1:1, 5:3 след дузпи (видео) 

КЕШ 1995: Аякс спечели модерната Шампионска лига

През 1994/95 г Шампионската лига на УЕФА направи още една крачка по пътя към европейска супер лига. Докато груповата фаза се разрастна до четири минишампионата от по четири състава, заменяйки първи и втори кръг, влизането в турнира беше ограничено до 24 топ клуба от континента. И докато големите момчета (осем от тях) влизаха директно в надпреварата, другите 16 трябваше да минат предварителен кръг.

Резултатите се оказаха срещу т.нар. гиганти в играта. Гьотеборг спечели Група А за сметка на Барселона и Манчестър Юнайтед; ПСЖ победи Байерн (Мюнхен), за да оглави Група Б, а Хайдук (Сплит) остана втори след Бенфика в Група В. Така три квалификанта стигнаха 1/4-финалите.

Междувременно Аякс нанесе още удари отстрана на считаните за аутсайдери, побеждавайки у дома и като гост шампиона и фаворит в Група Г Милан. Холандският състав си осигури срещи с Байерн (Мюнхен) на 1/2-финалите, елиминирайки Хайдук на 1/4-финалната фаза. Битката възроди спомените от 70-те години, Аякс предложи тотален футбол и спечели с 5:2 след равенство в Мюнхен.

Талантливите хлапета на Луис Ван Гаал (със средна възраст 23 г) бяха тръгнали по стъпките на Кройф и компания, но за целта трябваше да победят Милан за трети път. Класата и опита на „росонерите“ се оказаха непреодилими за Бенфика и ПСЖ в елиминационната фаза. На финала във Виена младите крака на Аякс измориха възрастните си съперници и късен гол на резервата Патрик Клуйверт реши съдбата на трофея.

Аякс – Милан 1:0 (0:0)

1:0 – Клуйверт (85 мин)

Аякс: Ван дер Сар, Райцигер, Блинд (к), Рийкард, Ф. Де Бур, Зеедорф (54 мин – Кану), Джордж, Давидс, Р. Де Бур, Литманен (69 – Клуйверт), Овермарс

резерви: Грим, Богард, Ван Восен

Треньор: Луис Ван Гаал

Милан: Роси, Панучи, Малдини, Албертини, Костакурта, Барези (к), Донадони, Десаи, Масаро (90 – Еранио), Бобан (86 мин – Лентини), Симоне

резерви: Йелпо, Ф. Гали, Стропа

Треньор: Фабио Капело

жълти картони: Блинд, Овермарс (А)

Стадион: „Ернст Хапел“
Публика: 49 730 зрители

Съдия: Йон Крачунеску (Румъния)

24 май 1995 г

Аякс - Милан 1:0 (видео) 

КЕШ 1994: Милан лиши Стоичков от втори европейски връх

Шампионската лига премина през още козметична промяна през 1993/94 г. Първи и втори кръг още водеха към „1/4-финалната“ групова фаза, но докато победителите от минилигата отиваха директно на финал в предния сезон, сега имаше 1/2-финали.

Барселона спечели Група А, в която участваха Монако, Спартак (Москва) и Галатасарай, а след това победи втория от Група Б Порто с 3:0 на „Камп Ноу“. Два гола отбеляза Христо Стоичков, а Роналд Куман оформи крайния резултат. Междувременно Милан, непобеден от Порто, Вердер (Бремен) и Андерлехт, срази Монако с 3:0 на „Сан Сиро“ в другия 1/2-финал. Жълт и червен картон за Франко Барези и Алесандро Костакурта оставиха италианците без двама ключови защитници за финала.

Това нямаше значение. Възпитаниците на Фабио Капело преодоляха проблема, за да се разправят с каталунците с 4:0 в последния мач в Атина, давайки на новия вид на турнира доста добър облик. Даниеле Масаро даде преднина от 2:0, която през второто полувреме беше увеличена от звездата Деян Савичевич и Марсел Десаи. За отбелязване е, че изразителната победа дойде срещу състава на Йохан Кройф, известен като „дрийм тим“. Всъщност това бе втората загуба на Барселона след изненадващото поражение с 1:3 от Динамо в Киев във втория кръг. В този случай барселонците нямаха спасителния вариант на реванша.

Милан – Барселона 4:0 (2:0)

1:0 – Масаро (22 мин)
2:0 – Масаро (45+2)
3:0 – Савичевич (47)

4:0 – Десаи (58)

Милан: Роси, Тасоти (к), Панучи, Албертини, Ф. Гали, Малдини (84 мин - Нава), Донадони, Десаи, Бобан, Савичевич, Масаро

резерви: Иелпо, Карбоне, Лентини, Симоне

Треньор: Фабио Капело

Барселона: Субисарета, Ферер, Гуардиола, Куман, Надал, Бакеро (к), Серхи (73 – Естебаранц), Стоичков, Амор, Ромарио, Бегиристайн (53 мин - Сакристан)

резерви: Карлос, Бускетс, Гойкоечеа

Треньор: Йохан Кройф

жълти картони: Тасоти, Панучи, Албертини, Масаро (М), Ферер, Надал, Бакеро, Серхи, Стоичков (Б)

Стадион: Олимпийски, Атина

Публика: 70 000 зрители

Съдия: Филип Дон (Англия)

18 май 1994 г

Милан - Барселона 4:0 (видео) 

КЕШ 1993: Олимпик (Марсилия) спечели първа титла за Франция

Правила и регулации доминираха началото и края на сезон 1992/93 г в Купата на европейските шампиони. Между тях така или иначе имаше и хубав футбол. От УЕФА прекръстиха турнира на Шампионска лига, формализирайки системата на минилига от предната година, като бяха принудени да реабилитират загубилия в първи кръг Лийдс Юнайтед.

Щутгарт пусна на терена един чужденец повече от разрешената бройка при успеха си заради голове на чужд терен и това доведе до изиграването на трети мач. Лийдс го спечели с 2:1 в Барселона, но в следващия етап падна жертва на Рейнджърс. Британският шампион се бори за превъзходство с Олимпик (Марсилия) в Група 1. Съставите бяха равностойни, което си пролича във вълнуващите ремита на „Айброкс“ и „Велодром“. Последният кръг ги раздели, след като Олимпик победи Брюж, а Рейнджърс бе задържан от ЦСКА (Москва) – една точка разлика между първия и втория.

В контраст Милан преплува през Група 2 със 100% успеваемост срещу Гьотеборг, Порто и ПСВ Айндховен. Финалът принадлежеше на марсилци и спорната личност на техния собственик Бернар Тапи. Неговите момчета станаха първият френски отбор вдигал трофея, благодарение на гола на Базил Боли в 44-ата минута.

Това бяха добрите новини, лошите дойдоха седмици по-късно. Олимпик (Марсилия) уговорил мача си срещу Валенс-Климе в Лига 1, с който стана шампион, за да се концентрира за финала с Милан. Скоро корупционният скандал стана цунами от срам, тъй като в Марсилия им отнеха титлата във Франция, отстраниха ги от Лига 1 и нямаха шанс да защитят европейския си успех.

Олимпик (Марсилия) – Милан 1:0 (1:0)

1:0 – Боли (44 мин)

Олимпик (М): Бартез, Ейдели, Ди Меко, Боли, Англома (64 мин - Дюранд), Десаи, Дешан (к), Бокшич, Фьолер (78 - Томас), Пеле, Саузе

резерви: Касони, Ферери, Олмета

Треньор: Раймон Готал

Милан: Роси, Тасоти, Малдини, Костакурта, Рийкард, Барези (к), Донадони (56 мин – Папен), Албертини, Ван Бастен (85 – Еранио), Лентини, Масаро

резерви: Кудичини, Нава, Евани

Треньор: Фабио Капело

жълти картони: Бартез, Ди Меко, Боли (О), Лентини (М)

Стадион: Олимпиащадион

Публика: 64 400 зрители

Съдия: Курт Рьотлисбергер (Швейцария)

26 май 1993 г

Олимпик (Марсилия) - Милан 1:0 (видео)

КЕШ 1992: Христо Стоичков вдигна трофея, като част от "Дрийм тийм"-а на Барселона

Спортните богове се усмихнаха на Барселона през 1992 г, тъй като каталунската столица прие Олимпиадата и Купата на европейските шампиони. Докато Игрите бяха радост за цяла Испания, то трофеят беше голяма гордост за ФК Барселона, който го прегърна за първи път.

Отборът на Йохан Кройф беше амалгама между местен и чуждестранен талант – с фигури като Хосеп Гуардиола и Алберт Ферер, които деляха съблекалнята с Михаел Лаудруп и Христо Стоичков. Единственото попадение на Роналд Куман във висококачествения финал срещу Сампдория на „Уембли“ донесе дългоочакваното отличие. Холандският национал наруши равенството в продълженията със запазената си марка – пряк свободен удар профучал покрай италианския страж Джанлука Палиука.

Загубата беше жестока за италианския клуб, който загуби и финала за Купата на носители на национални купи от Барселона през 1989 г. Генуезкият клуб беше лидер във втората група, представена от УЕФА, за да замести 1/8- до 1/2-финалите. В тази фаза Самп срещна Цървена звезда, Андерлехт и Панатинайкос, като не бе изненада, че югославският шампион беше най-голямата заплаха. Принуден да играе извън Белград заради гражданската война в Югославия, властта над най-престижната купа приключи в София с „домакинска“ загуба 1:3 от отбора на Вуядин Бошков.

Междувременно Барселона дължеше мястото си в системата на минилигата на правилото за голове на чужд терен срещу Кайзерслаутерн във втория кръг. Единственото петно след това беше 0:1 в Прага, което ги задържа пред Спарта (Прага), Бенфика и Динамо (Киев). След това им остана само да почешат 40-годишен сърбеж.

Барселона – Сампдория 1:0, 0:0 след продължения

1:0 – Куман (112 мин)

Барселона: Субисарета (к), Ферер, Нандо, Куман, Карлос, Бакеро, Салинас (64 мин – Гойкоечеа), Стоичков, Лаудруп, Гуардиола (113 - Алексанко), Еузебио

резерви: Бускетс, Надал, Бегиристайн

Треньор: Йохан Кройф

Сампдория: Палиука, Манини, Катанец, Пари, Виерховод, Лана, Ломбардо, Серезо, Виали (100 - Бусо), Манчини (к), Бонети (72 мин – Инверници)

резерви: Нукиари, Бонети, Силас

Треньор: Вуядин Бошков

жълти картони: Бакеро (Б), Манини, Виерховод, Манчини (С)

Стадион: „Уембли“
Публика: 70 827 зрители

Съдия: Арон Шмидхубер (Германия)

20 май 1992 г

Барселона - Сампдория 0:0, 1:0 след продължения (видео) 

КЕШ 1991: Дарко Панчев... Цървена звезда е шампион на Европа

Перфектният сценарий. Цървена звезда срещу Олимпик (Марсилия). Двата най-добри отбора в Купата на европейските шампиони се изправиха един срещу друг в стотния финал на УЕФА. Празникът бе опорочен. Двамата треньори – Люпко Петрович и Раймон Готал избраха защитата пред атакуващия стил, който озаряваше турнира. Резултатът беше патово положение, а континентът очакваше шоу, спечелено с дузпи от Цървена звезда. Парадоксално, защото и двата отбора се бореха със стил, за да стигнат до тук.

Марсилци вкараха 13 гола срещу Динамо (Тирана) и Лех (Познан), преди да отстранят залязващия Милан на 1/4-финалите. Светлините бяха насочени към края на реванша на „Велодром“, където домакините водеха с 1:0 след равенство в Милано. Гостите напуснаха терена по време на мача, което принуди УЕФА да присъди победа с 3:0 за Олимпик и наказание за Милан да не участва една година в европейски турнири. На 1/2-финалите французите преодоляха Спартак (Москва), който премахна Наполи и Реал (Мадрид), побеждавайки у дома и като гост. Съветският отбор не успя да се справи с тримата мускетари – Крис Уодъл, Жан-Пиер Папен и Абеди Пеле.

Другият 1/2-финал беше дори по-добър. Цървена звезда нанесе на Байерн (Мюнхен) първа домакинска загуба в Европа – 2:1 с голове, спиращи дъха, дело на Дарко Панчев и Деян Савичевич. Въпреки че Байерн се бори да се върне обратно в Белград автогол в последната минута даде на югославяните равенство 2:2, което им бе достатъчно. Някои биха казали заслужено, след преодоляването на Грасхопър, Рейнджърс и Динамо (Дрезден). Пантеонът беше техен, но остана малко горчилка от влизането през задната врата.

Цървена звезда – Олимпик (Марсилия) 0:0, 5:3 след дузпи

Просинечки – гол / Аморос – пропуск
Бинич – гол / Касони – гол

Белодедич – гол / Папен – гол
Михайлович – гол / Мозер – гол
Панчев – гол

Цървена звезда: Стоянович (к), Шабанджович, Найдоски, Марович, Белодедич, Михайлович, Просинечки, Югович, Панчев, Савичевич (84 мин - Стошич), Бинич

резерви: Йованович, Момчилович, Тошич, Лукич

Треньор: Люпко Петрович

Олимпик (Марсилия): Олмета, Аморос, Ди Меко (112 - Стойкович), Мозер, Боли, Касони, Фурние (75 мин - Веркруис), Уодъл, Папен, Пеле, Жермен

резерви: Тигана, Мура, Казанова

Треньор: Раймон Готал

жълти картони: Марович, Михайлович, Бинич (Ц), Боли (О)

Стадион: „Сан Никола“
Публика: 58 000 зрители

Съдия: Тулио Ланезе

29 май 1991 г

Цървена звезда - Олимпик (Марсилия) 0:0, 5:3 след дузпи (видео)