КНК 1983: Абърдийн сломи Реал (Мадрид) за първата европейска купа на Алекс Фъргюсън

Алекс Фъргюсън спечели много отличия начело на Манчестър Юнайтед, но един от най-добрите му спомени си остава как изведе Абърдийн до победа над Реал (Мадрид) в дъждовна вечер в Гьотеборг.

След успех с 11:1 срещу Сион в предварителния кръг шотландците преминаха през Динамо (Тирана) и Лех (Познан) без да допуснат гол преди да се изправят пред труден тест срещу Байерн (Мюнхен) на 1/4-финалите. След 0:0 в Мюнхен, отборът от Единбург смълча немците, печелейки с 3:2, след като 13 минути преди края губеха с 1:2. На 1/2-финалите беше преодолян Ватершей ТОР, изненадващ победител срещу Пари Сен Жермен.

Реал (Мадрид) беше обсебен да избегне сблъсък с големия враг Барселона. Столичният клуб беше благодарен, когато Аустрия (Виена) елиминира носителя с голове на чужд терен, докато Реал записа епична победа над Интер на 1/4-финалите. Благодарността живя кратко. Мадридчани биха Аустрия с 5:3 на 1/2-финалите, за да получат втори шанс да спечелят трофея.

Испанците бяха попарени, когато Ерик Блек даде ранна преднина във финала. Крилата Хуан Гомес „Хуанито“ и Исидро Диас, подкрепящи централния нападател Карлос Сантилана и „Белия балет“ беше опасен в атака. Хуанито изравни в 14-ата минута, а след това феновете наблюдаваха редуване на атаки пред двете врати. Въпреки дъжда, никой не се оплака от продълженията. Резервата Джон Хюит стана герой със смел плонж с глава пред испанския вратар, за да отбележи победния гол – 2:1 за Абърдийн.

Абърдийн – Реал (Мадрид) 2:1, 1:1 (1:1), след продължения

1:0 – Блек (7 мин)
1:1 – Хуанито (14) дузпа
2:1 – Хюит (112)

Абърдийн: Лейтън, Ругви, Маклийш, Милър (к), Макмастър, Купър, Страхън, Симпсън, Макгий, Блек (87 мин - Хюит), Уеир

Треньор: Алекс Фъргюсън

Реал (М): Родригес, Хосе, Метгод, Бонет, Камачо (к) (91 мин – Сан Хосе), Щилке, Галехо, Де лос Сантос Кано, Хуанито, Сантилана, Диас Гонсалес (103 - Салгуеро)

Треньор: Алфредо Ди Стефано

Стадион: „Ня Улеви“, Гьотеборг
Публика: 17 804 зрители

Съдия: Джанфранко Менегали (Италия)

11 май 1983 г

КНК 1971: Челси вдигна отличието след два мача с Реал (Мадрид)

Челси остави трофея в Англия, след като елиминира носителя Манчестър Сити на 1/2-финалите и изненада фаворита Реал (Мадрид) в преигран финал в Атина. Любопитно е, че финалистите от 1970 г се срещнаха на 1/4-финалите през 1971 г и на Манчестър Сити му трябваха три мача, за да успее отново срещу Гурник (Забже). „Гражданите“ бяха победени два пъти с 0:1 от Челси, воден от Дейв Секстън.

Въпреки наличието на доста талант в редиците на Реал (Мадрид) отстраняването на Вакер (Инсбрук), Кардиф Сити и ПСВ Айндховен дойде с по един гол разлика. Пред 42 000 привърженици на стадион „Караискакис“ имаше предимство, но в 55-ата минута Питър Осгуд отбеляза за Челси. Испанците притиснаха още по-силно английската отбрана, ръководена от Джон Демпси и Дейвид Уеб, която издържаше геройски до последната минута, когато Игнасио Зоко изравни.

По това време футболният свят още не беше чувал за дузпите и отборите излязоха на „Караискакис“ отново 48 часа по-късно. Основите на успеха на Челси бяха положени от вратарските умения на Питър Бонети, творческите способности на Чарли Кук и на Джон Болдуин. Демпси даде преднина на лондончани от ъглов удар малко след половин час игра, а Осгуд удвои преднината преди края на първото полувреме. В топлата вечер испанците вече трябваше да изкачват планина. Единствената им утеха остана гола на Себастиан Флейтас 15 минути преди края, а Челси стана третият английски клуб спечелил турнира.

Челси – Реал (Мадрид) 1:1 (0:0), след продължения

1:0 – Осгуд (56 мин)

1:1 – Зоко (90)

Челси: Бонети, Бойл, Демпси, Холинс (91 - Мълигън), Харис (к), Уелър, Кук, Уеб, Хъдсън, Осгуд (86 мин - Болдуин), Хаусман

Треньор: Дейв Секстън

Реал: Борха, Луис, Бенито, Зоко, Сунсунегуй, Мартинес, Веласкес, Перес (65 мин - Флейтас), Амаро, Гросо, Дженто (к) (70 - Гранде)

Треньор: Мигел Муньос

Стадион: „Караискакис“, Атина

Публика: 42 000 зрители

Съдия: Рудолф Шеурер (Швейцария)

19 май 1971 г

Челси – Реал (Мадрид) 2:1 (2:0)

1:0 – Демпси (31 мин)

2:0 – Осгуд (39)

2:1 – Флейтас (75)

Челси: Бонети, Бойл, Демпси, Кук, Харис (к), Уелър, Болдуин, Уеб, Хъдсън, Осгуд (73 мин - Сметхърст), Хаусман

Треньор: Дейв Секстън

Реал: Борха, Луис, Бенито, Зоко, Сунсунегуй, Мартинес (к), Веласкес (75 - Дженто), Флейтас, Амаро, Гросо, Буено (60 мин - Гранде)

Треньор: Мигел Муньос

Стадион: „Караискакис“, Атина

Публика: 19 917 зрители

Съдия: Антон Бучели (Швейцария)

21 май 1971 г

Челси - Реал (Мадрид) (видео) 

КЕШ 2000: Реал (Мадрид) спечели първия финал между отбори от една държава

Казваха, че Испания била различна. Е, това твърдение придоби нов смисъл през сезон 1999/2000 г с присъствието на два отбора от Примера Дивисион на финала на Шампионската лига – първият случай местни съперници да спорят за най-престижното отличие. Нетрадиционната структура на надпреварата (осем есенни групи и четири през пролетта) доведе до това, че нито Реал (Мадрид), нито Валенсия беше шампион на Испания.

Тази чест принадлежеше на Барселона, трети отбор, който защитаваше иберийската кауза на 1/4-финалите. Каталунците отстраниха Челси с общ резултат 6:4. Валенсия се разправи с Лацио с 5:2 преди 1:0 в Рим на реванша, докато Реал отстрани шампиона Манчестър Юнайтед с 3:2, като всички голове паднаха на „Олд Трафорд“.

Отборът на Висенте Дел Боске трудно впечатляваше, когато загуби мачовете в Група С с 2:4 и 1:4 от Байерн (Мюнхен) през февруари и март. Разбираемо настроението не беше много приповдигнато преди 1/2-финалите срещу баварците. Байерн отново спечели на Олимпиащадион – с 2:1, но преди това беше загубил с 0:2 в Мадрид.

Междувременно Валенсия се наложи над Барселона с 4:1 преди да потвърди мястото си на финала на „Стад де Франс“ след загуба 1:2 на „Камп Ноу“. Това бе най-малкото, което заслужаваше отборът на Ектор Купер. Валенсия не предложи обичайния си стил на финала и Реал се възползва, отбелязвайки чрез Фернандо Мориентес, Стив Макманамън и Раул Гонзалес.

Реал (Мадрид) – Валенсия 3:0 (1:0)

1:0 – Мориентес (39 мин)
2:0 – Макманамън (67)
3:0 – Раул (75)

Реал: Касийяс, Елгера, Каранка, Кампо, Салгадо (85 – Йеро), Карлуш, Макманамън, Редондо (к), Раул, Мориентес (72 – Савио), Анелка (80 – Санчис)

резерви: Илгнер, Жереми, Карембьо, Балич

Треньор: Висенте Дел Боске

Валенсия: Канисарес, Англома, Джукич, Пелегрино, Херардо (69 мин – Илие), Фаринос, Мендиета (к), Гонсалес, Жерард, Ангуло, Лопес

резерви: Бартуал, Роше, Албелда, Гарсия, Мила, Санчес

Треньор: Ектор Купер

жълти картони: Салгадо, Карлуш (Р)

Стадион: „Стад де Франс“
Публика: 78 759 зрители

Съдия: Стефано Браски (Италия)

24 май 2000 г

Реал (Мадрид) - Валенсия 3:0 (видео) 

КЕШ 1998: Миятович донесе седма купа за Реал (Мадрид)

Повечето клубове щяха да са щастливи с една Купа на европейските шампиони, но не и Реал (Мадрид). Шесткратният носител, за последно през 1966 г, беше гневен в преследване на седмата. Всичко това се промени през 1997/98 г за удоволствие на традиционалистите.

„Белия балет“ беше шампион на страната си при влизането в Шампионската лига, която през този сезон прие и завършилите втори в осемте най-силни европейски първенства. Това беше част от последното разрастване на турнира, с два квалификационни кръга, които отсяваха 16 от 48 участника в шест групи по четири отбора. На този етап се присъединяваха клубовете от осемте най-силни шампионата.

Само един от „щастливите губещи“ достигна фазата на 1/4-финалите – Байер (Леверкузен). Неговият път, без изненада, приключи именно в Мадрид. Прекалено силни за Розенборг, Олимпиакос и Порто в Група Д, хората на Юп Хайнкес задържаха формата срещу леверкузенци, а после и на 1/2-финалите с Борусия (Дортмунд). Шампионът на Европа беше по-малка заплаха, в сравнение със собствените им привърженици на „Бернабеу“. По тяхна вина мачът в Мадрид започна с 45 минути закъснение, след като събориха ограда зад една от вратите.

Когато двубоят все пак започна Фернандо Мориентес и Кристиан Карембьо донесоха успех с 2:0, който предшестваше нулево равенство в Дортмунд. Другият полуфинал противопостави Ювентус и Монако – отстранили в предния етап Динамо (Киев) и Манчестър Юнайтед. Италианците отидоха на трети пореден финал след общ успех с 6:4. Головете подминаха финала, като напълно достатъчен се оказа точният удар на Предраг Миятович през второто полувреме.

Реал (Мадрид) – Ювентус 1:0 (0:0)

1:0 – Миятович (66 мин)

Реал: Илгнер, Панучи, Санчис (к), Йеро, Карлуш, Редондо, Карембьо, Зеедорф, Раул (90 - Амависка), Мориентес (82 мин - Хайме), Миятович (89 – Шукер)

резерви: Канисарес, Санц, Савио, Санчес

Треньор: Юп Хайнкес

Ювентус: Перуци (к), Торичели, Монтеро, Юлиано, Ди Ливио (46 мин – Такинарди), Песото (71 – Фонсека), Дешан (78 – Конте), Давидс, Зидан, Индзаги, Дел Пиеро

резерви: Рампула, Тейшейра, Бириндели, Аморузо

Треньор: Марчело Липи

жълти картони: Йеро, Карлуш, Карембьо, Зеедорф, Миятович (Р), Монтеро, Давидс (Ю)

Стадион: „Амстердам АренА“

Публика: 48 500 зрители

Съдия: Хелмут Круг (Германия)

20 май 1998 г

Реал (Мадрид) - Ювентус 1:0 (видео)

КЕШ 1981: Ливърпул продължи английската доминация

Купата на европейските шампиони остана за пета поредна година в Англия през 1980/81 г, сменяйки витрината на Нотингам Форест с тази на Ливърпул. Носителят Форест падна жертва на българския шампион ЦСКА (София) в първия кръг, оставяйки сцената за четири клуба, които бяха печелили общо 13 пъти титлата – Реал (Мадрид), Интер, Байерн (Мюнхен) и Ливърпул.

Мърсисайдци започнаха според очакванията. След като вкараха 11 гола на Оулу, се насладиха на убедителни победи над Абърдийн, воден от Алекс Фъргюсън и ЦСКА. Съперникът на полуфиналите Байерн също не беше склонен да се преобърне по пътя. След триумф на 1/4-финалите с общ резултат 6:2 над Баник (Острава), Румениге и компания добиха още самочувствие след 0:0 на „Анфийлд“. В реванша гол на Рей Кенеди за равенство 1:1 беше достатъчен Ливърпул да продължи напред заради попадение на чужд терен.

В другия поток среща на супер сили реши кой да е финалист. Реал (Мадрид) вече отстрани Лимерик, Хонвед и Спартак (Москва), добавяйки и името на Интер към този списък с общ резултат 2:1. Испанският отбор нямаше сили да довърши работата до край, докато Боб Пейсли се справи. Десният бек Алън Кенеди си взе почивка от защитните си задължения, за да вкара победния гол в 81-ата минута, правейки мениджъра си първият треньор успял да спечели турнира три пъти с един отбор.

Ливърпул – Реал (Мадрид) 1:0 (0:0)

1:0 – А. Кенеди (81 мин)

Ливърпул: Клемънс, Нийл, А. Кенеди, Ф. Томпсън (к), Р. Кенеди, Хансен, Далглиш (85 мин - Кейс), Лий, Джонсън, Макдермот, Сунес

резерви: Огризович, Ъруин, Мъни, Гейл

Треньор: Боб Пейсли

Реал: Родригес, Кортес (87 мин – Пинеда), Камачо, Щилке, Сабидо, Дел Боске, Хуанито, Сантос, Сантилана (к), Навахас, Кънингам

резерви: Гонсалес, Хосе, Анхел, Ернандес

Треньор: Вуядин Бошков

Жълти картони: Р. Кенеди (Л), Щилке (Р)

Стадион: „Парк де Пренс“

Публика: 48 360 зрители

Съдия: Карол Палотай (Унгария) 

27 май 1981 г

Ливърпул - Реал (Мадрид) 1:0 (видео) 

КЕШ 1966: Европа отново премина във властта на Реал (Мадрид)

Старите навици умират трудно, така че не беше голяма изненада, че Реал (Мадрид) се завърна на пътя на победата през 1965/66 г, за да вземе шестата си Купа на европейските шампиони. Поразяващото за този мадридски отбор беше, че на финала срещу Партизан излезе с 11 испанци, а капитан беше ветеранът Пако Дженто.

Друг стар кокал се наслади на нетолкова публична, но дори по-сладка лебедова песен в първия кръг срещу Фейенорд. Ференц Пушкаш отбеляза четири гола, последните му в Европа, а Реал преодоля загубата с 0:1 в Ротердам, за да продължи с общ резултат 5:1. След това същите малки шансове бяха дадени на Килмарнък и Андерлехт по пътя към 1/2-финалите. Там „Белия балет“ срещна шампиона Интер. Хосе Мартинес Пири подсигури победа с 1:0 на „Чамартин“ преди равенство 1:1 в реванша на „Сан Сиро“, което сложи край на надеждите на Интер за хеттрик от купи в турнира.

Друг забележителен резултат през този сезон се получи в Лисабон. Вдъхновен от Джордж Бест Манчестър Юнайтед наруши 100% домакински рекорд на Бенфика с триумф 5:1, който добави към успеха с 3:2 на „Олд Трафорд“ на 1/4-финалите. Ако в Юнайтед очакваха да отидат до финала в Брюксел, то трябваше да преживеят разочарование. Белградският Партизан отстрани англичаните с общ резултат 2:1 и стана първия финалист от Източна Европа. Още едно разочарование се готвеше и на финала, когато Велибор Васович изведе югославския клуб напред в резултата на стадион „Хейзъл“. Този път Реал имаше отговор и чрез головете на Амансио Амаро и Фернандо Серена в последните 20 минути взе трофея.

Реал (Мадрид) – Партизан 2:1 (0:0)

0:1 – Васович (55 мин)
1:1 – Амансио (70)
2:1 – Серена (76)

Реал: Аракуистаин, Пачин, Де Фелипе, Соко, Мартинес, Пири, Веласкес, Серена, Амаро, Гросо, Дженто (к)

Треньор: Мигел Муньос

Партизан: Шошкич, Юсуфи, Васович (к), Рашович, Михайлович, Ковачевич, Бецеяч, Байич, Хасанагич, Галис, Пирмайер

Треньор: Абдула Гегич

Стадион: „Хейзъл“
Публика: 46 745 зрители

Съдия: Рудолф Крайтлайн (ФРГ)

11 май 1966 г

Реал (М) - Партизан 2:1 (видео) 

КЕШ 1964: Катеначото на Ерера качи Интер на трона на Европа

Сезон 1963/64 г маркира морска промяна в европейския футбол. Най-яркото доказателство беше финалът на Купата на европейските шампиони, в който воденият от Еленио Ерера Интернационале (Милано) победи избледняващия Реал (Мадрид) с 3:1 във Виена. Мощта премина в отбор, който беше синоним на стила катеначо.

Върху здрави основи, включващи либерото Армандо Пики и централния защитник Джачинто Факети, бившият треньор на Барселона Ерера пусна в атака испанеца Луис Суарес, бразилеца Жаир и Сандро Мацола, младият вътрешен нападател, чийто баща беше бившият капитан на Торино Валентино, който почина в самолетната катастрофа на „биковете“ през 1949 г.

Тази смесица се оказа твърде силна за Евертън, който загуби с 0:1 общ резултат в предварителния кръг, Монако, Партизан и на полуфиналите Борусия (Дортмунд). В другия поток на жребия шампионът Милан преодоля Норкьопинг, но имаше малшанса да попадне на набралия сила Реал (Мадрид) на 1/4-финалите. „Белия балет“ победи с 4:1 в испанската столица, а на реванша на „Сан Сиро“ отстъпи с 0:2 – достатъчно за среща с Цюрих, който бе лесна жертва.

Това беше последното оле за Пушкаш и Ди Стефано. 38-годишните нападатели не успяха да затруднят отбраната на Интер на стадион „Пратер“, а Мацола беше магичен в атаката на „нерадзурите“. Неговите две попадения бяха разделени от още едно от Аурелио Милани, а всичко което успя да направи Реал беше почетно попадение на Фело.

Интер – Реал (Мадрид) 3:1 (1:0)

1:0 – Мацола (43 мин)
2:0 – Милани (61)
2:1 – Фело (70)
3:1 – Мацола (76)

Интер: Сарти, Пики, Гуарнери, Бургнич, Факети, Танин, Суарес, Корсо, Жаир, Мацола, Милани

Треньор: Еленио Ерера

Реал: Висенте, Сантамария, Соко, Санчес, Пачин, Мулер, Ди Стефано, Фело, Дженто, Амаро, Пушкаш

Треньор: Мигел Муньос

Стадион: „Пратер“
Публика: 72 000 зрители

Съдия: Йозеф Щол (Австрия)

27 май 1964 г

Интер - Реал (М) 3:1 (видео) 

КЕШ 1962: Еузебио задържа Бенфика на върха в зрелищен финал

29 отбора влязоха в спор за Европейската купа през сезон 1961/62 г. Въпреки разрастването на турнира две известни имена направиха класически финал в Амстердам – Бенфика и Реал (Мадрид). Действащият шампион се бе подсилил с привличането на родения в Мозамбик нападател Еузебио и именно той вдъхнови отбора за победата с 4:3 общ резултат над Тотнъм на 1/2-финалите.

„Шпорите“, които преодоляха Гурник (Забже), Фейенорд и Дукла (Прага), бяха спечелили дубъл в Англия – първенството и купата, един от първокласните отбори в жребия. Друг такъв - Ювентус, с националите на Уелс и Аржентина – Джон Чарлс и Омар Сивори, подложи на истинско изпитание Реал (Мадрид) на 1/4-финалите. Гол на Алфредо Ди Стефано донесе минимален успех на „Белия балет“ в Торино. Италианците спечелиха със същия резултат на „Чамартин“, слагайки край на рекорда на Реал от мачове без загуба у дома в Европа. Поражението доведе до трети мач в Париж, който завърши 3:1 за мадридчани.

В тази форма и с Ди Стефано, Пушкаш и Луис Дел Сол на върха на кариерата си Кралския клуб представи голямо предизвикателство пред Бенфика, който беше смятан за щастлив победител срещу Барселона в предния финал. Хеттрик на Пушкаш даде предимство от 3:2 за Реал на полувремето. Лисабонският тим изравни с гол на Марио Колуна, а изгрявщата звезда Еузебио реши изхода на двубоя с две попадения продукт на мощни удари.

Бенфика – Реал (Мадрид) 5:3 (2:3)

0:1 – Пушкаш (17 мин)
0:2 – Пушкаш (23)
1:2 – Агуас (25)
2:2 – Кавем (34)
2:3 – Пушкаш (38)

3:3 – Колуна (51)
4:3 – Еузебио (65) дузпа
5:3 – Еузебио (68)

Бенфика: Перейра, Жоао, Германо, Мартинс, Кавем, Крус, Аугусто, Еузебио, Агуас (к), Колуна, Симоеш

Треньор: Бела Гутман

Реал: Аракуистаин, Касадо, Миера, Фело, Сантамария, Пачин, Техада, Дел Сол, Ди Стефано, Пушкаш, Дженто

Треньор: Мигел Муньос

Стадион: Олимпийски
Публика: 65 000 зрители

Съдия: Лео Хорн (Холандия)

2 май 1962 г

Бенфика - Реал (М) 5:3 (видео) 

КЕШ 1960: Пета поредна корона за Реал след 10 гола

Реал (Мадрид) стана шампион на Европа за пети пореден път с може би най-запомнящата се победа – 7:3 над Айнтрахт (Франкфурт) в Глазгоу. Малцина си спомнят, че големият съперник Барселона почти спря отбора на Мигел Муньос към новия трофей.

Воден от треньора Еленио Ерера с атакуваща мощ от унгарците Золтан Шибор, Шандор Кочиш и Ладислав Кубала каталунският клуб победи Милан със 7:1 общ резултат, преди да премине през Уулвърхемптън Уондърърс на 1/4-финалите – 4:0 на „Камп Ноу“ и 5:2 на „Молиню“. На 1/2-финалите испанският шампион не успя да спре европейския първенец.

Реал преклони Жьонес Еш и Ница, запазвайки 100% си домакински си рекорд в турнира с победа 3:1 над Барселона в първия 1/2-финал. Две попадения реализира Алфредо Ди Стефано, а другото беше дело на Ференц Пушкаш. „Белия балет“ сипа още сол в раната с успех със същия резултат и в Барселона. Междувременно противникът на мадридчани Айнтрахт даде заявка за намерението си с 12 гола в двата полуфинала срещу шотландския Рейнджърс.

Това не се оказа подготовка за събитията на „Хемпдън парк“, където Реал омагьоса 127 000 по трибуните. Ранният гол на Ричард Крес, който откри резултата в полза на Айнтрахт само ядоса испанския отбор, който до полувремето поведе с 3:1. До следващото попадение на немците Пушкаш и Ди Стефано отбелязаха общо седем попадения, а срещата завърши 7:3.

Реал (Мадрид) – Айнтрахт (Франкфурт) 7:3 (3:1)

0:1 – Крес (18 мин)
1:1 – Ди Стефано (27)
2:1 – Ди Стефано (30)
3:1 – Пушкаш (45+1)
4:1 – Пушкаш (56)
5:1 – Пушкаш (60)
6:1 – Пушкаш (71)
6:2 – Щайн (72)
7:2 – Ди Стефано (73)
7:3 – Щайн (75)

Реал: Домингес, Маркитос, Сантамария, Пачин, Видал, Сарага (к), Канарио, Дел Сол, Ди Стефано, Пушкаш, Дженто

Треньор: Мигел Муньос

Айнтрахт: Лой, Лутц, Хьофер, Айгенбродт, Щинка, Крес, Линднер, Щайн, Пфаф, Мейер

Треньор: Паул Освалд

Стадион: „Хемпдън Парк“
Публика: 127 621 зрители

Съдия: Джак Моуат (Шотландия)

18 май 1960 г 

Реал (М) - Айнтрахт (Ф) 7:3 (видео) 

КЕШ 1959: Познат финал, познат шампион

Сезон 1958/59 г видя повторение на първия финал за Купата на европейските шампиони между Реал (Мадрид) и Реймс. В състава на Алберт Бато личеше името на Жуст Фонтен – нападателят на френския национален отбор, който реализира 13 гола на Световното първенство през 1958 г. Именно Фонтен вкара два пъти, за да навакса Реймс загубата с 0:2 от първия 1/4-финал срещу Стандард (Лиеж) и да продължи с общ резултат 3:2.

Фонтен и компания трябваше да обръщат дефицит и на 1/2-финалите срещу Йънг Бойс, въпреки че не бяха сами в мъките си. Реал, подсилен от пристигането на унгарското величие Ференц Пушкаш, имаше нужда и от намесата на Фортуна в 1/2-финалите срещу градския съперник Атлетико. „Дюшекчиите“ се класираха за турнира, като подгласници на Реал в първенството на Испания предния сезон, но в тези мачове изобщо не бяха вторите по сила. След поражение с 1:2 на „Чамартин“ Атлетико доведе схватката до трети мач, след успех с 1:0 с гол на Енрике Колар. Класата на Пушкаш си каза своето в преиграването, когато „Галопиращия Майор“ заби третия и решаващ гол.

Друго велико име от средата на 50-те години не успя да остави по-дълбока следа – Уулвърхемптън Уондърърс отпадна от Шалке 04 в първия кръг. Испанските очаквания се оправдаха във финала с голове на Енрике Матеос и Алфредо Ди Стефано, които заличиха липсата на Пушкаш и ранната контузия на Раймон Копа – 2:0 за до момента трикратния първенец на Европа.

Реал (Мадрид) – Реймс 2:0 (1:0)

1:0 – Матеос (1 мин)
2:0 – Ди Стефано (47)

Реал: Домингес, Маркитос, Сантамария, Сарага (к), Сантистебан, Руис, Копа, Матеос, Ди Стефано, Риал, Дженто

Треньор: Луис Карнилия

Реймс: Колона, Родзик, Жонке (к), Жираудо, Пенверне, Леблон, Ламартин, Блиар, Фонтен, Пиантони, Венсан

Треньор: Алберт Бато

Стадион: „Некерщадион“
Публика: 72 000 зрители

Съдия: Алберт Душ (ФРГ)

3 юни 1959 г

Реал (М) - Реймс 2:0 (видео) 

КЕШ 1958: И Милан не може да спре Реал (Мадрид)

Реал (Мадрид) стана европейски шампион за трети пореден път през 1957/58 г, но турнирът беше помрачен от самолетната катастрофа сполетяла отбора на Манчестър Юнайтед в Мюнхен. Осем футболисти умират, сред които английските национали Роджър Бърн, Дънкан Едуардс и Томи Тейлър, след като самолетът се разбива при излитане след презареждане с гориво след 1/4-финалната победа над Цървена звезда.

Мениджърът на отбора Мат Бъзби също е сериозно пострадал, а Юнайтед губи от Милан на 1/2-финалите, въпреки победата с 2:1 на „Олд Трафорд“ в първия мач. Това не бе първият път, в който италианският отбор продължава трудно напред. На миланистите им трябваше трети мач на неутрален терен в Цюрих, за да отстранят Рапид (Виена) в предварителния кръг на турнира.

Междувременно пътят на Реал до финала беше доста по-гладък. Шампионът вкара шест на Антверпен на „Чамартин“, за да продължи с осем срещу Севиля. Мадридчани пренесоха опустошителната си домакинска форма и в 1/2-финалите, където Вашаш беше победен с 4:0, преди да се поздрави с успех 2:0 в Будапеща.

Финалът на стадион „Хейзъл“ в Брюксел беше среща на два европейски отбора от тежка категория. Испанците се бяха подсилили с нападателя на Реймс Раймон Копа, а италианците можеха да разчитат на южноамериканците Хуан Скиафино и Ернесто Грило. Ключовата фигура в мача беше Алфредо Ди Стефано. Той отбеляза един от двата изравнителни гола за Реал, преди Пако Дженто да наклони везните в полза на „Белия балет“ за 3:2 във второто продължение.

Реал (Мадрид) – Милан 3:2 (2:2, 0:0) след продължения

0:1 - Скиафино (59 мин)
1:1 – Ди Стефано (74)
1:2 – Грило (77)
2:2 – Риал (79)

3:2 – Дженто (107)

Реал (Мадрид): Алонсо (к), Атиенса, Сантамария, Лесмес, Сантистебан, Сарага, Копа, Хосеито, Ди Стефано, Риал, Дженто

Треньор: Луис Карнилия

Милан: Солдан, Фонтана, Малдини, Бералдо, Бергамаски, Радиче, Данова, Лидхолм (к), Скиафино, Грило, Кучиарони

Треньор: Хектор Пуричели

Стадион: „Хейзъл“
Публика: 67 000 зрители

Съдия: Алберт Алстеен (Белгия)

28 май 1958 г

Реал (М) - Милан 3:2 (видео)

КЕШ 1957: Спорна дузпа задържа Реал на трона

Второто издание на Купата на европейските шампиони видя ново име на сцената. Манчестър Юнайтед послуша съвета на Футболната лига да се присъедини към стартиращите надпреварата 22 клуба. Отборът на Мат Бъзби изтри всички съмнения около отношението си към турнира с победа 10:0 над Андерлехт.

Друга част от предварителния кръг бяха мачовете на Борусия (Дортмунд) срещу люксембургския Спора, като се стигна до трета среща след общ резултат 5:5 от първите две. По това време още няма правило за головете на чужд терен и дортмундци побеждават в решителния мач, за да отпаднат от Юнайтед в следващия етап. „Червените дяволи“ преодоляват и 1/4-финалите срещу Атлетик (Билбао) с общ резултат 6:5.

Следващото ниво е последно за англичаните, които губят от Реал с 1:3 в Мадрид и завършват 2:2 у дома. Така испанците достигат до решителния мач на своя стадион „Чамартин“. От УЕФА са дали домакинството на испанския отбор предното лято и само Рапид (Виена) изглеждаше способен да му отнеме шанса да защити титлата си пред собствена публика. Австрийският клуб, заедно с други топ отбори от Чехословакия, Унгария и Югославия, беше пионер в европейските клубни надпревари с участия за купа Митропа през 30-те години. Виенчани преодоляха загуба с 2:4 в Мадрид, за да триумфират с 3:1. В третия мач европейският шампион наложи волята си с 2:0.

На финала чакаше италианският Фиорентина, в чийто отбор бяха нападателите Бепе Вирджили, Мигел Монтуори и бразилското крило Жулиньо Ботельо. „Виолетовите“ елиминираха Грасхопър и Цървена звезда, но така и не се върнаха в мача след спорната дузпа в 70-ата минута, реализирана от Алфредо Ди Стефано. Пако Дженто оформи крайното 2:0, оставяйки капитана Мигел Муньос да получи купата от генерал Франко.

Реал (Мадрид) – Фиорентина 2:0 (0:0)

1:0 – Ди Стефано (69 мин) дузпа
2:0 – Дженто (75)

Реал (Мадрид): Алонсо, Торес, Маркитос, Лесмес, Муньос (к), Сарага, Копа, Матеос, Ди Стефано, Риал, Дженто

Треньор: Хосе Виялонга Йоренте

Фиорентина: Сарти, Манини, Орзан, Червато (к), Скарамучи, Сегато, Жулиньо, Гратон, Вирджили, Монтуори, Прини

Треньор: Фулвио Бернардини

Стадион: „Чамартин“

Публика: 124 000 зрители

Съдия: Лео Хорн (Холандия)

30 май 1957 г

Реал (М) - Фиорентина 2:0 (видео)