КЕШ 1959: Познат финал, познат шампион

Сезон 1958/59 г видя повторение на първия финал за Купата на европейските шампиони между Реал (Мадрид) и Реймс. В състава на Алберт Бато личеше името на Жуст Фонтен – нападателят на френския национален отбор, който реализира 13 гола на Световното първенство през 1958 г. Именно Фонтен вкара два пъти, за да навакса Реймс загубата с 0:2 от първия 1/4-финал срещу Стандард (Лиеж) и да продължи с общ резултат 3:2.

Фонтен и компания трябваше да обръщат дефицит и на 1/2-финалите срещу Йънг Бойс, въпреки че не бяха сами в мъките си. Реал, подсилен от пристигането на унгарското величие Ференц Пушкаш, имаше нужда и от намесата на Фортуна в 1/2-финалите срещу градския съперник Атлетико. „Дюшекчиите“ се класираха за турнира, като подгласници на Реал в първенството на Испания предния сезон, но в тези мачове изобщо не бяха вторите по сила. След поражение с 1:2 на „Чамартин“ Атлетико доведе схватката до трети мач, след успех с 1:0 с гол на Енрике Колар. Класата на Пушкаш си каза своето в преиграването, когато „Галопиращия Майор“ заби третия и решаващ гол.

Друго велико име от средата на 50-те години не успя да остави по-дълбока следа – Уулвърхемптън Уондърърс отпадна от Шалке 04 в първия кръг. Испанските очаквания се оправдаха във финала с голове на Енрике Матеос и Алфредо Ди Стефано, които заличиха липсата на Пушкаш и ранната контузия на Раймон Копа – 2:0 за до момента трикратния първенец на Европа.

Реал (Мадрид) – Реймс 2:0 (1:0)

1:0 – Матеос (1 мин)
2:0 – Ди Стефано (47)

Реал: Домингес, Маркитос, Сантамария, Сарага (к), Сантистебан, Руис, Копа, Матеос, Ди Стефано, Риал, Дженто

Треньор: Луис Карнилия

Реймс: Колона, Родзик, Жонке (к), Жираудо, Пенверне, Леблон, Ламартин, Блиар, Фонтен, Пиантони, Венсан

Треньор: Алберт Бато

Стадион: „Некерщадион“
Публика: 72 000 зрители

Съдия: Алберт Душ (ФРГ)

3 юни 1959 г

Реал (М) - Реймс 2:0 (видео) 

КЕШ 1956: Реал (Мадрид) е първият повелител на Европа

Европейската купа на шампионите е идея на Габриел Ано, редактор на френския спортен вестник „Л`Екип“. Неговият призив за европейски междуклубен шампионат през декември 1954 г е посрещнат с ентусиазъм от току що създадения Европейски футболен съюз – УЕФА и през септември 1955 г турнирът е създаден и започва.

Измежду 16-те участника има седем национални шампиона – Андерлехт, Орхус, Юргорден, Милан, Реал (Мадрид), Реймс и Рот-Вайс (Есен). Няма представител на Англия. Това е срам за Ано, който е разстроен от твърдението на Уулвърхемптън Уондърърс, че е най-добрият клуб в Европа след победи над Хонвед и Спартак (Москва) в приятелски мачове.

В контраст Реал (Мадрид) не се нуждае от убеждаване. Испанците са опитвали успеха в Латинската купа, която от 1949 г противопоставя шампиона на Испания срещу първенците на Франция, Италия и Португалия. Всъщност клубът от „Сантиаго Бернабеу“ не само се присъединява към купона, но носи и развлечение, започвайки с общ резултат 7:0 срещу Сервет.

На 1/4-финала мадридчани срещат сръбския Партизан, който си подели шест гола с португалския Спортинг на откриването на турнира. Първият мач е на Коледа в Мадрид и завършва при резултат 4:0 за домакина. „Белия балет“ губи реванша с 0:3, но отива на 1/2-финал срещу Милан.

Шведското трио Гунар Грен, Гунар Нордал и Нилс Лидхолм е напрактика всичко което имат италианците. Те преодоляват домакинска загуба с 3:4 от Саарбрюкен в европейския си дебют, за да вкарат осем гола на Рапид (Виена) на 1/4-финалите. Миланистките надежди приключват след късен гол на Алфредо Ди Стефано за 4:2 в първия мач на „Чамартин“. Испанците достигат финала след общ резултат 5:4.

Реймс преодолява шотландския Хибърниън в другия 1/2-финал, за да си резервира място в спора за трофея в Париж на 13 юни. Домакинското предимство на „Парк де Пренс“ изглежда казваше своето при резултат 2:0 за французите и още веднъж при 3:2. Но с централен нападател Алфредо Ди Стефано, крило Пако Дженто и втори нападател Ектор Риал Реал (Мадрид) отвърна. Мануел Маркитос изравни резултата преди Риал да донесе победата със седмия гол в един вълнуващ мач.

Реал (Мадрид) – Реймс 4:3 (2:2)

0:1 – Леблон (6 мин)
0:2 – Темплен (10)
1:2 – Ди Стефано (14)
2:2 – Риал (30)
2:3 – Идалго (62)
3:3 – Маркитос (67)
4:3 – Риал (79)

Реал (Мадрид): Алонсо, Атиенса, Маркитос, Лесмес, Муньос (к), Сарага, Хосеито, Рибо, Ди Стефано, Риал, Дженто

Треньор: Хосе Виялонга Йоренте

Реймс: Жаке, Зимни, Жонке (к), Жираудо, Леблон, Сиатка, Идалго, Гловачки, Копа, Блиар, Темплен

Треньор: Албер Бато

Стадион: „Парк де Пренс“
Публика: 38 239 зрители

Съдия: Артур Едуард Елис (Англия)

Помощници: Паркинсън, Купър

13 юни 1956 г 

Реал (М) - Реймс 4:3 (видео)