КЕШ 1981: Ливърпул продължи английската доминация

Купата на европейските шампиони остана за пета поредна година в Англия през 1980/81 г, сменяйки витрината на Нотингам Форест с тази на Ливърпул. Носителят Форест падна жертва на българския шампион ЦСКА (София) в първия кръг, оставяйки сцената за четири клуба, които бяха печелили общо 13 пъти титлата – Реал (Мадрид), Интер, Байерн (Мюнхен) и Ливърпул.

Мърсисайдци започнаха според очакванията. След като вкараха 11 гола на Оулу, се насладиха на убедителни победи над Абърдийн, воден от Алекс Фъргюсън и ЦСКА. Съперникът на полуфиналите Байерн също не беше склонен да се преобърне по пътя. След триумф на 1/4-финалите с общ резултат 6:2 над Баник (Острава), Румениге и компания добиха още самочувствие след 0:0 на „Анфийлд“. В реванша гол на Рей Кенеди за равенство 1:1 беше достатъчен Ливърпул да продължи напред заради попадение на чужд терен.

В другия поток среща на супер сили реши кой да е финалист. Реал (Мадрид) вече отстрани Лимерик, Хонвед и Спартак (Москва), добавяйки и името на Интер към този списък с общ резултат 2:1. Испанският отбор нямаше сили да довърши работата до край, докато Боб Пейсли се справи. Десният бек Алън Кенеди си взе почивка от защитните си задължения, за да вкара победния гол в 81-ата минута, правейки мениджъра си първият треньор успял да спечели турнира три пъти с един отбор.

Ливърпул – Реал (Мадрид) 1:0 (0:0)

1:0 – А. Кенеди (81 мин)

Ливърпул: Клемънс, Нийл, А. Кенеди, Ф. Томпсън (к), Р. Кенеди, Хансен, Далглиш (85 мин - Кейс), Лий, Джонсън, Макдермот, Сунес

резерви: Огризович, Ъруин, Мъни, Гейл

Треньор: Боб Пейсли

Реал: Родригес, Кортес (87 мин – Пинеда), Камачо, Щилке, Сабидо, Дел Боске, Хуанито, Сантос, Сантилана (к), Навахас, Кънингам

резерви: Гонсалес, Хосе, Анхел, Ернандес

Треньор: Вуядин Бошков

Жълти картони: Р. Кенеди (Л), Щилке (Р)

Стадион: „Парк де Пренс“

Публика: 48 360 зрители

Съдия: Карол Палотай (Унгария) 

27 май 1981 г

Ливърпул - Реал (Мадрид) 1:0 (видео) 

КЕШ 1956: Реал (Мадрид) е първият повелител на Европа

Европейската купа на шампионите е идея на Габриел Ано, редактор на френския спортен вестник „Л`Екип“. Неговият призив за европейски междуклубен шампионат през декември 1954 г е посрещнат с ентусиазъм от току що създадения Европейски футболен съюз – УЕФА и през септември 1955 г турнирът е създаден и започва.

Измежду 16-те участника има седем национални шампиона – Андерлехт, Орхус, Юргорден, Милан, Реал (Мадрид), Реймс и Рот-Вайс (Есен). Няма представител на Англия. Това е срам за Ано, който е разстроен от твърдението на Уулвърхемптън Уондърърс, че е най-добрият клуб в Европа след победи над Хонвед и Спартак (Москва) в приятелски мачове.

В контраст Реал (Мадрид) не се нуждае от убеждаване. Испанците са опитвали успеха в Латинската купа, която от 1949 г противопоставя шампиона на Испания срещу първенците на Франция, Италия и Португалия. Всъщност клубът от „Сантиаго Бернабеу“ не само се присъединява към купона, но носи и развлечение, започвайки с общ резултат 7:0 срещу Сервет.

На 1/4-финала мадридчани срещат сръбския Партизан, който си подели шест гола с португалския Спортинг на откриването на турнира. Първият мач е на Коледа в Мадрид и завършва при резултат 4:0 за домакина. „Белия балет“ губи реванша с 0:3, но отива на 1/2-финал срещу Милан.

Шведското трио Гунар Грен, Гунар Нордал и Нилс Лидхолм е напрактика всичко което имат италианците. Те преодоляват домакинска загуба с 3:4 от Саарбрюкен в европейския си дебют, за да вкарат осем гола на Рапид (Виена) на 1/4-финалите. Миланистките надежди приключват след късен гол на Алфредо Ди Стефано за 4:2 в първия мач на „Чамартин“. Испанците достигат финала след общ резултат 5:4.

Реймс преодолява шотландския Хибърниън в другия 1/2-финал, за да си резервира място в спора за трофея в Париж на 13 юни. Домакинското предимство на „Парк де Пренс“ изглежда казваше своето при резултат 2:0 за французите и още веднъж при 3:2. Но с централен нападател Алфредо Ди Стефано, крило Пако Дженто и втори нападател Ектор Риал Реал (Мадрид) отвърна. Мануел Маркитос изравни резултата преди Риал да донесе победата със седмия гол в един вълнуващ мач.

Реал (Мадрид) – Реймс 4:3 (2:2)

0:1 – Леблон (6 мин)
0:2 – Темплен (10)
1:2 – Ди Стефано (14)
2:2 – Риал (30)
2:3 – Идалго (62)
3:3 – Маркитос (67)
4:3 – Риал (79)

Реал (Мадрид): Алонсо, Атиенса, Маркитос, Лесмес, Муньос (к), Сарага, Хосеито, Рибо, Ди Стефано, Риал, Дженто

Треньор: Хосе Виялонга Йоренте

Реймс: Жаке, Зимни, Жонке (к), Жираудо, Леблон, Сиатка, Идалго, Гловачки, Копа, Блиар, Темплен

Треньор: Албер Бато

Стадион: „Парк де Пренс“
Публика: 38 239 зрители

Съдия: Артур Едуард Елис (Англия)

Помощници: Паркинсън, Купър

13 юни 1956 г 

Реал (М) - Реймс 4:3 (видео)