Показват се публикациите с етикет Ливърпул. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Ливърпул. Показване на всички публикации

четвъртък, 8 ноември 2012 г.

КНК 1966: Борусия (Дортмунд) спечели първа европейска купа за Германия

Рекордно участие на 31 отбора, сред които и първият съветски представител Динамо (Киев). Носителят Уест Хем, Ливърпул и Селтик достигнаха 1/2-финалите и триумф на Британия изглеждаше най-вероятен. Трофеят беше вдигнат от зачеркнатия от сметките състав на Борусия (Дортмунд).

Ливърпул, воден от митологичния шотландец Бил Шенкли, отстрани Ювентус в първия кръг и сложи край на надеждите на Селтик да играе финал на своя „Хемпдън Парк“, побеждавайки в свирепа битка с общ резултат 2:1. Междувременно Борусия (Дортмунд) отказа шампиона Уест Хем с общ резултат 5:2 в мачове, които противопоставиха Боби Мур, Мартин Питърс и Джоф Хърст лице в лице с Ханс Тилковски, „Зиги“ Хелд и Лотар Емерих, които щяха да се видят отново след два месеца на финала на Световното първенство.

Пред 42 000 зрители в Глазгоу двата състава се представиха под обичайното си ниво във финал, който предложи искри, когато Зиги Хелди изведе немците напред в 62-ата минута. Шест минути по-късно Роджър Хънт върна англичаните в битката. Равенството се запази до края на редовното време, но дортмундци имаха повече острота в атаката си срещу необичайно уязвимата защита на Ливърпул. Ловкото крило Райнхард „Стан“ Либуда отбеляза победния гол в 109-ата минута с удар, който рикошира в бранител, прехвърляйки Томи Лоурънс на вратата на Ливърпул. Борусия (Дортмунд) стана първото немско име гравирано на европейски трофей.

Борусия (Дортмунд) – Ливърпул 2:1, 1:1 (0:0), след продължения

1:0 – Хелд (61 мин)
1:1 – Хънт (68)
2:1 – Либуда (107)

Борусия (Д): Тилковски, Килиакс, Паул (к), Курат, Редер, Шмидт, Асауер, Либуда, Хелд, Щурм, Емерих

Треньор: Вили Мултхауп

Ливърпул: Лоурънс, Лоулър, Милни, Йейтс (к), Бърн, Стивънсън, Смит, Калагън, Хънт, Сейнт Джон, Томпсън

Треньор: Бил Шенкли

Стадион: „Хемпдън Парк“, Глазгоу
Публика: 41 657 зрители

Съдия: Пиер Швинте (Франция)

5 май 1966 г

четвъртък, 18 октомври 2012 г.

КЕШ 1985: Трагедията на "Хейзъл" опорочи футбола

Трябваше да бъде мечтан финал – Ливърпул срещу Ювентус, носителят на Купата на европейските шампиони срещу носителя на Купата на носители на национални купи. Вместо това беше кошмар. 39 привърженици на Ювентус умряха, смазани под стена, след като бяха нападнати от запалянковци на Ливърпул преди първия съдийски сигнал на „Хейзъл“ в Брюксел.

Имаше хора, които се съмняваха дали мачът трябваше изобщо да се проведе. Мишел Платини спечели трофея за Ювентус, реализирайки от дузпа. В друг ден отборът на Джо Фаган може би щеше да оспори решението на съдията да даде наказателен удар. Но не и на 29 май 1985 г. Преди трагедията, Ювентус, който се гласеше да стане първия клуб спечелил и трите турнира на УЕФА, се оказа твърде силен за Тампере Юнайтед, Грасхопър, Спарта (Прага) и Бордо.

Всъщност само френският противник постави под напрежение състава на Джовани Трапатони, отпадайки въпреки домакинска победа с 2:0 в реванша от 1/2-финалите. Ливърпул също маршируваше към финала. Победи срещу Лех (Познан), Бенфика, Аустрия (Виена) и Панатинайкос се оказаха последните за тях на такова ниво за известно време, след като английските клубове бяха наказани да не участват в европейските турнири.

Ювентус – Ливърпул 1:0 (0:0)

1:0 – Платини (58 мин) дузпа

Ювентус: Такони, Фаверо, Кабрини, Бонини, Брио, Скиреа (к), Бриаски (84 мин – Прандели), Тардели, Роси (89 – Винола), Платини, Бониек

резерви: Бодини, Карикола, Лимидо

Треньор: Джовани Трапатони

Ливърпул: Гробелар, Нийл (к), Беглин, Лоуренсън (4 мин – Гилеспи), Никол, Хансен, Далглиш, Уилън, Ръш, Уалш (46 - Джонстън), Уарк

резерви: Лий, Мьолби, Пайл

Треньор: Джо Фаган

жълти картони: Уарк (Л)

Стадион: „Хейзъл“
Публика: 59 000 зрители

Съдия: Андре Дайна (Швейцария)

29 май 1985 г

сряда, 17 октомври 2012 г.

КЕШ 1984: Йън Ръш и дузпите отново издигнаха Ливърпул


Ливърпул се завърна към спомените от първия си триумф в Купата на европейските шампиони, за да вдигне трофея за четвърти път през 1983/84 г. Ключ към техния успех беше уелският национал Йън Ръш. Въпреки че не успя да се разпише срещу Одензе в първия кръг, хищническият му инстинкт помогна три трудни гостувания да завършат в полза на „червените“. Ръш вкара единствения гол срещу Атлетик (Билбао) на „Сан Мамес“ във втория кръг, а после затвърди победи с 1:0 на „Анфийлд“ с гол и два срещу Бенфика и Динамо (Букурещ).

Румънският отбор отстрани носителя Хамбургер ШФ във втория кръг, но Ръш успокои нервите в Ливърпул и осигури четвърто участие на финал в последните осем години. Забележително е, че този турнир беше почти британска афера, след като Дънди Юнайтед беше на 90 минути от последната среща. Шотландският шампион победи Рома с 2:0 в първия 1/2-финал на своя „Танадис Парк“, за да загуби с 0:3 в Рим от състава на Нилс Лидхолм. Шведският ветеран в треньорството сглоби звезден отбор, включващ бразилците Фалкао и Тониньо Серезо и италианците Бруно Конти и Роберто Пруцо.

Да играеш финал на собствения си „Олимпико“ се оказа нож с две остриета. Пруцо успя да заличи преднината от ранен гол на Фил Нийл, но с напредването на срещата италианският отбор зацикли под тежестта на очакванията. Така се стигна до дузпи, където не вратарят на „червените“ Брус Гробелар спаси отбора си, а немощта на играчите на Рома. Конти и Франческо Грациани пропуснаха, оставяйки Алън Кенеди да реализира печелившата дузпа за отбора на Джо Фаган. За пръв път съдбата на купата беше решена от лотарията на бялата точка.

Ливърпул – Рома 1:1 (1:1), 4:2 след дузпи

1:0 – Нийл (13 мин)
1:1 – Пруцо (42)

Дузпи

Никол – пропуск / Ди Бартоломей – гол
Нийл – гол / Конти – пропуск
Сунес – гол / Ригети – гол
Ръш – гол / Грациани – пропуск
Кенеди – гол

Ливърпул: Гробелар, Нийл, Кенеди, Лоуренсън, Уилън, Хансен, Далглиш (94 - Робинсън), Лий, Ръш, Джонстън (72 мин - Никол), Сунес (к)

резерви: Болдър, Ходжсън, Гилеспи

Треньор: Джо Фаган

Рома: Танкреди, Напи, Нела, Ригети, Фалкао, Бонети, Конти, Серезо (115 – Струкели), Пруцо (64 мин – Киерико), Ди Бартоломей (к), Грациани

резерви: Малджиолио, Оди, Винченци

Треньор: Нилс Лидхолм

жълти картони: Нийл (Л), Конти (Р)
Стадион: „Олимпико“
Публика: 69 693 зрители

Съдия: Ерик Фредриксон (Швеция)

неделя, 14 октомври 2012 г.

КЕШ 1981: Ливърпул продължи английската доминация

Купата на европейските шампиони остана за пета поредна година в Англия през 1980/81 г, сменяйки витрината на Нотингам Форест с тази на Ливърпул. Носителят Форест падна жертва на българския шампион ЦСКА (София) в първия кръг, оставяйки сцената за четири клуба, които бяха печелили общо 13 пъти титлата – Реал (Мадрид), Интер, Байерн (Мюнхен) и Ливърпул.

Мърсисайдци започнаха според очакванията. След като вкараха 11 гола на Оулу, се насладиха на убедителни победи над Абърдийн, воден от Алекс Фъргюсън и ЦСКА. Съперникът на полуфиналите Байерн също не беше склонен да се преобърне по пътя. След триумф на 1/4-финалите с общ резултат 6:2 над Баник (Острава), Румениге и компания добиха още самочувствие след 0:0 на „Анфийлд“. В реванша гол на Рей Кенеди за равенство 1:1 беше достатъчен Ливърпул да продължи напред заради попадение на чужд терен.

В другия поток среща на супер сили реши кой да е финалист. Реал (Мадрид) вече отстрани Лимерик, Хонвед и Спартак (Москва), добавяйки и името на Интер към този списък с общ резултат 2:1. Испанският отбор нямаше сили да довърши работата до край, докато Боб Пейсли се справи. Десният бек Алън Кенеди си взе почивка от защитните си задължения, за да вкара победния гол в 81-ата минута, правейки мениджъра си първият треньор успял да спечели турнира три пъти с един отбор.

Ливърпул – Реал (Мадрид) 1:0 (0:0)

1:0 – А. Кенеди (81 мин)

Ливърпул: Клемънс, Нийл, А. Кенеди, Ф. Томпсън (к), Р. Кенеди, Хансен, Далглиш (85 мин - Кейс), Лий, Джонсън, Макдермот, Сунес

резерви: Огризович, Ъруин, Мъни, Гейл

Треньор: Боб Пейсли

Реал: Родригес, Кортес (87 мин – Пинеда), Камачо, Щилке, Сабидо, Дел Боске, Хуанито, Сантос, Сантилана (к), Навахас, Кънингам

резерви: Гонсалес, Хосе, Анхел, Ернандес

Треньор: Вуядин Бошков

Жълти картони: Р. Кенеди (Л), Щилке (Р)

Стадион: „Парк де Пренс“
Публика: 48 360 зрители

Съдия: Карол Палотай (Унгария) 
27 май 1981 г

четвъртък, 11 октомври 2012 г.

КЕШ 1978: Далглиш поведе Ливърпул към легендарните отбори

Ливърпул отново беше на върха на европейския футбол през 1977/78 г благодарение на Кени Далглиш, който бе привлечен от Селтик, за да замени Кевин Кийгън. Шотландският национал отбеляза в 64-ата минута, за да раздели мърсисайдци от изненадата на турнира – Брюж в един разочароващ финал на „Уембли“.

Треньорът на Брюж Ернст Хапел имаше проблем с дълъг списък с контузени, въпреки усещането, че Ливърпул щеше да спечели така или иначе. В крайна сметка ливърпулци вкараха 12 гола в три домакински мача срещу Динамо (Дрезден), Бенфика и Борусия (Мьонхенгладбах). Немският отбор беше отстранил Цървена звезда и Вакер (Инсбрук), но не оцеля в пътуването до „Анфийлд“, въпреки преднината от 2:1 в Дюселдорф. Рей Кенеди, Джими Кейс и Далглиш осигуриха головете в едностранен двубой, в Мьонхенгладбах дадоха ново значение на термина от поп музиката „мърси ритъм“, губейки два европейски финала и полуфинал от „червените“.

Подобна съдба чакаше и Брюж, който загуби от Ливърпул финала за Купата на УЕФА през 1976 г. Жребият изправи „синьо-черните“ срещу КуПС Куопио, Панатинайкос, Атлетико (Мадрид) и Ювентус. Най-забележителното представяне беше срещу „Старата госпожа“, преодолявайки поражение с 0:1 в Торино за краен успех 2:1. Белгийците мечтаеха за първа Купа на европейските шампиони, докато не изникна това момче Далглиш с умно отбелязан гол.

Ливърпул – Брюж 1:0 (0:0)

1:0 – Далглиш (64 мин)

Ливърпул: Клемънс, Нийл, Томпсън, Хансен, Кенеди, Хюс (к), Далглиш, Кейс (63 мин – Хейгуей), Феърклъф, Макдермот, Сунес

резерви: Огризович, Джоунс, Ъруин, Калагън

Треньор: Боб Пейсли

Брюж: Йенсен, Бастинс (к), Криегер, Леекенс, Маес (80 - Волдерс), Коолс, Вандерейкен, Декубер, Симеон, Ку (58 мин - Сандерс), Сьоренсен

Треньор: Ернст Хапел

Жълти картони: Кейс (Л), Вандерейкен (Б)

Стадион: „Уембли“
Публика: 92 500 зрители

Съдия: Чарлс Корвер (Холандия)

10 май 1978 г

КЕШ 1977: Европа падна в плен на Ливърпул

Испания, Португалия, Италия, Холандия и Германия. Всички доминираха в Купата на европейските шампиони. Сега беше дошъл ред на английския футбол, започвайки с Ливърпул през 1976/77 г. В повторение на финала на Купата на УЕФА през 1973 г, клубът от „Анфийлд“ победи Борусия (Мьонхенгладбах) с 3:1 с голове на Тери Макдермот, Томи Смит и Фил Нийл.

В Мьонхенгладбах, които за кратко се съживиха след изравнителното попадение на Алън Симонсен, сигурно са намразили гледката на хората на Боб Пейсли. Всичко си беше на мястото те да наследят носителя Байерн (Мюнхен), като №1 в Европа. Шампионът на Германия, воден от Удо Латек, възстанови немската гордост, отстранявайки Байерн на 1/4-финалите, Динамо (Киев) с 2:1 общ резултат на 1/2-финалите. Това беше последната спирка преди финала в Рим, след по-ранните победи над Аустрия (Виена), Торино и Брюж.

Междувременно Ливърпул променяше мястото си през целия сезон, преследвайки дубъл в английската първа дивизия и Купата на Англия (трябваше да се задоволят само с първото отличие). Желанието им да спечелят основната награда се материализира само в 1/4-финалите, когато отстраниха вицешампиона Сент Етиен. Домакинската победа с 3:1 заличи загубата с 0:1 на френска земя, подготвяйки полуфиналния триумф срещу Цюрих с общ резултат 6:1. Самият финал принадлежеше на вдъхновяващия Кевин Кийгън, английският национал, който засенчи носителя на Златната топка за годината Симонсен в прощалния си мач за „червените“.

Ливърпул – Борусия (Мьонхенгладбах) 3:1 (1:0)

1:0 – Макдермот (28 мин)
1:1 – Симонсен (52)
2:1 – Смит (64)
3:1 – Нийл (82) дузпа

Ливърпул: Клемънс, Нийл, Джоунс, Смит, Кенеди, Хюс (к), Кийгън, Кейс, Хейгуей, Калагън, Макдермот

резерви: Макдонъл, Феърклъф, Джонсън, Уодъл, Линдси

Треньор: Пейсли

Борусия (М): Кнайб, Фогтс (к), Клинкхамър, Виткамп, Бонхоф, Волерс (79 - Ханес), Симонсен, Вимер (24 мин - Кулик), Щилке, Шефер, Хайнкес

резерви: Клеф, Дел`Хайе, Хайденрайх

Треньор: Удо Латек

Жълти картони: Щилке (Б)

Стадион: Олимпико
Публика: 57 000 зрители

Съдия: Робер Вурц (Франция)