КНК 1966: Борусия (Дортмунд) спечели първа европейска купа за Германия

Рекордно участие на 31 отбора, сред които и първият съветски представител Динамо (Киев). Носителят Уест Хем, Ливърпул и Селтик достигнаха 1/2-финалите и триумф на Британия изглеждаше най-вероятен. Трофеят беше вдигнат от зачеркнатия от сметките състав на Борусия (Дортмунд).

Ливърпул, воден от митологичния шотландец Бил Шенкли, отстрани Ювентус в първия кръг и сложи край на надеждите на Селтик да играе финал на своя „Хемпдън Парк“, побеждавайки в свирепа битка с общ резултат 2:1. Междувременно Борусия (Дортмунд) отказа шампиона Уест Хем с общ резултат 5:2 в мачове, които противопоставиха Боби Мур, Мартин Питърс и Джоф Хърст лице в лице с Ханс Тилковски, „Зиги“ Хелд и Лотар Емерих, които щяха да се видят отново след два месеца на финала на Световното първенство.

Пред 42 000 зрители в Глазгоу двата състава се представиха под обичайното си ниво във финал, който предложи искри, когато Зиги Хелди изведе немците напред в 62-ата минута. Шест минути по-късно Роджър Хънт върна англичаните в битката. Равенството се запази до края на редовното време, но дортмундци имаха повече острота в атаката си срещу необичайно уязвимата защита на Ливърпул. Ловкото крило Райнхард „Стан“ Либуда отбеляза победния гол в 109-ата минута с удар, който рикошира в бранител, прехвърляйки Томи Лоурънс на вратата на Ливърпул. Борусия (Дортмунд) стана първото немско име гравирано на европейски трофей.

Борусия (Дортмунд) – Ливърпул 2:1, 1:1 (0:0), след продължения

1:0 – Хелд (61 мин)
1:1 – Хънт (68)
2:1 – Либуда (107)

Борусия (Д): Тилковски, Килиакс, Паул (к), Курат, Редер, Шмидт, Асауер, Либуда, Хелд, Щурм, Емерих

Треньор: Вили Мултхауп

Ливърпул: Лоурънс, Лоулър, Милни, Йейтс (к), Бърн, Стивънсън, Смит, Калагън, Хънт, Сейнт Джон, Томпсън

Треньор: Бил Шенкли

Стадион: „Хемпдън Парк“, Глазгоу
Публика: 41 657 зрители

Съдия: Пиер Швинте (Франция)

5 май 1966 г

Борусия (Дортмунд) - Ливърпул 2:1 (видео)

КЕШ 1997: Борусия (Дортмунд) покори Европа в Мюнхен

С победата срещу Ювентус на финала на Шампионската лига през 1997 г Борусия (Дортмунд) постигна това, което не успя да направи четири години по-рано. Мачът на Олимпиащадион в Мюнхен беше реванш за финала за Купата на УЕФА през 1993 г, който дортмундци загубиха от италианците с общ резултат 1:6 (от две срещи – б.а.).

Сега бившите звезди на Ювентус Жулио Сезар, Юрген Колер, Пауло Соуса и Андреас Мьолер бяха сменили отбора и със сигурност донесоха духа на победител на Вестфаленщадион. Това ясно си пролича в груповата фаза, където отборът на Отмар Хитцфелд взе максимален брой точки в четири от шест двубоя срещу Атлетико (Мадрид), Видзев (Лодз) и Стяуа (Букурещ). Завършвайки втори зад испанците заради голова разлика, това щеше да е последното им второ място в турнира.

Опонент на дортмундци на 1/4-финала беше Оксер, дебютант в турнира, който излезе от Група А, заедно с Аякс. Французите бързо се учеха, но получиха урок от Борусия при загубата с общ резултат 1:4. Полуфиналите срещу Манчестър Юнайтед бяха нещо различно с изключение на развръзката. Немският отбор издържа на масиран натиск на „Олд Трафорд“, за да повтори победата с 1:0 и на своя земя. Все още определението „фаворит“ подминаваше момчетата на Хитцфелд, отивайки в Торино срещу името на Ювентус.

„Бианконерите“ се спасиха от участта да бъдат втори италиански скалп за Розенборг, след като норвежците изхвърлиха Милан в груповата фаза. На 1/2-финалите „Старата госпожа“ премина Аякс с общ резултат 6:2. На финала се повтори гледката от предишните две издания – загуба за носителя на трофея. Карл-Хайнц Ридле се разписа два пъти през първото полувреме, а Ларс Рикен добави още един гол през второто, за да остави попадението на Алесандро Дел Пиеро като почетно.

Борусия (Дортмунд) – Ювентус 3:1 (2:0)

1:0 – Ридле (29)
2:0 – Ридле (34)
2:1 – Дел Пиеро (64)
3:1 – Рикен (71)

Борусия (Д): Клос, Замер (к), Колер, Крее, Ройтер, Хайнрих, Ламбърт, Соуса, Мьолер (89 - Цорк), Ридле (67 мин - Херлих), Шапюиза (70 - Рикен)

резерви: Де Беер, Третшок

Треньор: Отмар Хитцфелд

Ювентус: Перуци (к), Порини (46 мин – Дел Пиеро), Ферара, Монтеро, Юлиано, Дешан, Ди Ливио, Югович, Зидан, Бокшич (88 – Такинарди), Виери (73 – Аморузо)

резерви: Рампула, Песото

Треньор: Марчело Липи

жълти картони: Соуса, Рикен (Б), Порини, Юлиано (Ю)

Стадион: Олимпиащадион

Публика: 59 000 зрители

Съдия: Шандор Пухъл (Унгария)

28 май 1997 г

Борусия (Дортмунд) - Ювентус 3:1 (видео) 

Борусия (Дортмунд) на европейския връх

"Преминах през този мач сякаш бях в транс", признава Карл-Хайнц Ридле преди няколко месеца, когато говорехме за момента или по-скоро двата момента на 28 май 1997 г на "Олимпиащадион" в Мюнхен.

"В ретроспекция тези 90 минути определено са най-важните в моя живот", допълва Ридле, не без добра причина. Специалистът по ударите с глава никога не отбеляза повече от седем гола в един сезон с екипа на Борусия (Дортмунд), но въпреки това има своето специално място в историята на клуба. През онази майска вечер в Мюнхен той изпита своя собствен магически момент.

Ридле постави основите на успеха на Борусия (Дортмунд) в Шампионската лига с два страхотни гола. На финала немският отбор срещна италианския Ювентус, който беше големия фаворит, въпреки че дортмундци имаха определено преимущество, тъй като срещата беше в Германия.

Карл-Хайнц Ридле беше звездата на вечерта, въпреки че неговите попадения по-рядко се припомнят в сравнение с третия гол, дело на резервата Ларс Рикен. Ридле изведе "жълто-черните" напред с точни изстрели в 29-ата и 34-ата минута, а Дел Пиеро върна надеждите на "Старата госпожа" с гол в 66-ата минута.

Случилото се след това ще се превърна в един от незабравимите моменти в историята на дортмундската Борусия. Решението на Отмар Хитцфелд да извърши смяна в 70-ата минута ще изплати дивидентите си само няколко секунди по-късно.

Това е златният гол на вечерта и най-великия момент в кариерата на Ларс Рикен. Стефан Шапюиза отстъпва мястото си на младока, който дотогава трудно понася ролята си на резерва.

"Разбира се, че бях разочарован, че не започвам като титуляр, защото отбелязах някои важни голове в предишните мачове", заявява Рикен в интервю за DVD-то по случай 100-годишнината на клуба.

Думите на Рикен над десетилетие по-късно отекват като ехо след тези на коментатора за немската телевизия Марсел Райф: "Ларс Рикен влиза - човекът с решителния гол срещу Оксер, с решителния гол срещу Манчестър Юнайтед..."

"Мьолер, Рикен, Рикен, удар... Дааааааа! Пет секунди на терена, пет секунди... Ларс Рикен! Братя Грим се обръщат в гроба си, това са невероятни истории! Невъзможно! Пет секунди на терена, той пробяга може би 20 крачки. Този брилянтен пас на Мьолер и после той вкарва по единствения възможен начин. Не можете да напишете такъв сценарий. Родиха се легенди и вие сте свидетели на това на живо. 3:1, какъв луд мач, какъв луд мач!", са безсмъртните думи на Райф.

В интервюто си за DVD-то "100 години BVB" Ларс Рикен разкри, че си е представил такава ситуация в ума си.

"Когато седях на пейката, видях че Анджело Перуци седи доста пред вратата си. Тогава си казах, че първата топка, която дойде до мен, ще я изстрелям на сляпо към вратата. След смяната ми не ми се наложи да стрелям на сляпо - веднага видях, че Перуци беше твърде далече от вратата си", споделя Рикен.

Ларс Рикен завърши кариерата си в дублиращия отбор на Борусия (Дортмунд) на 33-годишна възраст, а голът му във вратата на Ювентус беше избран за №1 в 100-годишната история на "жълто-черния" клуб.

Автор: Себастиан Хайер