КНК 1980: Валенсия надви Арсенал след дузпи

Още един испански шампион, но в контраст с предишния сезон, финалът беше напрегнат и безголов, последван от опъващи нервите дузпи. Финалистът от 1979 г Фортуна (Дюселдорф) отпадна в първия кръг от Рейнджърс. После шотландците бяха победени от Валенсия, който на 1/4-финалите срещна действащия носител Барселона. Каталунците бяха отбелязали 17 гола в първите два кръга. Валенсия предизвика промяна на треньора в Барселона, побеждавайки с 5:3, достигайки финала с 4:0 у дома над Нант, след загуба с 1:2 във Франция.

Арсенал беше типичен английски отбор с ирландско ядро от Пат Дженингс на вратата, Лиъм Брейди в халфовата линия и Франк Стейпълтън като реализатор. Солидно представяне ги отведе до 1/2-финалите, където след 1:1 в Лондон се очакваше да отпаднат от Ювентус. Италианците се готвеха да продължат с 0:0, което им стигаше, но резервата Пол Ваесен отбеляза в последните секунди, за да ги елиминира и да прати Арсенал в Брюксел.

Валенсия разполагаше с оръжейница. Рикардо Ариас беше либеро зад безкомпромисна защита. Райнер Бонхоф и Даниел Солсона спояваха стомана и умения в халфовата линия. Звездата от Световното първенство Марио Кемпес беше подкрепян от две бързи талантливи крила. Арсенал успя да ги задържи далеч от вратата. При 4:4 от дузпите Греъм Рикс се провали от бялата точка и трофея отново отпътува за Испания.

Валенсия – Арсенал 0:0, 5:4 след дузпи

Кемпес – пропуск / Брейди – пропуск
Солсона – гол / Стейпълтън – гол

Родригес – гол / Съндърланд – гол
Кастейанос – гол / Талбот – гол

Бонхоф – гол / Холинс – гол

Ариас – гол / Рикс – пропуск

Валенсия: Перейра, Сарете, Ботубот, Ариас, Тендийо (к), Солсона, Саура, Бонхоф, Кемпес, Субиратс (112 мин - Кастейанос), Родригес

Треньор: Алфредо Ди Стефано

Арсенал: Дженингс, Райс (к), Талбот, О`Лиъри, Нелсън, Йънг, Брейди, Съндърланд, Прайс (105 мин - Холинс), Рикс

Треньор: Тери Нийл

Стадион: „Хейзъл“, Брюксел

Публика: 40 000 зрители

Съдия: Войчех Кристов (Чехословакия)

14 май 1980 г

Валенсия - Арсенал 0:0 (видео) 

КНК 1976: Андерлехт ликува насред Брюксел

Малко финали са предлагали безстрашен атакуващ футбол и това е причината този през 1976 г да е епичен. Странно, но Андерлехт не срещна голямо име по пътя към първи белгийски триумф, побеждавайки Рапид (Букурещ), Борац, Рексъм и Заксенринг (Цвикау), преди да се разправи с Уест Хем Юнайтед на финала, игран в своя град Брюксел на стадион „Хейзъл“. „Белите“ играеха вълнуващ футбол, а в състава личаха имената на Роб Ренсенбринк, Ари Хаан, Франсоа Ван дер Елст и Лудо Коек, който загина трагично в автомобилна катастрофа през 1985 г.

Воденият от Рон Грийнууд Уест Хем беше загубил звездите от близкото си минало, но Тревор Брукинг остана влиятелната личност в халфовата линия, докато напористите нападатели Браян „Поп“ Робсън, Бил Дженингс и Пат Холанд бяха кошмар за всяка отбрана.

Публиката, предимно от привърженици на Андерлехт, беше шокирана, когато Пат Дженингс даде преднина на „чуковете“ в 28-ата минута. Това жилна белгийския отбор и Роб Ренсенбринк изравни три минути преди почивката. Второто полувреме предложи още по-интересен футбол и пред двете врати. Франсоа Ван дер Елст направи резултата 2:1, а Браян Робсън изравни в 68-ата минута. Ренсенбринк върна предимството на Андерлехт пет минути по-късно от дузпа, а носителят от 1965 г се опитваше по всякакъв начин да прати мача в продължения. Ван дер Елст, който през 80-те отиде да играе за „чуковете“, донесе епична победа с 4:2 във финал, който беше реклама на атакуващия футбол.

Андерлехт – Уест Хем Юнайтед 4:2 (1:1)

0:1 – Холанд (28 мин)

1:1 – Ренсенбринк (43)

2:1 – Ван дер Елст (48)
2:2 – Робсън (69)

3:2 – Ренсенбринк (73) дузпа
4:2 – Ван дер Елст (88)

Андерлехт: Руйтер, Ломе, Ван Бинст (к), Броос, Тисен, Ван дер Елст, Хаан, Коек (32 мин - Веркаутерен), Докс, Ресел, Ренсенбринк

Треньор: Ханс Кроон

Уест Хем: Дей, Коулмън, Т. Тайлър, Бондс (к), Лампард (47 мин – А. Тайлър), Холанд, Макдауъл, Падън, Брукинг, Дженингс, Робсън

Треньор: Рон Грийнууд

Стадион: „Хейзъл“, Брюксел
Публика: 51 296 зрители

Съдия: Робер Вурц (Франция)

5 май 1976 г

Андерлехт - Уест Хем Юнайтед 4:2 (видео)

КНК 1964: МТК затрудни максимално Спортинг (Лисабон)

Точно както Атлетико (Мадрид) използва Купата на носители на национални купи, за да влезе под прожекторите, завладяни от големия градски враг Реал, Спортинг (Лисабон) искаше да измести от сцената съседа си Бенфика. Мисията беше успешна, но постигната по трудния начин.

„Лъвовете“ нямаха голям проблем в първия кръг, постигайки рекордна домакинска победа с 16:1 срещу кипърския АПОЕЛ (Никозия). Последва загуба от Манчестър Юнайтед с 1:4 на „Олд Трафорд“, но отпадането беше избегнато след прословутата победа с 5:0 в Лисабон. На 1/2-финалите се стигна до трети мач срещу Олимпик (Лион), а ако го имаше правилото за голове на чужд терен, то Спортинг щеше да отпадне.

Междувременно МТК стана първият отбор от Източна Европа достигнал финал в турнир на УЕФА. След успехи с един гол разлика срещу Славия (Прага), Мотор (Цвикау) и Фенербахче, унгарците преодоляха загуба с 0:3 в Глазгоу, за да отстранят Селтик с общ резултат 4:3.

Тъжно е, че едва 3208 души видяха епичното 3:3 на стадион „Хейзъл“ в Брюксел. Кароли Шандор изведе МТК напред. Домингош Маскареняш и Ернесто де Фигуейредо обърнаха резултата в полза на Спортинг. Истван Кути и Шандор се разписаха в 70-ата и 72-ата минута за 3:2 за клуба от Будапеща, но Фигуейредо изравни в 81-ата минута. Продълженията не предложиха нов гол и се стигна до преиграване в Антверп след 48 часа. 14 000 зрители видяха единственото попадение на Жоао Педро Мораиш да сломява надеждите на МТК да бъде пръв с европейско отличие в унгарския футбол. Трофеят замина за Лисабон.

Спортинг (Лисабон) – МТК (Будапеща) 3:3 (1:1)

0:1 – Шандор (19 мин)
1:1 – Маскареняш (40)
2:1 – Фигуейредо (48)
2:2 – Кути (70)
2:3 – Шандор (72)
3:3 – Фигуейредо (81)

Спортинг: Х. Карвальо, Гомеш, Баптища, Карлош, Мораиш, Мендеш (к), Да Силва, Маскареняш, Фигуейредо, Г. Карвальо, Бокалери

Треньор: Анселмо Фернандеш

МТК: Ковалик, Кешей, Даншки, Женей, Наги, Ковач, Шандор, Вашаш, Бьодьор, Кути, Халапи

Треньор: Бела Волентик

Стадион: „Хейзъл“, Брюксел
Публика: 3208 зрители

Съдия: Лусиен Ван Нуфел (Белгия)

13 май 1964 г

Спортинг – МТК 1:0 (1:0)

1:0 – Мораиш (20 мин)

Спортинг: Х. Карвальо, Гомеш, Баптища, Карлош, Перидеш, Мендеш (к), Да Силва, Маскареняш, Фигуейредо, Карвальо, Мораиш

Треньор: Анселмо Фернандеш

МТК: Ковалик, Кешей, Даншки, Женей, Наги, Ковач, Шандор, Вашаш, Бьодьор, Кути, Халапи

Треньор: Бела Волентик

Стадион: „Босуилстадион-Деурне“, Антверп

Публика: 13 924 зрители

Съдия: Жерар Версип (Белгия)

15 май 1964 г

Спортинг (Лисабон) - МТК (видео) 

КЕШ 1985: Трагедията на "Хейзъл" опорочи футбола

Трябваше да бъде мечтан финал – Ливърпул срещу Ювентус, носителят на Купата на европейските шампиони срещу носителя на Купата на носители на национални купи. Вместо това беше кошмар. 39 привърженици на Ювентус умряха, смазани под стена, след като бяха нападнати от запалянковци на Ливърпул преди първия съдийски сигнал на „Хейзъл“ в Брюксел.

Имаше хора, които се съмняваха дали мачът трябваше изобщо да се проведе. Мишел Платини спечели трофея за Ювентус, реализирайки от дузпа. В друг ден отборът на Джо Фаган може би щеше да оспори решението на съдията да даде наказателен удар. Но не и на 29 май 1985 г. Преди трагедията, Ювентус, който се гласеше да стане първия клуб спечелил и трите турнира на УЕФА, се оказа твърде силен за Тампере Юнайтед, Грасхопър, Спарта (Прага) и Бордо.

Всъщност само френският противник постави под напрежение състава на Джовани Трапатони, отпадайки въпреки домакинска победа с 2:0 в реванша от 1/2-финалите. Ливърпул също маршируваше към финала. Победи срещу Лех (Познан), Бенфика, Аустрия (Виена) и Панатинайкос се оказаха последните за тях на такова ниво за известно време, след като английските клубове бяха наказани да не участват в европейските турнири.

Ювентус – Ливърпул 1:0 (0:0)

1:0 – Платини (58 мин) дузпа

Ювентус: Такони, Фаверо, Кабрини, Бонини, Брио, Скиреа (к), Бриаски (84 мин – Прандели), Тардели, Роси (89 – Винола), Платини, Бониек

резерви: Бодини, Карикола, Лимидо

Треньор: Джовани Трапатони

Ливърпул: Гробелар, Нийл (к), Беглин, Лоуренсън (4 мин – Гилеспи), Никол, Хансен, Далглиш, Уилън, Ръш, Уалш (46 - Джонстън), Уарк

резерви: Лий, Мьолби, Пайл

Треньор: Джо Фаган

жълти картони: Уарк (Л)

Стадион: „Хейзъл“
Публика: 59 000 зрители

Съдия: Андре Дайна (Швейцария)

29 май 1985 г

Ювентус - Ливърпул 1:0 (видео) 

КЕШ 1974: На сцената изгря Байерн

 

1974 г е паметна година за немския футбол – Западна Германия домакинства и спечели Световното първенство, Байерн (Мюнхен) вдигна Купата на европейските шампиони, докато Магдебург донесе вкъщи Купата на носители на национални купи. 12-те месеца бяха дори по-добри за Сеп Майер, Паул Брайтнер, Георг Шварценбек, Франц Бекенбауер, Ули Хьонес и Герд Мюлер – шестимата футболисти на Байерн, които играеха и за националния отбор, както и под ръководството на Удо Латек.

Пътят на Байерн беше дълъг. Баварският клуб трябваше да стигне до дузпи, за да отстрани Отвидаберг, а после и решаващ гол от общо седем, за да мине покрай Динамо (Дрезден). Мюнхенци показаха класата си при отстраняването на шампиона Аякс, ЦСКА (София) и накрая Уйпещ на 1/2-финалите. Така отидоха на финал срещу Атлетико (Мадрид).

Испанският отбор победи Галатасарай, Динамо (Букурещ) и Цървена звезда, за да достигне 1/2-финал срещу Селтик, което се оказа среща на несравними сили. Атлетико имаше трима изгонени на „Селтик Парк“, за да постигне победа с 2:0 на „Висенте Калдерон“, а усилията му костваха на финала на „Хейзъл“ в Брюксел. Водейки с гол на Луис Арагонес от пряк свободен удар седем минути преди края на продълженията, изпуснаха трофея след късно попадение на Шварценбек. Байерн наточи ножа за преиграването два дни по-късно, Хьонес и Мюлер си поделиха головете за успех с 4:0.

Байерн – Атлетико (Мадрид) 1:1 (0:0, 0:0) след продължения

0:1 – Арагонес (114 мин)
1:1 – Шварценбек (119)

Байерн: Майер, Хансен, Брайтнер, Шварценбек, Бекенбауер (к), Рот, Торстенсон (76 мин - Дюрнбергер), Зобел, Мюлер, Хьонес, Капелман

Треньор: Удо Латек

Атлетико: Рейна, Мело, Капон, Родригес (к), Ередия, Арагонес, Бехарано, Ирурета, Уфарте (69 мин - Бесера), Гарате, Салседо (90 – Фернандес)

Треньор: Хуан Карлос Лоренцо

Жълти картони: Ирурета (А)

Стадион: „Хейзъл“
Публика: 48 722 зрители

Съдия: Витал Лоро (Белгия)
 

15 май 1974 г

Байерн – Атлетико (Мадрид) 4:0 (1:0)

1:0 – Хьонес (28 мин)
2:0 – Мюлер (58)
3:0 – Мюлер (71)
4:0 – Хьонес (83)

Байерн: Майер, Хансен, Брайтнер, Шварценбек, Бекенбауер (к), Рот, Торстенсон, Зобел, Мюлер, Хьонес, Капелман

Треньор: Удо Латек

Атлетико: Рейна, Мело, Капон, Родригес (61 мин – Бенегас), Ередия, Арагонес (к), Бехарано, Бесера, Фернандес (65 – Уфарте), Гарате, Салседо

Треньор: Хуан Карлос Лоренцо

Жълти картони: Мюлер (Б), Бехарано, Бенегас (А)

Стадион: „Хейзъл“
Публика: 23 325 зрители

Съдия: Алфред Делкор (Белгия)
 

17 май 1974 г

 Байерн - Атлетико (Мадрид) 4:0 (видео)

КЕШ 1966: Европа отново премина във властта на Реал (Мадрид)

Старите навици умират трудно, така че не беше голяма изненада, че Реал (Мадрид) се завърна на пътя на победата през 1965/66 г, за да вземе шестата си Купа на европейските шампиони. Поразяващото за този мадридски отбор беше, че на финала срещу Партизан излезе с 11 испанци, а капитан беше ветеранът Пако Дженто.

Друг стар кокал се наслади на нетолкова публична, но дори по-сладка лебедова песен в първия кръг срещу Фейенорд. Ференц Пушкаш отбеляза четири гола, последните му в Европа, а Реал преодоля загубата с 0:1 в Ротердам, за да продължи с общ резултат 5:1. След това същите малки шансове бяха дадени на Килмарнък и Андерлехт по пътя към 1/2-финалите. Там „Белия балет“ срещна шампиона Интер. Хосе Мартинес Пири подсигури победа с 1:0 на „Чамартин“ преди равенство 1:1 в реванша на „Сан Сиро“, което сложи край на надеждите на Интер за хеттрик от купи в турнира.

Друг забележителен резултат през този сезон се получи в Лисабон. Вдъхновен от Джордж Бест Манчестър Юнайтед наруши 100% домакински рекорд на Бенфика с триумф 5:1, който добави към успеха с 3:2 на „Олд Трафорд“ на 1/4-финалите. Ако в Юнайтед очакваха да отидат до финала в Брюксел, то трябваше да преживеят разочарование. Белградският Партизан отстрани англичаните с общ резултат 2:1 и стана първия финалист от Източна Европа. Още едно разочарование се готвеше и на финала, когато Велибор Васович изведе югославския клуб напред в резултата на стадион „Хейзъл“. Този път Реал имаше отговор и чрез головете на Амансио Амаро и Фернандо Серена в последните 20 минути взе трофея.

Реал (Мадрид) – Партизан 2:1 (0:0)

0:1 – Васович (55 мин)
1:1 – Амансио (70)
2:1 – Серена (76)

Реал: Аракуистаин, Пачин, Де Фелипе, Соко, Мартинес, Пири, Веласкес, Серена, Амаро, Гросо, Дженто (к)

Треньор: Мигел Муньос

Партизан: Шошкич, Юсуфи, Васович (к), Рашович, Михайлович, Ковачевич, Бецеяч, Байич, Хасанагич, Галис, Пирмайер

Треньор: Абдула Гегич

Стадион: „Хейзъл“
Публика: 46 745 зрители

Съдия: Рудолф Крайтлайн (ФРГ)

11 май 1966 г

Реал (М) - Партизан 2:1 (видео) 

КЕШ 1958: И Милан не може да спре Реал (Мадрид)

Реал (Мадрид) стана европейски шампион за трети пореден път през 1957/58 г, но турнирът беше помрачен от самолетната катастрофа сполетяла отбора на Манчестър Юнайтед в Мюнхен. Осем футболисти умират, сред които английските национали Роджър Бърн, Дънкан Едуардс и Томи Тейлър, след като самолетът се разбива при излитане след презареждане с гориво след 1/4-финалната победа над Цървена звезда.

Мениджърът на отбора Мат Бъзби също е сериозно пострадал, а Юнайтед губи от Милан на 1/2-финалите, въпреки победата с 2:1 на „Олд Трафорд“ в първия мач. Това не бе първият път, в който италианският отбор продължава трудно напред. На миланистите им трябваше трети мач на неутрален терен в Цюрих, за да отстранят Рапид (Виена) в предварителния кръг на турнира.

Междувременно пътят на Реал до финала беше доста по-гладък. Шампионът вкара шест на Антверпен на „Чамартин“, за да продължи с осем срещу Севиля. Мадридчани пренесоха опустошителната си домакинска форма и в 1/2-финалите, където Вашаш беше победен с 4:0, преди да се поздрави с успех 2:0 в Будапеща.

Финалът на стадион „Хейзъл“ в Брюксел беше среща на два европейски отбора от тежка категория. Испанците се бяха подсилили с нападателя на Реймс Раймон Копа, а италианците можеха да разчитат на южноамериканците Хуан Скиафино и Ернесто Грило. Ключовата фигура в мача беше Алфредо Ди Стефано. Той отбеляза един от двата изравнителни гола за Реал, преди Пако Дженто да наклони везните в полза на „Белия балет“ за 3:2 във второто продължение.

Реал (Мадрид) – Милан 3:2 (2:2, 0:0) след продължения

0:1 - Скиафино (59 мин)
1:1 – Ди Стефано (74)
1:2 – Грило (77)
2:2 – Риал (79)

3:2 – Дженто (107)

Реал (Мадрид): Алонсо (к), Атиенса, Сантамария, Лесмес, Сантистебан, Сарага, Копа, Хосеито, Ди Стефано, Риал, Дженто

Треньор: Луис Карнилия

Милан: Солдан, Фонтана, Малдини, Бералдо, Бергамаски, Радиче, Данова, Лидхолм (к), Скиафино, Грило, Кучиарони

Треньор: Хектор Пуричели

Стадион: „Хейзъл“
Публика: 67 000 зрители

Съдия: Алберт Алстеен (Белгия)

28 май 1958 г

Реал (М) - Милан 3:2 (видео)