Първите две участия на Депортиво в Шампионската лига през сезони 2001/2002 г и 2002/2003 г впечатлиха Европа. В тях бяха записани по две победи над ПСЖ, Манчестър Юнайтед и Арсенал, както и впечатляващ успех като домакин на Ювентус. Немските отбори си оставаха препъни камъка за галисийците. В началото на 90-те години Айнтрахт (Франкфурт) и Борусия (Дортмунд) елиминираха състава на Арсенио Иглесиас в Купата на УЕФА. Байер (Леверкузен) отбеляза общо шест попадения на Депор по пътя си към финала на Шампионската лига през 2002 г. Всичко това се промени, когато галисийците срещнаха най-успешния немски клуб – Байерн (Мюнхен).
В първите си две участия в Шампионската лига Депортиво успя да се класира за 1/4-финалите. През сезон 2001/2002 г отборът спечели Група Е в първата фаза и Група В във втората, а на 1/4-финалите не му достигна един гол срещу английския Лийдс Юнайтед. През сезон 2002/2003 г Депортиво спечели Група G в първата фаза и остана втори в Група D във втората, след като загуби последния мач от Байер (Леверкузен). На 1/4-финалите Манчестър Юнайтед се оказа твърде силен.
Името на Депортиво вече беше вписано в европейските книги. Шампион и носител на Суперкупата на Испания за 2000 г и вицешампион през 2001 и 2002 г. През март 2002 г беше завоювана втора Купа на Краля с исторически успех 2:1 срещу празнуващия 100-годишнина Реал (Мадрид). В славните години Депортиво можеше да си позволи да купува доказани имена, както направи през лятото на 2002 г. Португалският защитник Жорже Андраде (24 г) и испанския национал Алберт Луке (24 г) акостираха на „Риасор“. Друга скъпа покупка беше „Торо“ Акуня, който дойде от Реал (Сарагоса). Вратарят Хуанми и Пабло Амо бяха последните нови имена. Наличното качество позволи на клуба да даде под наем Валтер Пандиани и Джалминя.
Последва спечелването на трета Суперкупа на Испания след 4:0 общ резултат срещу Валенсия. Самочувствието в Ла Коруня беше високо преди първия съдийски сигнал за сезона – в домакински мач срещу Бетис на 1 септември 2002 г. Депортиво бързо се приземи. Гредата помогна да не бъде записана по-тежка загуба от 2:4. Другата лоша новина беше контузията на новака Андраде, който щеше да отсъства няколко месеца. Около отбора започнаха да витаят съмнения. Скромният Кореалехо беше отстранен за Купата на Краля с 2:1, а две попадения на Рой Макай донесоха успех и в гостуването на Осасуна, за да възвърнат увереността. За Депортиво предстоеше първи двубой от определената за Група на смъртта, която се допълваше от Милан, Байерн и Ланс.
Статистиката на Депор срещу немски отбори беше добре известна. През сезон 1993/1994 г галисийците смятаха, че могат да преодолеят загуба с 0:1 във Франкфурт, но и на „Риасор“ последва поражение със същия резултат. Година по-късно домакински успех с 1:0 над Борусия (Дортмунд) изглеждаше достатъчен, когато Алфредо отбеляза за 1:1 в Германия в продълженията, но „жълто-черните“ вкараха още две попадения, за да продължат напред. Загубата с 0:3 в Леверкузен от 2001 г донасяше още горчивина. Както и домакинското поражение с 1:3 от „аспирините“, което за пръв път остави Депортиво под първото място в крайното класиране на груповата фаза в макар и малката история на клуба в Шампионската лига.
Рекордьорът по шампионски титли на Германия Байерн (Мюнхен) чакаше на своя Олимпийски стадион. Еврошампионът от 1974, 1975, 1976 и 2001 г. През 2001 г клубът стана и междуконтинентален шампион, а година по-рано направи дубъл в Германия. С титлите от 1999 и 2001 г мюнхенци заформиха окупация на първото място в Бундеслигата. Стастистиката в Шампионската лига в последните сезони също беше впечатляваща. През 1997/1998 г – 1/4-финал, а през 1998/1999 г – драматичен финал срещу Манчестър Юнайтед, загубен с 1:2, след като отборът водеше до последните секунди с 1:0. Само Реал (Мадрид) спря немците от финал през 1999/2000 г, а през 2000/2001 г Байерн триумфира в последния мач след дузпи срещу Валенсия. През 2001/2002 г отново Реал (Мадрид) прекъсна пътя на „баварците“ в Европа на 1/4-финалите.
Реал (Мадрид) нямаше победа в Мюнхен. Всъщност никой испански отбор нямаше успех на терена на Байерн, когато Депортиво се отправи към Германия. Трябва да се върнем до сезон 1997/1998 г, за да видим последната домакинска загуба на мюнхенци в Европа – 0:1 от шведския Гьотеборг в груповата фаза на Шампионската лига. В последните пет сезона Байерн имаше 32 домакинства в европейски мачове и да заложиш на домакински успех беше твърда печалба. 25 победи и шест равенства. Байерн изглеждаше абониран за победа срещу Реал (Мадрид) през тези години – четири успеха в четири мача в периода 1999-2002 г. Други жертви от големите имена бяха Арсенал, Манчестър Юнайтед и Барселона.
Такава беше ситуацията, когато Байерн и Депортиво се срещнаха на 18 септември 2002 г. В изказванията преди срещата футболистите от Ла Коруня изразиха уважение. „Няма какво да губим. Байерн е сред най-добрите състави в Европа и са фаворит на своя стадион. Отново има добър отбор и без съмнение има добър шанс да спечели групата. Ние ще се опитаме, въпреки трудностите. Искаме да започнем сезона добре“, сподели Макай. „Въпреки че групата ни е от най-трудните през този сезон, ние пишем история в Европа и да излезем от нея няма да бъде изненада. Ние уважаваме Байерн (Мюнхен), а в техния лагер знаят, че ще опитаме да разрушим нападателната им игра. Нашият план е да не допускаме гол и да ги ударим на контраатаки“, разкри бранителят Донато.
12 минути след началото планът вече беше успешен. Валерон намери Рой Макай, холандецът премина покрай Томас Линке и остави вратаря Оливер Кан безпомощен с нисък удар в левия ъгъл за 1:0. Немският страж впечатляваше на Мондиал 2002 няколко месеца по-рано, като с Балак почти сами изведоха Германия до финала. Този път той се предаде, въпреки че в Байерн не изглеждаха притеснени. Компактният и дисциплиниран „СуперДепор“ не оставяше много пространство, но немците не бързаха. Байерн владееше топката, но Балак и Йеремис не успяваха да създават положения. Подаванията и задържането на Валерон, Фран и Серхио предизвикваха постоянни заплахи за защитата на домакините. Първото положение за гол за Байерн дойде в 40-ата минута.
Точно преди почивката защитникът Ектор надбяга Зе Роберто по десния фланг и центрира ниско за Макай, който отблизо се разписа за втори път. Това вече нарани мюнхенци. Най-вече, защото те бяха с най-добрия си състав, включително новото попълнение Михаел Балак и звездната атака – Писаро и Елбер. Бившият футболист и треньор на Германия и Байерн, тогава президент на клуба, Франц Бекенбауер заяви на полувремето: „Започнахме сякаш сме на тренировка – стоим твърде далеч от вратата на противника“.
Треньорът Отмар Хитцфелд реагира в паузата между полувремената. Замени френския бранител Вили Саньол с халфа Харгрийвс и това се отплати. Байерн започна да притиска Депортиво. Салихамиджич намали преднината. Томас Линке намери Клаудио Писаро в наказателното поле, а той подаде на непокрития босненец, който не сбърка от три метра. Седем минути по-късно резултатът отново беше равен, след като Елбер засече центриране от ъглов удар на резервата Харгрийвс. Резервният вратар Хуанми, заменил контузения Молина, остана безпомощен. Сега въпросът беше – Кой отбор ще отбележи третия гол?
С набраната инерция на своя страна Байерн изглеждаше по-близо до победата, но Валерон и Макай имаха друго мнение. Мюнхенци допуснаха грешката да помислят, че вече няма какво лошо да им се случи, но бяха забравили Хуан Карлос Валерон. Халфът се намираше в най-добрата форма на кариерата си, като седмица по-рано изработи и отбеляза гол за националния отбор на Испания срещу Гърция за важния успех с 2:0. В 74-ата минута канарският техничар сложи топката на главата на Макай, който я отигра слабо и Кан спаси. Три минути по-късно Валерон укроти изритана от Кан топка в центъра и изведе Макай извън обсега на защитата на домакините. Холандецът преодоля капана на засадата и Кан, за да оформи хеттрика си.
Байерн изпадна в шок. Никой не си спомняше отбор, който да е вкарал три гола на техния стадион. Таблото отразяваше случилото се тази вечер. Хитцфелд вкара в игра Ковач и Циклер, а Байерн се хвърли в атака. В последните секунди на редовното време удар с глава на Михаел Балак уцели гредата. Тази вечер принадлежеше на „СуперДепор“ и на Валерон и Макай.
Играчите на Байерн продължаваха да не се впечатляват. „Шок? Просто загубихме мач“, коментира Йеремис. Според Михаел Тарнат головете на Депор са били „някак късметлийски“, а на Валерон е било дадено „твърде много пространство“. Немски вестник обобщи изказванията на мюнхенските играчи „Тежко, но не драма“. „Някои от нас си помислиха, че всичко ще бъде наред. Но след като отбелязахме за 2:2 и с оставащи 20 минути до края не можеше да допуснем още един гол. Нито един от играчите на Байерн не показа достатъчна форма за спечелване на мач от Шампионската лига“, заяви ядосаният треньор Хитцфелд. „Много съм разочарован. Е, поне знаем, че трябва да спечелим едно от гостуванията си“, сподели Балак.
В лагера на Депортиво цареше радост. „Това е заслужена победа срещу един от най-добрите отбори във футбола и може да се гордеем със себе си. Въпреки че имахме девет контузени играчи, успяхме да преоделеем Байерн“, разкри треньорът Ирурета. „Тази победа ще подсили самочувствието ни, но Шампионската лига едва започва“, допълни наставникът, за да тушира прекалено големия оптимизъм. „Хубаво е , че вкарах три гола тук, но не ме интересува, стига да печелим мачовете си. Най-важното е, че сега в Европа знаят кой е Депор. Ние вече имаме някои големи победи, но сега ще ни опознаят още повече“, коментира героят Макай.
Когато полетът на отбора кацна на летището в Ла Коруня в 4 сутринта около сто въодушевени привърженици на Депортиво чакаха героите си. Испанският спортен вестник „Марка“ определи победата, като „най-добрата“, докато немското издание „Билд“ написа: „Депортиво потанцува фламенго с Байерн. Победата беше заслужена. Байерн не заслужаваше и точка от този мач“. „По-добрият победи. Добрите 25 минути на Байерн след почивката не бяха достатъчни. Никак“, отсече немското спортно списание „Кикер“.
Байерн (Мюнхен) – Депортиво 2:3 (0:2)
0:1 - Макай (12 мин)
0:2 - Макай (45)
1:2 - Салихамиджич (57)
2:2 - Елбер (64)
2:3 - кай (77)
Байерн: Кан, Саньол (46 мин – Харгрийвс), Куфур, Линке, Тарнат, Салихамиджич, Йеремис (78 – Нико Ковач), Балак, Зе Роберто (81 – Циклер), Писаро, Елбер
Депортиво: Хуанми, Ектор, Донато, Найбет, Ромеро, Виктор Санчес (71 - „Торо“ Акуня), Мауро Силва, Серхио, Фран (67 мин – Капдевия), Валерон, Макай (86 – Луке)
Стадион: Олимпийски, 35 000 зрители
сряда, 18 септември 2002 г
Шест седмици по-късно Байерн имаше възможност да отмъсти. Доста неща се промениха в Депортиво след героичната победа в Мюнхен. Само шест дни след успеха Милан смълча „Риасор“ с 0:4. Три дни преди това Макай отбеляза два гола за 2:0 над Валядолид в Ла Лига. Халфът Валерон не доигра този мач заради грубо влизане на Пеня. Депортиво изживя шок и гняв от счупения глезен на най-добрия си халф, но трябваше да се справи без него в идните месеци.
След поражението от Милан дойде обрат за 2:1 срещу Алавес в първенството и домакински успех 3:1 над Ланс в Шампионската лига, отново след обрат. Борбеният дух не можеше да заличи изцяло липсата на класните халфове. Расинг Сантандер сипа сол в раните на Депор с 2:0 на „Риасор“, а имаше и още лоши случки. Поражения с 1:3 от Виляреал и Ланс, като във Франция ранния гол на Макай е заличен в 60-ата минута, след което дойде поражение.
Тази загуба напълно промени шансовете на Депор в Европа. Ситуацията в Група G беше критична, а до края оставаха два кръга. Милан си осигури продължаването с четири успеха. Ланс се завърна в битката с 4 точки и предимството да е домакин на италианците. За Байерн битката в Ла Коруня също беше решаваща. Гостуванията им – 1:1 с Ланс и 1:2 с Милан не им донасяха необходимото количество точки, а домакинското поражение с 1:2 срещу Милан съвсем усложни положението им. С оставащо домакинство на Ланс, успех над Депортиво напълно възкресяваше немците.
Байерн нямаше друга възможност освен да спечели в Испания, да победи у дома Ланс и да се надява другите резултати да са в негова полза. Рискът беше да не участват дори и в Купата на УЕФА. Основният проблем беше в защитата, която допусна осем попадения в четири мача. Според вратаря Кан тактическите виждания на треньора Хитцфелд са много авантюристични и трябва да се наблегне на отбраната. Баварският клуб очевидно е разтресен от вътрешни раздори, които изплуваха публично. „Той е вратар. Винаги иска да запази мрежата си суха. Вероятно би искал да се браним с девет човека. Привлякохме нови играчи преди началото на сезона и ще трябва време преди да се успокои обстановката. Не съм песимист, като Кан“, контрира треньорът Хитцфелд. „Количеството лош късмет, който понесохме е невероятно. Шампионската лига не ни харесва тази година. Нуждаем се от чудо. Зависи от футболистите да обърнем хода на събитията на „Риасор“, заяви Бекенбауер.
Три дни преди сблъсъка с Байерн в Депор повдигнаха духа с победа над Райо Валекано, която сложи край на серията поражения. Отново в Играч на мача се превърна Рой Макай с два гола. „Тази победа ни даде самоувереност. Чувствахме се притеснени за ситуацията, в която се намираме, но показахме, че с положителна нагласа може да бъде постигнато много“, каза бранителят халфът Мауро Силва.
Заради контузия Оливер Кан не бе сред титулярите на „Риасор“ на 29 октомври 2002 г. Въпреки преследването на задължителен успех Хитцфелд реши да заложи на система с един нападател – Джовани Елбер. Причините да задържи на пейката Клаудио Писаро и Роке Санта Крус бяха тактически – Байерн се насочи към контраатаки, за да надвие Депортиво с неговата тактика отпреди шест седмици.
Халфът на гостите Мехмет Шол имаше първата възможност да отбележи, но шутът му се удари във външната част на мрежата. В Байерн отвърнаха добре на натиска на Депор и създаваха по-острите ситуации. В течение на първото полувреме картината се промени. Самочувствието на домакините нарасна и Макай подложи на изпитание вратаря Веселс в две положения. Най-добрата възможност за първото полувреме се разкри пред Фран, който в предните седмици замени Валерон. Ударът му уцели гредата. Депортиво започна да доминира и владееше топката в половината на Байерн, но натискът не водеше до гол. Междувременно немците бяха на 45 минути от отпадане, ако ситуацията се запазеше така.
Хитцфелд забеляза, че тактиката му не работи и замени Салихамиджич с високия таран Санта Крус на почивката. Това се оказа твърде закъснял ход. Поведението на Байерн не можеше да се промени толкова бързо, а „СуперДепор“ най-сетне отбеляза своя гол. Крилото Виктор Санчес с удар от далече накара немците да се почувстват съвсем безпомощни. „Синьо-белите“ държаха съдбата си в свои ръце, ако резултатът се запазеше в тяхна полза. Нещата изглеждаха добре за галисийците, въпреки сипещия се дъжд, защото Байерн не показваше никаква възможност да реализира. Резервата Лизаразу се размина с попадение на сантиметри. Постепенно мюнхенци зарязаха защитата и се хвърлиха на всичко или нищо.
Под усилващия се дъжд Байерн се добра до изравнителния гол в 77-ата минута. Центриране на Шол беше засечено от извисяващия се над всички Санта Крус. Този лъч надежда вдъхнови Байерн. Елбер едва не отбеляза второ попадение, но се размина с центрирането на Зе Роберто. На другия край на терена Макай продължаваше да е опасен. Санта Крус имаше шанс да стане абсолютен герой, но Макай нанесе своя удар. В самия край на мача Капдевия намери холандеца, който запази хладнокръвие и наниза шестото си попадение в турнира. Байерн остана извън евротурнирите.
Както се предполагаше Ланс победи Милан във Франция и продължи да заплашва Депортиво. Ако клубът от Ла Коруня загубеше точки в гостуването си на Милан, а французите успееха в Мюнхен срещу тим, който вече нямаше шансове и за трето място, то галисийците отпадаха от Шампионската лига.
„Тези мачове ще бъдат вписани в историята ни. Да видиш такъв, а също така да се бориш и да го спечелиш, означава, че денят за Депортиво е бил велик. Сега трябва да му се насладим. Освен това върнахме духа на „Риасор“. Срещу нас Байерн имаше голям залог. През първото полувреме беше доста равностойно, когато Фран уцели греда. През втората част първото ни попадение дойде в добър момент, въпреки че им предоставихме пространство да се върнат в битката. В края голът на Макай донесе справедливост и ни дава доста надежда да се класираме за втория тур“, сподели Ирурета.
Елиминацията на Байерн беше горчив хап за треньора Отмар Хитцфелд. „Това е голямо разочарование, не само заради този мач, а защото ние спечелихме една точка от пет мача. Наистина е удар за клуба, но не можем да сме драматични. Някои футболисти не издържаха на напрежението. Направихме всичко, за да спечелим, но се изправихме срещу отбор, който не даде никакви възможности да загуби. Депортиво направи сериозни жертви и е състав, който трябва да се приема много сериозно“, коментира специалистът.
Депортиво – Байерн (Мюнхен) 2:1 (0:0)
1:0 – Виктор Санчес (56 мин)
1:1 – Санта Крус (77)
2:1 – Макай (89)
Депортиво: Хуанми, Лионел Скалони, Сесар, Найбет, Ромеро, Серхио, Мауро Силва, Виктор Санчес (84 – Тристан), Фран (66 мин - „Торо“ Акуня), Капдевия, Макай (90 – Донато)
Байерн: Веселс, Саньол, Ковач, Куфур, Тарнат (60 – Лизаразу), Йеремис, Балак (52 – Финк), Салихамиджич (46 мин – Санта Крус), Шол, Елбер, Зе Роберто
Стадион: „Риасор“, 32 000 зрители
вторник, 29 октомври 2002 г
