Джалминя - от раменете на Краля до собствена корона

Талантливият бразилски халф Джалминя облича екипа на Депортиво (Ла Коруня) през 1997 г, за да сформира магическо партньорство със сънародника си Ривалдо. В родината си е играл за Вашко Да Гама, Фламенго, Гуарани и Палмейрас, както и една година за японския Шимизу Ес-Пулс. Преди да акостира в Испания е печелил Копа Америка и 3 бразилски шампионата.

Футболистът израства около най-добрите бразилски играчи. Баща му Джалма Фейтоса е един от най-харизматичните футболисти през 40-те години на 20 век. Като дете Джалминя е носен на рамене по терена от „Краля“ Пеле.

Халфът е благословен с талант, който прави играта му брилянтна за гледане. Приема този спорт като спектакъл и знае, че публиката отива на стадиона да се забавлява. По тази причина Джалма обича да приема ролята на шоумен на игрището. Той е щедър към любителите на футбола и страда, когато мачът е скучен. За Джалминя футболът е изкуство.

Техниката му може да бъде описана най-точно само с думата перфектна. Топката е продължение на краката му. Този природен талант е балансиран, за да помогне на отбора, а не за лична слава. Поради идеите си за играта той прави футбола по-лесен за съотборниците си. С отличното си чувство за пласиране помага да му бъде върната топката и да даде начало на атака. Негов специалитет е да подаде неочаквано, подвеждайки съперниците си с поглед. Той е автентичен магьосник, голмайстор и абсолютен футболен наркотик. Попитайте защитата на Реал (Мадрид), която беше препарирана от един от финтовете му – ламбрета, довел до пълно матиране.

Друго типично действие на Джалминя е изпълнението му на повечето дузпи. През 1976 г чехът Паненка прати топката в мрежата с копване – метод, който бразилецът започва да копира, след като вижда италианския нападател Виали да го прави. Прилага този трик срещу Реал (Мадрид) и дори се осмелява да го направи и в много важен мач срещу Милан в Шампионската лига при резултат 0:0 през 2001 г. Потапя „Сан Сиро“ в тишина. Джалминя ще бъде запомнен и заради гола на 26 септември 2000 г в дербито срещу Селта (Виго). Получава топката на ръба на наказателното поле, чуква си я с пета и я вкарва в далечния горен ъгъл. Един от най-красивите голове, които „Риасор“ някога е виждал.

Но като всички гении Джалминя има лош характер, който експлодира, когато е обвинен. Когато това се случи той става истинска бомба на терена и получава твърде много картони всеки сезон. Не е груб играч, но има свое собствено чувство за справедливост и го прилага където и да е. По тази причина се замесва и в инцидент, когато удря с глава треньора Ирурета през 2002 г, когато се чувства подценен. Друг продукт на неговия гений са отличните му драматични умения – дори с минимално докосване на съперника фаулът е сигурен.

Някои хора помнят Джалминя само с лошите му обноски, дриблиранията му и триковете му. Джалма има почетно място в Ла Лига и историята на Депортиво, като беше важна част от от отбора, който спечели първа шампионска титла през 2000 г. Головете и асистенциите му за Рой Макай имат златна стойност, превръщайки го в любимец на „Риасор“. За нещастие никога не формира дует с Ривалдо, както се очакваше, тъй като сънародникът му напуска клуба през лятото в което Джалминя дойде.

Отношенията му с треньора Ирурета се влошиха с годините, а инцидентът го принуди да плати цената. Джалминя отиде под наем в Аустрия (Виена) за сезон 2002/2003 г, но така и не намери мястото си там. Завърна се в Депортиво и му бе даден втори шанс, макар че Ирурета рядко му гласуваше доверие.

На 27 май 2004 г Джалминя се раздели с Депортиво, като двете страни се разбраха да прекратят договора му, който изтичаше през 2005 г. Името му завинаги ще остане в историята на галисийския клуб, както и финтовете му на „Риасор“. Запитан дали ще продължи кариерата си в Испания той отговори: „Не искам да играя срещу Депор, особено заради привържениците му. Винаги се отнасяха към мен по чудесен начин, който не мога да забравя“. Джалминя изигра 17 мача за националния отбор на Бразилия, като не загуби нито веднъж, отбелязвайки 5 гола.

През 2008 г любимецът на „Риасор“ се завърна в Депортиво, за да играе футбол в зала. Джалминя стана двукратен шампион и носител на купата на Испания в тази разновидност, партнирайки си с други величия - Донато, Фран, Нуредин Найбет и Жак Сонго`о.

Историята на "Слабия" или Наградата да бъдеш ненатрапен Бог

Оставаха 15 минути до края, когато таблото се издигна и четвъртият съдия оповести номера на смяната. Той беше на мексиканския халф Андрес Гуардадо, който беше над всички този следобед. Вместо да тръгне бавно към тъч линията, поклащайки глава в несъгласие, футболистът на Депортиво (Ла Коруня) започна да маха с ръце, голяма усмивка озари лицето му, преминавайки по терена. Рев огласи „Риасор“ и скоро той беше засилен от всички футболни фенове в Испания.

Не защото Депор вървеше към победа с 3:1 над Валядолид, а защото на тъча се видя фигурата на слаб мъж от Канарските острови, толкова посветен евангелист, че спонсорира местен отбор с името Абрисаяк – Авраам, Исак и Яков, събрани в компромис, който те кара да пожелаеш Крис Риа да се присъедини към Дайър Стрейтс.

Неговото име е Хуан Карлос Валерон Сантана и той е играч с класа, докосване и визия, описан от един коментатор като „Испанският Зидан, само че по-добър“, а от съотборника му Мануел Пабло като „уникален“. С прякор „Слабия“, изглежда твърде добър, за да успее, но успя в отбор, който разруши Арсенал на „Хайбъри“ и Манчестър Юнайтед на „Олд Трафорд“, достигайки полуфинал в Шампионската лига. Тих, симпатичен, крайно непретенциозен, той е универсално уважаван, дори от феновете на Реал (Мадрид), чийто стотен рожден ден той и съотборниците му опорочиха, печелейки Купата на Краля на „Сантиаго Бернабеу“. Заслужи да е герой на Депор и за половината страна на която й са гадеше от юбилея на мадридчани. Той е най-елегантния, необичаен халф, очевидно хилав мъж постоянно хванат в бавно движение, набивайки спирачки и гледайки как съперниците го подминават без да могат да спрат – като анимационни герои падащи от скала.

Или поне беше. Преди 18:45 ч вчера. Валерон не беше стъпвал на футболен терен от 378 дни. Последният път когато го направи трябваше да бъде изнесен на носилка. Разкъсана връзка в лявото му коляно го прати на ръба на пенсионирането. За него се говореше като за бивш футболист, починал играч. Под една негова снимка беше написано „Валерон може да не играе никога повече, но винаги ще бъде велик“.

Той игра едва 15 минути за две години, лягайки три пъти под ножа, а два месеца тренира в различни цветове – предупреждение към останалите да не го докосват. Дори когато цветовете бяха отменени, а Валерон настояваше да го атакуват, дори когато единият вратар удари с юмрук другия в лицето, което доведе до осем шева, шест месеца в затвора и над 8000 евро глоба, дори в клуб, в който играчи са удряли с глава треньори, били журналисти и гонили фенове, никой не посмя да закача „Слабия“. Не е голяма изненада: Валерон не е само еквивалента на стъкленото момче във футбола, той вече е имал две счупвания. По тази причина възхищението на „Риасор“ беше покрито със страх, скандиранията „Валерон! Валерон!“ са колкото молитви, толкова и обожание, затова и Испания беше толкова радостна да види края на страданието му, но и загрижена то да не започне отново.

Ако Испания беше щастлива да види Валерон, за Депортиво неговото завръщане беше още по-специално. Дори без да играе, само неговото присъствие носи надежда на клуба изпаднал в депресия. Само преди 12 месеца Депортиво нямаше победа в девет мача и се въртеше около изпадащите, а Валерон беше включен в състава и последва победа с 2:0 над Реал (Мадрид), която предизвика възраждане и спасение. „Валерон е едно от най-важните решения на нашите проблеми“, отбеляза треньорът Мигел-Анхел Лотина.

Когато Валерон стъпи на терена, лъч светлина се провря в най-дъждовния и меланхоличен ъгъл на Испания.

Сид Лоу, в-к „Гардиън“, 2008 г
* заглавието на статията е променено.

„СуперДепор“ отново властва на „Бернабеу“

В Депортиво и свързаните с него все още имаха големи надежди за сезон 2004/2005 г, въпреки финансовите проблеми и напускането на Найбет и Джалминя, които последваха Макай и Донато. Първенството започна разочароващо, като за пет кръга отборът беше едва на 14-о място, на 4 точки зад Реал (Мадрид) и на 8 до Валенсия и Барселона. Освен това съставът беше спечелил една от шест възможни точки в Шампионската лига без да е отбелязал гол. „Синьо-белите“ не бяха печелили в шампионатно гостуване на „Сантиаго Бернабеу“ от 1955 г и изгледите това да се промени не бяха добри.

Нападателят Пахиньо, бивш играч на „Белия балет“, беше голямото име при предишния успех в Мадрид преди 49 години. Той отбеляза и двата гола за 2:1 над състава на столичани, в който играеха Ди Стефано и Дженто. В този отбор на галисийците участва и Арсенио Иглесиас, който щеше да изведе клуба до слава в началото на 90-те години. Депортиво имаше победи на „Бернабеу“ след възраждането си. През 1995 г в двубой за Суперкупата на Испания Депор би с 2:1 в гостуването си. Под ръководството на Хавиер Ирурета галисийците спечелиха Купата на Испания срещу Реал на „Бернабеу“ през 2002 г, навръх стогодишнината на „белите“. Успех за първенство така и не идваше.

Депортиво вече опита 13 пъти след завръщането си в елита през 1991 г. Двубоят през 1993 г беше драматичен, след като галисийците поведоха, но в крайна сметка загубиха с 1:2. Дори и през следващия сезон, когато „СуперДепор“ играеше най-добрият футбол в Испания, картината не се промени – поражение с 0:2. През 1995 г мадридчани дори станаха шампиони след победа над втория в класирането Депортиво – 2:1. През сезон 1996/1997 г гостите на два пъти повеждаха, за да паднат с 2:3. След шест поредни поражения равенството 0:0 в следващия сезон се счете за някакъв успех. През сезон 1998/1999 г галисийците имаха шанс да се класират за пръв път в Шампионската лига, ако успееха да превземат „Бернабеу“, но си тръгнаха при краен резултат 1:3. В шампионския си сезон Депор беше близо до успеха, но Раул изравни осем минути преди края – 1:1. Последваха четири поредни поражения, в които Реал отбеляза осем попадения. Мачът през сезон 2003/2004 г беше доста скандален, след като Роналдо отбеляза от засада, а редовен гол на Луке не беше признат. Депортиво печелеше в гостуванията си на Барселона, Валенсия, Атлетико и Севиля, но скалпът на Реал му се изплъзваше.



За състава от 2004 г това изглеждаше като невъзможна мисия, след като бе унизен с 1:3 от Осасуна и 1:5 от Валенсия, а се добра до 1:1 с Бетис. При гостуванията гол на Пандиани донесе точка от мача с Еспаньол – 1:1, а в добавеното време Луке изкова единствената до момента победа с 2:1 над Атлетик (Билбао). Към това се прибавя и нулевото равенство на „Риасор“ срещу гръцкия Олимпиакос в Шампионската лига. Въпреки бедите „СуперДепор“ все още имаше добър отбор. За мача в Мадрид Ирурета не можеше да разчита на контузените Диего Тристан и Мауро Силва, а предпочитания от него Алберт Луке зае мястото на Фран. Защитата беше изградена от солидните Молина, Капдевия, Жорже Андраде, Сесар Мартин и Мануел Пабло. В халфовата линия действаха Луке, Виктор Санчес и Валерон, които изграждаха атаките, а Душер и Серхио ги подкрепяха. Напред самотен нападаше Валтер Пандиани.

В Реал също си имаха проблеми. У дома победиха Нумансия и Осасуна с по 1:0. Още три точки и суха мрежа бяха записани при 1:0 над Майорка в гостуване. Загубите от Еспаньол с 0:1 и Атлетик (Билбао) с 1:2 накараха хората около клуба да се притесняват. Новите им попълнения Майкъл Оуен и Валтер Самуел обогатиха състава, който разполагаше с Икер Касияс, Роберто Карлуш, Роналдо, Фиго, Раул, Бекъм и Зидан. Треньорът Камачо напусна две седмици преди мача с Еспаньол, което само показа как се управлява Реал в тези дни. С големия потенциал (само Роналдо беше контузен, но заменен от Оуен) се очакваше машината отново да потръгне. В добавка дойде и победата с 4:2 над Рома в Шампионската лига.

Според треньора на Депортиво Хавиер Ирурета гостуването на „Бернабеу“ е: „Най-доброто място на което да се търси добър резултат, но и най-трудния терен за нас. Трябва да отидем там и да покажем сила и решителност, няма какво да губим“. Победата щеше да повдигне значително самочувствието на отбора, а никой нямаше да го обвини при провал. Вратарят Молина заяви: „Всички сме на един кораб и трябва да работим заедно, за да решим проблемите. Не може да се страхуваме да играем на „Бернабеу“. За Скалони мачът с Реал беше възможност „да променим развоя на нещата. Искаме да направим история на „Бернабеу“.



Мадридските вестници хвърлиха вината за загубата върху съдията, който трябвало да отсъди поне две дузпи в полза на столичаните. Първото спорно положение дойде в първите минути, когато Раул поиска да се отсъди нарушение срещу него. Реал доминираше в началото, а силата на този състав с Роналдо в предните две години беше в контраатаката. От своя страна Ирурета искаше инициативата да е за домакините, а неговите момчета да ги изненадат с бързи движения.

Това причини много проблеми на „белите“, които не можеха да пробият защитата на Депор. Майкъл Оуен беше незабележим по терена, докато Зидан изглеждаше напълно изгубен. Само борбеният дух на Раул и характерът на Фиго останаха на Реал, но не стигнаха.

Когато часовникът показа 45 минута дойде времето на Луке. Каталунското крило беше решаваща фигура за Депортиво в предните два сезона в няколко важни сблъсъка. През настоящия сезон не се справяше много добре, но се отплати с фантастичен гол. Испанският национален защитник Мичел Салгадо беше оставен без никакви възможности, когато Луке го надбяга и с техничен удар преодоля Касияс – 1:0 на полувремето.



На почивката не бяха направени никакви смени, въпреки че беше по-логично Депортиво да предприеме промени в състава си. Шест минути след подновяването на играта разочароващия Оуен беше заменен от Фернандо Мориентес. В Реал опитаха друг подход, защото досегашните им движения не създаваха опасности. Започнаха 40 минути на опити да бъде изведен на позиция новия нападател на терена.


Мадридският отбор владееше повече топката, но идеите му останаха ограничени до центрирания към Мориентес, който играеше добре с глава. Мачът напомни на онзи преди две години и половина, когато безсилието ги завладя в опит да спечелят Купата на Краля. Двойката централни защитници Сесар Мартин и Жорже Андраде записа силни минути.
Атаката на домакините рядко получаваше възможности, а с напредването на времето нарастваше и обезверяването. Депортиво запази баланса в играта си и изглеждаше заплашителен в контраатаките си. Серхио можеше да реши окончателно битката към края, когато остана сам срещу празна врата, но пропускът му не се оказа фатален.

Реал (Мадрид) – Депортиво (Ла Коруня) 0:1 (0:1)

0:1 - Луке (45 мин)

Реал (Мадрид): Икер Касияс, Роберто Карлуш, Елгера, Самуел, Мичел Салгадо, Фиго, Селадес (82 – Раул Браво), Зидан, Бекъм, Раул, Оуен (51 мин – Мориентес)

Депортиво: Молина, Капдевия, Сесар Мартин, Жорже Андраде, Мануел Пабло, Луке (74 – Мунитис), Душер, Серхио, Виктор Санчес (61 мин – Лионел Скалони), Валерон (89 – Фран), Пандиани

Съдия: Тешейра Витиенес

Жълти картони: Зидан, Самуел, Мичел Салгадо (Р); Мануел Пабло (Д)
Стадион: „Сантиаго Бернабеу“, 67 415 зрители

„СуперДепор“ нокаутира и опозори Милан

През март 2004 г момчетата на Ирурета елиминираха финалиста в Шампионската лига от 2003 г Ювентус с общ резултат от двата мача 2:0. Жребият отреди среща с действащия шампион Милан на 1/4-финалите. Депортиво поведе с 1:0 в Милано, но в рамките на девет минути резултатът стана 1:4 и на реванша на „Риасор“ испанците се изправяха пред задача, която изглеждаше невъзможна.

В тези дни Милан водеше в Серия А с голяма преднина и трудно допускаше голове. Европейският шампион имаше играчи като Кафу, Малдини, Неста, Кака и Шевченко в състава си, които демонстрираха какво могат в първия двубой в Италия.

От друга страна Депортиво никога не беше успявал да премине фазата на 1/4-финалите и по всичко изглеждаше, че няма да промени съдбата си. Отборът вървеше добре в Ла Лига, но щеше да е доста трудно да стане шампион. С три загуби в последните четири мача преди гостуването в Италия, накараха „синьо-белите“ да бъдат по-амбицирани за успешно представяне в Европа.

На „Риасор“ беше необходимо чудо. В състава на Депор имаше вяра, докато треньорът Ирурета призова за поддръжката на публиката. „Ако сме способни да отбележим два гола, те ще вкарат третия“. Крилото Алберт Луке: „пред клуба стои историческата възможност да се класира на 1/2-финалите и да направи края на сезона много емоционален. Ще бъде доста трудно“.

На 7 април 2004 г за пореден път стана ясно, че във футбола чудесата са възможни. Ирурета приветства Виктор Санчес след контузия и постави на терена цялата налична артилерия, докато треньорът на Милан Анчелоти не пожела да поеме рискове и използва всичките си титуляри. Още от самото начало стана ясно, че тази битка е далеч от загубена.

„СуперДепор“ беше като ураган в първите минути и постави Милан под сериозен натиск. Валтер Пандиани отбеляза жадувания ранен гол. Уругваецът овладя центриране отляво, финтира Паоло Малдини и шутира, провирайки топката между краката на италианеца и покрай Дида за 1:0. Началото беше желано за Депортиво и точно това, което миланистите не искаха.



Привържениците на „Риасор“ окуражиха отбора и той заигра в яростен ритъм. Нямаше време за бавни изпълнения на пряк свободни и ъглови удари, а страстта се превърна в поредица възможности. Милан достигна до възможност да изравни, когато Кака остана очи в очи с Молина. Стражът на Депортиво задържа концентрацията си над топката, спаси опита на Кака и топката се търкулна пред вратата, а отбраната я изчисти. Решаващо спасяване, което предотврати възможността да има продължения, ако Депортиво успееше да отбележи 4 гола.

Милан не показа много през първото полувреме. Движението на „росонерите“ изглеждаше мудно и необичайно защитата трепереше пред натиска на галисийците. Мечтаният сценарий за Депортиво стана факт в 35-ата минута, когато Валерон засече с глава центриране на Луке и домакините вече бяха на гол от чудото. „Риасор“ полудя и трибуните едва не се сринаха от шума и движението на публиката. Междувременно Милан изглежда се сви пред лицето на такъв агресивен противник.

В 44-ата минута задачата изглеждаше изпълнена, когато Луке се възползва от грешка на Неста и остана сам срещу Дида. Прецизният му удар с левия крак прати топката в горния ъгъл и съкруши италианците. Моменти по-късно съдията даде края на първото полувреме, а отборът на Депортиво влезе в съблекалните с желание възможно най-бързо да се върне на терена.



След почивката миланистите вече бяха на игрището, докато „синьо-белите“ бавно стъпваха по тревата, като гладиатори пред жертвите си. Това имаше ефект и „росонерите“ бяха смутени в началото на второто полувреме. Задържаха доста топката, но създадоха само едно опасно положение, пропуснато от Томасон. След като Анчелоти извади Пирло остротата на гостите се притъпи.

Междувременно Ирурета също направи промени, пускайки Фран на мястото на Луке. Обичайна смяна за този сезон. Смъртоносните движения на Фран довършваха съперниците, но този път талантливият халф сам обра овациите. Негов удар отляво рикошира в Кафу достатъчно, за да остави Дида безпомощен – 4:0. Все още дебнеше опасността Милан да доведе мача до продължения, ако успее да се разпише веднъж. Италианският отбор изглеждаше мъртъв и нямаше никаква възможност да спаси мача и достойнството си.



Невероятното завръщане на „СуперДепор“ написа нова страница в историята на Шампионската лига. Победата с 4:0 направи Депортиво първият отбор преодолял дефицит от три гола в първия мач в най-престижния европейски турнир. Треньорът Ирурета изпадна в беда, след като беше обещал да извърви разстоянието до Сантиаго де Компостела на колене, ако отборът му отстрани Милан. Той извървя пътя през лятото, като му беше простено, че стъпваше нормално, редом до помощниците си.

Депортиво (Ла Коруня) – Милан 4:0 (3:0)

1:0 – Пандиани (5 мин)
2:0 – Валерон (35)
3:0 – Луке (44)
4:0 – Фран (76)

Депортиво: Молина, Мануел Пабло, Жорже Андраде, Найбет, Ромеро, Виктор Санчес, Серхио (86 – Душер), Мауро Силва, Луке (65 мин – Фран), Валерон (90 – Джалминя), Пандиани

Милан: Дида, Кафу, Неста, Малдини, Панкаро (77 – Руй Коща), Гатузо, Пирло (59 мин – Сержиньо), Зеедорф, Кака, Шевченко, Томасон (67 – Индзаги)

Жълти картони: Виктор Санчес, Пандиани (Д); Пирло (М)

Съдия: Урс Майер (Швейцария)
Стадион: „Риасор“, 30 000 зрители

Добре дошли в Галисийското дерби

88 години дербита. Последната официална срещу между Депортиво (Ла Коруня) и Селта (Виго) се проведе преди четири години. Време е да се направи малък преглед на историята на т.нар. Галисийско дерби, най-голямата футболна вражда в Галисия.

Преди неделния мач двата отбора са се срещали в първенствата на Испания 104 пъти. Депор има 38 победи, Селта – 41, а останалите 25 двубоя са приключили при равен резултат. На „Риасор“ статистиката е в полза на Депортиво с 31 успеха, 10 равенства и 10 загуби. Но тя е само от официалните срещи в Примера, Сегунда или Сегунда Б.

За Купата на Краля враговете са се изправяли десет пъти. Селта е с по-добри показатели, отстранявайки три пъти Депор, докато в Ла Коруня са успявали на два пъти. В този турнир Селта записва и най-голямата си победа над съперника – 8:0 на „Балайдос“ на 27 април 1991 г. Най-внушителният успех на Депор е 7:2 на „Риасор“ в осмия кръг на шампионата през сезон 1932/1933 г.

Между съставите има и други двубои – приятелски, плейофи за влизане в по-горна дивизия, както и в турнирите „Тереза Ерера“ и купата на Галисия. Дългата и богата история на галисийското дерби може да бъде разделена на четири етапа:



Началото – Галисийският шампионат (1923-1940 г)

Депортиво (Ла Коруня) е създаден през 1907 г, а Селта се появява през 1923 г, след обединението на ФК Реал Фортуна и Реал Виго Спортинг Клуб. Съперничеството между двата клуба започва веднага – по това време няма шампионат на Испания, а клубовете играят в регионални турнири. В Галисия се провежда галисийският шампионат.

Преобладаващите сили в този турнир са Депортиво и Селта. За 17 години Депор става шампион шест пъти и още толкова пъти е вицешампион, докато Селта също е шесткратен първенец, а на второ място приключва седем пъти. Враждата и търканията започват от този период – всеки мач на „Балайдос“ и на стария „Риасор“ е изпълнен с напрежение. Интересът към галисийското първенство замира през 1940 г, когато Франко поема властта в Испания.

Първите срещи в Ла Лига: Златните години (1940-1958 г)

Вторият етап на галисийското дерби започва със създаването на Примера, а началото е спорно. Селта иска да е сред първите участници в първенството – сезон 1929/1930 г, след като е шампион на галисийския турнир предната година, но гласуване и война на интереси оставя клуба в Сегунда. Един от клубовете, които гласуват против Селта, е Депортиво. 80 години по-късно във Виго все още помнят този факт.

Истината е, че този спор все още не е признат като дерби в онзи момент, двата клуба се опитват да открият пътищата си и първите сблъсъци между Депор и Селта се случват в Сегунда. В Селта правят крачка напред, ставайки първият галисийски отбор в Примера – през сезон 1939/1940 г. Депор е близо до това постижение година по-късно, но се проваля в плейофа за влизане, именно срещу Селта. Мачът, който се играе в Мадрид, е загубен с 0:1, с гол на Нолете.

Депортиво последва стъпките на големия си съперник и две години по-късно влезе в Примера, а за изненада на всички в първия си сезон в елита завърши на четвъртото място.

Тогава Депортиво и Селта започнаха да са припознавани като топ клубовете на Галисия, а срещите помежду им, необратимо, започнаха да носят наименованието дерби на Галисия. Това беше златен период и за двата клуба. Между 1941 и 1957 г Депортиво записа 14 сезона в елита, а Селта – 15. Клубът от Виго повтори постижението на Депор, завършвайки четвърти през сезон 1947/1948 г, но Депор вдигна летвата още по-високо, ставайки вицешампион на Испания за сезон 1949/1950 г. Положението на Депор се подобри още 50 години по-късно, когато в Ла Коруня отпразнуваха шампионска титла.

Тези златни години за Депор бяха възможни благодарение, освен на всичко останало, на съществуването на т.нар. „Канарски оркестър“, прякор даден на отбора от аржентински журналист, който си спомнил за оркестър в родината си, наблюдавайки прецизната игра на „синьо-белите“. Нападението на този отбор е съставено от петима души – Коркуера, Освалдо, Франко, Мол и Тино. Точно комбинацията от тези играчи вкара десетте гола в трите дербита, играни на „Риасор“ в периода 1950-1953 г.

По-късно идва времето на Мануел Фернандес „Пахиньо“, който се присъединява към Депор през 1953/1954 г и на следващия сезон бележи и четирите гола за 4:2 срещу Селта на „Риасор“. Той държи рекорда за най-много голове от един играч в галисийското дерби в Примера. В дебютния си сезон „Пахиньо“ също се разписва в дерби, което го прави клубен рекордьор, заедно с Тино и Диего Тристан – 5 гола във вратата на Селта.

Истина е, че „Пахиньо“ е играл за Селта преди да дойде в Депор, като с екипа на клуба от Виго два пъти бележи във вратата на лакорунците. С обща сметка от седем гола той е водещ реализатор в историята на галисийските дербита. Друго интересно събитие от тези години е победата с 6:1 на „Балайдос“ на 6 април 1952 г. В този блестящ успех хеттрик вкарва Атиенса – първо подобно постижение в дербитата в Примера, повторено петдесет години по-късно от Виктор.



Асансьорите: тъмните години (1959-1990 г)

Хубавите неща винаги имат край, така се случи и в двата галисийски отбора. През този период Депор и Селта преживяха срив, намаля присъствието им в Примера. В следващите три десетилетия Депортиво беше описван като „асансьор“, който се изкачва до Примера, за да изпадне обратно в Сегунда на следващата година. Двата клуба споделиха и странната мъка да играят едновременно в Сегунда Б през сезон 1980/1981 г, където престояха един сезон – Селта стана шампион, а Депортиво завърши втори.

Истината е, че през този период резултатите на Селта бяха по-стабилни. Във Виго участваха шест години в Примера в началото на 70-те години и дори успяха да се класират в Купата на УЕФА, което направи Селта първият галисийски клуб с европейско участие. Поради всички тези причини Селта започна да бъде определян като най-добрия галисийски отбор. Между 1959 и 1980 г се проведоха едва 26 дербита, главно, защото двата състава рядко бяха в една дивизия.

През този период Селта елиминира Депортиво веднъж в Купата на Краля. 5:2 на „Балайдос“ беше достатъчно да се заличи загубата с 3:4 на „Риасор“ в изданието на турнира за сезон 1980/1981 г.



Депор седна на трона. Годините на Шампионската лига (1991-2007 г)

Влизането на Депор в Примера през 1991 г и пристигането на Селта една година по-късно в елита на испанския футбол възродиха златния период в двата клуба. В Ла Коруня хората изживяха мечтата „СуперДепор“, който спечели шампионската титла на Испания, две купи на Краля, три Суперкупи на Испания и годините в Шампионската лига.

Селта също имаше положителен момент – играеше добър футбол, но така и не успя да се похвали с трофеите на опонента си. Публиката във Виго видя два загубени финала за Купата на Краля през 1994 и 2001 г. Тази голяма разлика е причината Селта вече да не бъде считан за най-важния клуб на Галисия, чест отдадена на Депортиво.

Тази нова ера донесе нов блясък на галисийското дерби, за пръв път сблъсъците между враговете не решава само въпроса кой е по-добър в региона, а решаваха първите места в Примера, така че за пръв път галисийското дерби прикова вниманието на цяла Испания и останалия свят.

Връхната точка на галисийските дербита дойде на 18 декември 1999 г, когато Селта гостуваше на „Риасор“, вземайки второ място в класирането, докато Депортиво беше лидер. За пръв път двата противника се изправиха един срещу друг от върха на испанския футбол. Целият свят видя как Депор измъкна изстрадан успех с гол на Туру Флорес, за да се изкачи на трона на Галисия. Оттогава Депортиво е признат за най-успешния клуб в целия регион, докато в Селта гледат от разстояние.

Селта изпадна в Сегунда през 2007 г, а Депортиво последва тази съдба четири сезона по-късно. Сега и двата клуба ще започнат да пишат в историята си петия етап на галисийските дербита. Този път целта не е само битката за превъзходство в Галисия, но и да се види кой ще се завърне първи в Примера.

СТАТИСТИКА:

Дербита в Примера, Сегунда и Сегунда Б: - Депортиво – 40 победи, 25 равенства, Селта – 41 победи
Дербита на „Риасор“: Депортиво – 31 победи, 10 равенства, 10 загуби
Дербита за Купата на Краля: Депортиво – 3 победи, 3 равенства, Селта – 4 победи
Дерби в плейоф: Селта – Депортиво 1:0, 15 май 1940 г, Селта остава в Примера
Отбелязани голове: Депортиво – 148, Селта – 148 (104 мача за Примера, Сегунда, Сегунда Б)
Най-голяма победа на Депортиво: 7:2 на „Риасор“, Сегунда, 1932/1933 г
Най-голяма победа на Селта: 8:0 на „Балайдос“, Купа на Краля, 27 април 1991 г
Футболисти на Депор с най-много дербита: Фран – 21, Мауро Силва – 17, Донато – 16, Акуня – 15, Найбет – 13
Футболисти на Селта с най-много дербита: Касерес – 18, Вияр – 12, Мостовой – 11, Пачи Салинас – 11
Голмайстори за Депор в дербито: Пахиньо, Тино, Тристан – 5 (само в Примера)
Голмайстори за Селта в дербито: Хуан Санчес – 6, Мауро и Хемида – 5 (само в Примера)

Пет галисийски дербита, които ще се помнят

Последните 12 години предложиха едни от най-паметните дербита за феновете на Депортиво (Ла Коруня), от историческото 5:0 на „Балайдос“ до победата с 1:0 на „Риасор“ със страхотен гол на Джалминя.

Богатата история на галисийските дербита носи всякакви спомени, от големите моменти на радост до страданията при загубите. За късмет на Депор за последните 12 години спомените са доста положителни, благодарение на титлите и значението на успехите.

От сезон 1999/2000 г Депор има 14 сблъсъка със Селта (Виго) в Ла Лига. Президентът Лендойро стана свидетел на седем победи на своите играчи срещу шест за големия съперник.



Сезон 2003/2004 г, 18 кръг
Селта – Депортиво 0:5

Може би най-паметното дерби в последните десетилетия. За пръв път двата състава се изправиха един срещу друг, докато участваха в Шампионската лига. Отборът на Селта демонстрира, че не е готов за задачата и регистрира унизителна загуба на своя стадион от основния си противник, а в края на сезона изпадна в Сегунда.

Преди срещата Депор беше на трето място в класирането, а Селта заемаше 17-а позиция. Освен солидната игра на възпитаниците на Хавиер Ирурета и хеттрик на Виктор, истината е, че това беше ужасен мач за клуба от Виго, белязан от ужасна грешка на аржентинския вратар Кавалеро, която доведе до един от головете.

Селта – Депортиво 0:5 (0:2)

0:1 – Луке (15 мин)
0:2 – Виктор (41)
0:3 – Виктор (72)
0:4 – Виктор (80)
0:5 – Тристан (86)

Селта: Кавалеро, Анхел, Касерес, Берисо (63 мин – Вагнер), Контрерас, Силвиньо, Люксен, Хосе Игнасио (80 – Жандро), Густаво Лопес (80 – Жонатан), Хесули, Милошевич

Депортиво: Молина, Скалони, Сесар, Найбет, Капдевия, Душер, Мауро Силва, Виктор (83 – Тристан), Валерон (75 – Серхио), Луке (68 мин – Фран), Пандиани

Съдия: Перес Ласа

Жълти картони: Контрерас, Силвиньо (С), Пандиани (Д)
Стадион: „Балайдос“, 24 000 зрители
3 януари 2004 г



Сезон 1999/2000 г, 16 кръг
Депортиво – Селта 1:0

Още една историческа среща между Депортиво и Селта – за пръв път враговете се изправиха един срещу друг, заемайки първо и второ място в Примера. Още един запомнящ се факт е, че това беше осмата поредна победа в първенството за Депор, което все още е рекорд за клуба. Тази положителна поредица беше в основата на спечелената от момчетата на Ирурета шампионска титла в края на сезона.

Мачът оправда всички очаквания, като предложи цветиста битка между Депортиво, който владееше топката и Селта, който майсторски контраатакуваше. Падна само един гол, след като през второто полувреме Джалминя подаде с глава към Туру Флорес, който с шут с левия крак донесе победата.

Тази битка е запомнена и с няколкото сбивания между Джалминя, Мостовой и Карпин. Бразилецът удари зад врата единия руснак, но съдията не видя това. В крайна сметка Джалминя беше изгонен в края на мача, заради втори жълт картон за безобидно нарушение.

Депортиво – Селта 1:0 (0:0)

1:0 – Туру Флорес (65 мин)

Депортиво: Сонго`о, Мануел Пабло, Ромеро, Найбет, Джалминя, Флавио Консейсао, Мауро Силва, Донато (50 мин – Рамис), Макай, Виктор (81 – Фернандо), Туру Флорес (77 – Йоканович)

Селта: Дутруел, Веласко, Джорович, Фернандо Касерес, Мостовой, Карпин, Джованела, Макелеле, Хуанфран, Турдо, Густаво Лопес (76 мин - Маккарти)

Съдия: Йонч Андреу

Жълти картони: Ромеро, Мауро Силва, Джалминя (Д), Хуанфран, Джованела, Мостовой (С)
Червен картон: Джалминя (Д)
Стадион: „Риасор“, 24 000 зрители
18 декември 1999 г



Сезон 2000/2001 г, 12 кръг
Депортиво – Селта 1:0

Това дерби се проведе в пика на ерата Ирурета – Депор властваше в Испания, а само пет дни по-рано беше победил с 3:1 ПСЖ в Париж в Шампионската лига. Селта се намираше на 10-о място в Примера, но се бори здраво.

Може би мачът е запомнен само заради невероятния гол, отбелязан от Джалминя 15 минути преди последния съдийски сигнал. Отборът на Ирурета доминираше през цялото първо полувреме, но не можеше да материализира превъзходството си. Връх на неуспехите беше пропуснатата дузпа от Туру Флорес в 30-ата минута. Селта се възроди през втората част, а Джалминя замени Валерон, за да вкара един от най-красивите голове, които „Риасор“ е виждал. Бразилският магьосник овладя далечно центриране, залъга бранителя Яго с елегантен финт с пета и с удар от воле не остави никакви възможности на вратаря Пинто, пращайки топката в далечния му ъгъл.

Депортиво – Селта 1:0 (0:0)

1:0 – Джалминя (76 мин)

Депортиво: Молина, Мануел Пабло, Донато, Найбет, Капдевия (72 – Ромеро), Емерсон, Мауро Силва, Виктор, Валерон (57 мин – Джалминя), Туру Флорес (70 – Макай), Тристан

Селта: Пинто, Ногуерол, Койра (81 – Хесули), Касерес, Яго, Томас, Дорива, Карпин, Мостовой (84 – Вагнер), Густаво Лопес, Катаня (69 мин – Пабло Куняго)

Съдия: Итуралде Гонсалес

Жълти картони: Туру Флорес, Донато, Молина, Емерсон (Д), Касерес, Дорива, Яго, Густаво Лопес, Койра, Карпин (С)
Стадион: „Риасор“, 34 000 зрители
26 ноември 2000 г



Сезон 2005/2006 г, 16 кръг
Селта – Депортиво 0:3

Добрите стари дни за двата клуба приключваха. Депортиво вече не участваше в европейските турнири, въпреки че влизаше в двубоя от петата позиция в Примера, докато Селта беше седми и се завърна в елита, след сезон в Сегунда. Това дерби не носеше вкуса на шампионатните амбиции на двата клуба, а от желанието за отмъщение в Селта заради случилото се в сезона на изпадането на клуба и историческото 0:5 от Депор в предното гостуване.

Мачът беше нажежен от изказванията на футболистите, а в края в Селта бяха предадени от грешките на местните. Именно те предрешиха изхода на сблъсъка, който се очертаваше доста труден за отбора от Ла Коруня, воден от Капарос. Вратарят Пинто фаулира Мунитис в 23-ата минута и беше изгонен, а Тристан вкара дузпата. Остатъкът беше чиста импотентност за Селта, а Валерон и Капдевия от пряк свободен удар и грешка на резервния страж Естебан затвърдиха господството на Депор преди края на първото полувреме.

Селта – Депортиво 0:3 (0:3)

0:1 – Тристан (24 мин – дузпа)
0:2 – Валерон (42)
0:3 – Капдевия (45+2)

Селта: Пинто, Анхел, Серхио, Лекуи, Пласенте, Ириней (63 – Хорхе Ларена), Оубиня, Нуниес (57 – Мендес), Канобио, Силва (22 мин – Естебан), Баяно

Депортиво: Молина, Мануел Пабло, Андраде, Хуанма (34 мин – Колочини), Капдевия, Душер (73 – Скалони), Серхио, Мунитис (67 - Иван Карил), Ромеро, Валерон, Тристан

Съдия: Ундиано Маленко

Жълти картони: Ириней, Мендес, Анхел (С), Хуанма, Тристан, Андраде (Д)
Червен картон: Пинто (С)

Стадион: „Балайдос“, 18 000 зрители
17 декември 2005 г



Сезон 2003/2004 г, 37 кръг
Депортиво – Селта 3:0

Това беше първото дерби след историческия успех на Депор с 5:0 на „Балайдос“, а любопитното беше, че Селта не дойде на „Риасор“ с желание за мъст, а с молба за милост. Причината се криеше в класирането – Депортиво беше четвърти и нямаше шанс да се изкачи или снижи, осигурявайки си участие в Шампионската лига. Междувременно Селта се бореше за оцеляването си и се въртеше в зоната на изпадащите, като отчаяно имаше нужда от трите точки. Президентът на клуба от Виго Хорасио Гомес помоли за помощ „съседите“. През тези дни в Ла Коруня дори течеше дебат да бъде ли изпратен Селта в Сегунда.

Трябва да се припомни, че Депортиво излезе в този мач, седмица, след като отпадна от Порто на полуфиналите в Шампионската лига. Треньорът Ирурета избра да направи промени в състава и футболисти, които не получаваха голям шанс за изява, като стража Мунуа, централния бранител Пабло Амо и крилото Педро Мунитис бяха титуляри. В Селта бяха толкова отчаяни, че не можаха да са на нивото на резервите на Депор. 25 минути бяха достатъчни на домакините да погребат противника си, а през второто полувреме Ирурета даде шанс и на Иван Перес, забравен нападател в онези години. Селта изпадна, но поражението от Депортиво не беше решаващо, във Виго се самоубиха с невъзможността да овладеят ситуацията в клуба си.

Депортиво – Селта 3:0 (3:0)

1:0 – Силвиньо (13 мин – автогол)
2:0 – Пандиани (23)
3:0 – Мунитис (25)

Депортиво: Мунуа, Ектор, Андраде, Пабло Амо, Капдевия, Серхио, Душер, Мунитис, Валерон (46 мин – Амависка), Фран (83 – Виктор), Пандиани (66 – Иван Перес)

Селта: Кавалеро, Веласко, Мендес, Берисо, Силвиньо, Борха Оубиня, Люксен, Джованела (42 мин – Густаво Лопес), Еду, Мостовой (46 – Анхел), Милошевич (67 – Пиния)

Съдия: Лисондо Кортес

Жълти картони: Силвиньо, Мендес (С)
Червен картон: Берисо (С)

Стадион: „Риасор“, 28 000 зрители
15 май 2004 г

„СуперДепор“ - първият испански отбор огорчил Байерн в Мюнхен

Първите две участия на Депортиво в Шампионската лига през сезони 2001/2002 г и 2002/2003 г впечатлиха Европа. В тях бяха записани по две победи над ПСЖ, Манчестър Юнайтед и Арсенал, както и впечатляващ успех като домакин на Ювентус. Немските отбори си оставаха препъни камъка за галисийците. В началото на 90-те години Айнтрахт (Франкфурт) и Борусия (Дортмунд) елиминираха състава на Арсенио Иглесиас в Купата на УЕФА. Байер (Леверкузен) отбеляза общо шест попадения на Депор по пътя си към финала на Шампионската лига през 2002 г. Всичко това се промени, когато галисийците срещнаха най-успешния немски клуб – Байерн (Мюнхен).

В първите си две участия в Шампионската лига Депортиво успя да се класира за 1/4-финалите. През сезон 2001/2002 г отборът спечели Група Е в първата фаза и Група В във втората, а на 1/4-финалите не му достигна един гол срещу английския Лийдс Юнайтед. През сезон 2002/2003 г Депортиво спечели Група G в първата фаза и остана втори в Група D във втората, след като загуби последния мач от Байер (Леверкузен). На 1/4-финалите Манчестър Юнайтед се оказа твърде силен.

Името на Депортиво вече беше вписано в европейските книги. Шампион и носител на Суперкупата на Испания за 2000 г и вицешампион през 2001 и 2002 г. През март 2002 г беше завоювана втора Купа на Краля с исторически успех 2:1 срещу празнуващия 100-годишнина Реал (Мадрид). В славните години Депортиво можеше да си позволи да купува доказани имена, както направи през лятото на 2002 г. Португалският защитник Жорже Андраде (24 г) и испанския национал Алберт Луке (24 г) акостираха на „Риасор“. Друга скъпа покупка беше „Торо“ Акуня, който дойде от Реал (Сарагоса). Вратарят Хуанми и Пабло Амо бяха последните нови имена. Наличното качество позволи на клуба да даде под наем Валтер Пандиани и Джалминя.

Последва спечелването на трета Суперкупа на Испания след 4:0 общ резултат срещу Валенсия. Самочувствието в Ла Коруня беше високо преди първия съдийски сигнал за сезона – в домакински мач срещу Бетис на 1 септември 2002 г. Депортиво бързо се приземи. Гредата помогна да не бъде записана по-тежка загуба от 2:4. Другата лоша новина беше контузията на новака Андраде, който щеше да отсъства няколко месеца. Около отбора започнаха да витаят съмнения. Скромният Кореалехо беше отстранен за Купата на Краля с 2:1, а две попадения на Рой Макай донесоха успех и в гостуването на Осасуна, за да възвърнат увереността. За Депортиво предстоеше първи двубой от определената за Група на смъртта, която се допълваше от Милан, Байерн и Ланс.

Статистиката на Депор срещу немски отбори беше добре известна. През сезон 1993/1994 г галисийците смятаха, че могат да преодолеят загуба с 0:1 във Франкфурт, но и на „Риасор“ последва поражение със същия резултат. Година по-късно домакински успех с 1:0 над Борусия (Дортмунд) изглеждаше достатъчен, когато Алфредо отбеляза за 1:1 в Германия в продълженията, но „жълто-черните“ вкараха още две попадения, за да продължат напред. Загубата с 0:3 в Леверкузен от 2001 г донасяше още горчивина. Както и домакинското поражение с 1:3 от „аспирините“, което за пръв път остави Депортиво под първото място в крайното класиране на груповата фаза в макар и малката история на клуба в Шампионската лига.

Рекордьорът по шампионски титли на Германия Байерн (Мюнхен) чакаше на своя Олимпийски стадион. Еврошампионът от 1974, 1975, 1976 и 2001 г. През 2001 г клубът стана и междуконтинентален шампион, а година по-рано направи дубъл в Германия. С титлите от 1999 и 2001 г мюнхенци заформиха окупация на първото място в Бундеслигата. Стастистиката в Шампионската лига в последните сезони също беше впечатляваща. През 1997/1998 г – 1/4-финал, а през 1998/1999 г – драматичен финал срещу Манчестър Юнайтед, загубен с 1:2, след като отборът водеше до последните секунди с 1:0. Само Реал (Мадрид) спря немците от финал през 1999/2000 г, а през 2000/2001 г Байерн триумфира в последния мач след дузпи срещу Валенсия. През 2001/2002 г отново Реал (Мадрид) прекъсна пътя на „баварците“ в Европа на 1/4-финалите.

Реал (Мадрид) нямаше победа в Мюнхен. Всъщност никой испански отбор нямаше успех на терена на Байерн, когато Депортиво се отправи към Германия. Трябва да се върнем до сезон 1997/1998 г, за да видим последната домакинска загуба на мюнхенци в Европа – 0:1 от шведския Гьотеборг в груповата фаза на Шампионската лига. В последните пет сезона Байерн имаше 32 домакинства в европейски мачове и да заложиш на домакински успех беше твърда печалба. 25 победи и шест равенства. Байерн изглеждаше абониран за победа срещу Реал (Мадрид) през тези години – четири успеха в четири мача в периода 1999-2002 г. Други жертви от големите имена бяха Арсенал, Манчестър Юнайтед и Барселона.



Такава беше ситуацията, когато Байерн и Депортиво се срещнаха на 18 септември 2002 г. В изказванията преди срещата футболистите от Ла Коруня изразиха уважение. „Няма какво да губим. Байерн е сред най-добрите състави в Европа и са фаворит на своя стадион. Отново има добър отбор и без съмнение има добър шанс да спечели групата. Ние ще се опитаме, въпреки трудностите. Искаме да започнем сезона добре“, сподели Макай. „Въпреки че групата ни е от най-трудните през този сезон, ние пишем история в Европа и да излезем от нея няма да бъде изненада. Ние уважаваме Байерн (Мюнхен), а в техния лагер знаят, че ще опитаме да разрушим нападателната им игра. Нашият план е да не допускаме гол и да ги ударим на контраатаки“, разкри бранителят Донато.

12 минути след началото планът вече беше успешен. Валерон намери Рой Макай, холандецът премина покрай Томас Линке и остави вратаря Оливер Кан безпомощен с нисък удар в левия ъгъл за 1:0. Немският страж впечатляваше на Мондиал 2002 няколко месеца по-рано, като с Балак почти сами изведоха Германия до финала. Този път той се предаде, въпреки че в Байерн не изглеждаха притеснени. Компактният и дисциплиниран „СуперДепор“ не оставяше много пространство, но немците не бързаха. Байерн владееше топката, но Балак и Йеремис не успяваха да създават положения. Подаванията и задържането на Валерон, Фран и Серхио предизвикваха постоянни заплахи за защитата на домакините. Първото положение за гол за Байерн дойде в 40-ата минута.

Точно преди почивката защитникът Ектор надбяга Зе Роберто по десния фланг и центрира ниско за Макай, който отблизо се разписа за втори път. Това вече нарани мюнхенци. Най-вече, защото те бяха с най-добрия си състав, включително новото попълнение Михаел Балак и звездната атака – Писаро и Елбер. Бившият футболист и треньор на Германия и Байерн, тогава президент на клуба, Франц Бекенбауер заяви на полувремето: „Започнахме сякаш сме на тренировка – стоим твърде далеч от вратата на противника“.



Треньорът Отмар Хитцфелд реагира в паузата между полувремената. Замени френския бранител Вили Саньол с халфа Харгрийвс и това се отплати. Байерн започна да притиска Депортиво. Салихамиджич намали преднината. Томас Линке намери Клаудио Писаро в наказателното поле, а той подаде на непокрития босненец, който не сбърка от три метра. Седем минути по-късно резултатът отново беше равен, след като Елбер засече центриране от ъглов удар на резервата Харгрийвс. Резервният вратар Хуанми, заменил контузения Молина, остана безпомощен. Сега въпросът беше – Кой отбор ще отбележи третия гол?

С набраната инерция на своя страна Байерн изглеждаше по-близо до победата, но Валерон и Макай имаха друго мнение. Мюнхенци допуснаха грешката да помислят, че вече няма какво лошо да им се случи, но бяха забравили Хуан Карлос Валерон. Халфът се намираше в най-добрата форма на кариерата си, като седмица по-рано изработи и отбеляза гол за националния отбор на Испания срещу Гърция за важния успех с 2:0. В 74-ата минута канарският техничар сложи топката на главата на Макай, който я отигра слабо и Кан спаси. Три минути по-късно Валерон укроти изритана от Кан топка в центъра и изведе Макай извън обсега на защитата на домакините. Холандецът преодоля капана на засадата и Кан, за да оформи хеттрика си.

Байерн изпадна в шок. Никой не си спомняше отбор, който да е вкарал три гола на техния стадион. Таблото отразяваше случилото се тази вечер. Хитцфелд вкара в игра Ковач и Циклер, а Байерн се хвърли в атака. В последните секунди на редовното време удар с глава на Михаел Балак уцели гредата. Тази вечер принадлежеше на „СуперДепор“ и на Валерон и Макай.



Играчите на Байерн продължаваха да не се впечатляват. „Шок? Просто загубихме мач“, коментира Йеремис. Според Михаел Тарнат головете на Депор са били „някак късметлийски“, а на Валерон е било дадено „твърде много пространство“. Немски вестник обобщи изказванията на мюнхенските играчи „Тежко, но не драма“. „Някои от нас си помислиха, че всичко ще бъде наред. Но след като отбелязахме за 2:2 и с оставащи 20 минути до края не можеше да допуснем още един гол. Нито един от играчите на Байерн не показа достатъчна форма за спечелване на мач от Шампионската лига“, заяви ядосаният треньор Хитцфелд. „Много съм разочарован. Е, поне знаем, че трябва да спечелим едно от гостуванията си“, сподели Балак.

В лагера на Депортиво цареше радост. „Това е заслужена победа срещу един от най-добрите отбори във футбола и може да се гордеем със себе си. Въпреки че имахме девет контузени играчи, успяхме да преоделеем Байерн“, разкри треньорът Ирурета. „Тази победа ще подсили самочувствието ни, но Шампионската лига едва започва“, допълни наставникът, за да тушира прекалено големия оптимизъм. „Хубаво е , че вкарах три гола тук, но не ме интересува, стига да печелим мачовете си. Най-важното е, че сега в Европа знаят кой е Депор. Ние вече имаме някои големи победи, но сега ще ни опознаят още повече“, коментира героят Макай.



Когато полетът на отбора кацна на летището в Ла Коруня в 4 сутринта около сто въодушевени привърженици на Депортиво чакаха героите си. Испанският спортен вестник „Марка“ определи победата, като „най-добрата“, докато немското издание „Билд“ написа: „Депортиво потанцува фламенго с Байерн. Победата беше заслужена. Байерн не заслужаваше и точка от този мач“. „По-добрият победи. Добрите 25 минути на Байерн след почивката не бяха достатъчни. Никак“, отсече немското спортно списание „Кикер“.

Байерн (Мюнхен) – Депортиво 2:3 (0:2)

0:1 - Макай (12 мин)
0:2 - Макай (45)
1:2 - Салихамиджич (57)
2:2 - Елбер (64)
2:3 - кай (77)

Байерн: Кан, Саньол (46 мин – Харгрийвс), Куфур, Линке, Тарнат, Салихамиджич, Йеремис (78 – Нико Ковач), Балак, Зе Роберто (81 – Циклер), Писаро, Елбер

Депортиво: Хуанми, Ектор, Донато, Найбет, Ромеро, Виктор Санчес (71 - „Торо“ Акуня), Мауро Силва, Серхио, Фран (67 мин – Капдевия), Валерон, Макай (86 – Луке)

Стадион: Олимпийски, 35 000 зрители

сряда, 18 септември 2002 г



Шест седмици по-късно Байерн имаше възможност да отмъсти. Доста неща се промениха в Депортиво след героичната победа в Мюнхен. Само шест дни след успеха Милан смълча „Риасор“ с 0:4. Три дни преди това Макай отбеляза два гола за 2:0 над Валядолид в Ла Лига. Халфът Валерон не доигра този мач заради грубо влизане на Пеня. Депортиво изживя шок и гняв от счупения глезен на най-добрия си халф, но трябваше да се справи без него в идните месеци.

След поражението от Милан дойде обрат за 2:1 срещу Алавес в първенството и домакински успех 3:1 над Ланс в Шампионската лига, отново след обрат. Борбеният дух не можеше да заличи изцяло липсата на класните халфове. Расинг Сантандер сипа сол в раните на Депор с 2:0 на „Риасор“, а имаше и още лоши случки. Поражения с 1:3 от Виляреал и Ланс, като във Франция ранния гол на Макай е заличен в 60-ата минута, след което дойде поражение.

Тази загуба напълно промени шансовете на Депор в Европа. Ситуацията в Група G беше критична, а до края оставаха два кръга. Милан си осигури продължаването с четири успеха. Ланс се завърна в битката с 4 точки и предимството да е домакин на италианците. За Байерн битката в Ла Коруня също беше решаваща. Гостуванията им – 1:1 с Ланс и 1:2 с Милан не им донасяха необходимото количество точки, а домакинското поражение с 1:2 срещу Милан съвсем усложни положението им. С оставащо домакинство на Ланс, успех над Депортиво напълно възкресяваше немците.

Байерн нямаше друга възможност освен да спечели в Испания, да победи у дома Ланс и да се надява другите резултати да са в негова полза. Рискът беше да не участват дори и в Купата на УЕФА. Основният проблем беше в защитата, която допусна осем попадения в четири мача. Според вратаря Кан тактическите виждания на треньора Хитцфелд са много авантюристични и трябва да се наблегне на отбраната. Баварският клуб очевидно е разтресен от вътрешни раздори, които изплуваха публично. „Той е вратар. Винаги иска да запази мрежата си суха. Вероятно би искал да се браним с девет човека. Привлякохме нови играчи преди началото на сезона и ще трябва време преди да се успокои обстановката. Не съм песимист, като Кан“, контрира треньорът Хитцфелд. „Количеството лош късмет, който понесохме е невероятно. Шампионската лига не ни харесва тази година. Нуждаем се от чудо. Зависи от футболистите да обърнем хода на събитията на „Риасор“, заяви Бекенбауер.

Три дни преди сблъсъка с Байерн в Депор повдигнаха духа с победа над Райо Валекано, която сложи край на серията поражения. Отново в Играч на мача се превърна Рой Макай с два гола. „Тази победа ни даде самоувереност. Чувствахме се притеснени за ситуацията, в която се намираме, но показахме, че с положителна нагласа може да бъде постигнато много“, каза бранителят халфът Мауро Силва.

Заради контузия Оливер Кан не бе сред титулярите на „Риасор“ на 29 октомври 2002 г. Въпреки преследването на задължителен успех Хитцфелд реши да заложи на система с един нападател – Джовани Елбер. Причините да задържи на пейката Клаудио Писаро и Роке Санта Крус бяха тактически – Байерн се насочи към контраатаки, за да надвие Депортиво с неговата тактика отпреди шест седмици.



Халфът на гостите Мехмет Шол имаше първата възможност да отбележи, но шутът му се удари във външната част на мрежата. В Байерн отвърнаха добре на натиска на Депор и създаваха по-острите ситуации. В течение на първото полувреме картината се промени. Самочувствието на домакините нарасна и Макай подложи на изпитание вратаря Веселс в две положения. Най-добрата възможност за първото полувреме се разкри пред Фран, който в предните седмици замени Валерон. Ударът му уцели гредата. Депортиво започна да доминира и владееше топката в половината на Байерн, но натискът не водеше до гол. Междувременно немците бяха на 45 минути от отпадане, ако ситуацията се запазеше така.

Хитцфелд забеляза, че тактиката му не работи и замени Салихамиджич с високия таран Санта Крус на почивката. Това се оказа твърде закъснял ход. Поведението на Байерн не можеше да се промени толкова бързо, а „СуперДепор“ най-сетне отбеляза своя гол. Крилото Виктор Санчес с удар от далече накара немците да се почувстват съвсем безпомощни. „Синьо-белите“ държаха съдбата си в свои ръце, ако резултатът се запазеше в тяхна полза. Нещата изглеждаха добре за галисийците, въпреки сипещия се дъжд, защото Байерн не показваше никаква възможност да реализира. Резервата Лизаразу се размина с попадение на сантиметри. Постепенно мюнхенци зарязаха защитата и се хвърлиха на всичко или нищо.

Под усилващия се дъжд Байерн се добра до изравнителния гол в 77-ата минута. Центриране на Шол беше засечено от извисяващия се над всички Санта Крус. Този лъч надежда вдъхнови Байерн. Елбер едва не отбеляза второ попадение, но се размина с центрирането на Зе Роберто. На другия край на терена Макай продължаваше да е опасен. Санта Крус имаше шанс да стане абсолютен герой, но Макай нанесе своя удар. В самия край на мача Капдевия намери холандеца, който запази хладнокръвие и наниза шестото си попадение в турнира. Байерн остана извън евротурнирите.

Както се предполагаше Ланс победи Милан във Франция и продължи да заплашва Депортиво. Ако клубът от Ла Коруня загубеше точки в гостуването си на Милан, а французите успееха в Мюнхен срещу тим, който вече нямаше шансове и за трето място, то галисийците отпадаха от Шампионската лига.



„Тези мачове ще бъдат вписани в историята ни. Да видиш такъв, а също така да се бориш и да го спечелиш, означава, че денят за Депортиво е бил велик. Сега трябва да му се насладим. Освен това върнахме духа на „Риасор“. Срещу нас Байерн имаше голям залог. През първото полувреме беше доста равностойно, когато Фран уцели греда. През втората част първото ни попадение дойде в добър момент, въпреки че им предоставихме пространство да се върнат в битката. В края голът на Макай донесе справедливост и ни дава доста надежда да се класираме за втория тур“, сподели Ирурета.

Елиминацията на Байерн беше горчив хап за треньора Отмар Хитцфелд. „Това е голямо разочарование, не само заради този мач, а защото ние спечелихме една точка от пет мача. Наистина е удар за клуба, но не можем да сме драматични. Някои футболисти не издържаха на напрежението. Направихме всичко, за да спечелим, но се изправихме срещу отбор, който не даде никакви възможности да загуби. Депортиво направи сериозни жертви и е състав, който трябва да се приема много сериозно“, коментира специалистът.

Депортиво – Байерн (Мюнхен) 2:1 (0:0)

1:0 – Виктор Санчес (56 мин)
1:1 – Санта Крус (77)
2:1 – Макай (89)

Депортиво: Хуанми, Лионел Скалони, Сесар, Найбет, Ромеро, Серхио, Мауро Силва, Виктор Санчес (84 – Тристан), Фран (66 мин - „Торо“ Акуня), Капдевия, Макай (90 – Донато)

Байерн: Веселс, Саньол, Ковач, Куфур, Тарнат (60 – Лизаразу), Йеремис, Балак (52 – Финк), Салихамиджич (46 мин – Санта Крус), Шол, Елбер, Зе Роберто

Стадион: „Риасор“, 32 000 зрители

вторник, 29 октомври 2002 г

„СуперДепор“ със Суперкупата – 2002 г

На 21 април 2002 г шансовете на Депортиво да спечели шампионската титла на Испания изчезнаха след злощастна загуба с 0:1 от Валенсия. Автогол на Душер направи разликата в точките между двата състава твърде голяма за наваксване в оставащите три кръга. За щастие галисийците успяха да задържат второто място в последния кръг на Ла Лига с класически успех 3:0 над Реал (Мадрид).

Два месеца по-рано клубът от столицата преживя едно от най-големите разочарования в стогодишната си история, когато загуби с 1:2 от Депортиво на финала на Купата на Краля на стадион „Сантиаго Бернабеу“ на точната дата на рождения си ден. С победата Депор заслужи участие в битката за Суперкупата на страната срещу шампиона Валенсия.

Сблъсъкът от април допринесе към мотивацията да бъде спечелен този трофей, като двата клуба вече имаха традиция в решителни битки. През 1994 г Валенсия провали шампионските празненства в Ла Коруня, а година по-късно играчите на Арсенио Иглесиас спечелиха първия си трофей именно срещу „прилепите“ - Купата на Краля.

Депортиво спечели ежегодния турнир, който организира – Тереза Ерера, една седмица преди да приеме Валенсия на „Риасор“. През лятото привлече Жорже Андраде и „Торо“ Акуня. Алберт Луке беше закупен седмица след реванша за Суперкупата, но преговорите се водеха доста по-рано. „Торо“ Акуня беше наказан за няколко седмици, заради инциденти след изпадането на Реал (Сарагоса), докато Джорович и Тристан бяха контузени.

Двубоят на „Риасор“ можеше да започне в полза на Валенсия, но Руфете изпусна възможността, а до 31-ата минута Депортиво водеше с 3:0. Валерон, Виктор Санчес и Найбет отбелязаха головете, които почти осигуриха безпроблемно гостуване на „Местая“ след седмица. „Този резултат е важен, но нищо все още не е решено. Все още има доста работа за вършене на „Местая“, сподели треньорът Хавиер Ирурета.



В края на мача се случи инцидент с вратаря на Валенсия Канисарес, като той твърдеше, че е бил ударен от предмет, хвърлен от трибуните, а след последния съдийски сигнал отказа да напусне терена без ескорт. Тази случка породи доста подмятания между двата лагера до реванша.

„В Ла Коруня говорят само глупости. Тяхната цел е да дестабилизират нашия отбор, но ние трябва да сме съсредоточени над спечелването на мача с три гола“, заяви нападателят на „прилепите“ Ангуло. „Душер трябва да се концентрира над играта си в неделя, оставяйки другите да живеят мирно“, допълни фронтовакът в отговор на изказване на Душер, че Канисарес е изиграл театър на „Риасор“. „Във Валенсия направиха всичко да нажежат публиката си срещу нас, но очаквам от тях да играят честно“, отвърна наставникът на „синьо-белите“ Ирурета.

Всичко обещаваше напрегнат реванш на 25 август 2002 г и той беше точно такъв. След едва две минути защитникът на валенсианци Аяла беше изгонен заради удар с лакът в лицето на Рой Макай. Съдията Итуралде се консултира с четвъртия рефер и вдигна червен картон на Аяла, а 32 000 привърженици на „Местая“ експлодираха от гняв. Но от тази мач имаше още.



Когато Аймар попречи на Молина да хвърли топката, вратарят на Депор дръпна аржентинеца за тениската и започна нова кавга. Публиката на Валенсия започна да ръмжи и да хвърля предмети по терена. Полицията трябваше да предотврати нахлуване на фенове към игрището и да се намеси по трибуните, за да успокои страстите.

С десет играчи Валенсия отчаяно се опитваше да вкара, но не успяваше да създаде много ситуации. През второто полувреме домакините се измориха и трябваше да прибягват до нарушения, за да пречат на Депортиво да играе. Мачът вървеше към 0:0 за краен резултат, когато Виктор Санчес промуши топката покрай Канисарес, за да оформи 4:0 общ успех.



Извън стадиона се стигна до сблъсъци между радикалните привърженици на Валенсия – Йомус и полицията, като се наложи да бъдат викани подкрепления. Хавиер Ирурета обясни, че напрежението е започнало още предната седмица. „След като беше изгонен Аяла, мачът стана много груб. В края нашата победа беше справедлива, защото имахме повече положения от тях. Благодарение на усилията ни тази година спечелихме Суперкупата“.

Президентът Лендойро окачестви инцидентите, като „лоши за футбола, а президентите на клубовете трябва да контролират нещата“. Говоря с тъга за това в ден, в който трябва да е хубав за нас. Все пак съм доволен от нашата победа и за щастие първата награда за сезона отива в Ла Коруня. За мен има голяма стойност и сега трябва да я отпразнуваме, защото сме Супершампионите на Испания“.

Стотици привърженици на Депортиво се радваха на Куатро Каминос в Ла Коруня със знамена и шалове, пеейки няколко песни „посветени“ на Канисарес. С успеха „СуперДепор“ завоюва шеста официална титла, като отборът спечели всички финали, в които участва дотогава.

18 август 2002 г

Депортиво – Валенсия 3:0 (3:0)

1:0 - Валерон (12 мин)
2:0 – Виктор Санчес (21)
3:0 – Найбет (31)

Депортиво: Молина, Ромеро, Сесар Мартин (71 – Жорже Андраде), Найбет, Лионел Скалони, Фран (68 мин – Душер), Мауро Силва, Серхио, Виктор Санчес, Валерон (79 – Джалминя), Макай

Валенсия: Канисарес, Карбони, Аяла, Пелегрино, Куро Торес, Висенте, Марчена (75 – Хуан Санчес), Де лос Сантос (46 мин – Бараха), Руфете (46 мин – Карю), Аймар, Ангуло

Жълти картони: Мауро Силва, Ромеро, Виктор Санчес (Д); Карбони, Де лос Сантос, Бараха, Куро Торес (В)

Съдия: Мехуто Гонсалес
Стадион: „Риасор“, 28 000 зрители

25 август 2002 г

Валенсия – Депортиво 0:1 (0:0)

0:1 – Виктор Санчес (91 мин)

Валенсия: Канисарес, Фабио Аурелио, Аяла, Пелегрино, Куро Торес, Висенте (70 – Карбони), Марчена (46 мин – Руфете), Бараха, Ангуло, Аймар (75 – Санчес), Салва

Депортиво: Молина, Ромеро, Найбет, Сесар Мартин, Лионел Скалони, Фран (70 мин – Капдевия), Мауро Силва, Серхио, Виктор Санчес, Валерон (73 – Душер), Макай (85 – Пандиани)

Жълти картони: Фабио Аурелио, Аймар, Марчена (В); Фран, Мауро Силва (Д)
Червен картон: Аяла (В)

Съдия: Итуралде Гонсалес
Стадион: „Местая“, 32 000 зрители

100 години Реал (Мадрид) - „СуперДепор“ ти подари празни ръце

Предполагаше се, че в тази година ще се празнува – Реал (Мадрид) навършваше 100 години и президентът Флорентино Перес реши, че отбелязването на първия век трябва да е нещо невиждано. Той се разбра с Испанската федерация финалът за Купата на Краля да е точно на датата на основаването на клуба. Спортният директор Хорхе Валдано принуди треньора Висенте Дел Боске да играе с титулярите във всеки мач за купата и така отборът си осигури участие на финала без големи затруднения. Това беше състав от звезди. В предните сезони Перес купи Зинедин Зидан за рекордните за тогава 78 милиона евро, а трансферът на Луиш Фиго му излезе 41 милиона евро. В тази година най-голямата покупка беше бразилецът Роналдо, който няколко месеца по-късно щеше да триумфира на световния връх с родината си на Мондиала в Южна Корея и Япония. „Феномена“ беше контузен за сблъсъка с Депортиво (Ла Коруня).



Галисийците нямаха причини да завиждат. Отборът беше шампион на Испания и продължаваше участието си в Шампионската лига, като шансовете му в първенството и Европа не бяха никак малки. През лятото на 2001 г президентът Лендойро похарчи 21 милиона евро за нови играчи, като основната придобивка беше Серхио – 18 милиона евро. В тези дни Валерон, Найбет, Мауро Силва, Диего Тристан и новото попълнение Серхио се наслаждахава на най-добрите мигове в кариерите си.

Натискът над футболистите на Реал (Мадрид) беше твърде голям, а Депортиво се възползва от него, воден от вдъхновения Серхио и Валерон. „Синьо-белите“ доминираха над противника и го надиграха напълно през първите 45 минути. Ключов беше ранният гол на Серхио, който беше демонстрация как трябва да се придвижва топката по терена.



Попадението само доразклати нервите на домакините, които не можаха да сторят нищо срещу превъзходството на Мауро Силва в халфовата линия, въображението на Фран по крилата и опасните движения на Тристан в атака. Само Зидан показа някаква реакция, но ударът му с глава срещна гредата, а другият му опит да се разпише беше париран от стража Молина.

„СуперДепор“ нанесе втори удар преди края на полувремето. Диего Тристан бе изведен с брилянтен пас от Валерон и изпрати двата състава в съблекалните при резултат 2:0. Един от най-паметните моменти в най-новата история на Депортиво беше начинът по който андалусийският нападател отпразнува попадението си и по-точно надписа под тениската му - „Сините от Риасор на турне“.



Валерон имаше голям шанс да сложи точката на спора в 50-ата минута, когато остана сам срещу вратаря, но уцели греда. Депор загуби контрол над мача, основно заради влизането на Солари за Реал, който вдъхна нова сила на Кралския клуб. Скоро столичани видяха лъч надежда в гола на капитана Раул, който засече центриране на Мориентес.

„Белия балет“ се опита да изравни и хвърли всичко в атака, но защитната линия на Депортиво, водена от гиганта Найбет, покри всички пространства и отхвърли възможността за нов гол. Серхио имаше нова възможност да се разпише, след като се озова на върха на контраатака, започната от Виктор, но не успя да отбележи.



Победата на „СуперДепор“ получи широк медиен отзвук, не само в Испания, но в целия свят. Този триумф на клуба от Ла Коруня все още се счита за един от най-шокиращите в историята на футбола. По тази причина мачът получи името „Столетника“, заради вековния юбилей на загубилия Реал. За Депортиво това беше втора Купа на Краля и трети голям трофей за три години.

„Смятам, че ключът беше да отбележим ранен гол, това попадение на Серхио прати Реал в нокдаун и ни позволи да играем много по-комфортно, отколкото очаквахме. Когато Раул вкара, нещата се усложниха малко, защото мадридчани се съживиха и е справедливо да признаем, че през втората част играха по-добре. В края на моите момчета им липсваше сила в атака. Дори когато Реал се надигна, ние пак можехме да отбележим трети гол чрез Серхио“, заяви треньорът Хавиер Ирурета.

„Депор получава награда, защото победи на „Бернабеу“, в деня на вековния юбилей и на финала за Купата на Краля, това не е по възможностите на никого. Отборът увеличи залата си с трофеи с втора Купа на Краля и ако тази от 1995 г ще бъде завина запомнена, като първата в историята, тази ще бъде запомнена, защото е под №100 в турнира и даде нова оценка за стойността му заради нивото на участниците на финала. Никой не може да отрече, че Депортиво, който спечели на „Сантиаго Бернабеу“, където е по-трудно, заслужено триумфира. Отборът на Хавиер Ирурета винаги беше добре организиран колектив срещу индивидуалностите на Реал (Мадрид). „Синьо-белите“ контролираха мача през почти всичките 90 минути, въпреки че през второто полувреме Реал се събуди, за да усложни двубоя. Не беше достатъчно, за да пробие здравата галисийска защита, отбор, който се бранеше с дисциплина и талант“, сподели бившият наставник на Депортиво Арсенио Иглесиас.



„Първото полувреме на Депор беше чудо – играчите знаеха какво иска Ирурета от тях и имат чудесен отбор, който може да постигне всичко към което се стреми. Въпреки че не играха с всичките си титуляри, те имат достатъчно футболисти да съберат два отбора без да се забележи голям спад в качеството“, призна Мигел Анхел Санчес „Мичел“, бивш играч на Реал (Мадрид) и телевизионен коментатор.

„Всяко завоевание на Депор ме прави много горд, защото въпреки че съм от другата страна на Атлантика, аз все още се чувствам част от този клуб, който приветства мен и цялото ми семейство по много специален начин. С любов пращам поздравления – заслужавате“, довери Бебето, бивш нападател на Депортиво.

Реал (Мадрид) – Депортиво (Ла Коруня) 1:2 (0:2)

0:1 – Серхио (6 мин)
0:2 – Диего Тристан (38)
1:2 – Раул (58)

Реал (Мадрид): Сесар, Мичел Салгадо, Павон (46 мин – Солари), Йеро, Роберто Карлуш, Елгера, Макелеле, Фиго (82 – Макманамън), Зидан, Раул, Мориентес (68 – Гути)

Депортиво: Молина, Ромеро, Найбет, Сесар, Скалони, Мауро Силва, Серхио, Фран (83 – Капдевия), Валерон (62 мин – Душер), Виктор (86 – Джалминя), Диего Тристан

Жълти картони: Йеро, Солари, Елгера (Р); Мауро Силва, Виктор, Фран, Молина (Д)

Съдия: Мехуто Гонзалес
Стадион: „Сантиаго Бернабеу“, 75 000 зрители

сряда, 6 март 2002 г