Историята на "Слабия" или Наградата да бъдеш ненатрапен Бог

Оставаха 15 минути до края, когато таблото се издигна и четвъртият съдия оповести номера на смяната. Той беше на мексиканския халф Андрес Гуардадо, който беше над всички този следобед. Вместо да тръгне бавно към тъч линията, поклащайки глава в несъгласие, футболистът на Депортиво (Ла Коруня) започна да маха с ръце, голяма усмивка озари лицето му, преминавайки по терена. Рев огласи „Риасор“ и скоро той беше засилен от всички футболни фенове в Испания.

Не защото Депор вървеше към победа с 3:1 над Валядолид, а защото на тъча се видя фигурата на слаб мъж от Канарските острови, толкова посветен евангелист, че спонсорира местен отбор с името Абрисаяк – Авраам, Исак и Яков, събрани в компромис, който те кара да пожелаеш Крис Риа да се присъедини към Дайър Стрейтс.

Неговото име е Хуан Карлос Валерон Сантана и той е играч с класа, докосване и визия, описан от един коментатор като „Испанският Зидан, само че по-добър“, а от съотборника му Мануел Пабло като „уникален“. С прякор „Слабия“, изглежда твърде добър, за да успее, но успя в отбор, който разруши Арсенал на „Хайбъри“ и Манчестър Юнайтед на „Олд Трафорд“, достигайки полуфинал в Шампионската лига. Тих, симпатичен, крайно непретенциозен, той е универсално уважаван, дори от феновете на Реал (Мадрид), чийто стотен рожден ден той и съотборниците му опорочиха, печелейки Купата на Краля на „Сантиаго Бернабеу“. Заслужи да е герой на Депор и за половината страна на която й са гадеше от юбилея на мадридчани. Той е най-елегантния, необичаен халф, очевидно хилав мъж постоянно хванат в бавно движение, набивайки спирачки и гледайки как съперниците го подминават без да могат да спрат – като анимационни герои падащи от скала.

Или поне беше. Преди 18:45 ч вчера. Валерон не беше стъпвал на футболен терен от 378 дни. Последният път когато го направи трябваше да бъде изнесен на носилка. Разкъсана връзка в лявото му коляно го прати на ръба на пенсионирането. За него се говореше като за бивш футболист, починал играч. Под една негова снимка беше написано „Валерон може да не играе никога повече, но винаги ще бъде велик“.

Той игра едва 15 минути за две години, лягайки три пъти под ножа, а два месеца тренира в различни цветове – предупреждение към останалите да не го докосват. Дори когато цветовете бяха отменени, а Валерон настояваше да го атакуват, дори когато единият вратар удари с юмрук другия в лицето, което доведе до осем шева, шест месеца в затвора и над 8000 евро глоба, дори в клуб, в който играчи са удряли с глава треньори, били журналисти и гонили фенове, никой не посмя да закача „Слабия“. Не е голяма изненада: Валерон не е само еквивалента на стъкленото момче във футбола, той вече е имал две счупвания. По тази причина възхищението на „Риасор“ беше покрито със страх, скандиранията „Валерон! Валерон!“ са колкото молитви, толкова и обожание, затова и Испания беше толкова радостна да види края на страданието му, но и загрижена то да не започне отново.

Ако Испания беше щастлива да види Валерон, за Депортиво неговото завръщане беше още по-специално. Дори без да играе, само неговото присъствие носи надежда на клуба изпаднал в депресия. Само преди 12 месеца Депортиво нямаше победа в девет мача и се въртеше около изпадащите, а Валерон беше включен в състава и последва победа с 2:0 над Реал (Мадрид), която предизвика възраждане и спасение. „Валерон е едно от най-важните решения на нашите проблеми“, отбеляза треньорът Мигел-Анхел Лотина.

Когато Валерон стъпи на терена, лъч светлина се провря в най-дъждовния и меланхоличен ъгъл на Испания.

Сид Лоу, в-к „Гардиън“, 2008 г
* заглавието на статията е променено.