Джалминя - от раменете на Краля до собствена корона

Талантливият бразилски халф Джалминя облича екипа на Депортиво (Ла Коруня) през 1997 г, за да сформира магическо партньорство със сънародника си Ривалдо. В родината си е играл за Вашко Да Гама, Фламенго, Гуарани и Палмейрас, както и една година за японския Шимизу Ес-Пулс. Преди да акостира в Испания е печелил Копа Америка и 3 бразилски шампионата.

Футболистът израства около най-добрите бразилски играчи. Баща му Джалма Фейтоса е един от най-харизматичните футболисти през 40-те години на 20 век. Като дете Джалминя е носен на рамене по терена от „Краля“ Пеле.

Халфът е благословен с талант, който прави играта му брилянтна за гледане. Приема този спорт като спектакъл и знае, че публиката отива на стадиона да се забавлява. По тази причина Джалма обича да приема ролята на шоумен на игрището. Той е щедър към любителите на футбола и страда, когато мачът е скучен. За Джалминя футболът е изкуство.

Техниката му може да бъде описана най-точно само с думата перфектна. Топката е продължение на краката му. Този природен талант е балансиран, за да помогне на отбора, а не за лична слава. Поради идеите си за играта той прави футбола по-лесен за съотборниците си. С отличното си чувство за пласиране помага да му бъде върната топката и да даде начало на атака. Негов специалитет е да подаде неочаквано, подвеждайки съперниците си с поглед. Той е автентичен магьосник, голмайстор и абсолютен футболен наркотик. Попитайте защитата на Реал (Мадрид), която беше препарирана от един от финтовете му – ламбрета, довел до пълно матиране.

Друго типично действие на Джалминя е изпълнението му на повечето дузпи. През 1976 г чехът Паненка прати топката в мрежата с копване – метод, който бразилецът започва да копира, след като вижда италианския нападател Виали да го прави. Прилага този трик срещу Реал (Мадрид) и дори се осмелява да го направи и в много важен мач срещу Милан в Шампионската лига при резултат 0:0 през 2001 г. Потапя „Сан Сиро“ в тишина. Джалминя ще бъде запомнен и заради гола на 26 септември 2000 г в дербито срещу Селта (Виго). Получава топката на ръба на наказателното поле, чуква си я с пета и я вкарва в далечния горен ъгъл. Един от най-красивите голове, които „Риасор“ някога е виждал.

Но като всички гении Джалминя има лош характер, който експлодира, когато е обвинен. Когато това се случи той става истинска бомба на терена и получава твърде много картони всеки сезон. Не е груб играч, но има свое собствено чувство за справедливост и го прилага където и да е. По тази причина се замесва и в инцидент, когато удря с глава треньора Ирурета през 2002 г, когато се чувства подценен. Друг продукт на неговия гений са отличните му драматични умения – дори с минимално докосване на съперника фаулът е сигурен.

Някои хора помнят Джалминя само с лошите му обноски, дриблиранията му и триковете му. Джалма има почетно място в Ла Лига и историята на Депортиво, като беше важна част от от отбора, който спечели първа шампионска титла през 2000 г. Головете и асистенциите му за Рой Макай имат златна стойност, превръщайки го в любимец на „Риасор“. За нещастие никога не формира дует с Ривалдо, както се очакваше, тъй като сънародникът му напуска клуба през лятото в което Джалминя дойде.

Отношенията му с треньора Ирурета се влошиха с годините, а инцидентът го принуди да плати цената. Джалминя отиде под наем в Аустрия (Виена) за сезон 2002/2003 г, но така и не намери мястото си там. Завърна се в Депортиво и му бе даден втори шанс, макар че Ирурета рядко му гласуваше доверие.

На 27 май 2004 г Джалминя се раздели с Депортиво, като двете страни се разбраха да прекратят договора му, който изтичаше през 2005 г. Името му завинаги ще остане в историята на галисийския клуб, както и финтовете му на „Риасор“. Запитан дали ще продължи кариерата си в Испания той отговори: „Не искам да играя срещу Депор, особено заради привържениците му. Винаги се отнасяха към мен по чудесен начин, който не мога да забравя“. Джалминя изигра 17 мача за националния отбор на Бразилия, като не загуби нито веднъж, отбелязвайки 5 гола.

През 2008 г любимецът на „Риасор“ се завърна в Депортиво, за да играе футбол в зала. Джалминя стана двукратен шампион и носител на купата на Испания в тази разновидност, партнирайки си с други величия - Донато, Фран, Нуредин Найбет и Жак Сонго`о.