Джалминя - от раменете на Краля до собствена корона

Талантливият бразилски халф Джалминя облича екипа на Депортиво (Ла Коруня) през 1997 г, за да сформира магическо партньорство със сънародника си Ривалдо. В родината си е играл за Вашко Да Гама, Фламенго, Гуарани и Палмейрас, както и една година за японския Шимизу Ес-Пулс. Преди да акостира в Испания е печелил Копа Америка и 3 бразилски шампионата.

Футболистът израства около най-добрите бразилски играчи. Баща му Джалма Фейтоса е един от най-харизматичните футболисти през 40-те години на 20 век. Като дете Джалминя е носен на рамене по терена от „Краля“ Пеле.

Халфът е благословен с талант, който прави играта му брилянтна за гледане. Приема този спорт като спектакъл и знае, че публиката отива на стадиона да се забавлява. По тази причина Джалма обича да приема ролята на шоумен на игрището. Той е щедър към любителите на футбола и страда, когато мачът е скучен. За Джалминя футболът е изкуство.

Техниката му може да бъде описана най-точно само с думата перфектна. Топката е продължение на краката му. Този природен талант е балансиран, за да помогне на отбора, а не за лична слава. Поради идеите си за играта той прави футбола по-лесен за съотборниците си. С отличното си чувство за пласиране помага да му бъде върната топката и да даде начало на атака. Негов специалитет е да подаде неочаквано, подвеждайки съперниците си с поглед. Той е автентичен магьосник, голмайстор и абсолютен футболен наркотик. Попитайте защитата на Реал (Мадрид), която беше препарирана от един от финтовете му – ламбрета, довел до пълно матиране.

Друго типично действие на Джалминя е изпълнението му на повечето дузпи. През 1976 г чехът Паненка прати топката в мрежата с копване – метод, който бразилецът започва да копира, след като вижда италианския нападател Виали да го прави. Прилага този трик срещу Реал (Мадрид) и дори се осмелява да го направи и в много важен мач срещу Милан в Шампионската лига при резултат 0:0 през 2001 г. Потапя „Сан Сиро“ в тишина. Джалминя ще бъде запомнен и заради гола на 26 септември 2000 г в дербито срещу Селта (Виго). Получава топката на ръба на наказателното поле, чуква си я с пета и я вкарва в далечния горен ъгъл. Един от най-красивите голове, които „Риасор“ някога е виждал.

Но като всички гении Джалминя има лош характер, който експлодира, когато е обвинен. Когато това се случи той става истинска бомба на терена и получава твърде много картони всеки сезон. Не е груб играч, но има свое собствено чувство за справедливост и го прилага където и да е. По тази причина се замесва и в инцидент, когато удря с глава треньора Ирурета през 2002 г, когато се чувства подценен. Друг продукт на неговия гений са отличните му драматични умения – дори с минимално докосване на съперника фаулът е сигурен.

Някои хора помнят Джалминя само с лошите му обноски, дриблиранията му и триковете му. Джалма има почетно място в Ла Лига и историята на Депортиво, като беше важна част от от отбора, който спечели първа шампионска титла през 2000 г. Головете и асистенциите му за Рой Макай имат златна стойност, превръщайки го в любимец на „Риасор“. За нещастие никога не формира дует с Ривалдо, както се очакваше, тъй като сънародникът му напуска клуба през лятото в което Джалминя дойде.

Отношенията му с треньора Ирурета се влошиха с годините, а инцидентът го принуди да плати цената. Джалминя отиде под наем в Аустрия (Виена) за сезон 2002/2003 г, но така и не намери мястото си там. Завърна се в Депортиво и му бе даден втори шанс, макар че Ирурета рядко му гласуваше доверие.

На 27 май 2004 г Джалминя се раздели с Депортиво, като двете страни се разбраха да прекратят договора му, който изтичаше през 2005 г. Името му завинаги ще остане в историята на галисийския клуб, както и финтовете му на „Риасор“. Запитан дали ще продължи кариерата си в Испания той отговори: „Не искам да играя срещу Депор, особено заради привържениците му. Винаги се отнасяха към мен по чудесен начин, който не мога да забравя“. Джалминя изигра 17 мача за националния отбор на Бразилия, като не загуби нито веднъж, отбелязвайки 5 гола.

През 2008 г любимецът на „Риасор“ се завърна в Депортиво, за да играе футбол в зала. Джалминя стана двукратен шампион и носител на купата на Испания в тази разновидност, партнирайки си с други величия - Донато, Фран, Нуредин Найбет и Жак Сонго`о.

Пет галисийски дербита, които ще се помнят

Последните 12 години предложиха едни от най-паметните дербита за феновете на Депортиво (Ла Коруня), от историческото 5:0 на „Балайдос“ до победата с 1:0 на „Риасор“ със страхотен гол на Джалминя.

Богатата история на галисийските дербита носи всякакви спомени, от големите моменти на радост до страданията при загубите. За късмет на Депор за последните 12 години спомените са доста положителни, благодарение на титлите и значението на успехите.

От сезон 1999/2000 г Депор има 14 сблъсъка със Селта (Виго) в Ла Лига. Президентът Лендойро стана свидетел на седем победи на своите играчи срещу шест за големия съперник.



Сезон 2003/2004 г, 18 кръг
Селта – Депортиво 0:5

Може би най-паметното дерби в последните десетилетия. За пръв път двата състава се изправиха един срещу друг, докато участваха в Шампионската лига. Отборът на Селта демонстрира, че не е готов за задачата и регистрира унизителна загуба на своя стадион от основния си противник, а в края на сезона изпадна в Сегунда.

Преди срещата Депор беше на трето място в класирането, а Селта заемаше 17-а позиция. Освен солидната игра на възпитаниците на Хавиер Ирурета и хеттрик на Виктор, истината е, че това беше ужасен мач за клуба от Виго, белязан от ужасна грешка на аржентинския вратар Кавалеро, която доведе до един от головете.

Селта – Депортиво 0:5 (0:2)

0:1 – Луке (15 мин)
0:2 – Виктор (41)
0:3 – Виктор (72)
0:4 – Виктор (80)
0:5 – Тристан (86)

Селта: Кавалеро, Анхел, Касерес, Берисо (63 мин – Вагнер), Контрерас, Силвиньо, Люксен, Хосе Игнасио (80 – Жандро), Густаво Лопес (80 – Жонатан), Хесули, Милошевич

Депортиво: Молина, Скалони, Сесар, Найбет, Капдевия, Душер, Мауро Силва, Виктор (83 – Тристан), Валерон (75 – Серхио), Луке (68 мин – Фран), Пандиани

Съдия: Перес Ласа

Жълти картони: Контрерас, Силвиньо (С), Пандиани (Д)
Стадион: „Балайдос“, 24 000 зрители
3 януари 2004 г



Сезон 1999/2000 г, 16 кръг
Депортиво – Селта 1:0

Още една историческа среща между Депортиво и Селта – за пръв път враговете се изправиха един срещу друг, заемайки първо и второ място в Примера. Още един запомнящ се факт е, че това беше осмата поредна победа в първенството за Депор, което все още е рекорд за клуба. Тази положителна поредица беше в основата на спечелената от момчетата на Ирурета шампионска титла в края на сезона.

Мачът оправда всички очаквания, като предложи цветиста битка между Депортиво, който владееше топката и Селта, който майсторски контраатакуваше. Падна само един гол, след като през второто полувреме Джалминя подаде с глава към Туру Флорес, който с шут с левия крак донесе победата.

Тази битка е запомнена и с няколкото сбивания между Джалминя, Мостовой и Карпин. Бразилецът удари зад врата единия руснак, но съдията не видя това. В крайна сметка Джалминя беше изгонен в края на мача, заради втори жълт картон за безобидно нарушение.

Депортиво – Селта 1:0 (0:0)

1:0 – Туру Флорес (65 мин)

Депортиво: Сонго`о, Мануел Пабло, Ромеро, Найбет, Джалминя, Флавио Консейсао, Мауро Силва, Донато (50 мин – Рамис), Макай, Виктор (81 – Фернандо), Туру Флорес (77 – Йоканович)

Селта: Дутруел, Веласко, Джорович, Фернандо Касерес, Мостовой, Карпин, Джованела, Макелеле, Хуанфран, Турдо, Густаво Лопес (76 мин - Маккарти)

Съдия: Йонч Андреу

Жълти картони: Ромеро, Мауро Силва, Джалминя (Д), Хуанфран, Джованела, Мостовой (С)
Червен картон: Джалминя (Д)
Стадион: „Риасор“, 24 000 зрители
18 декември 1999 г



Сезон 2000/2001 г, 12 кръг
Депортиво – Селта 1:0

Това дерби се проведе в пика на ерата Ирурета – Депор властваше в Испания, а само пет дни по-рано беше победил с 3:1 ПСЖ в Париж в Шампионската лига. Селта се намираше на 10-о място в Примера, но се бори здраво.

Може би мачът е запомнен само заради невероятния гол, отбелязан от Джалминя 15 минути преди последния съдийски сигнал. Отборът на Ирурета доминираше през цялото първо полувреме, но не можеше да материализира превъзходството си. Връх на неуспехите беше пропуснатата дузпа от Туру Флорес в 30-ата минута. Селта се възроди през втората част, а Джалминя замени Валерон, за да вкара един от най-красивите голове, които „Риасор“ е виждал. Бразилският магьосник овладя далечно центриране, залъга бранителя Яго с елегантен финт с пета и с удар от воле не остави никакви възможности на вратаря Пинто, пращайки топката в далечния му ъгъл.

Депортиво – Селта 1:0 (0:0)

1:0 – Джалминя (76 мин)

Депортиво: Молина, Мануел Пабло, Донато, Найбет, Капдевия (72 – Ромеро), Емерсон, Мауро Силва, Виктор, Валерон (57 мин – Джалминя), Туру Флорес (70 – Макай), Тристан

Селта: Пинто, Ногуерол, Койра (81 – Хесули), Касерес, Яго, Томас, Дорива, Карпин, Мостовой (84 – Вагнер), Густаво Лопес, Катаня (69 мин – Пабло Куняго)

Съдия: Итуралде Гонсалес

Жълти картони: Туру Флорес, Донато, Молина, Емерсон (Д), Касерес, Дорива, Яго, Густаво Лопес, Койра, Карпин (С)
Стадион: „Риасор“, 34 000 зрители
26 ноември 2000 г



Сезон 2005/2006 г, 16 кръг
Селта – Депортиво 0:3

Добрите стари дни за двата клуба приключваха. Депортиво вече не участваше в европейските турнири, въпреки че влизаше в двубоя от петата позиция в Примера, докато Селта беше седми и се завърна в елита, след сезон в Сегунда. Това дерби не носеше вкуса на шампионатните амбиции на двата клуба, а от желанието за отмъщение в Селта заради случилото се в сезона на изпадането на клуба и историческото 0:5 от Депор в предното гостуване.

Мачът беше нажежен от изказванията на футболистите, а в края в Селта бяха предадени от грешките на местните. Именно те предрешиха изхода на сблъсъка, който се очертаваше доста труден за отбора от Ла Коруня, воден от Капарос. Вратарят Пинто фаулира Мунитис в 23-ата минута и беше изгонен, а Тристан вкара дузпата. Остатъкът беше чиста импотентност за Селта, а Валерон и Капдевия от пряк свободен удар и грешка на резервния страж Естебан затвърдиха господството на Депор преди края на първото полувреме.

Селта – Депортиво 0:3 (0:3)

0:1 – Тристан (24 мин – дузпа)
0:2 – Валерон (42)
0:3 – Капдевия (45+2)

Селта: Пинто, Анхел, Серхио, Лекуи, Пласенте, Ириней (63 – Хорхе Ларена), Оубиня, Нуниес (57 – Мендес), Канобио, Силва (22 мин – Естебан), Баяно

Депортиво: Молина, Мануел Пабло, Андраде, Хуанма (34 мин – Колочини), Капдевия, Душер (73 – Скалони), Серхио, Мунитис (67 - Иван Карил), Ромеро, Валерон, Тристан

Съдия: Ундиано Маленко

Жълти картони: Ириней, Мендес, Анхел (С), Хуанма, Тристан, Андраде (Д)
Червен картон: Пинто (С)

Стадион: „Балайдос“, 18 000 зрители
17 декември 2005 г



Сезон 2003/2004 г, 37 кръг
Депортиво – Селта 3:0

Това беше първото дерби след историческия успех на Депор с 5:0 на „Балайдос“, а любопитното беше, че Селта не дойде на „Риасор“ с желание за мъст, а с молба за милост. Причината се криеше в класирането – Депортиво беше четвърти и нямаше шанс да се изкачи или снижи, осигурявайки си участие в Шампионската лига. Междувременно Селта се бореше за оцеляването си и се въртеше в зоната на изпадащите, като отчаяно имаше нужда от трите точки. Президентът на клуба от Виго Хорасио Гомес помоли за помощ „съседите“. През тези дни в Ла Коруня дори течеше дебат да бъде ли изпратен Селта в Сегунда.

Трябва да се припомни, че Депортиво излезе в този мач, седмица, след като отпадна от Порто на полуфиналите в Шампионската лига. Треньорът Ирурета избра да направи промени в състава и футболисти, които не получаваха голям шанс за изява, като стража Мунуа, централния бранител Пабло Амо и крилото Педро Мунитис бяха титуляри. В Селта бяха толкова отчаяни, че не можаха да са на нивото на резервите на Депор. 25 минути бяха достатъчни на домакините да погребат противника си, а през второто полувреме Ирурета даде шанс и на Иван Перес, забравен нападател в онези години. Селта изпадна, но поражението от Депортиво не беше решаващо, във Виго се самоубиха с невъзможността да овладеят ситуацията в клуба си.

Депортиво – Селта 3:0 (3:0)

1:0 – Силвиньо (13 мин – автогол)
2:0 – Пандиани (23)
3:0 – Мунитис (25)

Депортиво: Мунуа, Ектор, Андраде, Пабло Амо, Капдевия, Серхио, Душер, Мунитис, Валерон (46 мин – Амависка), Фран (83 – Виктор), Пандиани (66 – Иван Перес)

Селта: Кавалеро, Веласко, Мендес, Берисо, Силвиньо, Борха Оубиня, Люксен, Джованела (42 мин – Густаво Лопес), Еду, Мостовой (46 – Анхел), Милошевич (67 – Пиния)

Съдия: Лисондо Кортес

Жълти картони: Силвиньо, Мендес (С)
Червен картон: Берисо (С)

Стадион: „Риасор“, 28 000 зрители
15 май 2004 г