Историята на "Слабия" или Наградата да бъдеш ненатрапен Бог

Оставаха 15 минути до края, когато таблото се издигна и четвъртият съдия оповести номера на смяната. Той беше на мексиканския халф Андрес Гуардадо, който беше над всички този следобед. Вместо да тръгне бавно към тъч линията, поклащайки глава в несъгласие, футболистът на Депортиво (Ла Коруня) започна да маха с ръце, голяма усмивка озари лицето му, преминавайки по терена. Рев огласи „Риасор“ и скоро той беше засилен от всички футболни фенове в Испания.

Не защото Депор вървеше към победа с 3:1 над Валядолид, а защото на тъча се видя фигурата на слаб мъж от Канарските острови, толкова посветен евангелист, че спонсорира местен отбор с името Абрисаяк – Авраам, Исак и Яков, събрани в компромис, който те кара да пожелаеш Крис Риа да се присъедини към Дайър Стрейтс.

Неговото име е Хуан Карлос Валерон Сантана и той е играч с класа, докосване и визия, описан от един коментатор като „Испанският Зидан, само че по-добър“, а от съотборника му Мануел Пабло като „уникален“. С прякор „Слабия“, изглежда твърде добър, за да успее, но успя в отбор, който разруши Арсенал на „Хайбъри“ и Манчестър Юнайтед на „Олд Трафорд“, достигайки полуфинал в Шампионската лига. Тих, симпатичен, крайно непретенциозен, той е универсално уважаван, дори от феновете на Реал (Мадрид), чийто стотен рожден ден той и съотборниците му опорочиха, печелейки Купата на Краля на „Сантиаго Бернабеу“. Заслужи да е герой на Депор и за половината страна на която й са гадеше от юбилея на мадридчани. Той е най-елегантния, необичаен халф, очевидно хилав мъж постоянно хванат в бавно движение, набивайки спирачки и гледайки как съперниците го подминават без да могат да спрат – като анимационни герои падащи от скала.

Или поне беше. Преди 18:45 ч вчера. Валерон не беше стъпвал на футболен терен от 378 дни. Последният път когато го направи трябваше да бъде изнесен на носилка. Разкъсана връзка в лявото му коляно го прати на ръба на пенсионирането. За него се говореше като за бивш футболист, починал играч. Под една негова снимка беше написано „Валерон може да не играе никога повече, но винаги ще бъде велик“.

Той игра едва 15 минути за две години, лягайки три пъти под ножа, а два месеца тренира в различни цветове – предупреждение към останалите да не го докосват. Дори когато цветовете бяха отменени, а Валерон настояваше да го атакуват, дори когато единият вратар удари с юмрук другия в лицето, което доведе до осем шева, шест месеца в затвора и над 8000 евро глоба, дори в клуб, в който играчи са удряли с глава треньори, били журналисти и гонили фенове, никой не посмя да закача „Слабия“. Не е голяма изненада: Валерон не е само еквивалента на стъкленото момче във футбола, той вече е имал две счупвания. По тази причина възхищението на „Риасор“ беше покрито със страх, скандиранията „Валерон! Валерон!“ са колкото молитви, толкова и обожание, затова и Испания беше толкова радостна да види края на страданието му, но и загрижена то да не започне отново.

Ако Испания беше щастлива да види Валерон, за Депортиво неговото завръщане беше още по-специално. Дори без да играе, само неговото присъствие носи надежда на клуба изпаднал в депресия. Само преди 12 месеца Депортиво нямаше победа в девет мача и се въртеше около изпадащите, а Валерон беше включен в състава и последва победа с 2:0 над Реал (Мадрид), която предизвика възраждане и спасение. „Валерон е едно от най-важните решения на нашите проблеми“, отбеляза треньорът Мигел-Анхел Лотина.

Когато Валерон стъпи на терена, лъч светлина се провря в най-дъждовния и меланхоличен ъгъл на Испания.

Сид Лоу, в-к „Гардиън“, 2008 г
* заглавието на статията е променено.

„СуперДепор“ отново властва на „Бернабеу“

В Депортиво и свързаните с него все още имаха големи надежди за сезон 2004/2005 г, въпреки финансовите проблеми и напускането на Найбет и Джалминя, които последваха Макай и Донато. Първенството започна разочароващо, като за пет кръга отборът беше едва на 14-о място, на 4 точки зад Реал (Мадрид) и на 8 до Валенсия и Барселона. Освен това съставът беше спечелил една от шест възможни точки в Шампионската лига без да е отбелязал гол. „Синьо-белите“ не бяха печелили в шампионатно гостуване на „Сантиаго Бернабеу“ от 1955 г и изгледите това да се промени не бяха добри.

Нападателят Пахиньо, бивш играч на „Белия балет“, беше голямото име при предишния успех в Мадрид преди 49 години. Той отбеляза и двата гола за 2:1 над състава на столичани, в който играеха Ди Стефано и Дженто. В този отбор на галисийците участва и Арсенио Иглесиас, който щеше да изведе клуба до слава в началото на 90-те години. Депортиво имаше победи на „Бернабеу“ след възраждането си. През 1995 г в двубой за Суперкупата на Испания Депор би с 2:1 в гостуването си. Под ръководството на Хавиер Ирурета галисийците спечелиха Купата на Испания срещу Реал на „Бернабеу“ през 2002 г, навръх стогодишнината на „белите“. Успех за първенство така и не идваше.

Депортиво вече опита 13 пъти след завръщането си в елита през 1991 г. Двубоят през 1993 г беше драматичен, след като галисийците поведоха, но в крайна сметка загубиха с 1:2. Дори и през следващия сезон, когато „СуперДепор“ играеше най-добрият футбол в Испания, картината не се промени – поражение с 0:2. През 1995 г мадридчани дори станаха шампиони след победа над втория в класирането Депортиво – 2:1. През сезон 1996/1997 г гостите на два пъти повеждаха, за да паднат с 2:3. След шест поредни поражения равенството 0:0 в следващия сезон се счете за някакъв успех. През сезон 1998/1999 г галисийците имаха шанс да се класират за пръв път в Шампионската лига, ако успееха да превземат „Бернабеу“, но си тръгнаха при краен резултат 1:3. В шампионския си сезон Депор беше близо до успеха, но Раул изравни осем минути преди края – 1:1. Последваха четири поредни поражения, в които Реал отбеляза осем попадения. Мачът през сезон 2003/2004 г беше доста скандален, след като Роналдо отбеляза от засада, а редовен гол на Луке не беше признат. Депортиво печелеше в гостуванията си на Барселона, Валенсия, Атлетико и Севиля, но скалпът на Реал му се изплъзваше.



За състава от 2004 г това изглеждаше като невъзможна мисия, след като бе унизен с 1:3 от Осасуна и 1:5 от Валенсия, а се добра до 1:1 с Бетис. При гостуванията гол на Пандиани донесе точка от мача с Еспаньол – 1:1, а в добавеното време Луке изкова единствената до момента победа с 2:1 над Атлетик (Билбао). Към това се прибавя и нулевото равенство на „Риасор“ срещу гръцкия Олимпиакос в Шампионската лига. Въпреки бедите „СуперДепор“ все още имаше добър отбор. За мача в Мадрид Ирурета не можеше да разчита на контузените Диего Тристан и Мауро Силва, а предпочитания от него Алберт Луке зае мястото на Фран. Защитата беше изградена от солидните Молина, Капдевия, Жорже Андраде, Сесар Мартин и Мануел Пабло. В халфовата линия действаха Луке, Виктор Санчес и Валерон, които изграждаха атаките, а Душер и Серхио ги подкрепяха. Напред самотен нападаше Валтер Пандиани.

В Реал също си имаха проблеми. У дома победиха Нумансия и Осасуна с по 1:0. Още три точки и суха мрежа бяха записани при 1:0 над Майорка в гостуване. Загубите от Еспаньол с 0:1 и Атлетик (Билбао) с 1:2 накараха хората около клуба да се притесняват. Новите им попълнения Майкъл Оуен и Валтер Самуел обогатиха състава, който разполагаше с Икер Касияс, Роберто Карлуш, Роналдо, Фиго, Раул, Бекъм и Зидан. Треньорът Камачо напусна две седмици преди мача с Еспаньол, което само показа как се управлява Реал в тези дни. С големия потенциал (само Роналдо беше контузен, но заменен от Оуен) се очакваше машината отново да потръгне. В добавка дойде и победата с 4:2 над Рома в Шампионската лига.

Според треньора на Депортиво Хавиер Ирурета гостуването на „Бернабеу“ е: „Най-доброто място на което да се търси добър резултат, но и най-трудния терен за нас. Трябва да отидем там и да покажем сила и решителност, няма какво да губим“. Победата щеше да повдигне значително самочувствието на отбора, а никой нямаше да го обвини при провал. Вратарят Молина заяви: „Всички сме на един кораб и трябва да работим заедно, за да решим проблемите. Не може да се страхуваме да играем на „Бернабеу“. За Скалони мачът с Реал беше възможност „да променим развоя на нещата. Искаме да направим история на „Бернабеу“.



Мадридските вестници хвърлиха вината за загубата върху съдията, който трябвало да отсъди поне две дузпи в полза на столичаните. Първото спорно положение дойде в първите минути, когато Раул поиска да се отсъди нарушение срещу него. Реал доминираше в началото, а силата на този състав с Роналдо в предните две години беше в контраатаката. От своя страна Ирурета искаше инициативата да е за домакините, а неговите момчета да ги изненадат с бързи движения.

Това причини много проблеми на „белите“, които не можеха да пробият защитата на Депор. Майкъл Оуен беше незабележим по терена, докато Зидан изглеждаше напълно изгубен. Само борбеният дух на Раул и характерът на Фиго останаха на Реал, но не стигнаха.

Когато часовникът показа 45 минута дойде времето на Луке. Каталунското крило беше решаваща фигура за Депортиво в предните два сезона в няколко важни сблъсъка. През настоящия сезон не се справяше много добре, но се отплати с фантастичен гол. Испанският национален защитник Мичел Салгадо беше оставен без никакви възможности, когато Луке го надбяга и с техничен удар преодоля Касияс – 1:0 на полувремето.



На почивката не бяха направени никакви смени, въпреки че беше по-логично Депортиво да предприеме промени в състава си. Шест минути след подновяването на играта разочароващия Оуен беше заменен от Фернандо Мориентес. В Реал опитаха друг подход, защото досегашните им движения не създаваха опасности. Започнаха 40 минути на опити да бъде изведен на позиция новия нападател на терена.


Мадридският отбор владееше повече топката, но идеите му останаха ограничени до центрирания към Мориентес, който играеше добре с глава. Мачът напомни на онзи преди две години и половина, когато безсилието ги завладя в опит да спечелят Купата на Краля. Двойката централни защитници Сесар Мартин и Жорже Андраде записа силни минути.
Атаката на домакините рядко получаваше възможности, а с напредването на времето нарастваше и обезверяването. Депортиво запази баланса в играта си и изглеждаше заплашителен в контраатаките си. Серхио можеше да реши окончателно битката към края, когато остана сам срещу празна врата, но пропускът му не се оказа фатален.

Реал (Мадрид) – Депортиво (Ла Коруня) 0:1 (0:1)

0:1 - Луке (45 мин)

Реал (Мадрид): Икер Касияс, Роберто Карлуш, Елгера, Самуел, Мичел Салгадо, Фиго, Селадес (82 – Раул Браво), Зидан, Бекъм, Раул, Оуен (51 мин – Мориентес)

Депортиво: Молина, Капдевия, Сесар Мартин, Жорже Андраде, Мануел Пабло, Луке (74 – Мунитис), Душер, Серхио, Виктор Санчес (61 мин – Лионел Скалони), Валерон (89 – Фран), Пандиани

Съдия: Тешейра Витиенес

Жълти картони: Зидан, Самуел, Мичел Салгадо (Р); Мануел Пабло (Д)
Стадион: „Сантиаго Бернабеу“, 67 415 зрители

„СуперДепор“ със Суперкупата – 2002 г

На 21 април 2002 г шансовете на Депортиво да спечели шампионската титла на Испания изчезнаха след злощастна загуба с 0:1 от Валенсия. Автогол на Душер направи разликата в точките между двата състава твърде голяма за наваксване в оставащите три кръга. За щастие галисийците успяха да задържат второто място в последния кръг на Ла Лига с класически успех 3:0 над Реал (Мадрид).

Два месеца по-рано клубът от столицата преживя едно от най-големите разочарования в стогодишната си история, когато загуби с 1:2 от Депортиво на финала на Купата на Краля на стадион „Сантиаго Бернабеу“ на точната дата на рождения си ден. С победата Депор заслужи участие в битката за Суперкупата на страната срещу шампиона Валенсия.

Сблъсъкът от април допринесе към мотивацията да бъде спечелен този трофей, като двата клуба вече имаха традиция в решителни битки. През 1994 г Валенсия провали шампионските празненства в Ла Коруня, а година по-късно играчите на Арсенио Иглесиас спечелиха първия си трофей именно срещу „прилепите“ - Купата на Краля.

Депортиво спечели ежегодния турнир, който организира – Тереза Ерера, една седмица преди да приеме Валенсия на „Риасор“. През лятото привлече Жорже Андраде и „Торо“ Акуня. Алберт Луке беше закупен седмица след реванша за Суперкупата, но преговорите се водеха доста по-рано. „Торо“ Акуня беше наказан за няколко седмици, заради инциденти след изпадането на Реал (Сарагоса), докато Джорович и Тристан бяха контузени.

Двубоят на „Риасор“ можеше да започне в полза на Валенсия, но Руфете изпусна възможността, а до 31-ата минута Депортиво водеше с 3:0. Валерон, Виктор Санчес и Найбет отбелязаха головете, които почти осигуриха безпроблемно гостуване на „Местая“ след седмица. „Този резултат е важен, но нищо все още не е решено. Все още има доста работа за вършене на „Местая“, сподели треньорът Хавиер Ирурета.



В края на мача се случи инцидент с вратаря на Валенсия Канисарес, като той твърдеше, че е бил ударен от предмет, хвърлен от трибуните, а след последния съдийски сигнал отказа да напусне терена без ескорт. Тази случка породи доста подмятания между двата лагера до реванша.

„В Ла Коруня говорят само глупости. Тяхната цел е да дестабилизират нашия отбор, но ние трябва да сме съсредоточени над спечелването на мача с три гола“, заяви нападателят на „прилепите“ Ангуло. „Душер трябва да се концентрира над играта си в неделя, оставяйки другите да живеят мирно“, допълни фронтовакът в отговор на изказване на Душер, че Канисарес е изиграл театър на „Риасор“. „Във Валенсия направиха всичко да нажежат публиката си срещу нас, но очаквам от тях да играят честно“, отвърна наставникът на „синьо-белите“ Ирурета.

Всичко обещаваше напрегнат реванш на 25 август 2002 г и той беше точно такъв. След едва две минути защитникът на валенсианци Аяла беше изгонен заради удар с лакът в лицето на Рой Макай. Съдията Итуралде се консултира с четвъртия рефер и вдигна червен картон на Аяла, а 32 000 привърженици на „Местая“ експлодираха от гняв. Но от тази мач имаше още.



Когато Аймар попречи на Молина да хвърли топката, вратарят на Депор дръпна аржентинеца за тениската и започна нова кавга. Публиката на Валенсия започна да ръмжи и да хвърля предмети по терена. Полицията трябваше да предотврати нахлуване на фенове към игрището и да се намеси по трибуните, за да успокои страстите.

С десет играчи Валенсия отчаяно се опитваше да вкара, но не успяваше да създаде много ситуации. През второто полувреме домакините се измориха и трябваше да прибягват до нарушения, за да пречат на Депортиво да играе. Мачът вървеше към 0:0 за краен резултат, когато Виктор Санчес промуши топката покрай Канисарес, за да оформи 4:0 общ успех.



Извън стадиона се стигна до сблъсъци между радикалните привърженици на Валенсия – Йомус и полицията, като се наложи да бъдат викани подкрепления. Хавиер Ирурета обясни, че напрежението е започнало още предната седмица. „След като беше изгонен Аяла, мачът стана много груб. В края нашата победа беше справедлива, защото имахме повече положения от тях. Благодарение на усилията ни тази година спечелихме Суперкупата“.

Президентът Лендойро окачестви инцидентите, като „лоши за футбола, а президентите на клубовете трябва да контролират нещата“. Говоря с тъга за това в ден, в който трябва да е хубав за нас. Все пак съм доволен от нашата победа и за щастие първата награда за сезона отива в Ла Коруня. За мен има голяма стойност и сега трябва да я отпразнуваме, защото сме Супершампионите на Испания“.

Стотици привърженици на Депортиво се радваха на Куатро Каминос в Ла Коруня със знамена и шалове, пеейки няколко песни „посветени“ на Канисарес. С успеха „СуперДепор“ завоюва шеста официална титла, като отборът спечели всички финали, в които участва дотогава.

18 август 2002 г

Депортиво – Валенсия 3:0 (3:0)

1:0 - Валерон (12 мин)
2:0 – Виктор Санчес (21)
3:0 – Найбет (31)

Депортиво: Молина, Ромеро, Сесар Мартин (71 – Жорже Андраде), Найбет, Лионел Скалони, Фран (68 мин – Душер), Мауро Силва, Серхио, Виктор Санчес, Валерон (79 – Джалминя), Макай

Валенсия: Канисарес, Карбони, Аяла, Пелегрино, Куро Торес, Висенте, Марчена (75 – Хуан Санчес), Де лос Сантос (46 мин – Бараха), Руфете (46 мин – Карю), Аймар, Ангуло

Жълти картони: Мауро Силва, Ромеро, Виктор Санчес (Д); Карбони, Де лос Сантос, Бараха, Куро Торес (В)

Съдия: Мехуто Гонсалес
Стадион: „Риасор“, 28 000 зрители

25 август 2002 г

Валенсия – Депортиво 0:1 (0:0)

0:1 – Виктор Санчес (91 мин)

Валенсия: Канисарес, Фабио Аурелио, Аяла, Пелегрино, Куро Торес, Висенте (70 – Карбони), Марчена (46 мин – Руфете), Бараха, Ангуло, Аймар (75 – Санчес), Салва

Депортиво: Молина, Ромеро, Найбет, Сесар Мартин, Лионел Скалони, Фран (70 мин – Капдевия), Мауро Силва, Серхио, Виктор Санчес, Валерон (73 – Душер), Макай (85 – Пандиани)

Жълти картони: Фабио Аурелио, Аймар, Марчена (В); Фран, Мауро Силва (Д)
Червен картон: Аяла (В)

Съдия: Итуралде Гонсалес
Стадион: „Местая“, 32 000 зрители

"СуперДепор" - Кралят на Испания

Депортиво, основан през 1906 г, никога не бе ставал шампион на Испания, когато през 1994 г драматичен пропуск от дузпа на Мирослав Джукич добави още един травматичен момент в историята на клуба. Но шест години по-късно историята бе пренаписана, когато Хавиер Ирурета през втория си сезон начело изведе клуба до първата шампионска титла. През целия шампионат витаеше страха от нов драматичен неуспех.

През август 1999 г Пандиани, Тристан, Валерон или Луке ги нямаше в отбора и тогава Депортиво не беше участвал в Шампионската лига. Предишните години бяха характеризирани от непостоянни представяния, като клубът се спаси от изпадане през 1998 г, а през 1998/1999 г завърши шести.

През летните месеци нямаше очаквания Депор да спечели титлата, защото основното попълнение дойде от изпаднал клуб - холандският нападател Рой Макай, който напусна Тенерифе, за да дойде при галисийците. През този период се присъединиха и Сезар Мартин, Виктор Санчес и Йоканович. Клубът се раздели с Бонисел, Армандо, Зиани, Хаджи и Манхарин.

Предимството на отбора беше липсата на напрежение и сработването между повечето играчи. Вратарят Сонго`о трупаше време на голлинията, а сърцето на състава се градеше от Найбет, Донато, Фран и Мауро Силва. Към тях могат да се прибавят талантливи футболисти като Флавио Консейсао, Виктор Санчес и Мануел Пабло, като всички образуваха състав труден за побеждаване.

Отборът започна сезона добре с хеттрик на Макай в първия кръг на "Риасор" срещу Алавес за 4:1, въпреки че гостуващият отбор вкара първото попадение за шампионата. Тази победа беше последвана от ценни равенства срещу Бетис (0:0) и Реал (Мадрид) - 1:1, като столичани успяха да изравнят в края. След четири кръга галисийците окупираха четвъртото място, побеждавайки Валядолид с 2:0 в петия кръг. Петте мача след това бяха две победи, равенство и загуби от Нумансия с 0:2 и в гостуване на Валенсия със същия резултат. В този момент Барселона събра 20 точки и всичко показваше, че завършек сред първите четири ще направи сезона на Депортиво успешен.



Последвалият период щеше да се окаже решителен за спечелването на титлата - Депор записа седем поредни победи, включително 2:1 над Барселона, 3:1 като гост на Атлетико (Мадрид) и 1:0 срещу Селта (Виго). Двубоят срещу големия враг Селта се оказа дербито на 16-ия кръг, като преди него Депортиво беше първи с 33 т, а Селта втори с 28. Голът на "Туру" Флорес даде осем точки преднина на върха на състава от Ла Коруня, но с него завърши добрата серия.

Внезапно отново се появи напрежението, тъй като Депортиво стана фаворит за спечелване на титлата, завършвайки на първо място в края на 1999 г. Дали това беше причината съставът да запише слаб старт на 2000 г никога няма да се разбере, но от 12 възможни Депор взе само една точка, записвайки драматична загуба вкъщи с 0:3 от Расинг Сантандер. Депортиво се приземи, а преследвачите Сарагоса и Барселона стопиха преднината до 2 и 4 точки. В шампионата отново имаше интрига.

Това което може би спаси титлата беше отпадането от Купата на Краля срещу Осасуна, което се случи през лошия период. Загубата с 1:5 в гостуване на Арсенал в Купата на УЕФА на 9 март позволи на отбора да се фокусира изцяло върху Ла Лига. В 24-ия кръг Депортиво загуби с 0:1 като гост на Нумансия, но все още беше начело в Примера, благодарение на впечатляващата победа с 5:2 над Реал (Мадрид). Но за колко дълго?

Две домакински победи над Атлетик (Билбао) и Майорка дадоха на галисийците така нужната глътка въздух. 49 точки събра Депор до края на февруари, което му даде аванс от 6 пред Сарагоса и Реал (Мадрид) и 8 пред Барселона. Загубата с 1:2 на "Камп Ноу" в 29-ия кръг отново разпали съмненията, че Депортиво няма да издържи на напрежението. Каталунците повдигнаха самочувствието си и отново можеха да се намесят в борбата за първото място, което предрече нажежен финал на сезона.

Решаваща се оказа победата на Депортиво с 3:1 в гостуване на Севиля на 2 април. Трудно извоюваният успех дойде след преодоляване на домакинския натиск, който падна след два бързи гола на Йоканович и още един на Макай. Галисийците имаха голяма нужда от успех като гост, тъй като предишния беше на 12 декември при 1:0 над Реал Сосиедад. Барселона почти стопи двете точки преднина на Депор след победа с 3:0 над Валенсия. В следващия кръг Майорка направи подарък на клуба от Ла Коруня с победа 3:0 над Барселона на "Камп Ноу", а "синьо-белите" разбиха Атлетико (Мадрид) с 4:1, благодарение на хеттрика на Рой Макай. След поражение с 0:2 в гостуване на Райо Валекано и победа с 2:0 над Реал Сосиедад отборът все още беше лидер с пет точки аванс и четири кръга до края.

Катастрофата все още дебнеше, след като Барселона взе три точки от гостуването си на Атлетико (Мадрид) с 3:0, докато Депортиво загуби регионалното дерби със Селта с 1:2 във Виго. Разликата пак падна на две точки, а Барселона имаше доста по-добра голова разлика. Реал (Мадрид) и Реал (Сарагоса) също чакаха провал на отбора, който водеше в Примера от 12-ия кръг.

36-ият кръг ще бъде запомнен с драматичните събития, които се разиграха. В събота вечерта Барселона регистрира шокираща загуба у дома от Райо Валекано с 0:2, докато Реал (Мадрид) изгуби шанс за титлата с домакинска загуба 0:1 от Алавес. В неделя Депортиво трябваше да довърши Сарагоса на "Риасор" и да поведе с пет точки пред Барселона с оставащи два мача до края. Но Сарагоса не дойде, за да бъде пометен, а поведе през второто полувреме с гол на Хуанеле. Загубата не стоеше като възможност пред Депортиво в този ден, защото връщаше Барселона в борбата, а Сарагоса също щеше да е сериозен претендент. Затова успокоението беше огромно, когато Макай изравни резултата, а стана още по-голямо, когато Джалминя изведе "СуперДепор" напред.

От 1994 г клубът не беше толкова близо до спечелване на титлата и бразилецът го знаеше. Той беше получил жълт картон по-рано в мача, но отпразнува емоционалното си попадение, като хвърли тениската си на тревата. Получи втори жълт картон и беше изгонен, оставяйки Депортиво да брани преднината с 10 души. За щастие отборът устоя на обсадата на Сарагоса, въпреки че гостите изравниха, но точката беше скъпоценна. Сарагосци останаха на пет точки, но Барселона имаше шанс, намирайки се на три зад първенеца.



На 14 май Депортиво гостуваше на Расинг Сантандер, а Барселона на Реал Сосиедад. Кантабрийците бяха близо до оцеляването през този сезон и победа щеше да им го осигури. От другата страна стоеше Депор без наказания Джалминя и с лошата си статистика при гостувания. Двубоят завърши 0:0, като бившият нападател на Депортиво Манхарин беше близо до попадение. Междувременно Барселона също записа 0:0 срещу Реал Сосиедад и разликата се запази три точки, а в последния мач Депортиво играеше на "Риасор".

Тъй като Реал (Мадрид) щеше да играе финал в Шампионската лига, отборът от столицата получи разрешение да изиграе последния си мач от сезона в петък и така задължи всички срещи да се играят в този ден, за да се избегне отборите да знаят другите резултати преди да играят помежду си. Така петък 19 май 2000 г се превърна в необичайния ден, когато Депортиво спечели първата си шампионска титла.

Появиха се спекулации, че гостуващият на "Риасор" каталунски Еспаньол, който си беше осигурил стабилно място в средата на класирането, няма да се напъне, а галисийският враг Селта можеше да се бори само за място в Интертото при гостуването си на Барселона. Победа на Барселона и загуба на Депортиво беше единствената възможност "синьо-белите" да загубят титлата. Това трябваше да стане с помощта на Еспаньол, който да подкрепи големия брат - нещо считано за невъзможно. Съдия на мача щеше да е Гарсия-Аранда, същият с когото Депортиво спечелия първия си голям трофей - Купата на Краля през 1995 г.



Въпреки всичко Еспаньол се бори здраво, с играчи като Серхио и Тамудо в състава си, но Донато даде бърз аванс на Депортиво в решителния мач на "Риасор". Публиката преживя и моменти на страх, когато отборът изглеждаше уязвим, но скоро Рой Макай сложи край на съмненията с попадение за 2:0. Междувременно Селта водеше с 2:0 на полувремето на "Камп Ноу" и целият страх на "Риасор" се изпари в този момент.

След края на 90-те минути привържениците на Депортиво нахлуха на терена и празненствата започнаха, шест години след отменянето им в последния момент. През 2000 г се добави още един успешен сезон в историята на клуба, който за пръв път се класира в Шампионската лига. Най-сетне пропускът на Джукич можеше да бъде забравен, а бъдещето изглеждаше светло.


Депортиво - Еспаньол 2:0 (2:0)

1:0 Донато (3 мин)
2:0 Макай (34)

Депортиво: Сонго`о, Ромеро, Донато, Найбет, Мануел Пабло, Фран, Йоканович, Мауро Силва, Виктор Санчес, Джалминя, Макай

треньор: Хавиер Ирурета

Еспаньол: Мора, Кристобал, Почетино, Солдевия, Рожер, Серхио, Галка, Тони Веласаман, Артеага, Де Лукас, Тамудо

треньор: Франсиско Флорес

Съдия: Гарсия-Аранда
Стадион: "Риасор", 35 000 зрители

Началото на трофеите - Купата на Краля - 1995 г

Тринадесет месеца минаха от пропуска на Джукич от дузпа срещу Валенсия, който лиши Депортиво от златната възможност за първи голям трофей във витрината на клуба. В онзи момент никой не си мислеше за друг шанс, който да дойде толкова скоро колкото се случи. Този път за Купата на Краля. На 24 юни 1995 г двата отбора се срещнаха отново на стадион "Сантиаго Бернабеу", за да решат кой ще вдигне отличието.

Депортиво достигна финала, отстранявайки Леида, Атлетик (Билбао) и Спортинг (Хихон). От своя страна Валенсия елиминира Саламанка, Реал (Мадрид), Реал Майорка и Албасете, за да заслужи мястото си в повторението на забележителния мач от 1994 г. За валенсианци онзи шампионатен мач нямаше никакво значение, но всички в Депортиво останаха много изненадани от бурната радост на "прилепите" след 0:0 на "Риасор". Сега за "СуперДепор" предстоеше идеалната възможност за отмъщение.

В тези дни се създаде "СуперДепор", отбор, съставен от упорито работещи ветерани, които бяха акомпанирани от магическия ляв крак на Фран Гонзалес и уменията и головете на бразилския нападател Бебето. Депортиво тъкмо беше записал своя трети силен сезон, завършвайки втори зад Реал (Мадрид). Но щеше ли съставът най-сетне да е способен да спечели награда този път?

В събота, 24 юни 1995 г, испанският крал Хуан Карлос гледа на разпродадения стадион в Мадрид как двата отбора се бориха за наградата, която носи неговото име. Депортиво беше доминиращия и взе инициативата от началото. Галисийците бяха възнаградени след 36 минути, когато нападателят Хуан Манхарин се възползва от грешка на бранителя на Валенсия Хинер и наказа легендарния вратар Андони Субисарета - 1:0. Депортиво се оттегли с преднината си на почивка и бе на 45 минути от трофей.

През втората част двубоят се обърна и Валенсия, с футболисти като Мендиета, Мазиньо и Любослав Пенев, започна да натиска. В техния състав беше югославския халф Предраг Миятович, известен с опасните си изпълнения на пряк свободни удари. Когато му се отдаде възможност Миятович беше близо до гола. В 70-ата минута успя да се разпише и резултатът отново беше равен - 1:1.

С наближаването на края на срещата дъждът се усили все повече и времето съсипа вечерта. Скоро теренът изглеждаше като басейн и беше невъзможно мачът да продължи. Съдията Гарсия-Аранда реши да прекрати двубоя и го насрочи за 27 юни.

И така три дни по-късно, същите отбори се срещнаха отново на същия стадион, за да доиграят оставащите 11 минути. С резултат 1:1 имаше голям шанс двубоят да отиде на продължения. Три дни по-рано в 50-ата минута в Депортиво замениха Алдана за Алфредо (и двамата халфове - б.а.). Така че Алфредо доигра оставащите минути, в които се превърна в легенда на Депортиво.

Мигове след възстановяването на играта от рефера Гарсия-Аранда, Манхарин владееше топката по левия фланг. Бързоногият играч се затича към центъра и центрира високо в наказателното поле. Там Алфредо чакаше да овладее топката на гърди и да я прати покрай вратаря Субисарета, който напразно беше излязъл напред. 58 секунди след възобновяването на мача Депортиво отново поведе, но този път не пропиля преднината си.

С прозвучаването на последния съдийски сигнал Депортиво спечели първия си голям трофей, а голямата галисийска публика на стадиона полудя, особено когато Хосе Рамон, по-големият брат на Фран, вдигна купата пред хиляди привърженици на Депор. Със спечелването на Купата на Краля Депортиво стана първият галисийски отбор печелил испански трофей. Няколко други щяха да го последват.



Депортиво - Валенсия 2:1 (1:0)

1:0 Манхарин (36 мин)
1:1 Миятович (70)
2:1 Алфредо (80)

Депортиво: Лиано, Нандо, Воро, Джукич, Рибера, Лопес Рекарте, Фран, Донато, Алдана (50 мин - Алфредо), Манхарин (90 - Клаудио), Бебето

треньор: Арсенио Иглесиас

Валенсия: Субисарета, Камараса, Хинер, Хуан Карлос (82 мин - Галвес), Роберто, Мендиета, Мазиньо, Пойатос, Фернандо, Миятович, Пенев

треньор: Хосе Мануел Риело

Съдия: Гарсия-Аранда
Стадион: "Сантиаго Бернабеу"

Астън Вила - първата голяма жертва на "СуперДепор" в Европа

Наградата за третото място на Депортиво (Ла Коруня) през сезон 1992/1993 г беше първото му участие в европейските турнири. След успех с 5:1 общ резултат над датския Олборг в първия кръг на Купата на УЕФА, на следващия етап стоеше европейският шампион от 1982 г Астън Вила. Срещу всички очаквания англичаните щяха да станат първата голяма жертва на "СуперДепор" в Европа.

В Депортиво имаха увереност преди идването на бирмингамския отбор в Ла Коруня, заради последните резултати и третото място от миналия сезон. Само три дни по-рано Депор би "Дрийтийма" на Йохан Кройф с 1:0 на "Риасор" с гол на бразилската си звезда Бебето и застана на точка зад съперника. По-забележителен беше успехът на защитата до момента - само един допуснат гол от седем кръга, при домакинската загуба с 0:1 от Реал Сосиедад. Отборът изпитваше трудности при бележенето, тъй като в четири срещи не успя да опъне противниковите мрежи.

От своя страна Астън Вила, воден от легендарния Рон Аткинсън вървеше успешно. При идването си мениджъра похарчи доста средства, привличайки английския национал Ърл Барет, Дийн Саундърс, Далиън Аткинсън, Кевин Ричардсън и Рей Хаутън. В добавка на вратата беше Боснич (който после наследи Шмайхел в Манчестър Юнайтед), Макграт, Таунсенд и Далей. През 1993 г Вила стана вицешампион във Висшата лига, оставайки зад Манчестър Юнайтед, който победи за Купата на Лигата през 1994 г. Тази победа лиши "Червените дяволи" от възможността да спечели уникален требъл. Този финал се игра след мачовете с Депортиво.

19 октомври 1993 г

Депортиво: Лиано, Лопес Рекарте, Воро (67 мин - Маркос Валес), Джукич, Рибера, Нандо, Мауро Силва, Донато, Фран, Манхарин (76 - Педро Риеско), Бебето

Астън Вила: Боснич, Барет, Смол, Тийл, Макграт, Ричардсън, Коуънс, Таунсенд, Далей, Саундърс, Аткинсън

1:1 (0:0)

0:1 Саундърс (79 мин)
1:1 Педро Риеско (83)

"Риасор", 26 800 зрители



Два отбора със страхотни играчи във форма си дадоха среща във вторничната вечер на 19 октомври 1993 г на стадион "Риасор". В 3-ата минута Бебето можеше да открие резултата, но пропусна дузпа. Страхотно спасяване на Марк Боснич предотврати тежко начало за англичаните. Депортиво продължи да доминира и трябваше да се оттегли на почивка с преднина. Особено в първите 10 минути, когато на "Риасор" премина буря, но Фран и Манхарин не се възползваха от чисти ситуации.

През второто полувреме картината не се промени и Депортиво продължи да натиска, но не можеше да пробие здравата отбрана на Астън Вила. Английският отбор преследваше равенство и изглеждаше, че ще го получи. Треньорът на домакините Арсенио Иглесиас замени защитника Воро с нападателя Марко Валес, но и това не промени ситуацията. С единствената си атака през второто полувреме Вила отбеляза, след като ударът на уелсеца Дийн Саундърс се отби в гредата и спря във вратата. С оставащите 11 минути до края на "Риасор" шансовете на Депор да отстрани Астън Вила изглеждаха минимални, след като решителния двубой щеше да е на "Вила Парк". Другата смяна, направена минути преди гола на Саундърс, се оказа по-успешна. Педро Риеско замени Манхарин 15 минути преди края и изравни резултата в 83-ата. Голът беше повече от заслужен за галисийците. Но дали щеше да е достатъчен?

Съмнения обградиха Депортиво отново. Мнозина твърдяха, че са имали късмет да завършат трети през 1993 г и класен отбор като Вила е разкрил липсата им на опит в Европа. Резултатите в Ла Лига между двата двубоя с англичаните допринесоха за повишаване на тонуса след неблагоприятния домакински резултат. Автогол на Солана донесе две точки на Депор в гостуването на Реал Сарагоса (тогава се присъждаха по 2 т за победа - б.а.) - 1:0, а на "Риасор" последва успех с 3:1 над Осасуна. Отборът се задържа в челото на Примера, с едва два допуснати гола.

Публиката на "Вила Парк" беше сигурна в продължаването на своя отбор, а Депортиво беше подложен на натиск в първите минути. Постепенно галисийците овладяха топката. Бирмингамците ги изчакваха в центъра, за да открият пространства за бързите Аткинсън и Далей. Депор изглеждаше уплашен да рискува твърде много и срещата заприлича на шахматна. Кой ще загуби търпение пръв?

Десет минути преди полувремето 24-годишният плеймейкър Фран отвори играта. Той получи топката на границата на наказателното поле, видя Нандо, който напредваше отляво. Роденият във Валенсия футболист центрира на далечната греда, където Манхарин с глава вкара решителния гол, смълчал "Вила Парк". Така Депор имаше гол като гост, а Вила трябваше да се разпише най-малко веднъж, за да стигне поне до продължения.

Легендарната защита на Депортиво, състояща се от Лиано, Лопес Рекарте, Воро, Джукич, Рибера и Нандо, имаше една от своите големи вечери. С най-добрата защита в испанския футбол през 90-те години, галисийците не се пречупиха пред атаките на Вила. Всъщност с напредване на мача Депор ставаше все по-силен. Първоначалният страх изчезна, а срещу себе си отборът имаше ранен противник. След попадението на Манхарин, Бебето имаше шанс да удвои преднината. Това нямаше значение, защото Депор се сдоби с първия си значим европейски скалп. Много други щяха да влязат в колекцията по-късно. Но всичко започна тази вечер в Бирмингам.

Около 2000 галисийски привърженици, мнозина от тях живеещи в Англия, присъстваха на "Вила Парк" и подкрепяха състава цяла вечер. "Сега сме значим отбор и можем да бием всеки в Европа", заяви президентът Лендойро, "Сега искам да ни се падне италиански отбор, като Ювентус или Интер". Дори треньорът Арсенио Иглесиас не успя да скрие еуфорията си. "Много съм щастлив от този резултат. Постигнахме много за испанския футбол, галисийския футбол и в частност за Депортиво. Не позволихме на Астън Вила да създаде положения и затворихме всички пространства. Единствените им опасности бяха след високи центрирания. Това беше много важно. След няколко дни никой няма да помни", сподели наставникът.

"Всичко зависи от следващия ни съперник. Тази победа ни повдигна духа, защото всичко беше срещу нас. Играхме много здраво и отборно. Въпреки публиката на Вила, която не млъкна за секунда, запазихме концентрацията си по време на двубоя", коментира капитанът Фран.



3 ноември 1993 г

Астън Вила: Боснич, Барет, Смол, Тийл, Макграт, Ричардсън, Коуънс, Хаутън, Таунсенд, Далей, Саундърс, Аткинсън

Депортиво: Лиано, Лопес Рекарте, Воро, Джукич, Рибера, Нандо, Донато, Мауро Силва, Фран, Манхарин (75 мин - Педро Риеско), Бебето (80 - Маркос Валес)

0:1 (0:1)

0:1 Манхарин (36 мин)

"Вила Парк", 26 737 зрители