Тринадесет месеца минаха от пропуска на Джукич от дузпа срещу Валенсия, който лиши Депортиво от златната възможност за първи голям трофей във витрината на клуба. В онзи момент никой не си мислеше за друг шанс, който да дойде толкова скоро колкото се случи. Този път за Купата на Краля. На 24 юни 1995 г двата отбора се срещнаха отново на стадион "Сантиаго Бернабеу", за да решат кой ще вдигне отличието.
Депортиво достигна финала, отстранявайки Леида, Атлетик (Билбао) и Спортинг (Хихон). От своя страна Валенсия елиминира Саламанка, Реал (Мадрид), Реал Майорка и Албасете, за да заслужи мястото си в повторението на забележителния мач от 1994 г. За валенсианци онзи шампионатен мач нямаше никакво значение, но всички в Депортиво останаха много изненадани от бурната радост на "прилепите" след 0:0 на "Риасор". Сега за "СуперДепор" предстоеше идеалната възможност за отмъщение.
В тези дни се създаде "СуперДепор", отбор, съставен от упорито работещи ветерани, които бяха акомпанирани от магическия ляв крак на Фран Гонзалес и уменията и головете на бразилския нападател Бебето. Депортиво тъкмо беше записал своя трети силен сезон, завършвайки втори зад Реал (Мадрид). Но щеше ли съставът най-сетне да е способен да спечели награда този път?
В събота, 24 юни 1995 г, испанският крал Хуан Карлос гледа на разпродадения стадион в Мадрид как двата отбора се бориха за наградата, която носи неговото име. Депортиво беше доминиращия и взе инициативата от началото. Галисийците бяха възнаградени след 36 минути, когато нападателят Хуан Манхарин се възползва от грешка на бранителя на Валенсия Хинер и наказа легендарния вратар Андони Субисарета - 1:0. Депортиво се оттегли с преднината си на почивка и бе на 45 минути от трофей.
През втората част двубоят се обърна и Валенсия, с футболисти като Мендиета, Мазиньо и Любослав Пенев, започна да натиска. В техния състав беше югославския халф Предраг Миятович, известен с опасните си изпълнения на пряк свободни удари. Когато му се отдаде възможност Миятович беше близо до гола. В 70-ата минута успя да се разпише и резултатът отново беше равен - 1:1.
С наближаването на края на срещата дъждът се усили все повече и времето съсипа вечерта. Скоро теренът изглеждаше като басейн и беше невъзможно мачът да продължи. Съдията Гарсия-Аранда реши да прекрати двубоя и го насрочи за 27 юни.
И така три дни по-късно, същите отбори се срещнаха отново на същия стадион, за да доиграят оставащите 11 минути. С резултат 1:1 имаше голям шанс двубоят да отиде на продължения. Три дни по-рано в 50-ата минута в Депортиво замениха Алдана за Алфредо (и двамата халфове - б.а.). Така че Алфредо доигра оставащите минути, в които се превърна в легенда на Депортиво.
Мигове след възстановяването на играта от рефера Гарсия-Аранда, Манхарин владееше топката по левия фланг. Бързоногият играч се затича към центъра и центрира високо в наказателното поле. Там Алфредо чакаше да овладее топката на гърди и да я прати покрай вратаря Субисарета, който напразно беше излязъл напред. 58 секунди след възобновяването на мача Депортиво отново поведе, но този път не пропиля преднината си.
С прозвучаването на последния съдийски сигнал Депортиво спечели първия си голям трофей, а голямата галисийска публика на стадиона полудя, особено когато Хосе Рамон, по-големият брат на Фран, вдигна купата пред хиляди привърженици на Депор. Със спечелването на Купата на Краля Депортиво стана първият галисийски отбор печелил испански трофей. Няколко други щяха да го последват.
Депортиво - Валенсия 2:1 (1:0)
1:0 Манхарин (36 мин)
1:1 Миятович (70)
2:1 Алфредо (80)
Депортиво: Лиано, Нандо, Воро, Джукич, Рибера, Лопес Рекарте, Фран, Донато, Алдана (50 мин - Алфредо), Манхарин (90 - Клаудио), Бебето
треньор: Арсенио Иглесиас
Валенсия: Субисарета, Камараса, Хинер, Хуан Карлос (82 мин - Галвес), Роберто, Мендиета, Мазиньо, Пойатос, Фернандо, Миятович, Пенев
треньор: Хосе Мануел Риело
Съдия: Гарсия-Аранда
Стадион: "Сантиаго Бернабеу"
Няма коментари:
Публикуване на коментар