Депортиво, основан през 1906 г, никога не бе ставал шампион на Испания, когато през 1994 г драматичен пропуск от дузпа на Мирослав Джукич добави още един травматичен момент в историята на клуба. Но шест години по-късно историята бе пренаписана, когато Хавиер Ирурета през втория си сезон начело изведе клуба до първата шампионска титла. През целия шампионат витаеше страха от нов драматичен неуспех.
През август 1999 г Пандиани, Тристан, Валерон или Луке ги нямаше в отбора и тогава Депортиво не беше участвал в Шампионската лига. Предишните години бяха характеризирани от непостоянни представяния, като клубът се спаси от изпадане през 1998 г, а през 1998/1999 г завърши шести.
През летните месеци нямаше очаквания Депор да спечели титлата, защото основното попълнение дойде от изпаднал клуб - холандският нападател Рой Макай, който напусна Тенерифе, за да дойде при галисийците. През този период се присъединиха и Сезар Мартин, Виктор Санчес и Йоканович. Клубът се раздели с Бонисел, Армандо, Зиани, Хаджи и Манхарин.
Предимството на отбора беше липсата на напрежение и сработването между повечето играчи. Вратарят Сонго`о трупаше време на голлинията, а сърцето на състава се градеше от Найбет, Донато, Фран и Мауро Силва. Към тях могат да се прибавят талантливи футболисти като Флавио Консейсао, Виктор Санчес и Мануел Пабло, като всички образуваха състав труден за побеждаване.
Отборът започна сезона добре с хеттрик на Макай в първия кръг на "Риасор" срещу Алавес за 4:1, въпреки че гостуващият отбор вкара първото попадение за шампионата. Тази победа беше последвана от ценни равенства срещу Бетис (0:0) и Реал (Мадрид) - 1:1, като столичани успяха да изравнят в края. След четири кръга галисийците окупираха четвъртото място, побеждавайки Валядолид с 2:0 в петия кръг. Петте мача след това бяха две победи, равенство и загуби от Нумансия с 0:2 и в гостуване на Валенсия със същия резултат. В този момент Барселона събра 20 точки и всичко показваше, че завършек сред първите четири ще направи сезона на Депортиво успешен.
Последвалият период щеше да се окаже решителен за спечелването на титлата - Депор записа седем поредни победи, включително 2:1 над Барселона, 3:1 като гост на Атлетико (Мадрид) и 1:0 срещу Селта (Виго). Двубоят срещу големия враг Селта се оказа дербито на 16-ия кръг, като преди него Депортиво беше първи с 33 т, а Селта втори с 28. Голът на "Туру" Флорес даде осем точки преднина на върха на състава от Ла Коруня, но с него завърши добрата серия.
Внезапно отново се появи напрежението, тъй като Депортиво стана фаворит за спечелване на титлата, завършвайки на първо място в края на 1999 г. Дали това беше причината съставът да запише слаб старт на 2000 г никога няма да се разбере, но от 12 възможни Депор взе само една точка, записвайки драматична загуба вкъщи с 0:3 от Расинг Сантандер. Депортиво се приземи, а преследвачите Сарагоса и Барселона стопиха преднината до 2 и 4 точки. В шампионата отново имаше интрига.
Това което може би спаси титлата беше отпадането от Купата на Краля срещу Осасуна, което се случи през лошия период. Загубата с 1:5 в гостуване на Арсенал в Купата на УЕФА на 9 март позволи на отбора да се фокусира изцяло върху Ла Лига. В 24-ия кръг Депортиво загуби с 0:1 като гост на Нумансия, но все още беше начело в Примера, благодарение на впечатляващата победа с 5:2 над Реал (Мадрид). Но за колко дълго?
Две домакински победи над Атлетик (Билбао) и Майорка дадоха на галисийците така нужната глътка въздух. 49 точки събра Депор до края на февруари, което му даде аванс от 6 пред Сарагоса и Реал (Мадрид) и 8 пред Барселона. Загубата с 1:2 на "Камп Ноу" в 29-ия кръг отново разпали съмненията, че Депортиво няма да издържи на напрежението. Каталунците повдигнаха самочувствието си и отново можеха да се намесят в борбата за първото място, което предрече нажежен финал на сезона.
Решаваща се оказа победата на Депортиво с 3:1 в гостуване на Севиля на 2 април. Трудно извоюваният успех дойде след преодоляване на домакинския натиск, който падна след два бързи гола на Йоканович и още един на Макай. Галисийците имаха голяма нужда от успех като гост, тъй като предишния беше на 12 декември при 1:0 над Реал Сосиедад. Барселона почти стопи двете точки преднина на Депор след победа с 3:0 над Валенсия. В следващия кръг Майорка направи подарък на клуба от Ла Коруня с победа 3:0 над Барселона на "Камп Ноу", а "синьо-белите" разбиха Атлетико (Мадрид) с 4:1, благодарение на хеттрика на Рой Макай. След поражение с 0:2 в гостуване на Райо Валекано и победа с 2:0 над Реал Сосиедад отборът все още беше лидер с пет точки аванс и четири кръга до края.
Катастрофата все още дебнеше, след като Барселона взе три точки от гостуването си на Атлетико (Мадрид) с 3:0, докато Депортиво загуби регионалното дерби със Селта с 1:2 във Виго. Разликата пак падна на две точки, а Барселона имаше доста по-добра голова разлика. Реал (Мадрид) и Реал (Сарагоса) също чакаха провал на отбора, който водеше в Примера от 12-ия кръг.
36-ият кръг ще бъде запомнен с драматичните събития, които се разиграха. В събота вечерта Барселона регистрира шокираща загуба у дома от Райо Валекано с 0:2, докато Реал (Мадрид) изгуби шанс за титлата с домакинска загуба 0:1 от Алавес. В неделя Депортиво трябваше да довърши Сарагоса на "Риасор" и да поведе с пет точки пред Барселона с оставащи два мача до края. Но Сарагоса не дойде, за да бъде пометен, а поведе през второто полувреме с гол на Хуанеле. Загубата не стоеше като възможност пред Депортиво в този ден, защото връщаше Барселона в борбата, а Сарагоса също щеше да е сериозен претендент. Затова успокоението беше огромно, когато Макай изравни резултата, а стана още по-голямо, когато Джалминя изведе "СуперДепор" напред.
От 1994 г клубът не беше толкова близо до спечелване на титлата и бразилецът го знаеше. Той беше получил жълт картон по-рано в мача, но отпразнува емоционалното си попадение, като хвърли тениската си на тревата. Получи втори жълт картон и беше изгонен, оставяйки Депортиво да брани преднината с 10 души. За щастие отборът устоя на обсадата на Сарагоса, въпреки че гостите изравниха, но точката беше скъпоценна. Сарагосци останаха на пет точки, но Барселона имаше шанс, намирайки се на три зад първенеца.
На 14 май Депортиво гостуваше на Расинг Сантандер, а Барселона на Реал Сосиедад. Кантабрийците бяха близо до оцеляването през този сезон и победа щеше да им го осигури. От другата страна стоеше Депор без наказания Джалминя и с лошата си статистика при гостувания. Двубоят завърши 0:0, като бившият нападател на Депортиво Манхарин беше близо до попадение. Междувременно Барселона също записа 0:0 срещу Реал Сосиедад и разликата се запази три точки, а в последния мач Депортиво играеше на "Риасор".
Тъй като Реал (Мадрид) щеше да играе финал в Шампионската лига, отборът от столицата получи разрешение да изиграе последния си мач от сезона в петък и така задължи всички срещи да се играят в този ден, за да се избегне отборите да знаят другите резултати преди да играят помежду си. Така петък 19 май 2000 г се превърна в необичайния ден, когато Депортиво спечели първата си шампионска титла.
Появиха се спекулации, че гостуващият на "Риасор" каталунски Еспаньол, който си беше осигурил стабилно място в средата на класирането, няма да се напъне, а галисийският враг Селта можеше да се бори само за място в Интертото при гостуването си на Барселона. Победа на Барселона и загуба на Депортиво беше единствената възможност "синьо-белите" да загубят титлата. Това трябваше да стане с помощта на Еспаньол, който да подкрепи големия брат - нещо считано за невъзможно. Съдия на мача щеше да е Гарсия-Аранда, същият с когото Депортиво спечелия първия си голям трофей - Купата на Краля през 1995 г.
Въпреки всичко Еспаньол се бори здраво, с играчи като Серхио и Тамудо в състава си, но Донато даде бърз аванс на Депортиво в решителния мач на "Риасор". Публиката преживя и моменти на страх, когато отборът изглеждаше уязвим, но скоро Рой Макай сложи край на съмненията с попадение за 2:0. Междувременно Селта водеше с 2:0 на полувремето на "Камп Ноу" и целият страх на "Риасор" се изпари в този момент.
След края на 90-те минути привържениците на Депортиво нахлуха на терена и празненствата започнаха, шест години след отменянето им в последния момент. През 2000 г се добави още един успешен сезон в историята на клуба, който за пръв път се класира в Шампионската лига. Най-сетне пропускът на Джукич можеше да бъде забравен, а бъдещето изглеждаше светло.
Депортиво - Еспаньол 2:0 (2:0)
1:0 Донато (3 мин)
2:0 Макай (34)
Депортиво: Сонго`о, Ромеро, Донато, Найбет, Мануел Пабло, Фран, Йоканович, Мауро Силва, Виктор Санчес, Джалминя, Макай
треньор: Хавиер Ирурета
Еспаньол: Мора, Кристобал, Почетино, Солдевия, Рожер, Серхио, Галка, Тони Веласаман, Артеага, Де Лукас, Тамудо
треньор: Франсиско Флорес
Съдия: Гарсия-Аранда
Стадион: "Риасор", 35 000 зрители
Няма коментари:
Публикуване на коментар