Предполагаше се, че в тази година ще се празнува – Реал (Мадрид) навършваше 100 години и президентът Флорентино Перес реши, че отбелязването на първия век трябва да е нещо невиждано. Той се разбра с Испанската федерация финалът за Купата на Краля да е точно на датата на основаването на клуба. Спортният директор Хорхе Валдано принуди треньора Висенте Дел Боске да играе с титулярите във всеки мач за купата и така отборът си осигури участие на финала без големи затруднения. Това беше състав от звезди. В предните сезони Перес купи Зинедин Зидан за рекордните за тогава 78 милиона евро, а трансферът на Луиш Фиго му излезе 41 милиона евро. В тази година най-голямата покупка беше бразилецът Роналдо, който няколко месеца по-късно щеше да триумфира на световния връх с родината си на Мондиала в Южна Корея и Япония. „Феномена“ беше контузен за сблъсъка с Депортиво (Ла Коруня).
Галисийците нямаха причини да завиждат. Отборът беше шампион на Испания и продължаваше участието си в Шампионската лига, като шансовете му в първенството и Европа не бяха никак малки. През лятото на 2001 г президентът Лендойро похарчи 21 милиона евро за нови играчи, като основната придобивка беше Серхио – 18 милиона евро. В тези дни Валерон, Найбет, Мауро Силва, Диего Тристан и новото попълнение Серхио се наслаждахава на най-добрите мигове в кариерите си.
Натискът над футболистите на Реал (Мадрид) беше твърде голям, а Депортиво се възползва от него, воден от вдъхновения Серхио и Валерон. „Синьо-белите“ доминираха над противника и го надиграха напълно през първите 45 минути. Ключов беше ранният гол на Серхио, който беше демонстрация как трябва да се придвижва топката по терена.
Попадението само доразклати нервите на домакините, които не можаха да сторят нищо срещу превъзходството на Мауро Силва в халфовата линия, въображението на Фран по крилата и опасните движения на Тристан в атака. Само Зидан показа някаква реакция, но ударът му с глава срещна гредата, а другият му опит да се разпише беше париран от стража Молина.
„СуперДепор“ нанесе втори удар преди края на полувремето. Диего Тристан бе изведен с брилянтен пас от Валерон и изпрати двата състава в съблекалните при резултат 2:0. Един от най-паметните моменти в най-новата история на Депортиво беше начинът по който андалусийският нападател отпразнува попадението си и по-точно надписа под тениската му - „Сините от Риасор на турне“.
Валерон имаше голям шанс да сложи точката на спора в 50-ата минута, когато остана сам срещу вратаря, но уцели греда. Депор загуби контрол над мача, основно заради влизането на Солари за Реал, който вдъхна нова сила на Кралския клуб. Скоро столичани видяха лъч надежда в гола на капитана Раул, който засече центриране на Мориентес.
„Белия балет“ се опита да изравни и хвърли всичко в атака, но защитната линия на Депортиво, водена от гиганта Найбет, покри всички пространства и отхвърли възможността за нов гол. Серхио имаше нова възможност да се разпише, след като се озова на върха на контраатака, започната от Виктор, но не успя да отбележи.
Победата на „СуперДепор“ получи широк медиен отзвук, не само в Испания, но в целия свят. Този триумф на клуба от Ла Коруня все още се счита за един от най-шокиращите в историята на футбола. По тази причина мачът получи името „Столетника“, заради вековния юбилей на загубилия Реал. За Депортиво това беше втора Купа на Краля и трети голям трофей за три години.
„Смятам, че ключът беше да отбележим ранен гол, това попадение на Серхио прати Реал в нокдаун и ни позволи да играем много по-комфортно, отколкото очаквахме. Когато Раул вкара, нещата се усложниха малко, защото мадридчани се съживиха и е справедливо да признаем, че през втората част играха по-добре. В края на моите момчета им липсваше сила в атака. Дори когато Реал се надигна, ние пак можехме да отбележим трети гол чрез Серхио“, заяви треньорът Хавиер Ирурета.
„Депор получава награда, защото победи на „Бернабеу“, в деня на вековния юбилей и на финала за Купата на Краля, това не е по възможностите на никого. Отборът увеличи залата си с трофеи с втора Купа на Краля и ако тази от 1995 г ще бъде завина запомнена, като първата в историята, тази ще бъде запомнена, защото е под №100 в турнира и даде нова оценка за стойността му заради нивото на участниците на финала. Никой не може да отрече, че Депортиво, който спечели на „Сантиаго Бернабеу“, където е по-трудно, заслужено триумфира. Отборът на Хавиер Ирурета винаги беше добре организиран колектив срещу индивидуалностите на Реал (Мадрид). „Синьо-белите“ контролираха мача през почти всичките 90 минути, въпреки че през второто полувреме Реал се събуди, за да усложни двубоя. Не беше достатъчно, за да пробие здравата галисийска защита, отбор, който се бранеше с дисциплина и талант“, сподели бившият наставник на Депортиво Арсенио Иглесиас.
„Първото полувреме на Депор беше чудо – играчите знаеха какво иска Ирурета от тях и имат чудесен отбор, който може да постигне всичко към което се стреми. Въпреки че не играха с всичките си титуляри, те имат достатъчно футболисти да съберат два отбора без да се забележи голям спад в качеството“, призна Мигел Анхел Санчес „Мичел“, бивш играч на Реал (Мадрид) и телевизионен коментатор.
„Всяко завоевание на Депор ме прави много горд, защото въпреки че съм от другата страна на Атлантика, аз все още се чувствам част от този клуб, който приветства мен и цялото ми семейство по много специален начин. С любов пращам поздравления – заслужавате“, довери Бебето, бивш нападател на Депортиво.
Реал (Мадрид) – Депортиво (Ла Коруня) 1:2 (0:2)
0:1 – Серхио (6 мин)
0:2 – Диего Тристан (38)
1:2 – Раул (58)
Реал (Мадрид): Сесар, Мичел Салгадо, Павон (46 мин – Солари), Йеро, Роберто Карлуш, Елгера, Макелеле, Фиго (82 – Макманамън), Зидан, Раул, Мориентес (68 – Гути)
Депортиво: Молина, Ромеро, Найбет, Сесар, Скалони, Мауро Силва, Серхио, Фран (83 – Капдевия), Валерон (62 мин – Душер), Виктор (86 – Джалминя), Диего Тристан
Жълти картони: Йеро, Солари, Елгера (Р); Мауро Силва, Виктор, Фран, Молина (Д)
Съдия: Мехуто Гонзалес
Стадион: „Сантиаго Бернабеу“, 75 000 зрители
сряда, 6 март 2002 г
Няма коментари:
Публикуване на коментар