11 дни след запомнящия се мач срещу Реал (Мадрид), завършил 2:2, а можеше с лекота да е 6:0, "Риасор" отново се превърна в магически стадион. Място, където публиката трябва да спре сензорите си за реалността и да чака, докато невъзможното се случи. През тази нощ Депортиво написа още една незабравима история, един от тези мачове, които напомнят на привържениците, че футболът е свързан с епичното. Липсата на късмет и някои грешки в защита копаеха гроба на състава от Ла Коруня в началото на второто полувреме - 0:3 срещу Пари Сент Жермен. Случилото се по-късно е трудно за обяснение, освен, ако не надикнете в магическите книги. Валтер Пандиани превърна футболния мач в шоу с делириум.
За Депортиво ситуацията беше трудна, след като отборът загуби с 0:1 в Турция от Галатасарай три седмици по-рано. С три оставащи двубоя в Европа беше ясно какво трябва да се случи - да бъдат спечелени. След две поредни загуби шансовете за оцеляване на галисийците в първото им участие в Шампионската лига бяха малки, въпреки че първото препятствие - домакинството на турците беше спечелено. През сезон 2000/2001 г Депор показа впечатляващ футбол. Преди сблъсъка с френския отбор, галисийците вече бяха елиминирани от Купата на Краля, а нещастното равенство с Реал (Мадрид) и загубата в Майорка бяха смъртоносни за шансовете им за титлата. Срещу ПСЖ положението беше сега или никога.
Луис Фернандес е от тези треньори, които следват стъпките на Еленио Ерера, залагайки хиляди номера и капани в мача. Той дойде в Ла Коруня, казвайки, че не знае дали нападателят Анелка ще е в състояние да играе. Когато пристигна на "Риасор" оповести стартовия състав, в който присъстваше бившият играч на Реал (Мадрид). В последния миг Анелка беше един измежду 35 000 зрители на стадиона. Неговият заместник Лерой се зае с унищожението на Депор, вкарвайки два гола. Единият от тях, в края на първото полувреме беше ювелирен.
На "Риасор" Фернандес заряза всички романтични идеали. Не искаше да използва Анелка и накара отбора си да играе на контраатаки. Това беше доста изненадващо решение, защото съставът се нуждаеше много от успеха, за да запази шансове в тази Група Б. Странният план имаше своята скрита сила. Нищо в началото на двубоя не предвещаваше в какво отчаяно положение ще се намира Депор в началото на второто полувреме. Галисийците диктуваха положението, докато краката на играчите на ПСЖ трепереха от страх. Депор не играеше отлично, но скоростта беше достатъчна за създаване на няколко солидни възможности за гол. ПСЖ демонстрираше живец с две контраатаки. Истинските шансове бяха за домакините. Положения пропилявани безотговорно, като останалият сам срещу френския вратар Летизи - Фран.
След 30 минути целият мач се обърна наопаки. При контраатака на гостите Окоча напредна отляво към наказателното поле, където бе оставен сам, стреля и топката се отклони в Донато, а Молина плонжира в обратната посока. Голът бе тежък удар в лицето на Депор. Отборът стана лесна плячка на нерви, прибързаност, индивидуализъм. За ПСЖ беше обратното - самочувствие да атакуват към Молина все по-дръзко. Можеше да се предвиди какво ще се случи. Попадението на Лерой в края на полувремето смълча "Риасор", сякаш беше дошъл краят на света.
Докато четиримата конници на Апокалипсиса яздеха по тревата на "Риасор", на терена се настани фантастичен свят през второто полувреме. Нямаше огнени каляски и пламтящи мечове, но усещането за нереалност беше там. Депор се превърна в бясно животно, което не се интересува от дома си, въпреки попадението на Лерой за 3:0 за ПСЖ. Всичко изглеждаше решено, но не беше. Без време за скръб или плач галисийският отбор се качи на вълната на ентусиазма на "Риасор" и се превърна във влак излязъл от контрол.
С всички предимства и недостатъци, които това носи. Депортиво премина през ПСЖ, карайки французите да се тресат от страх. Липсваше "паузата", в която контролираният ритъм превръща шансовете в голове. Такъв тип мачове са идеални за разцвета на нападатели като Валтер Пандиани. "Пушката" е гениален представител на старата, много старата уругвайска футболна школа. Не може да очаквате от него лъскави трикове с топката. Но когато футболът се превърне във въпрос на вяра - Пандиани е вашият човек. ПСЖ не успя да разбере какво му се случва. Френският отбор напусна "Риасор" с чувството, че Депор го е употребил за сюрреалистично шоу.
Нещо странно се случи с Валтер Пандиани тази вечер. Той се чувстваше лъжлив, сякаш искаше да спести сили. В 30-ата минута треньорът Ирурета накара всички резерви да загряват. "Нямах увереност да играя. Загрявах както никога преди. Това бяха най-интензивните загряващи минути в целия ми живот. Не исках да казвам нищо, защото хората ще отговорят, че съм луд. Но в един момент казах на Скалони: Ако господинът ме пусне, ще вкарам три гола. Знам, че това е нещо, което ви казвам сега и вие не ми вярвате. Но в онзи момент аз вярвах в думите си", заяви Пандиани след двубоя. Той се чувствал толкова сигурен, че дори споделил усещането си с помощника на Ирурета - Франсиско Мело в края на първата част. "Чувствам се силен, Пако, загрявах 25 минути както никога преди". И купонът започна. "Те вкараха третия гол и нашите привърженици вместо да се разотидат, останаха по местата си. Всички вярвахме, че е възможно. Можеше да чуеш как хората крещят и знаеш, че трябва да продължиш да опитваш". Пандиани е израснал в Пенярол, където футболът е въпрос на вяра. На уругвайски футболист може да му липсва всичко, но не и увереност. "Вече бях преживял горчиви вечери като тази с Пенярол". Предсказанието се сбъдва. Три удара с глава - три гола - екзалтация по целия "Риасор". В 83-ата минута, само 28 сле появяването на Пандиани в игра, той оформи хеттрика си и донесе победата на Депортиво. В този момент Пандиани се връща в реалността и не може да повярва на случилото се. "В този миг толкова много неща минаха през ума ми и си спомних толкова много хора. Седнах на тревата и не исках да ставам. Исках да си остана там, седнал и да мисля какво сторихме току що.
След мача, когато излезе от съблекалнята, знаейки, че ще трябва да говори с журналистите, Пандиани извади мобилния си телефон и погледна екрана му. Половината Уругвай му беше изпратил поздравителни съобщения. "Няма значение. Знам, че няма да спя тази нощ, така че имам много време да им отговоря. Тайната на връщането? Тичай два пъти повече, бори се два пъти повече и удряй каквото видиш пред себе си", заяви Пандиани. Повече от час след последния съдийски сигнал, стотици фенове чакаха пред портата на стадиона, за да го вдигнат на ръце, докато крещяха "Тореадор, Тореадор". Пред него имаше дълга нощ, в която да прегледа мача, да се наслади на всичко, което се беше случило. Да запомни този момент, когато седна на тревата на "Риасор", заобиколен от овациите на щастието на 35 000 привърженици, оставяйки ума си да се отпусне през тези 30 минути чиста магия.
Депортиво - ПСЖ 4:3 (0:2)
0:1 Окоча (28 мин) - Молина избива удар, топката се връща в Окоча, неговият шут рикошира в Донато и Молина е безпомощен.
0:2 Лерой (43) Донато и Найбет не могат да спрат Лерой, който отляво на наказателното поле бележи.
0:3 Лерой (55) Контраатака на ПСЖ - Алжерино центрира и Лерой лесно отбелязва втория си гол.
1:3 Пандиани (57) Мануел Пабло центрира и Пандиани с глава намалява.
2:3 Тристан (60) Джалминя центрира от ъглов удар и Тристан на близката греда с глава бележи.
3:3 Пандиани (76) Виктор центрира отляво, Макай подава на Пандиани и уругваецът за втори път се разписва с глава.
4:3 Пандиани (84) Джалминя центрира от ъглов удар отдясно и Пандиани праща топката в мрежата с глава.
Депортиво: Молина, Ромеро, Найбет, Донато, Мануел Пабло, Фран (60 - Тристан), Мауро Силва, Емерсон (46 мин - Пандиани), Виктор Санчес, Джалминя, Макай (84 - Скалони)
ПСЖ: Летизи, Дистен, Де, Менди, Дукрок, Артета (54 мин - Люксен), Алжерино, Окоча (70 - Яновски), Бенарбия (61 - Рабесандратана), Лерой, Сисе
Жълти картони: Емерсон (Д); Алжерино, Лерой (ПСЖ)
Съдия: Урс Майер (Швейцария)
Стадион: "Риасор", 35 000 зрители
сряда, 7 март, 2001 г
Няма коментари:
Публикуване на коментар