На 21 април 2002 г шансовете на Депортиво да спечели шампионската титла на Испания изчезнаха след злощастна загуба с 0:1 от Валенсия. Автогол на Душер направи разликата в точките между двата състава твърде голяма за наваксване в оставащите три кръга. За щастие галисийците успяха да задържат второто място в последния кръг на Ла Лига с класически успех 3:0 над Реал (Мадрид).
Два месеца по-рано клубът от столицата преживя едно от най-големите разочарования в стогодишната си история, когато загуби с 1:2 от Депортиво на финала на Купата на Краля на стадион „Сантиаго Бернабеу“ на точната дата на рождения си ден. С победата Депор заслужи участие в битката за Суперкупата на страната срещу шампиона Валенсия.
Сблъсъкът от април допринесе към мотивацията да бъде спечелен този трофей, като двата клуба вече имаха традиция в решителни битки. През 1994 г Валенсия провали шампионските празненства в Ла Коруня, а година по-късно играчите на Арсенио Иглесиас спечелиха първия си трофей именно срещу „прилепите“ - Купата на Краля.
Депортиво спечели ежегодния турнир, който организира – Тереза Ерера, една седмица преди да приеме Валенсия на „Риасор“. През лятото привлече Жорже Андраде и „Торо“ Акуня. Алберт Луке беше закупен седмица след реванша за Суперкупата, но преговорите се водеха доста по-рано. „Торо“ Акуня беше наказан за няколко седмици, заради инциденти след изпадането на Реал (Сарагоса), докато Джорович и Тристан бяха контузени.
Двубоят на „Риасор“ можеше да започне в полза на Валенсия, но Руфете изпусна възможността, а до 31-ата минута Депортиво водеше с 3:0. Валерон, Виктор Санчес и Найбет отбелязаха головете, които почти осигуриха безпроблемно гостуване на „Местая“ след седмица. „Този резултат е важен, но нищо все още не е решено. Все още има доста работа за вършене на „Местая“, сподели треньорът Хавиер Ирурета.
В края на мача се случи инцидент с вратаря на Валенсия Канисарес, като той твърдеше, че е бил ударен от предмет, хвърлен от трибуните, а след последния съдийски сигнал отказа да напусне терена без ескорт. Тази случка породи доста подмятания между двата лагера до реванша.
„В Ла Коруня говорят само глупости. Тяхната цел е да дестабилизират нашия отбор, но ние трябва да сме съсредоточени над спечелването на мача с три гола“, заяви нападателят на „прилепите“ Ангуло. „Душер трябва да се концентрира над играта си в неделя, оставяйки другите да живеят мирно“, допълни фронтовакът в отговор на изказване на Душер, че Канисарес е изиграл театър на „Риасор“. „Във Валенсия направиха всичко да нажежат публиката си срещу нас, но очаквам от тях да играят честно“, отвърна наставникът на „синьо-белите“ Ирурета.
Всичко обещаваше напрегнат реванш на 25 август 2002 г и той беше точно такъв. След едва две минути защитникът на валенсианци Аяла беше изгонен заради удар с лакът в лицето на Рой Макай. Съдията Итуралде се консултира с четвъртия рефер и вдигна червен картон на Аяла, а 32 000 привърженици на „Местая“ експлодираха от гняв. Но от тази мач имаше още.
Когато Аймар попречи на Молина да хвърли топката, вратарят на Депор дръпна аржентинеца за тениската и започна нова кавга. Публиката на Валенсия започна да ръмжи и да хвърля предмети по терена. Полицията трябваше да предотврати нахлуване на фенове към игрището и да се намеси по трибуните, за да успокои страстите.
С десет играчи Валенсия отчаяно се опитваше да вкара, но не успяваше да създаде много ситуации. През второто полувреме домакините се измориха и трябваше да прибягват до нарушения, за да пречат на Депортиво да играе. Мачът вървеше към 0:0 за краен резултат, когато Виктор Санчес промуши топката покрай Канисарес, за да оформи 4:0 общ успех.
Извън стадиона се стигна до сблъсъци между радикалните привърженици на Валенсия – Йомус и полицията, като се наложи да бъдат викани подкрепления. Хавиер Ирурета обясни, че напрежението е започнало още предната седмица. „След като беше изгонен Аяла, мачът стана много груб. В края нашата победа беше справедлива, защото имахме повече положения от тях. Благодарение на усилията ни тази година спечелихме Суперкупата“.
Президентът Лендойро окачестви инцидентите, като „лоши за футбола, а президентите на клубовете трябва да контролират нещата“. Говоря с тъга за това в ден, в който трябва да е хубав за нас. Все пак съм доволен от нашата победа и за щастие първата награда за сезона отива в Ла Коруня. За мен има голяма стойност и сега трябва да я отпразнуваме, защото сме Супершампионите на Испания“.
Стотици привърженици на Депортиво се радваха на Куатро Каминос в Ла Коруня със знамена и шалове, пеейки няколко песни „посветени“ на Канисарес. С успеха „СуперДепор“ завоюва шеста официална титла, като отборът спечели всички финали, в които участва дотогава.
18 август 2002 г
Депортиво – Валенсия 3:0 (3:0)
1:0 - Валерон (12 мин)
2:0 – Виктор Санчес (21)
3:0 – Найбет (31)
Депортиво: Молина, Ромеро, Сесар Мартин (71 – Жорже Андраде), Найбет, Лионел Скалони, Фран (68 мин – Душер), Мауро Силва, Серхио, Виктор Санчес, Валерон (79 – Джалминя), Макай
Валенсия: Канисарес, Карбони, Аяла, Пелегрино, Куро Торес, Висенте, Марчена (75 – Хуан Санчес), Де лос Сантос (46 мин – Бараха), Руфете (46 мин – Карю), Аймар, Ангуло
Жълти картони: Мауро Силва, Ромеро, Виктор Санчес (Д); Карбони, Де лос Сантос, Бараха, Куро Торес (В)
Съдия: Мехуто Гонсалес
Стадион: „Риасор“, 28 000 зрители
25 август 2002 г
Валенсия – Депортиво 0:1 (0:0)
0:1 – Виктор Санчес (91 мин)
Валенсия: Канисарес, Фабио Аурелио, Аяла, Пелегрино, Куро Торес, Висенте (70 – Карбони), Марчена (46 мин – Руфете), Бараха, Ангуло, Аймар (75 – Санчес), Салва
Депортиво: Молина, Ромеро, Найбет, Сесар Мартин, Лионел Скалони, Фран (70 мин – Капдевия), Мауро Силва, Серхио, Виктор Санчес, Валерон (73 – Душер), Макай (85 – Пандиани)
Жълти картони: Фабио Аурелио, Аймар, Марчена (В); Фран, Мауро Силва (Д)
Червен картон: Аяла (В)
Съдия: Итуралде Гонсалес
Стадион: „Местая“, 32 000 зрители
Няма коментари:
Публикуване на коментар