В Депортиво и свързаните с него все още имаха големи надежди за сезон 2004/2005 г, въпреки финансовите проблеми и напускането на Найбет и Джалминя, които последваха Макай и Донато. Първенството започна разочароващо, като за пет кръга отборът беше едва на 14-о място, на 4 точки зад Реал (Мадрид) и на 8 до Валенсия и Барселона. Освен това съставът беше спечелил една от шест възможни точки в Шампионската лига без да е отбелязал гол. „Синьо-белите“ не бяха печелили в шампионатно гостуване на „Сантиаго Бернабеу“ от 1955 г и изгледите това да се промени не бяха добри.
Нападателят Пахиньо, бивш играч на „Белия балет“, беше голямото име при предишния успех в Мадрид преди 49 години. Той отбеляза и двата гола за 2:1 над състава на столичани, в който играеха Ди Стефано и Дженто. В този отбор на галисийците участва и Арсенио Иглесиас, който щеше да изведе клуба до слава в началото на 90-те години. Депортиво имаше победи на „Бернабеу“ след възраждането си. През 1995 г в двубой за Суперкупата на Испания Депор би с 2:1 в гостуването си. Под ръководството на Хавиер Ирурета галисийците спечелиха Купата на Испания срещу Реал на „Бернабеу“ през 2002 г, навръх стогодишнината на „белите“. Успех за първенство така и не идваше.
Депортиво вече опита 13 пъти след завръщането си в елита през 1991 г. Двубоят през 1993 г беше драматичен, след като галисийците поведоха, но в крайна сметка загубиха с 1:2. Дори и през следващия сезон, когато „СуперДепор“ играеше най-добрият футбол в Испания, картината не се промени – поражение с 0:2. През 1995 г мадридчани дори станаха шампиони след победа над втория в класирането Депортиво – 2:1. През сезон 1996/1997 г гостите на два пъти повеждаха, за да паднат с 2:3. След шест поредни поражения равенството 0:0 в следващия сезон се счете за някакъв успех. През сезон 1998/1999 г галисийците имаха шанс да се класират за пръв път в Шампионската лига, ако успееха да превземат „Бернабеу“, но си тръгнаха при краен резултат 1:3. В шампионския си сезон Депор беше близо до успеха, но Раул изравни осем минути преди края – 1:1. Последваха четири поредни поражения, в които Реал отбеляза осем попадения. Мачът през сезон 2003/2004 г беше доста скандален, след като Роналдо отбеляза от засада, а редовен гол на Луке не беше признат. Депортиво печелеше в гостуванията си на Барселона, Валенсия, Атлетико и Севиля, но скалпът на Реал му се изплъзваше.
За състава от 2004 г това изглеждаше като невъзможна мисия, след като бе унизен с 1:3 от Осасуна и 1:5 от Валенсия, а се добра до 1:1 с Бетис. При гостуванията гол на Пандиани донесе точка от мача с Еспаньол – 1:1, а в добавеното време Луке изкова единствената до момента победа с 2:1 над Атлетик (Билбао). Към това се прибавя и нулевото равенство на „Риасор“ срещу гръцкия Олимпиакос в Шампионската лига. Въпреки бедите „СуперДепор“ все още имаше добър отбор. За мача в Мадрид Ирурета не можеше да разчита на контузените Диего Тристан и Мауро Силва, а предпочитания от него Алберт Луке зае мястото на Фран. Защитата беше изградена от солидните Молина, Капдевия, Жорже Андраде, Сесар Мартин и Мануел Пабло. В халфовата линия действаха Луке, Виктор Санчес и Валерон, които изграждаха атаките, а Душер и Серхио ги подкрепяха. Напред самотен нападаше Валтер Пандиани.
В Реал също си имаха проблеми. У дома победиха Нумансия и Осасуна с по 1:0. Още три точки и суха мрежа бяха записани при 1:0 над Майорка в гостуване. Загубите от Еспаньол с 0:1 и Атлетик (Билбао) с 1:2 накараха хората около клуба да се притесняват. Новите им попълнения Майкъл Оуен и Валтер Самуел обогатиха състава, който разполагаше с Икер Касияс, Роберто Карлуш, Роналдо, Фиго, Раул, Бекъм и Зидан. Треньорът Камачо напусна две седмици преди мача с Еспаньол, което само показа как се управлява Реал в тези дни. С големия потенциал (само Роналдо беше контузен, но заменен от Оуен) се очакваше машината отново да потръгне. В добавка дойде и победата с 4:2 над Рома в Шампионската лига.
Според треньора на Депортиво Хавиер Ирурета гостуването на „Бернабеу“ е: „Най-доброто място на което да се търси добър резултат, но и най-трудния терен за нас. Трябва да отидем там и да покажем сила и решителност, няма какво да губим“. Победата щеше да повдигне значително самочувствието на отбора, а никой нямаше да го обвини при провал. Вратарят Молина заяви: „Всички сме на един кораб и трябва да работим заедно, за да решим проблемите. Не може да се страхуваме да играем на „Бернабеу“. За Скалони мачът с Реал беше възможност „да променим развоя на нещата. Искаме да направим история на „Бернабеу“.
Мадридските вестници хвърлиха вината за загубата върху съдията, който трябвало да отсъди поне две дузпи в полза на столичаните. Първото спорно положение дойде в първите минути, когато Раул поиска да се отсъди нарушение срещу него. Реал доминираше в началото, а силата на този състав с Роналдо в предните две години беше в контраатаката. От своя страна Ирурета искаше инициативата да е за домакините, а неговите момчета да ги изненадат с бързи движения.
Това причини много проблеми на „белите“, които не можеха да пробият защитата на Депор. Майкъл Оуен беше незабележим по терена, докато Зидан изглеждаше напълно изгубен. Само борбеният дух на Раул и характерът на Фиго останаха на Реал, но не стигнаха.
Когато часовникът показа 45 минута дойде времето на Луке. Каталунското крило беше решаваща фигура за Депортиво в предните два сезона в няколко важни сблъсъка. През настоящия сезон не се справяше много добре, но се отплати с фантастичен гол. Испанският национален защитник Мичел Салгадо беше оставен без никакви възможности, когато Луке го надбяга и с техничен удар преодоля Касияс – 1:0 на полувремето.
На почивката не бяха направени никакви смени, въпреки че беше по-логично Депортиво да предприеме промени в състава си. Шест минути след подновяването на играта разочароващия Оуен беше заменен от Фернандо Мориентес. В Реал опитаха друг подход, защото досегашните им движения не създаваха опасности. Започнаха 40 минути на опити да бъде изведен на позиция новия нападател на терена.
Мадридският отбор владееше повече топката, но идеите му останаха ограничени до центрирания към Мориентес, който играеше добре с глава. Мачът напомни на онзи преди две години и половина, когато безсилието ги завладя в опит да спечелят Купата на Краля. Двойката централни защитници Сесар Мартин и Жорже Андраде записа силни минути.
Атаката на домакините рядко получаваше възможности, а с напредването на времето нарастваше и обезверяването. Депортиво запази баланса в играта си и изглеждаше заплашителен в контраатаките си. Серхио можеше да реши окончателно битката към края, когато остана сам срещу празна врата, но пропускът му не се оказа фатален.
Реал (Мадрид) – Депортиво (Ла Коруня) 0:1 (0:1)
0:1 - Луке (45 мин)
Реал (Мадрид): Икер Касияс, Роберто Карлуш, Елгера, Самуел, Мичел Салгадо, Фиго, Селадес (82 – Раул Браво), Зидан, Бекъм, Раул, Оуен (51 мин – Мориентес)
Депортиво: Молина, Капдевия, Сесар Мартин, Жорже Андраде, Мануел Пабло, Луке (74 – Мунитис), Душер, Серхио, Виктор Санчес (61 мин – Лионел Скалони), Валерон (89 – Фран), Пандиани
Съдия: Тешейра Витиенес
Жълти картони: Зидан, Самуел, Мичел Салгадо (Р); Мануел Пабло (Д)
Стадион: „Сантиаго Бернабеу“, 67 415 зрители
Няма коментари:
Публикуване на коментар