КНК 1974: Магдебург развенча Милан

Милан стана третият клуб, който не успя да спечели трофея във втори пореден финал и това допринесе за паметна година за ГДР. ФК Магдебург спечели първия континентален приз за държавата, а седмици по-късно ГДР записа историческа победа над ФРГ на Световното първенство.

Воден от Хайнц Крюгел, отборът разполагаше с двама висококласни нападатели – Юрген Спарвасер и Мартин Хофман. Елиминирайки холандски (НАК Бреда), чехословашки (Баник Острава) и български противници (Берое), немците се изправиха пред най-сериозния си тест на 1/2-финалите – срещу високоценения Спортинг (Лисабон). След равенство 1:1 в Лисабон, магдебургци достигнаха финала с победа 2:1 на своя стадион „Ернст Грубе“.

Милан преминаваше зенита си, но все още бе труден за побеждаване, особено, когато имаше преднина за бранене. 1/2-финалите ги изправиха срещу Борусия (Мьонхенгладбах), воден от Хенес Вайсвайлер. Голове на Албертино Бигон и Лучано Киаруги дадоха на миланистите победа с 2:0 в Италия, а в Германия те допуснаха само едно попадение.

Само 5000 зрители в Ротердам видяха разтърсващия старт на Магдебург на финала. Пробивът стана факт пет минути преди почивката, когато Енрико Ланци си отбеляза автогол. Това принуди италианците да излязат от черупката си и позволи на източногерманците да ги надиграят с бърз комбинативен стил. Вторият гол беше непредотвратим и падна в 74-ата минута, благодарение на халфа Волфганг Сегуин. Милан просто нямаше ресурса да отвърне.

Магдебург – Милан 2:0 (1:0)

1:0 – Ланци (40 мин) автогол
2:0 – Сегуин (75)

Магдебург: Шулце, Цапф (к), Тил, Абрахам, Енге, Гаубе, Сегуин, Померенке, Раугуст, Спарвасер, Хофман

Треньор: Хайнц Крюгел

Милан: Пицабала, Анкуилети, Малдера, Шнелингер, Ланци, Сабадини, Тресолди, Ривера (к), Бенети, Бигон, Бергамаски (60 мин - Турини)

Треньор: Нерео Роко

Стадион: „Фейенорд“ („Де Куип“), Ротердам

Публика: 4 641 зрители

Съдия: Ари Ван Гамерт (Холандия)

8 май 1974 г

Магдебург - Милан 2:0 (видео) 

КНК 1968: Милан надхитри Хамбургер

Надеждите за немски хеттрик бяха попарени от Курт Хамрин, шведското крило, което донесе трофея от първото издание на Купата на носители на национални купи във витрината на Фиорентина. Новият му клуб Милан срази немската съпротива на 1/2-финала и финала, за да сложи името си на отличието за пръв път.

Любопитното е, че и на двата финалиста им бяха нужни по три мача, за да преодолеят 1/4-финалите. След две срещи, които не излъчиха победител, Хамбургер и Милан победиха с 2:0 Олимпик (Лион) и Стандард (Лиеж) в плейофи. На 1/2-финалите Хамбургер завърши 1:1 у дома с уелския Кардиф Сити, в чийто редици блестеше Джон Тошак. Немците победиха с 3:2 в Уелс, за да достигнат финала в Ротердам. Байерн (Мюнхен) елиминира Панатинайкос, Витория (Сетубал) и Валенсия, като беше фаворит да защити купата, но Милан го победи с 2:0 на свой терен, а после яростно защитаваше преднината си в Бавария.

С известни имена като Карл-Хайнц Шнелингер, Джовани Трапатони и Невио Скала в състава си, Милан се бранеше умело на финала в Ротердам, наблюдаван от 53 000 по трибуните. „Росонерите“ хапеха като кобра на контраатака, а младият Джани Ривера беше в основата на съзидателността. Ветеранът Хамрин се разписа в третата минута и удвои преднината в 15-ата. Дори атакуващата сила на Уве Зелер не успя да спре италианците от заслужен триумф.

Милан – Хамбургер ШФ 2:0 (2:0)

1:0 – Хамрин (3 мин)
2:0 – Хамрин (15)

Милан: Кудичини, Анкуилети, Росато, Трапатони, Шнелингер, Лодети, Ривера (к), Скала, Хамрин, Сормани, Прати

Треньор: Нерео Роко

Хамбургер: Йозкан, Зандман, Шулц, Дикман, Курбждун, Кремер, Хорст, Б. Дьорфел, Зелер (к), Хьоних, Г. Дьорфел

Треньор: Курт Кох

Стадион: „Фейенорд“ („Де Куип“), Ротердам

Публика: 53 276 зрители

Съдия: Хосе Мария Ортис де Мендибил (Испания)

23 май 1968 г

Милан - Хамбургер ШФ 2:0 (видео) 

КНК 1963: Тотнъм унизи носителя

Тотнъм Хотспър доминираше в английския футбол през предните два сезона и под ръководството на Бил Никълсън даде на Англия дългоочаквания европейски пробив. Като Фиорентина предната година Атлетико (Мадрид) се спъна на последното препятствие пред защитата на титлата.

Мадридският отбор премина през промени. Сабино Баринага замести Хосе Виялонга на пейката, а голмайсторът Хоакин Пейро замина за Италия. Трябваха доста усилия, за да бъде отстранен немския Нюрнберг с 3:2 общ резултат на 1/2-финалите. „Шпорите“ имаха в състава си смъртоносния нападател Джими Грийвс, подкрепян от Боби Смит, а Дани Бланчфлауър и Джон Уайт (убит от гръм на голф игрище в Лондон година по-късно) опъваха струните в средата на терена. Лондончани отбелязаха 19 гола в шест мача по пътя към финала в Ротердам.

Хиляди английски фенове бяха на стадион „Де Куип“, за да видят как техният отбор развенча испанците с атакуваща мощ, въпреки отсъствието на контузеното шотландско динамо в халфовата линия Дейв Макей. Грийвс и Уайт дадоха два гола преднина до почивката. Въпреки че Енрике Кояр даде на Атлетико кратка надежда с попадение от дузпа две минути след подновяване на играта, два гола на лявото крило Тери Дисон и още един от Грийвс накараха публиката да пее химна на Тотнъм - „Слава, слава, алилуя, и „шпорите“ маршируват напред“.

Уелският Бангор Сити беше романтичната нотка в турнира, побеждавайки Наполи с 2:0 у дома, а след това загуби с 1:3 в Италия. По това време няма правило за головете на чужд терен и уелсците губят третия мач в Лондон с 1:2.

Тотнъм Хотспър – Атлетико (Мадрид) 5:1 (2:0)

1:0 – Грийвс (16 мин)
2:0 – Уайт (35)

2:1 – Кояр (47) дузпа
3:1 – Дисон (67)
4:1 – Грийвс (80)
5:1 – Дисон (85)

Тотнъм: Браун, Бейкър, Норман, Хенри, Бланчфлауър (к), Марчи, Джоунс, Уайт, Смит, Грийвс, Дисон

Треньор: Бил Никълсън

Атлетико: Мединабейтя, Ривия, Грифа, Х. Родригес, Р. Родригес, Чузо, Глария, Жонес, А. Родригес, Мендонка, Кояр (к)

Треньор: Сабино Баринага

Стадион: „Фейенорд“ („Де Куип“), Ротердам
Публика: 49 143 зрители

Съдия: Андриес Ван Леувен (Холандия)

15 май 1963 г

Тотнъм - Атлетико (Мадрид) 5:1 (видео)

КЕШ 1982: Звездният път на Астън Вила

През май 1982 г едно име в английския футбол беше на устните на феновете навсякъде – Астън Вила, европейски шампион. Успехът на бирмингамци беше неочакван, тъй като това бе първият им сезон в турнира. Но триумфът съвсем не бе незаслужен.

Ливърпул беше фаворит в развяването на флага на Англия, докато не се подхлъзна на бананова кора, подложена от ЦСКА (София). Смазан с разлика на „Анфийлд“ 12 месеца по-рано, българският отбор си отмъсти на шампиона на 1/4-финалите. Сега беше ред на Вила да впечатли. Съставът на Тони Бартън продължи с голове на чужд терен срещу Динамо (Берлин) във втория кръг, а после на 1/4-финалите премина Динамо (Киев) след 0:0 в СССР и 2:0 у дома. Андерлехт беше следващия тежък съперник. Белгийският клуб даваше заявка за пето участие на европейски финал, но единственото попадение на Тони Морли прати Вила в спор за трофея.

Последната спирка за бандата на Бартън беше в Ротердам. Там ги очакваше Байерн (Мюнхен), който отстрани ЦСКА (София) със 7:4 общ резултат с по два гола на Паул Брайтнер и Карл-Хайнц Румениге в реванша в Мюнхен. Ключовият момент в последния мач не беше ранната смяна на контузения вратар на Вила Джими Римър с младока Найджъл Спинк, а Питър Уид, който засече центриране на Морли през второто полувреме за крайното 1:0.

Астън Вила – Байерн (Мюнхен) 1:0 (0:0)

1:0 – Уид (67 мин)

Астън Вила: Римър (9 мин – Спинк), Суейн, Уилямс, Евънс, Макнаут, Мортимър (к), Бремнър, Шоу, Уид, Коуънс, Морли

резерви: Гибсън, Блеър, Хърд, Гедис

Треньор: Тони Бартън

Байерн: Мюлер, Дремлер, Хорсман, Вайнер, Аугенталер, Краус (78 – Нидермайер), Дюрнбергер, Брайтнер (к), Хьонес, Мати (51 мин – Гютлер), Румениге

резерви: Юнгханс

Треньор: Пал Шемай

жълти картони: Уилямс (А)

Стадион: „Де Куип“
Публика: 45 000 зрители

Съдия: Жорж Конрат (Франция)

26 май 1982 г

Астън Вила - Байерн (Мюнхен) 1:0 (видео) 

КЕШ 1972: Аякс защити трофея на стадиона на Фейенорд

Аякс отново беше отбор за побеждаване през 1971/72 г, а това че никой не успя да го направи само показа колко силно въздействаше над европейския футбол. Дори промяната на треньора – румънецът Стефан Ковач замени Рунис Мичел, не можа да спре постоянно движение на Йохан Кройф и приятели.

Динамо (Дрезден), Олимпик (Марсилия), Арсенал и Бенфика бяха преминати, докато шампионът маршируваше към трети финал за Купата на европейските шампиони за четири години. Бенфика беше близо до озаптяването на Аякс, но само един гол на Кройф реши двата мача от 1/2-финалите. Така се стигна до финала срещу Интер на стадиона на Фейенорд.

Стадионът беше холандски, но събитията по пътя към Ротердам предполагаха, че може да се види италианска победа. Любителите на конспиративните теории могат да посочат загубата на Интер във втория кръг от Борусия (Мьонхенгладбах) с 1:7 в Германия в първия мач. Италианският клуб имаше късмет да получи положителен ответ от УЕФА относно жалбата, че нападателят Роберто Бонинсеня е бил ударен от кенче, хвърлено от публиката.

„Нерадзурите“ отстраниха немците с общ резултат 4:2, а след това и Селтик след изпълнение на дузпи след два нулеви полуфинала. Надеждите на Интер за хеттрик от трофеи в турнира се изпариха на „Де Куип“. Подпомогнат от Неескенс, Бланкенбург, Мюрен, Хаан и Крол, Кройф покоси два пъти целта за безапелационен успех на Аякс. Краен резултат – Тотален футбол 2 Катеначо 0.

Аякс – Интер 2:0 (0:0)

1:0 – Кройф (47 мин)
2:0 – Кройф (78)

Аякс: Стуй, Суурбиер, Хулсхоф, Бланкенбург, Крол, Неескенс, Хаан, Мюрен, Сварт, Кройф, Кейзер (к)

Треньор: Стефан Ковач

Интер: Бордон, Белуги, Факети (к), Джюбертони (12 мин – Бертини), Бургнич, Ориали, Бедин, Мацола, Фрусталупи, Жаир (56 – Пелицаро), Бонинсеня

Треньор: Джовани Инверници

Жълти картони: Бонинсеня (И)

Стадион: „Де Куип“

Публика: 61 354 зрители

Съдия: Робер Хеле (Франция)

31 май 1972 г

Аякс - Интер 2:0 (видео)