Милан
стана третият клуб, който не успя да
спечели трофея във втори пореден финал
и това допринесе за паметна година за ГДР.
ФК Магдебург спечели първия континентален
приз за държавата, а седмици по-късно
ГДР записа историческа победа над ФРГ
на Световното първенство.
Воден
от Хайнц Крюгел, отборът разполагаше с
двама висококласни нападатели – Юрген
Спарвасер и Мартин Хофман. Елиминирайки
холандски (НАК Бреда), чехословашки
(Баник Острава) и български противници
(Берое), немците се изправиха пред
най-сериозния си тест на 1/2-финалите –
срещу високоценения Спортинг (Лисабон).
След равенство 1:1 в Лисабон, магдебургци
достигнаха финала с победа 2:1 на своя
стадион „Ернст Грубе“.
Милан
преминаваше зенита си, но все още бе
труден за побеждаване, особено, когато
имаше преднина за бранене. 1/2-финалите
ги изправиха срещу Борусия (Мьонхенгладбах),
воден от Хенес Вайсвайлер. Голове на
Албертино Бигон и Лучано Киаруги дадоха
на миланистите победа с 2:0 в Италия, а в
Германия те допуснаха само едно попадение.
Само
5000 зрители в Ротердам видяха разтърсващия
старт на Магдебург на финала. Пробивът
стана факт пет минути преди почивката,
когато Енрико Ланци си отбеляза автогол.
Това принуди италианците да излязат от
черупката си и позволи на източногерманците
да ги надиграят с бърз комбинативен
стил. Вторият гол беше непредотвратим
и падна в 74-ата минута, благодарение на
халфа Волфганг Сегуин. Милан просто
нямаше ресурса да отвърне.
Магдебург
– Милан 2:0 (1:0)
1:0 –
Ланци (40 мин) автогол
2:0 – Сегуин (75)
2:0 – Сегуин (75)
Магдебург:
Шулце, Цапф (к), Тил, Абрахам, Енге, Гаубе,
Сегуин, Померенке, Раугуст, Спарвасер,
Хофман
Треньор:
Хайнц Крюгел
Милан:
Пицабала, Анкуилети, Малдера, Шнелингер,
Ланци, Сабадини, Тресолди, Ривера (к),
Бенети, Бигон, Бергамаски (60 мин - Турини)
Треньор:
Нерео Роко
Стадион:
„Фейенорд“ („Де Куип“), Ротердам
Публика:
4 641 зрители
Съдия:
Ари Ван Гамерт (Холандия)
8 май
1974 г
Няма коментари:
Публикуване на коментар