КЕШ 1990: Ариго Саки създаде исторически Милан

1990-а беше годината на Италия. Страната не само беше домакин на Световното първенство, но и взе на съхранение трофеите от трите европейски клубни турнира. Купата на УЕФА и Купата на носители на национални купи бяха спечелени от Ювентус и Сампдория, а Милан довърши безпрецедентен голям шлем, защитавайки Купата на европейските шампиони.

Гол на Франк Рийкард срещу вял Бенфика беше достатъчен на финала във Виена, но пътят на „росонерите“ до него не беше предвидим. Хората на Ариго Саки избегнаха съдбата на съседа си Интер – отстранен от Малмьо, елиминирайки друг северен клуб – ХИК Хелзинки в първия кръг.

След това преминаха Реал (Мадрид), както го направиха на 1/2-финалите 12 месеца по-рано. По-трудните изпити дойдоха от впечатляващия 1/4-финалист Мехелен и Байерн (Мюнхен). Първият отстранен с общ резултат 2:0, а другият с гол на чужд терен след продължения. Ако съдията беше видял чиста игра с ръка в другия полуфинал между Бенфика и Олимпик (Марсилия) успехът на Милан можеше да бъде и по-трудно постигнат.

Португалският отбор успя да спечели всичките си шест мача срещу Дери Сити, Хонвед и Днепър (Днепропетровск). После лисабонските „орли“ имаха късмет да си тръгнат от Марсилия с поражение само с 1:2, а в реванша имаха нужда от гол с ръка на нападателя Вата, за да отидат на финала благодарение на попадение на чужд терен. Ако успехите на френския клуб предстояха, то в Милан се наслаждаваха на своя.

Милан – Бенфика 1:0 (0:0)

1:0 – Рийкард (68 мин)

Милан: Дж. Гали, Тасоти, Малдини, Коломбо (89 – Ф. Гали), Костакурта, Барези (к), Анчелоти (72 мин – Масаро), Рийкард, Ван Бастен, Гулит, Евани

резерви: Пацали, Симоне, Боргоново

Треньор: Ариго Саки

Бенфика: Силвино (к), Жозе Карлош, Рикардо Гомеш, Самуел, Алдаир, Ернани, Панейра (76 - Вата), Терн, Магнусон, Валдо, Пачеко (66 мин - Брито)

резерви: Бенто, Диамантино

Треньор: Свен-Йоран Ериксон

жълти картони: Гомеш, Алдаир (Б)

Стадион: Пратерщадион
Публика: 57 500 зрители

Съдия: Хелмут Кол (Австрия)

23 май 1990 г

Милан - Бенфика 1:0 (видео) 

КЕШ 1988: Хидинк изведе ПСВ до требъл

Оранжевият бум през 1988 г достигна върха си със спечелването на Европейското първенство в Западна Германия от Холандия. Това лято запомни още една висота, когато ПСВ Айндховен стана третия холандски клуб вдигал Купата на европейските шампиони. В добавка съставът на Гуус Хидинк беше спечелил дубъл на местната сцена, присъединявайки се към Селтик и Аякс, като единствените клубове постигали т.нар. требъл.

„Филипсите“ имаха талант в лицето на вратаря Ханс ван Брокелен, защитника Роналд Куман, халфовете Сьорен Лерби и Жералд Ваненбург, нападателя Вим Киефт, но не бяха популярни. ПСВ спечели едва три от девет мача – срещу Галатасарай и Рапид (Виена) и нито един след втория кръг. Бордо и Реал (Мадрид) бяха отстранени на 1/4- и 1/2-финалите с голове на чужд терен след равенства 1:1 във Франция и Испания. Накрая бе преодолян Бенфика с дузпи след нулев резултат.

Всъщност носителят на драма през този сезон беше Реал (Мадрид), който отстрани Наполи, Порто и Байерн (Мюнхен), когото преодоля за пръв път с общ резултат 4:3. „Белия балет“ преследваше седми трофей в турнира, а Бенфика трети. Лисабонските „орли“ преминаха през Партизани, Орхус, Андерлехт и Стяуа (Букурещ) с 2:0 общ резултат на 1/2-финалите. Но когато Ван Брокелен спаси дузпата на Велосо в Щутгарт, Бенфика записа четвърта поредна загуба на европейски финал.

ПСВ Айндховен – Бенфика 0:0, 6:5 след дузпи

Куман – гол / Елзо – гол
Киефт – гол / Дито – гол

Нилсен – гол / Хайри – гол
Ваненбург – гол / Пачеко – гол
Лерби – гол / Мозер – гол
Янсен – гол / Велосо – пропуск

ПСВ: Ван Брокелен, Герец (к), Нилсен, Куман, Хайнце, Ван Аерле, Линскенс, Ваненбург, Киефт, Лерби, Гилхаус (105+2 мин – Янсен)

резерви: Коот, Вискал, Лодевайкс, Ван де Керкхоф

Треньор: Гуус Хидинк

Бенфика: Силвино, Велосо, Мозер, Магалаеш, Дито, Елзо, Карлош, Пачеко, Магнусон (112 – Хайри), Шеу (к), Агуаш (56 мин – Вандо)

резерви: Бенто, Самуел, Нунеш

Треньор: Тони

жълти картони: Лерби (П)

Стадион: Некерщадион

Публика: 70 000 зрители

Съдия: Луиджи Анолин (Италия)

25 май 1988 г

ПСВ Айндховен - Бенфика 0:0, 6:5 след дузпи (видео)

КЕШ 1968: Мат Бъзби изведе Манчестър Юнайтед до върха

Британското господство продължи втори сезон, като през 1967/68 г Манчестър Юнайтед отбеляза десетгодишнината от трагедията в Мюнхен, вдигайки Купата на европейските шампиони срещу Бенфика в Лондон. „Червените дяволи“ вдигнаха ръкавицата, след като носителят Селтик отпадна от Динамо (Киев) в първия кръг. Те победиха Хибърниънс, Сараево, Гурник (Забже) и Реал (Мадрид) по пътя към „Уембли“, оцелявайки през доста уплах по трасето.

Отборът на Мат Бъзби не успя да спечели нито едно гостуване, статистика, която почти им костваше скъпо на 1/2-финалите. Губейки с 1:3 в Мадрид, Юнайтед се изправяше пред четвърто отпадане на тази фаза на турнира, докато късни голове на Дейвид Садлър и Бил Фоулкс не ги спасиха за 4:3 общ резултат.

Междувременно Бенфика стана първият отбор спечелил битка по новото правило за голове на чужд терен. То помогна да бъде преодолян Гленторан в първия кръг, за да последват успехи срещу Сент Етиен, Вашаш и Ювентус – 3:0 общ резултат на 1/2-финалите. Португалският късмет свърши на финала на „Уембли“, точно както две години по-рано на 1/2-финалите на Мондиал 66 на мача Португалия – Англия. Спасяването на Алекс Степни на удар на Еузебио в края изпрати мача в продължения. Преди това Хаиме Гарсия неутрализира попадението на Боби Чарлтън в 54-ата минута. Оцелелият от Мюнхен Чарлтън вкара отново и вече нямаше съмнение кой ще спечели, а Джордж Бест и Браян Кид също се записаха сред голмайсторите.

Манчестър Юнайтед – Бенфика 4:1 (1:1, 0:0) след продължения

1:0 – Чарлтън (54 мин)
1:1 – Граса (75)
2:1 – Бест (93)

3:1 – Кид (94)
4:1 – Чарлтън (99)

Манчестър Юнайтед: Степни, Бренън, Фоулкс, Садлър, Дън, Креранд, Чарлтън (к), Стайлс, Бест, Кид, Астън

Треньор: Мат Бъзби

Бенфика: Енрике, Калисто, Фернандес, Сантос, Крус, Граса, Колуна (к), Аугусто, Торес, Еузебио, Симоеш

Треньор: Отто Глория

Стадион: „Уембли“
Публика: 92 225 зрители

Съдия: Конкето Ло Бело (Италия)

 29 май 1968 г

Манчесър Юнайтед - Бенфика 4:1 (видео) 

КЕШ 1965: Интер на Ерера - завинаги в историята

Измежду 31 отбора, които влязоха в битка през 1964/65 г, Интернационале отново беше №1. „Нерадзурите“ повториха постижението на Реал (Мадрид) и Бенфика да спечелят купата в две поредни години, побеждавайки лисабонските „орли“ с 1:0 на финала на „Сан Сиро“. Теренът беше наводнен и кален, но и подхода към победата беше подобен. Този успех не беше за пуристи.

Появявайки се на четвърти финал за пет години, Бенфика имаше проблем освен с условията, които затрудниха техния стил на подавания, както и с гола на Жаир малко преди полувремето. Със сигурност късметът беше на страната на италианците от мига, в който УЕФА реши финала да бъде на техния стадион – прецедент започнат през 1956/57 г, когато Реал (Мадрид) среща Фиорентина на „Чамартин“.

Фортуна също беше гост в публиката, когато Интер премина Рейнджърс на 1/4-финалите. Отново и срещу Ливърпул, когато беше преодолян дефицит от 1:3 за победа с общ резултат 4:3 на 1/2-финалите. Европейският дебютант Ливърпул оспори редовността на гола на Хоакин Пейро, след като нападателят открадна тупната топка от вратаря Томи Лоурънс.

Докато Интер имаше проблеми, Бенфика обра точките за артистично присъствие. Еузебио и компания засрамиха Реал (Мадрид) с 5:1 на „Да Луш“ на 1/4-финалите, унижавайки и Вашаш с 5:0 на 1/2-финалите. Това си остана най-доброто за лисабонци в турнира.

Интер – Бенфика 1:0 (1:0)

1:0 – Жаир (42 мин)

Интер: Сарти, Бургнич, Факети, Бедин, Гуарнери, Пики, Жаир, Мацола, Пейро, Суарес, Корсо

Треньор: Еленио Ерера

Бенфика: Перейра, Кавем, Крус, Германо, Мачадо, Нето, Аугусто, Колуна, Торес, Еузебио, Симоеш

Треньор: Елек Шварц

Стадион: „Сан Сиро“
Публика: 85 000 зрители

Съдия: Готфрид Диенст (Швейцария)

27 май 1965 г

Интер - Бенфика 1:0 (видео) 

КЕШ 1963: Хеттрикът на Бенфика се спъна в Милан

Джани Ривера, Чезаре Малдини, Джовани Трапатони... само три причини Милан да бъде първият италиански победител в Купата на европейските шампиони през 1962/63 г. Друга бяха головете на бразилеца Жозе Алтафини. Той отбеляза 14 пъти в турнира, включително осемте срещу УС Люксембург в първия кръг, като хората на Нерео Роко преминаха през Ипсуич, Галатасарай и Дънди по пътя към финала.

Дънди стана вторият шотландски отбор достигнал полуфиналите, след Хибърниън през 1956 г, но победата с 1:0 на „Денс Парк“ не донесе утеха при загубата с 1:5 в реванша на „Сан Сиро“. Бенфика се стремеше към трета поредна титла, преминавайки по доста по-труден път към „Уембли“. Хеттрик на Еузебио отстрани Норкьопинг, а след това шампионът трудно премина Дукла (Прага), а после и Фейенорд с 2:1 и 3:1, за да достигне последния мач.

Повалянето на великан се падна на Андерлехт. Белгийският клуб взе първия си европейски скалп от внушителен съперник – Реал (Мадрид) – с победа 1:0 в Брюксел, след 3:3 в Испания в предварителния кръг. Финалът събра два Голиата сред централните нападатели – Алтафини и Еузебио. Последният откри резултата през първото полувреме, а първия отвърна през второто, реализирайки два пъти след асистенции на Ривера, за да даде победата на Милан с 2:1.

Милан – Бенфика 2:1 (0:1)

0:1 – Еузебио (18 мин)
1:1 – Алтафини (58)
2:1 – Алтафини (66)

Милан: Геци, Давид, Треби, Бенитес, Малдини (к), Трапатони, Сани, Ривера, Пиватели, Алтафини, Мора

Треньор: Нерео Роко

Бенфика: Перейра, Кавем, Мачадо, Крус, Фернандес, Колуна (к), Сантана, Еузебио, Аугусто, Торес, Симоеш

Треньор: Фернандо Риера

Стадион: „Уембли“
Публика: 45 700 зрители

Съдия: Артур Холанд (Англия)

22 май 1963 г

Милан - Бенфика 2:1 (видео) 

КЕШ 1962: Еузебио задържа Бенфика на върха в зрелищен финал

29 отбора влязоха в спор за Европейската купа през сезон 1961/62 г. Въпреки разрастването на турнира две известни имена направиха класически финал в Амстердам – Бенфика и Реал (Мадрид). Действащият шампион се бе подсилил с привличането на родения в Мозамбик нападател Еузебио и именно той вдъхнови отбора за победата с 4:3 общ резултат над Тотнъм на 1/2-финалите.

„Шпорите“, които преодоляха Гурник (Забже), Фейенорд и Дукла (Прага), бяха спечелили дубъл в Англия – първенството и купата, един от първокласните отбори в жребия. Друг такъв - Ювентус, с националите на Уелс и Аржентина – Джон Чарлс и Омар Сивори, подложи на истинско изпитание Реал (Мадрид) на 1/4-финалите. Гол на Алфредо Ди Стефано донесе минимален успех на „Белия балет“ в Торино. Италианците спечелиха със същия резултат на „Чамартин“, слагайки край на рекорда на Реал от мачове без загуба у дома в Европа. Поражението доведе до трети мач в Париж, който завърши 3:1 за мадридчани.

В тази форма и с Ди Стефано, Пушкаш и Луис Дел Сол на върха на кариерата си Кралския клуб представи голямо предизвикателство пред Бенфика, който беше смятан за щастлив победител срещу Барселона в предния финал. Хеттрик на Пушкаш даде предимство от 3:2 за Реал на полувремето. Лисабонският тим изравни с гол на Марио Колуна, а изгрявщата звезда Еузебио реши изхода на двубоя с две попадения продукт на мощни удари.

Бенфика – Реал (Мадрид) 5:3 (2:3)

0:1 – Пушкаш (17 мин)
0:2 – Пушкаш (23)
1:2 – Агуас (25)
2:2 – Кавем (34)
2:3 – Пушкаш (38)

3:3 – Колуна (51)
4:3 – Еузебио (65) дузпа
5:3 – Еузебио (68)

Бенфика: Перейра, Жоао, Германо, Мартинс, Кавем, Крус, Аугусто, Еузебио, Агуас (к), Колуна, Симоеш

Треньор: Бела Гутман

Реал: Аракуистаин, Касадо, Миера, Фело, Сантамария, Пачин, Техада, Дел Сол, Ди Стефано, Пушкаш, Дженто

Треньор: Мигел Муньос

Стадион: Олимпийски
Публика: 65 000 зрители

Съдия: Лео Хорн (Холандия)

2 май 1962 г

Бенфика - Реал (М) 5:3 (видео) 

КЕШ 1961: Бенфика наруши хегемонията на Реал

Футболните музи бяха добри към Реал (Мадрид). През сезон 1960/61 г монополът на футболистите в бяло приключи. Силите се изместиха от едната иберийска столица към другата – Лисабон.

Всъщност Бенфика дори не победи шампиона. Тази задача се падна на Барселона, който поправи неуспеха си от предната година, елиминирайки „Белия балет“ с 4:3 общ резултат във втория етап. Два гола на испанския национал Луис Суарес направиха Барселона първия отбор в историята на турнира избегнал загуба в Мадрид. Равенството 2:2 беше последвано от триумф с 2:1 на „Камп Ноу“ в реванша. Последваха победи над Храдец Кралове на 1/4-финалите и Хамбургер ШФ на 1/2-финалите (макар и с трети мач). Успехите направиха каталунците фаворити, но в Бенфика имаха други идеи.

Португалците постигнаха комфортни победи срещу Уйпещ, Орхус и Рапид (Виена). Най-сериозното препятствие пред играчите на Бела Гутман беше проблемът с публиката във Виена, който доведе до прекратяването на реванша от 1/2-финалите при общ резултат 4:1 за Бенфика. Финалът в Берн щеше да бъде доста по-напрегнат. Шандор Кочиш и Золтан Шибор вкараха за Барселона на същия стадион на който седем години по-рано загубиха световната титла с родната си Унгария. Попадения против логиката на играта на Жозе Агуас, Марио Колуна и автогол на Антонио Рамайец извадиха трофея от испанските ръце. „Орлите“ полетяха.

Бенфика – Барселона 3:2 (2:1)

0:1 – Кочиш (20 мин)
1:1 – Агуас (30)
2:1 – Рамайец (32) автогол
3:1 – Колуна (55)
3:2 – Шибор (75)

Бенфика: Перейра, Жоао, Фигуейредо, Мартинс, Нето, Крус, Аугусто, Сантана, Агуас (к), Колуна, Кавем

Треньор: Бела Гутман

Барселона: Рамайец, Фончо, Генсана, Грасиа, Вергес, Гарай, Кубала, Кочиш, Еваристо, Луис Суарес, Шибор

Треньор: Енрике Орисаола

Стадион: „Ванкдорф“
Публика: 33 000 зрители

Съдия: Готфрид Диенст (Швейцария)

31 май 1961 г

Бенфика - Барселона 3:2 (видео)