Йохан Кройф спечели втория си трофей за три сезона, помагайки на Барселона да стане първият клуб с хеттрик от отличия в Купата на носители на национални купи. Въпреки че в звездния състав атаката беше водена от Гари Линекер и Хулио Салинас каталунците трудно се сдобиха с първото място. След две равенства по 1:1 във втория кръг срещу Лех (Познан) се стигна до дузпи, спечелени с 5:4. На 1/4-финалите срещу Орхус за 180 минути Барса отбеляза само един гол. Съставът навлезе във форма на 1/2-финалите, където победи ЦФКА Средец (ЦСКА София) с 6:3, като и трите гола за българите отбеляза Христо Стоичков.
Противникът на финала в Берн беше Сампдория, воден от бившия треньор на Реал (Мадрид) Вуядин Бошков, със знаменита атака в лицето на Джанлука Виали и Роберто Манчини. След елиминирането на Норкьопинг и Карл Цайс (Йена), италианците имаха нужда от правилото за голове на чужд терен, за да преодолеят Динамо (Букурещ) на 1/4-финалите. Това ги изправи лице в лице с действащия носител Мехелен. След изоставане с 0:2 в Белгия Виали вкара скъпоценен гол на чужд терен. В Генуа три гола в последните 22 минути отредиха място на финала, който събра публика от 40 000.
Опитът на Сампдория беше подронен от контузии, а Салинас преодоля Палиука в 4-ата минута и нанесе ранен удар от който генуезците не успяха да се възстановят. Задържаха минималното изоставане до 79-ата минута, когато десният бек Луис Лопес Рекарте удвои аванса на Барселона, само четири минути след като влезе като смяна.
В Страсбург Аякс стана петият отбор, който се провали да спечели два последователни финала. Негов екзекутор беше Мехелен от фламандската част на Белгия, който се наслади на кратък престой под светлините на вътрешната и европейската сцена. Иронично Аякс беше детрониран от отбор с холандска връзка. Треньорът беше бивш наставник на Аякс – Аад де Мос, Ервин Куман беше ключова фигура в халфовата линия, а нападателят Пиет ден Боер в партньорство с израелеца Ели Охана, бяха инструментални в отнасянето на трофея към фламандските земи.
Аякс премина през забележителни промени за 12 месеца. Марко Ван Бастен беше продаден на Милан, а Йохан Кройф също напусна, оставяйки поста на Бари Хулсхоф. Той все още разполагаше с осем от играчите, които спечелиха турнира през 1987 г и холандският състав елиминира Дъндолк, Йънг Бойс и Олимпик (Марсилия) по пътя към финала, записвайки впечатляваща победа с 3:0 в Марсилия, благодарение на два гола на Витчге и един на Денис Бергкамп, секунди след като влезе като смяна. Мехелен изхвърли Динамо (Букурещ), Сейнт Мирън и Аталанта без да допусне загуба и изглеждаше впечатляващо в гостуванията.
Сблъсъкът между холандци и белгийци, игран пред публика от 40 000 зрители, не се разви по очакванията на Аякс. Дани Блинд беше изгонен в 16-ата минута и очевидно холандците подценяваха съперника. Единственият гол беше вкаран от Ден Боер в 53-ата минута, а десет от Аякс не можеха да преодолеят вратаря на Мехелен Мишел Прюдом. Още веднъж подценените се изкачиха на върха.
Мехелен – Аякс 1:0 (0:0)
1:0 – Ден Боер (53 мин)
Мехелен: Прюдом, Хофкенс (73 - Теунис), Клайстерс (к), Рутес, Деферм, Сандерс, Де Вилде (60 мин - Демесмаекер), Куман, Емерс, Ден Боер, Охана
Финалът е запомнен, защото Марко Ван Бастен излезе на сцената за пръв път, вкарвайки победния гол. Той беше неговият шести в турнира, а партньора му в нападение Джони Босман, който пропусна финала, добави осем. Заедно с Франк Рийкард, Ян Вутерс, Арон Винтер, Арнолд Мюрен, Джони Ван`т Шип и Роб Витчге, те сформираха отбор, ръководен от Йохан Кройф, който дебютираше в треньорската професия, като заедно съживиха най-добрите традиции на Аякс. В 65-ата минута на мача в Атина на терена излезе Денис Бергкамп.
Съперникът за трофея Локомотив (Лайпциг), солиден отбор без въображение от ГДР с отличен вратар в лицето на Рене Мюлер. Немците направиха солиден прогрес без шоу, побеждавайки северноирландския Гленторан с 3:1, а във втория кръг повдигнаха вежди с елиминацията на Рапид (Виена) след продължения. Жребият им прати Сион на 1/4-финалите и те победиха швейцарците с 2:0. Любопитни 1/2-финали срещу Жирондин Бордо предложиха две победи с по 1:0 за гостуващите отбори, а Локомотив (Лайпциг) се наложи след изпълнение на дузпи.
Финалът в Атина беше разочароващ. Голов удар с глава на Марко Ван Бастен в 21-ата минута накара 35 000 привърженици да вярват, че срещата ще се оживи. Източногерманците прекараха остатъка от мача в потвърждение, че са издръжливи и могат да спрат Аякс по пътя към гола, но им липсваше технически ресурс за завръщане.
Понякога представяне остава в паметта. Или, ако си фен на Атлетико (Мадрид), в гърлото. В Лион испанците не играха лошо, но просто не бяха конкурент на брилянтния състав на Динамо (Киев), който се разписа във всеки от деветте мача. 5:3 общ резултат срещу Утрехт, 5:2 срещу Университатеа (Крайова), 9:2 срещу финалиста от 1985 г Рапид (Виена) и 4:1 срещу Дукла (Прага). Динамо, с умение и бързина във всеки елемент, беше воден напред от брилянтния тактик Александре Заваров и свободно бележещия Иван Яремчук, а нападателната сила събра Игор Беланов (по-късно Футболист №1 в Европа за годината) и Олег Блохин. След финала целият отбор се отправи към Мексико, за да представя СССР на Световното първенство.
След трудно отстраняване на Селтик с 3:2 общ резултат, Атлетико имаше спокоен път към финала, елиминирайки Бангор Сити, Цървена звезда и Байер (Юрдинген), за да се отправи към Лион с фалшиво чувство за сигурност. „Дюшекчиите“ бяха разтресени още от първия съдийски сигнал на финала.
Публика от 50 000 зрители наблюдаваше как съветският отбор заплашваше да отбележи при всяка своя атака. Бяха необходими само пет минути на Заваров да вкара първото попадение покрай аржентинския национален вратар Убалдо Фильол. На Атлетико трябва да се признае, че някак успяваше да отложи оскърбителната загуба до последните пет минути на мача, когато Блохин и Вадим Евтученко оформиха крайното 3:0. Атлетико беше прозаичен, а Динамо (Киев) класическа поезия.
В страхотен сезон Евертън стана шампион на Англия и спечели Купата на носители на национални купи. Хауърд Кендал изгради компактен отбор с уелския вратар Невил Саутхол и защита твърда като скала, която допусна два гола в девет мача. Питър Рийд, Тревор Стивън и Кевин Шийди бяха средната линия, а шотландският нападател Анди Грей беше режещия бръснач. Доказателството, че са достатъчно добри за европейски корона дойде на 1/2-финалите срещу Байерн (Мюнхен). „Карамелите“ завършиха 0:0 в Германия и въпреки че Дитер Хьонес даде на немците преднина от 1:0 на полувремето, Греъм Шарп, Грей и Стивън подсигуриха успех с 3:1.
Съперник на финала в Ротердам беше Рапид (Виена), който възкръсваше от мъртвите повече от веднъж. Загуба с 0:3 от Селтик в Глазгоу беше заличена, защото австрийски играч беше ударен от предмет от трибуните и Рапид спечели преиграването в Манчестър с 1:0. После виенчани преодоляха ново поражение с 0:3, но от Динамо (Дрезден) в ГДР на 1/4-финалите. Пред своя публика Рапид би 5:0.
В Ротердам нямаше нова история за феникса и пепелта. Австрийците бяха обезличени от нарастващата сила на Евертън през второто полувреме. Грей и Стивън дадоха преднина от 2:0, а ветеранът Ханс Кранкъл върна Рапид в играта седем минути преди края на двубоя. Шийди уби австрийските надежди две минути по-късно. Две седмици по-късно катастрофата на „Хейзъл“ предизвика европейско наказание за английските клубове и Евертън не можеше да защити завоювания трофей.
Съставът на Ювентус срещу Порто за финала през 1984 г говори сам за себе си. Стефано Такони, Гаетано Скиреа, Клаудио Джентиле, Серджио Брио, Антонио Кабрини, Марко Тардели, Масимо Бонини, Бенямино Винола, Мишел Платини, Збигниев Бониек, Паоло Роси.
След победа с 10:2 срещу Лехия (Гданск) в първия кръг, торинци трябваше да се изпотят за успеха. Пари Сен Жермен не се предаде, но отпадна по правилото за голове на чужд терен след 0:0 и 2:2. Въпреки че „гостуването“ се игра в Страсбург, финландският Хака удържа „бианконерите“ до две победи с по 1:0. Срещу Манчестър Юнайтед на 1/2-финалите беше записано равенство 1:1 в Англия и победа с 2:1 в Торино, благодарение на головете на Бониек и Роси. Порто, който се зараждаше като европейска сила под ръководството на Артур Жорже, също се бори по пътя си, преминавайки трудни изпитания срещу Динамо (Загреб), Рейнджърс и Шахтьор (Донецк), преди да победи с 2:0 общ резултат действащия носител Абърдийн, за да достигне финал, в който Ювентус беше нажежен до червено фаворит.
Финалът в Базел беше решен през първото полувреме. Двата състава показаха атакуващия си потенциал, но Винола изведе Ювентус напред в 13-ата минута. Порто изравни с попадение на Антонио Соуса след половин час игра. Мачът се задържа интересен и пред двете врати, но италианците нанесоха удар четири минути преди почивката. Бониек се възползва от пролука в португалската защита, за да направи резултата 2:1. През второто полувреме Порто не успя да разруши отбраната на „Старата госпожа“, която беше управлявана отлично от Скиреа, който загина трагично няколко години по-късно в автомобилна катастрофа.
Алекс Фъргюсън спечели много отличия начело на Манчестър Юнайтед, но един от най-добрите му спомени си остава как изведе Абърдийн до победа над Реал (Мадрид) в дъждовна вечер в Гьотеборг.
След успех с 11:1 срещу Сион в предварителния кръг шотландците преминаха през Динамо (Тирана) и Лех (Познан) без да допуснат гол преди да се изправят пред труден тест срещу Байерн (Мюнхен) на 1/4-финалите. След 0:0 в Мюнхен, отборът от Единбург смълча немците, печелейки с 3:2, след като 13 минути преди края губеха с 1:2. На 1/2-финалите беше преодолян Ватершей ТОР, изненадващ победител срещу Пари Сен Жермен.
Реал (Мадрид) беше обсебен да избегне сблъсък с големия враг Барселона. Столичният клуб беше благодарен, когато Аустрия (Виена) елиминира носителя с голове на чужд терен, докато Реал записа епична победа над Интер на 1/4-финалите. Благодарността живя кратко. Мадридчани биха Аустрия с 5:3 на 1/2-финалите, за да получат втори шанс да спечелят трофея.
Испанците бяха попарени, когато Ерик Блек даде ранна преднина във финала. Крилата Хуан Гомес „Хуанито“ и Исидро Диас, подкрепящи централния нападател Карлос Сантилана и „Белия балет“ беше опасен в атака. Хуанито изравни в 14-ата минута, а след това феновете наблюдаваха редуване на атаки пред двете врати. Въпреки дъжда, никой не се оплака от продълженията. Резервата Джон Хюит стана герой със смел плонж с глава пред испанския вратар, за да отбележи победния гол – 2:1 за Абърдийн.
Абърдийн – Реал (Мадрид) 2:1, 1:1 (1:1), след продължения
