неделя, 11 ноември 2012 г.

КНК 1969: Слован (Братислава) легитимира Източна Европа

Слован (Братислава) стана първият източноевропейски отбор спечелил континентален трофей, побеждавайки фаворита Барселона в паметен финал. Турнирът беше белязан от събитията през август 1968 г, когато съветски войски влязоха в Чехословакия. В резултат много западни отбори отказаха да играят срещу представители на Съветския блок и жребият за първия кръг трябваше да бъде разместен на регионален принцип от Спешния комитет към УЕФА. С отстраняването на Динамо (Букурещ) във втория етап, Слован остана единственият източен оцелял.

Не бива нищо да бъде принизявано в постижението на словаците. Те победиха Порто и Торино по пътя към Базел, отстранявайки и шотландския аутсайдер Дънфърмлайн Атлетик на 1/2-финалите. Единственото голямо препятствие пред Барселона беше срещу Кьолн на 1/2-финалите, но каталунците се справиха с общ резултат 6:3.

20 000 зрители видяха чудесна игра на словашкия отбор, воден от Михал Вицан и изграден около гигантския защитник Александър Хорват. Лудовит Цветлер им даде аванс във втората минута, а Хосе Антонио Залдуа изравни 14 по-късно. Последваха попадения на Владимир Хривнак (30 мин) и Ян Цапкович (42), плодове на тотално превъзходство, които дадоха на Слован преднина от 3:1 на почивката. Веднага след подновяване на играта Карлес Рексач намали аванса директно от ъглов удар. Вратарят Александър Венцел твърдеше, че е бил заслепен от светлините, но Слован удържа 3:2 и огря Чехословакия с лъч футболна светлина във време на политически мрак.

Слован (Братислава) – Барселона 3:2 (3:1)

1:0 – Цветлер (2 мин)
1:1 – Залдуа (15)
2:1 – Хривнак (30)
3:1 – Я. Цапкович (42)
3:2 – Рексач (51)

Слован: Венцел, Фило, Хривнак, Хорват (к), Злоча, Цветлер, Й. Цапкович, Жокъл, Модер (67 мин - Хатар), Я. Цапкович

Треньор: Михал Вицан

Барселона: Садурни, Франч (11 мин - Переда), Рифе, Оливея (к), Еладио, Сабалса, Пелисер, Кастро (46 - Мендонка), Фусте, Залдуа, Рексач

Треньор: Салвадор Артигас

Стадион: „Св. Якоб“, Базел
Публика: 19 478 зрители

Съдия: Лауренс Ван Равенс (Холандия)

21 май 1969 г

КНК 1968: Милан надхитри Хамбургер

Надеждите за немски хеттрик бяха попарени от Курт Хамрин, шведското крило, което донесе трофея от първото издание на Купата на носители на национални купи във витрината на Фиорентина. Новият му клуб Милан срази немската съпротива на 1/2-финала и финала, за да сложи името си на отличието за пръв път.

Любопитното е, че и на двата финалиста им бяха нужни по три мача, за да преодолеят 1/4-финалите. След две срещи, които не излъчиха победител, Хамбургер и Милан победиха с 2:0 Олимпик (Лион) и Стандард (Лиеж) в плейофи. На 1/2-финалите Хамбургер завърши 1:1 у дома с уелския Кардиф Сити, в чийто редици блестеше Джон Тошак. Немците победиха с 3:2 в Уелс, за да достигнат финала в Ротердам. Байерн (Мюнхен) елиминира Панатинайкос, Витория (Сетубал) и Валенсия, като беше фаворит да защити купата, но Милан го победи с 2:0 на свой терен, а после яростно защитаваше преднината си в Бавария.

С известни имена като Карл-Хайнц Шнелингер, Джовани Трапатони и Невио Скала в състава си, Милан се бранеше умело на финала в Ротердам, наблюдаван от 53 000 по трибуните. „Росонерите“ хапеха като кобра на контраатака, а младият Джани Ривера беше в основата на съзидателността. Ветеранът Хамрин се разписа в третата минута и удвои преднината в 15-ата. Дори атакуващата сила на Уве Зелер не успя да спре италианците от заслужен триумф.

Милан – Хамбургер ШФ 2:0 (2:0)

1:0 – Хамрин (3 мин)
2:0 – Хамрин (15)

Милан: Кудичини, Анкуилети, Росато, Трапатони, Шнелингер, Лодети, Ривера (к), Скала, Хамрин, Сормани, Прати

Треньор: Нерео Роко

Хамбургер: Йозкан, Зандман, Шулц, Дикман, Курбждун, Кремер, Хорст, Б. Дьорфел, Зелер (к), Хьоних, Г. Дьорфел

Треньор: Курт Кох

Стадион: „Фейенорд“ („Де Куип“), Ротердам
Публика: 53 276 зрители

Съдия: Хосе Мария Ортис де Мендибил (Испания)

23 май 1968 г

петък, 9 ноември 2012 г.

КНК 1967: Байерн наследи Борусия (Дортмунд)

Байерн (Мюнхен) потвърди израстване на западногерманския футбол с напрегнат успех с единствен гол срещу Рейнджърс, който сломи надежди за исторически дубъл на Глазгоу. Големият съперник Селтик спечели Купата на европейските шампиони шест дни преди финала в Нюрнберг – стадион от който Байерн използва напълно „домакинското“ предимство.

Байерн, воден от Златко Чайковски с прякор „Чик“, отстрани с по един гол Татран (Прешов), Шамрок Роувърс и Рапид (Виена), преди убедителна победа с 5:1 срещу Стандард (Лиеж) на 1/2-финалите. Рейнджърс елиминира носителя Борусия (Дортмунд) с 2:1. На 1/4-финалите шотландците имаха късмет, след като хвърляне на монета ги прати напред за сметка на Реал (Сарагоса). На последното стъпало преди финала „сините“ от Глазгоу успяха да преодолеят българския представител Славия (София).

Хиляди шотландци пътуваха до Нюрнберг, но повечето от 70 000 по трибуните подкрепяха Байерн, в чийто състав бяха Сеп Майер, Франц Бекенбауер и Герд Мюлер. Те бяха ядосани от първото полувреме в което доминираше Рейнджърс. През второто полувреме баварците се надигнаха, но така и никой не успя да отбележи. Байерн най-сетне зарадва немската публика в третата минута от второто продължение, когато Франц „Буле“ Рот отбеляза победния гол. Това беше първи европейски трофей за мюнхенския клуб, но не и последния.

Байерн (Мюнхен) – Рейнджърс 1:0, 0:0, след продължения

1:0 – Рот (109 мин)

Байерн: Майер, Новак, Бекенбауер, Олк (к), Купфершмидт, Рот, Кулман, Нафзигер, Олхаузер, Мюлер, Бренингер

Треньор: Златко Чайковски

Рейнджърс: Мартин, Йохансен, Джардин, Маккинън, Прован, Смит, Грейг (к), Хендерсън, Хинд, Д. Смит, Джонстън

Треньор: Скот Симон

Стадион: „Ам Дутцендтайх“, Нюрнберг
Публика: 69 480 зрители

Съдия: Конкето Ло Бело (Италия)

31 май 1967 г

четвъртък, 8 ноември 2012 г.

КНК 1966: Борусия (Дортмунд) спечели първа европейска купа за Германия

Рекордно участие на 31 отбора, сред които и първият съветски представител Динамо (Киев). Носителят Уест Хем, Ливърпул и Селтик достигнаха 1/2-финалите и триумф на Британия изглеждаше най-вероятен. Трофеят беше вдигнат от зачеркнатия от сметките състав на Борусия (Дортмунд).

Ливърпул, воден от митологичния шотландец Бил Шенкли, отстрани Ювентус в първия кръг и сложи край на надеждите на Селтик да играе финал на своя „Хемпдън Парк“, побеждавайки в свирепа битка с общ резултат 2:1. Междувременно Борусия (Дортмунд) отказа шампиона Уест Хем с общ резултат 5:2 в мачове, които противопоставиха Боби Мур, Мартин Питърс и Джоф Хърст лице в лице с Ханс Тилковски, „Зиги“ Хелд и Лотар Емерих, които щяха да се видят отново след два месеца на финала на Световното първенство.

Пред 42 000 зрители в Глазгоу двата състава се представиха под обичайното си ниво във финал, който предложи искри, когато Зиги Хелди изведе немците напред в 62-ата минута. Шест минути по-късно Роджър Хънт върна англичаните в битката. Равенството се запази до края на редовното време, но дортмундци имаха повече острота в атаката си срещу необичайно уязвимата защита на Ливърпул. Ловкото крило Райнхард „Стан“ Либуда отбеляза победния гол в 109-ата минута с удар, който рикошира в бранител, прехвърляйки Томи Лоурънс на вратата на Ливърпул. Борусия (Дортмунд) стана първото немско име гравирано на европейски трофей.

Борусия (Дортмунд) – Ливърпул 2:1, 1:1 (0:0), след продължения

1:0 – Хелд (61 мин)
1:1 – Хънт (68)
2:1 – Либуда (107)

Борусия (Д): Тилковски, Килиакс, Паул (к), Курат, Редер, Шмидт, Асауер, Либуда, Хелд, Щурм, Емерих

Треньор: Вили Мултхауп

Ливърпул: Лоурънс, Лоулър, Милни, Йейтс (к), Бърн, Стивънсън, Смит, Калагън, Хънт, Сейнт Джон, Томпсън

Треньор: Бил Шенкли

Стадион: „Хемпдън Парк“, Глазгоу
Публика: 41 657 зрители

Съдия: Пиер Швинте (Франция)

5 май 1966 г

сряда, 7 ноември 2012 г.

КНК 1965: Уест Хем триумфира на "Уембли"

Носителят Спортинг (Лисабон) отпадна в първия кръг от уелския Кардиф Сити и ново име бе гравирано на трофея. Докато 3200 зрители гледаха финала през 1964 г, публика от 100 000 присъства на „Уембли“, за да види клуб от Лондон – Уест Хем да побеждава немския съперник Мюнхен 1860. Финалът срещна двама известни треньори – Рон Грийнууд и Макс Меркел, а 14 месеца по-късно защитникът-магьосник Боби Мур, халфът Мартин Питърс и нападателят Джоф Хърст отново бяха твърде силни за немската опозиция на същия стадион на финала на Световното първенство през 1966 г.

Мюнхен 1860 премина през Порто в първия кръг, а след това се бори могъщо с Торино на 1/2-финалите. След загуба с 0:2 в Италия, победи с 3:1 у дома, а по това време правилото за голове на чужд терен още не съществува, за да се стигне до трети мач на наводнен терен в Цюрих, спечелен с 2:0 и билет за финала на „Уембли“.

Финалът беше един от най-добрите. Немските национали Руди Бруненмейер и Петер Гросер се сблъскаха със защитата, чийто маршал беше Боби Мур, както и с намиращия се в отлична форма вратар на Уест Хем Джим Стендън. Накрая непотопяемото крило Алън Сийли, който почина през 1996 г, даде на „чуковете“ победата. Той вдигна трибуните на крака, вкарвайки в 70-ата минута и решавайки съдбата на немците с второ попадение две минути по-късно. Остатъкът от мача протече под песните на агитката на Уест Хем - „Завинаги бълвам мехурчета“.

Уест Хем Юнайтед – Мюнхен 1860 2:0 (0:0)

1:0 – Сийли (70 мин)
2:0 – Сийли (72)

Уест Хем: Стандън, Киркъп, Браун, Бъркет, Питърс, Мур (к), Сийли, Бойс, Хърст, Диър, Сисънс

Треньор: Рон Грийнууд

Мюнхен 1860: Раденкович, Вагнер, Райх, Коларс, Бена, Лутроп, Хайс, Кюперс, Бруненмейер (к), Гросер, Ребеле

Треньор: Макс Меркел

Стадион: „Уембли“, Лондон
Публика: 97 974 зрители

Съдия: Истван Шолт (Унгария)

19 май 1965 г

вторник, 6 ноември 2012 г.

КНК 1964: МТК затрудни максимално Спортинг (Лисабон)

Точно както Атлетико (Мадрид) използва Купата на носители на национални купи, за да влезе под прожекторите, завладяни от големия градски враг Реал, Спортинг (Лисабон) искаше да измести от сцената съседа си Бенфика. Мисията беше успешна, но постигната по трудния начин.

„Лъвовете“ нямаха голям проблем в първия кръг, постигайки рекордна домакинска победа с 16:1 срещу кипърския АПОЕЛ (Никозия). Последва загуба от Манчестър Юнайтед с 1:4 на „Олд Трафорд“, но отпадането беше избегнато след прословутата победа с 5:0 в Лисабон. На 1/2-финалите се стигна до трети мач срещу Олимпик (Лион), а ако го имаше правилото за голове на чужд терен, то Спортинг щеше да отпадне.

Междувременно МТК стана първият отбор от Източна Европа достигнал финал в турнир на УЕФА. След успехи с един гол разлика срещу Славия (Прага), Мотор (Цвикау) и Фенербахче, унгарците преодоляха загуба с 0:3 в Глазгоу, за да отстранят Селтик с общ резултат 4:3.

Тъжно е, че едва 3208 души видяха епичното 3:3 на стадион „Хейзъл“ в Брюксел. Кароли Шандор изведе МТК напред. Домингош Маскареняш и Ернесто де Фигуейредо обърнаха резултата в полза на Спортинг. Истван Кути и Шандор се разписаха в 70-ата и 72-ата минута за 3:2 за клуба от Будапеща, но Фигуейредо изравни в 81-ата минута. Продълженията не предложиха нов гол и се стигна до преиграване в Антверп след 48 часа. 14 000 зрители видяха единственото попадение на Жоао Педро Мораиш да сломява надеждите на МТК да бъде пръв с европейско отличие в унгарския футбол. Трофеят замина за Лисабон.

Спортинг (Лисабон) – МТК (Будапеща) 3:3 (1:1)

0:1 – Шандор (19 мин)
1:1 – Маскареняш (40)
2:1 – Фигуейредо (48)
2:2 – Кути (70)
2:3 – Шандор (72)
3:3 – Фигуейредо (81)

Спортинг: Х. Карвальо, Гомеш, Баптища, Карлош, Мораиш, Мендеш (к), Да Силва, Маскареняш, Фигуейредо, Г. Карвальо, Бокалери

Треньор: Анселмо Фернандеш

МТК: Ковалик, Кешей, Даншки, Женей, Наги, Ковач, Шандор, Вашаш, Бьодьор, Кути, Халапи

Треньор: Бела Волентик

Стадион: „Хейзъл“, Брюксел
Публика: 3208 зрители
Съдия: Лусиен Ван Нуфел (Белгия)

13 май 1964 г

Спортинг – МТК 1:0 (1:0)

1:0 – Мораиш (20 мин)

Спортинг: Х. Карвальо, Гомеш, Баптища, Карлош, Перидеш, Мендеш (к), Да Силва, Маскареняш, Фигуейредо, Карвальо, Мораиш

Треньор: Анселмо Фернандеш

МТК: Ковалик, Кешей, Даншки, Женей, Наги, Ковач, Шандор, Вашаш, Бьодьор, Кути, Халапи

Треньор: Бела Волентик

Стадион: „Босуилстадион-Деурне“, Антверп
Публика: 13 924 зрители

Съдия: Жерар Версип (Белгия)

понеделник, 5 ноември 2012 г.

КНК 1963: Тотнъм унизи носителя

Тотнъм Хотспър доминираше в английския футбол през предните два сезона и под ръководството на Бил Никълсън даде на Англия дългоочаквания европейски пробив. Като Фиорентина предната година Атлетико (Мадрид) се спъна на последното препятствие пред защитата на титлата.

Мадридският отбор премина през промени. Сабино Баринага замести Хосе Виялонга на пейката, а голмайсторът Хоакин Пейро замина за Италия. Трябваха доста усилия, за да бъде отстранен немския Нюрнберг с 3:2 общ резултат на 1/2-финалите. „Шпорите“ имаха в състава си смъртоносния нападател Джими Грийвс, подкрепян от Боби Смит, а Дани Бланчфлауър и Джон Уайт (убит от гръм на голф игрище в Лондон година по-късно) опъваха струните в средата на терена. Лондончани отбелязаха 19 гола в шест мача по пътя към финала в Ротердам.

Хиляди английски фенове бяха на стадион „Де Куип“, за да видят как техният отбор развенча испанците с атакуваща мощ, въпреки отсъствието на контузеното шотландско динамо в халфовата линия Дейв Макей. Грийвс и Уайт дадоха два гола преднина до почивката. Въпреки че Енрике Кояр даде на Атлетико кратка надежда с попадение от дузпа две минути след подновяване на играта, два гола на лявото крило Тери Дисон и още един от Грийвс накараха публиката да пее химна на Тотнъм - „Слава, слава, алилуя, и „шпорите“ маршируват напред“.

Уелският Бангор Сити беше романтичната нотка в турнира, побеждавайки Наполи с 2:0 у дома, а след това загуби с 1:3 в Италия. По това време няма правило за головете на чужд терен и уелсците губят третия мач в Лондон с 1:2.

Тотнъм Хотспър – Атлетико (Мадрид) 5:1 (2:0)

1:0 – Грийвс (16 мин)
2:0 – Уайт (35)
2:1 – Кояр (47) дузпа
3:1 – Дисон (67)
4:1 – Грийвс (80)
5:1 – Дисон (85)

Тотнъм: Браун, Бейкър, Норман, Хенри, Бланчфлауър (к), Марчи, Джоунс, Уайт, Смит, Грийвс, Дисон

Треньор: Бил Никълсън

Атлетико: Мединабейтя, Ривия, Грифа, Х. Родригес, Р. Родригес, Чузо, Глария, Жонес, А. Родригес, Мендонка, Кояр (к)

Треньор: Сабино Баринага

Стадион: „Фейенорд“ („Де Куип“), Ротердам
Публика: 49 143 зрители

Съдия: Андриес Ван Леувен (Холандия)

15 май 1963 г