неделя, 6 февруари 2011 г.

20-те най-важни футболни клуба в света


Не вреди на никого от нас да си припомняме отвреме навреме помпозността на най-големите клубове във футбола. Техните представители винаги казват "даваме на феновете това което искат" (както винаги тънка маска за "печелим пари за себе си"). "Все още вярвам, че европейска лига ще е неизбежна крачка, но създаването й може да отнеме повече от предвиденото време. Измежду 50-те най-важни клуба в Европа, никой няма да се откаже да играе в своята страна", заяви директорът на Милан Умберто Гандини. Пренебрегвайки нарастващото мнение, че може би "най-важните" клубове най-вероятно трябва да бъдат изключени от всички други състезания, събрани на космическа совалка с всеки, който харесва идеята Милан да играе с Манчестър Юнайтед всяка седмица до края на вечността, и изпратени на Юпитер и да отидат там без да оказват влияние върху остатъка от нас за които фразата "най-важни" е измислица. Разпадането на Г14 и последвалото включване на най-големите клубове в Европейската асоциация на клубовете предполагаше да сложи край на всичко това, но беше лесно да се предположи, че повечето атавистични тенденции на най-големите клубове няма да изчезнат просто, защото Мишел Платини ги е поканил на чай и бисквити в УЕФА.

Та... "най-важни"? Трябва да се прави разлика. Дори не е задължително да вярвате в гледната точка "всички създания големи или малки", тази идея, че всички футболни клубове са създадени равни, но някои са по-равни от други е много противна. Така че ето ви списък на 20-те най-важни клуба в историята на футбола. А Милан дори не е в него. Освен всичко, Милан дори не е най-големият съперник на Интер. Както ще ви каже всеки гражданин на Милано, който се интересува от футбол, истинското дерби за Интер е "Дербито на Италия" срещу Ювентус. Шест години без Скудето изглежда влияят на преценката на управниците на "росонерите".


1 Шефилд ФК - най-старият футболен клуб в света. Не е спечелил нищо от Аматьорската купа на ФА през 1904 г, но е единственият в света, освен Реал (Мадрид), който е награден с ордена за заслуги на ФИФА. Други носители на тази награда са Нелсън Мандела, Хенри Кисинджър и Футболната асоциация на Уругвай.


2 Куинс Парк ФК - аматьорският клуб от Глазгоу остава единственият отбор достигал до финалите на купите на Англия и Шотландия, печелейки десет пъти шотландския трофей. Техният стил на подаване създава революция във футбола по света, а стадионът му "Хемпдън Парк" е най-големия в света до построяването на "Маракана" за световното първенство през 1950 г.


3 Даруин ФК - когато този непознат клуб от Ланкашър привлича двама играчи - Фърги Сътър и Джеймс Лъв от Партик Дистъл през 1879 г се превръща в първия английски отбор, който плаща на състезателите си. Дните на аматьорите джентълмени са преброени и пристига професионалната игра. До десет години след това всички големи клубове плащат на играчите си.


4 Престън Норт Енд ФК - "Непобедимите". Първият шампион на Футболната лига завършва непобеден през целия сезон 1888/1889 г (рекорд, който няма да бъде изравнен до 2004 г от Арсенал), като печели и Купата на ФА. Предишната година е поставен друг рекорд - победа с 26:0 над Хайд в мач от Купата на ФА, останал неподобрен до днес.


5 Про Верчели Калчо - най-старият футболен клуб в Италия, основан през 1892 г. Печели шампионата пет пъти за шест години между 1908 и 1914 г, а в него играе Силвио Пиола, който е считан за бащата на задната ножица. Един от сегашните футболисти е бивш италиански национал и звезда на Серия А - Маурицио Ганц. Отборът се състезава в четвърта дивизия на Италия.


6 Спорт Клуб Рио Гранде - най-старият клуб в Бразилия и един от най-старите в цяла Южна Америка. Има две регионални шампионски титли в 110-годишната си история, но е в основата на развитието на футбола в страната, която е възприемана като най-талантлива в този спорт.


7 Екзитър Сити - следата му в историята на футбола е много забележителна. Един от първите английски клубове, който отива на турне - в Южна Америка през 1914 г. Един от мачовете в турнето е игран на стадион "Ларанжейраш" в Рио де Жанейро - двубоят е първи за бразилския национален отбор, който побеждава с 2:0.


8 Торино - самолетната катастрофа през 1949 г обезсмърти отбора на Торино, известен като "Големия Торино". Съставът печели пет поредни шампионантни титли и все още е считан за вероятно най-великия италиански клуб на всички времена. Постоянно вземат осем от единадесетте места в италианския национален отбор и са сред първите в света, които играят по системата 4-4-2, която и до днес е най-често срещаната в света.


9 Уулвърхемптън Уондърърс - в началото на 50-те години на 20 век, по време на зараждащите се дни на осветен футбол, "вълците" са иноватори в домакинстването на всички желаещи в серия приятелски мачове. След победи над Хонвед, аржентинския Расинг, Рейнджърс, Реал (Мадрид) и Спартак (Москва), мениджърът Стан Кулис ги провъзгласява за шампион на света, изказване, което вдъхновява френския журналист Габриел Ано толкова много, че той подема кампания за паневропейско състезание. До 1955 г се ражда Европейската купа.


10 Реал (Мадрид) - никой отбор не е доминирал европейския футбол така както Реал в първите години на Европейската купа. Победител в турнира девет пъти (включително поредните пет от създаването му), клубът е замесен и в може би най-великия европейски мач на всички времена - победата със 7:3 над Айнтрахт (Франкфурт) пред 130 000 зрители на "Хемпдън Парк" през 1950 г. Също така е шампион на Испания рекордните 31 пъти.


11 Аякс - внезапната експлозия на холандския футбол в края на 60-те отново промени начина на игра по целия свят. Вероятно това е първият клуб, който управлява правилно младежка академия, от която по едно и също време излизат Йохан Кройф, Йохан Неескенс, Ари Хаан и Рууд Крол, а отборът печели Европейската купа три пъти поред по същото време. Никоя друга страна не издига толкова бързо футбола си, както Холандия в началото на 70-те, а никой друг клуб няма толкова голямо влияние в тази внезапна експлозия на таланти, като Аякс.


12 Ню Йорк Космос - по-късно отречен като влияние, всъщност беше феноменално успешен в края на 70-те и постави основите на успеха на Мейджър лигата в популярността й сред населението на САЩ през последните 15 години. Клубът вече не съществува, но в него играха величията Пеле и Франц Бекенбауер. Футболът - последната граница, наистина.


13 Ал Ахли - най-големият клуб в Африка, за който се твърди че има 50 милиона привърженици в Египет. Шампион на Африка три пъти в последните четири години, а ако ФИФА успее да създаде смислено световно клубно първенство, то безспорно това ще е отборът от Черния континент, който има сериозни възможности да бъде световен първенец.


14 Пенярол - подкрепян от 45% от цялото население на Уругвай, клубът е сред най-успешните в Южна Америка, с пет титли от Копа Либертадорес и 46-кратен шампион на страната си. Наред със съперника от Монтевидео - Насионал, дава гръбнака на двата национални отбора на Уругвай, които печелят световните първенства през 1930 и 1950 г.


15 Бенфика - има 14 милиона фена по целия свят, а със 160 000 члена във фенклуба държи рекорда в "Гинес" за най-голям фенклуб в света. Важността на клуба се подчертава от това, че даде на европейския футбол първата му чернокожа звезда - Еузебио и наруши хегемонията на Реал (Мадрид), печелейки Европейската купа през 1961 и 1962 г.


16 Фламенго - с 35 милиона привърженика е №1 по популярност в Бразилия, което е учудващо предвид сравнително малките му успехи. Може да е боксова круша на и извън терена, но е в този списък заради талантите, които е дал на света. Сократес, Жуниор, Зико, Гаринча, Алаир, Ромарио и Бебето са само малка част от големите имена, които са носили фланелката на Фламенго.


17 Бока Хуниорс - 24 пъти шампион на Аржентина и шест пъти крал на Южна Америка, Бока е може би най-големият клуб в Южна Америка. Отборът даде на света и Диего Марадона, считан от доста хора за най-добрия футболист на всички времена.


18 Кашима Антлърс - най-младият клуб в този списък, но с най-голям успех в кратката история на Джей лигата, която доведе Япония до потенциална сила в играта. Кашима има шест шампионски титли и е сред най-популярните отбори в Азия.


19 Олимпик (Марсилия) - въпреки че най-успешните години на клуба бяха помрачени от скандали за даване на подкупи, той си остава институция в държава, която има любопитно амбивалентно отношение спрямо клубния футбол. На домакински мачове средната посещаемост е над 50 000 зрители, а списъкът с бивши играчи включва имената на Крис Уодъл, Марсел Десаи и Клод Макелеле. Клубът е деветкратен шампион на Франция.


20 Енфийлд Таун - може би очаквахте да прочетете за АФК Уимбълдън или ФК Юнайтед ъф Манчестър на последно място, но Енфийлд Таун е дядото на движението, което кара феновете да създават сами съдбата си и да се отърват от лудостта на някои футболни клубове. Вбесени от президента, който продал стадиона им и взел парите, Енфийлд Таун е сформиран от привърженици на бившия колос Енфийлд ФК, който не е участвал в първенства. Наскоро постигнаха споразумение да се нанесат обратно на реновиран стадион близо до стария им дом, след осем години далеч от него.

понеделник, 29 ноември 2010 г.

Борусия (Дортмунд) на европейския връх


"Преминах през този мач сякаш бях в транс", признава Карл-Хайнц Ридле преди няколко месеца, когато говорехме за момента или по-скоро двата момента на 28 май 1997 г на "Олимпиащадион" в Мюнхен.

"В ретроспекция тези 90 минути определено са най-важните в моя живот", допълва Ридле, не без добра причина. Специалистът по ударите с глава никога не отбеляза повече от седем гола в един сезон с екипа на Борусия (Дортмунд), но въпреки това има своето специално място в историята на клуба. През онази майска вечер в Мюнхен той изпита своя собствен магически момент.

Ридле постави основите на успеха на Борусия (Дортмунд) в Шампионската лига с два страхотни гола. На финала немският отбор срещна италианския Ювентус, който беше големия фаворит, въпреки че дортмундци имаха определено преимущество, тъй като срещата беше в Германия.

Карл-Хайнц Ридле беше звездата на вечерта, въпреки че неговите попадения по-рядко се припомнят в сравнение с третия гол, дело на резервата Ларс Рикен. Ридле изведе "жълто-черните" напред с точни изстрели в 29-ата и 34-ата минута, а Дел Пиеро върна надеждите на "Старата госпожа" с гол в 66-ата минута.

Случилото се след това ще се превърна в един от незабравимите моменти в историята на дортмундската Борусия. Решението на Отмар Хитцфелд да извърши смяна в 70-ата минута ще изплати дивидентите си само няколко секунди по-късно.

Това е златният гол на вечерта и най-великия момент в кариерата на Ларс Рикен. Стефан Шапюиза отстъпва мястото си на младока, който дотогава трудно понася ролята си на резерва.

"Разбира се, че бях разочарован, че не започвам като титуляр, защото отбелязах някои важни голове в предишните мачове", заявява Рикен в интервю за DVD-то по случай 100-годишнината на клуба.

Думите на Рикен над десетилетие по-късно отекват като ехо след тези на коментатора за немската телевизия Марсел Райф: "Ларс Рикен влиза - човекът с решителния гол срещу Оксер, с решителния гол срещу Манчестър Юнайтед..."

"Мьолер, Рикен, Рикен, удар... Дааааааа! Пет секунди на терена, пет секунди... Ларс Рикен! Братя Грим се обръщат в гроба си, това са невероятни истории! Невъзможно! Пет секунди на терена, той пробяга може би 20 крачки. Този брилянтен пас на Мьолер и после той вкарва по единствения възможен начин. Не можете да напишете такъв сценарий. Родиха се легенди и вие сте свидетели на това на живо. 3:1, какъв луд мач, какъв луд мач!", са безсмъртните думи на Райф.

В интервюто си за DVD-то "100 години BVB" Ларс Рикен разкри, че си е представил такава ситуация в ума си.

"Когато седях на пейката, видях че Анджело Перуци седи доста пред вратата си. Тогава си казах, че първата топка, която дойде до мен, ще я изстрелям на сляпо към вратата. След смяната ми не ми се наложи да стрелям на сляпо - веднага видях, че Перуци беше твърде далече от вратата си", споделя Рикен.

Ларс Рикен завърши кариерата си в дублиращия отбор на Борусия (Дортмунд) на 33-годишна възраст, а голът му във вратата на Ювентус беше избран за №1 в 100-годишната история на "жълто-черния" клуб.

Автор: Себастиан Хайер