„СуперДепор“ - първият испански отбор огорчил Байерн в Мюнхен

Първите две участия на Депортиво в Шампионската лига през сезони 2001/2002 г и 2002/2003 г впечатлиха Европа. В тях бяха записани по две победи над ПСЖ, Манчестър Юнайтед и Арсенал, както и впечатляващ успех като домакин на Ювентус. Немските отбори си оставаха препъни камъка за галисийците. В началото на 90-те години Айнтрахт (Франкфурт) и Борусия (Дортмунд) елиминираха състава на Арсенио Иглесиас в Купата на УЕФА. Байер (Леверкузен) отбеляза общо шест попадения на Депор по пътя си към финала на Шампионската лига през 2002 г. Всичко това се промени, когато галисийците срещнаха най-успешния немски клуб – Байерн (Мюнхен).

В първите си две участия в Шампионската лига Депортиво успя да се класира за 1/4-финалите. През сезон 2001/2002 г отборът спечели Група Е в първата фаза и Група В във втората, а на 1/4-финалите не му достигна един гол срещу английския Лийдс Юнайтед. През сезон 2002/2003 г Депортиво спечели Група G в първата фаза и остана втори в Група D във втората, след като загуби последния мач от Байер (Леверкузен). На 1/4-финалите Манчестър Юнайтед се оказа твърде силен.

Името на Депортиво вече беше вписано в европейските книги. Шампион и носител на Суперкупата на Испания за 2000 г и вицешампион през 2001 и 2002 г. През март 2002 г беше завоювана втора Купа на Краля с исторически успех 2:1 срещу празнуващия 100-годишнина Реал (Мадрид). В славните години Депортиво можеше да си позволи да купува доказани имена, както направи през лятото на 2002 г. Португалският защитник Жорже Андраде (24 г) и испанския национал Алберт Луке (24 г) акостираха на „Риасор“. Друга скъпа покупка беше „Торо“ Акуня, който дойде от Реал (Сарагоса). Вратарят Хуанми и Пабло Амо бяха последните нови имена. Наличното качество позволи на клуба да даде под наем Валтер Пандиани и Джалминя.

Последва спечелването на трета Суперкупа на Испания след 4:0 общ резултат срещу Валенсия. Самочувствието в Ла Коруня беше високо преди първия съдийски сигнал за сезона – в домакински мач срещу Бетис на 1 септември 2002 г. Депортиво бързо се приземи. Гредата помогна да не бъде записана по-тежка загуба от 2:4. Другата лоша новина беше контузията на новака Андраде, който щеше да отсъства няколко месеца. Около отбора започнаха да витаят съмнения. Скромният Кореалехо беше отстранен за Купата на Краля с 2:1, а две попадения на Рой Макай донесоха успех и в гостуването на Осасуна, за да възвърнат увереността. За Депортиво предстоеше първи двубой от определената за Група на смъртта, която се допълваше от Милан, Байерн и Ланс.

Статистиката на Депор срещу немски отбори беше добре известна. През сезон 1993/1994 г галисийците смятаха, че могат да преодолеят загуба с 0:1 във Франкфурт, но и на „Риасор“ последва поражение със същия резултат. Година по-късно домакински успех с 1:0 над Борусия (Дортмунд) изглеждаше достатъчен, когато Алфредо отбеляза за 1:1 в Германия в продълженията, но „жълто-черните“ вкараха още две попадения, за да продължат напред. Загубата с 0:3 в Леверкузен от 2001 г донасяше още горчивина. Както и домакинското поражение с 1:3 от „аспирините“, което за пръв път остави Депортиво под първото място в крайното класиране на груповата фаза в макар и малката история на клуба в Шампионската лига.

Рекордьорът по шампионски титли на Германия Байерн (Мюнхен) чакаше на своя Олимпийски стадион. Еврошампионът от 1974, 1975, 1976 и 2001 г. През 2001 г клубът стана и междуконтинентален шампион, а година по-рано направи дубъл в Германия. С титлите от 1999 и 2001 г мюнхенци заформиха окупация на първото място в Бундеслигата. Стастистиката в Шампионската лига в последните сезони също беше впечатляваща. През 1997/1998 г – 1/4-финал, а през 1998/1999 г – драматичен финал срещу Манчестър Юнайтед, загубен с 1:2, след като отборът водеше до последните секунди с 1:0. Само Реал (Мадрид) спря немците от финал през 1999/2000 г, а през 2000/2001 г Байерн триумфира в последния мач след дузпи срещу Валенсия. През 2001/2002 г отново Реал (Мадрид) прекъсна пътя на „баварците“ в Европа на 1/4-финалите.

Реал (Мадрид) нямаше победа в Мюнхен. Всъщност никой испански отбор нямаше успех на терена на Байерн, когато Депортиво се отправи към Германия. Трябва да се върнем до сезон 1997/1998 г, за да видим последната домакинска загуба на мюнхенци в Европа – 0:1 от шведския Гьотеборг в груповата фаза на Шампионската лига. В последните пет сезона Байерн имаше 32 домакинства в европейски мачове и да заложиш на домакински успех беше твърда печалба. 25 победи и шест равенства. Байерн изглеждаше абониран за победа срещу Реал (Мадрид) през тези години – четири успеха в четири мача в периода 1999-2002 г. Други жертви от големите имена бяха Арсенал, Манчестър Юнайтед и Барселона.



Такава беше ситуацията, когато Байерн и Депортиво се срещнаха на 18 септември 2002 г. В изказванията преди срещата футболистите от Ла Коруня изразиха уважение. „Няма какво да губим. Байерн е сред най-добрите състави в Европа и са фаворит на своя стадион. Отново има добър отбор и без съмнение има добър шанс да спечели групата. Ние ще се опитаме, въпреки трудностите. Искаме да започнем сезона добре“, сподели Макай. „Въпреки че групата ни е от най-трудните през този сезон, ние пишем история в Европа и да излезем от нея няма да бъде изненада. Ние уважаваме Байерн (Мюнхен), а в техния лагер знаят, че ще опитаме да разрушим нападателната им игра. Нашият план е да не допускаме гол и да ги ударим на контраатаки“, разкри бранителят Донато.

12 минути след началото планът вече беше успешен. Валерон намери Рой Макай, холандецът премина покрай Томас Линке и остави вратаря Оливер Кан безпомощен с нисък удар в левия ъгъл за 1:0. Немският страж впечатляваше на Мондиал 2002 няколко месеца по-рано, като с Балак почти сами изведоха Германия до финала. Този път той се предаде, въпреки че в Байерн не изглеждаха притеснени. Компактният и дисциплиниран „СуперДепор“ не оставяше много пространство, но немците не бързаха. Байерн владееше топката, но Балак и Йеремис не успяваха да създават положения. Подаванията и задържането на Валерон, Фран и Серхио предизвикваха постоянни заплахи за защитата на домакините. Първото положение за гол за Байерн дойде в 40-ата минута.

Точно преди почивката защитникът Ектор надбяга Зе Роберто по десния фланг и центрира ниско за Макай, който отблизо се разписа за втори път. Това вече нарани мюнхенци. Най-вече, защото те бяха с най-добрия си състав, включително новото попълнение Михаел Балак и звездната атака – Писаро и Елбер. Бившият футболист и треньор на Германия и Байерн, тогава президент на клуба, Франц Бекенбауер заяви на полувремето: „Започнахме сякаш сме на тренировка – стоим твърде далеч от вратата на противника“.



Треньорът Отмар Хитцфелд реагира в паузата между полувремената. Замени френския бранител Вили Саньол с халфа Харгрийвс и това се отплати. Байерн започна да притиска Депортиво. Салихамиджич намали преднината. Томас Линке намери Клаудио Писаро в наказателното поле, а той подаде на непокрития босненец, който не сбърка от три метра. Седем минути по-късно резултатът отново беше равен, след като Елбер засече центриране от ъглов удар на резервата Харгрийвс. Резервният вратар Хуанми, заменил контузения Молина, остана безпомощен. Сега въпросът беше – Кой отбор ще отбележи третия гол?

С набраната инерция на своя страна Байерн изглеждаше по-близо до победата, но Валерон и Макай имаха друго мнение. Мюнхенци допуснаха грешката да помислят, че вече няма какво лошо да им се случи, но бяха забравили Хуан Карлос Валерон. Халфът се намираше в най-добрата форма на кариерата си, като седмица по-рано изработи и отбеляза гол за националния отбор на Испания срещу Гърция за важния успех с 2:0. В 74-ата минута канарският техничар сложи топката на главата на Макай, който я отигра слабо и Кан спаси. Три минути по-късно Валерон укроти изритана от Кан топка в центъра и изведе Макай извън обсега на защитата на домакините. Холандецът преодоля капана на засадата и Кан, за да оформи хеттрика си.

Байерн изпадна в шок. Никой не си спомняше отбор, който да е вкарал три гола на техния стадион. Таблото отразяваше случилото се тази вечер. Хитцфелд вкара в игра Ковач и Циклер, а Байерн се хвърли в атака. В последните секунди на редовното време удар с глава на Михаел Балак уцели гредата. Тази вечер принадлежеше на „СуперДепор“ и на Валерон и Макай.



Играчите на Байерн продължаваха да не се впечатляват. „Шок? Просто загубихме мач“, коментира Йеремис. Според Михаел Тарнат головете на Депор са били „някак късметлийски“, а на Валерон е било дадено „твърде много пространство“. Немски вестник обобщи изказванията на мюнхенските играчи „Тежко, но не драма“. „Някои от нас си помислиха, че всичко ще бъде наред. Но след като отбелязахме за 2:2 и с оставащи 20 минути до края не можеше да допуснем още един гол. Нито един от играчите на Байерн не показа достатъчна форма за спечелване на мач от Шампионската лига“, заяви ядосаният треньор Хитцфелд. „Много съм разочарован. Е, поне знаем, че трябва да спечелим едно от гостуванията си“, сподели Балак.

В лагера на Депортиво цареше радост. „Това е заслужена победа срещу един от най-добрите отбори във футбола и може да се гордеем със себе си. Въпреки че имахме девет контузени играчи, успяхме да преоделеем Байерн“, разкри треньорът Ирурета. „Тази победа ще подсили самочувствието ни, но Шампионската лига едва започва“, допълни наставникът, за да тушира прекалено големия оптимизъм. „Хубаво е , че вкарах три гола тук, но не ме интересува, стига да печелим мачовете си. Най-важното е, че сега в Европа знаят кой е Депор. Ние вече имаме някои големи победи, но сега ще ни опознаят още повече“, коментира героят Макай.



Когато полетът на отбора кацна на летището в Ла Коруня в 4 сутринта около сто въодушевени привърженици на Депортиво чакаха героите си. Испанският спортен вестник „Марка“ определи победата, като „най-добрата“, докато немското издание „Билд“ написа: „Депортиво потанцува фламенго с Байерн. Победата беше заслужена. Байерн не заслужаваше и точка от този мач“. „По-добрият победи. Добрите 25 минути на Байерн след почивката не бяха достатъчни. Никак“, отсече немското спортно списание „Кикер“.

Байерн (Мюнхен) – Депортиво 2:3 (0:2)

0:1 - Макай (12 мин)
0:2 - Макай (45)
1:2 - Салихамиджич (57)
2:2 - Елбер (64)
2:3 - кай (77)

Байерн: Кан, Саньол (46 мин – Харгрийвс), Куфур, Линке, Тарнат, Салихамиджич, Йеремис (78 – Нико Ковач), Балак, Зе Роберто (81 – Циклер), Писаро, Елбер

Депортиво: Хуанми, Ектор, Донато, Найбет, Ромеро, Виктор Санчес (71 - „Торо“ Акуня), Мауро Силва, Серхио, Фран (67 мин – Капдевия), Валерон, Макай (86 – Луке)

Стадион: Олимпийски, 35 000 зрители

сряда, 18 септември 2002 г



Шест седмици по-късно Байерн имаше възможност да отмъсти. Доста неща се промениха в Депортиво след героичната победа в Мюнхен. Само шест дни след успеха Милан смълча „Риасор“ с 0:4. Три дни преди това Макай отбеляза два гола за 2:0 над Валядолид в Ла Лига. Халфът Валерон не доигра този мач заради грубо влизане на Пеня. Депортиво изживя шок и гняв от счупения глезен на най-добрия си халф, но трябваше да се справи без него в идните месеци.

След поражението от Милан дойде обрат за 2:1 срещу Алавес в първенството и домакински успех 3:1 над Ланс в Шампионската лига, отново след обрат. Борбеният дух не можеше да заличи изцяло липсата на класните халфове. Расинг Сантандер сипа сол в раните на Депор с 2:0 на „Риасор“, а имаше и още лоши случки. Поражения с 1:3 от Виляреал и Ланс, като във Франция ранния гол на Макай е заличен в 60-ата минута, след което дойде поражение.

Тази загуба напълно промени шансовете на Депор в Европа. Ситуацията в Група G беше критична, а до края оставаха два кръга. Милан си осигури продължаването с четири успеха. Ланс се завърна в битката с 4 точки и предимството да е домакин на италианците. За Байерн битката в Ла Коруня също беше решаваща. Гостуванията им – 1:1 с Ланс и 1:2 с Милан не им донасяха необходимото количество точки, а домакинското поражение с 1:2 срещу Милан съвсем усложни положението им. С оставащо домакинство на Ланс, успех над Депортиво напълно възкресяваше немците.

Байерн нямаше друга възможност освен да спечели в Испания, да победи у дома Ланс и да се надява другите резултати да са в негова полза. Рискът беше да не участват дори и в Купата на УЕФА. Основният проблем беше в защитата, която допусна осем попадения в четири мача. Според вратаря Кан тактическите виждания на треньора Хитцфелд са много авантюристични и трябва да се наблегне на отбраната. Баварският клуб очевидно е разтресен от вътрешни раздори, които изплуваха публично. „Той е вратар. Винаги иска да запази мрежата си суха. Вероятно би искал да се браним с девет човека. Привлякохме нови играчи преди началото на сезона и ще трябва време преди да се успокои обстановката. Не съм песимист, като Кан“, контрира треньорът Хитцфелд. „Количеството лош късмет, който понесохме е невероятно. Шампионската лига не ни харесва тази година. Нуждаем се от чудо. Зависи от футболистите да обърнем хода на събитията на „Риасор“, заяви Бекенбауер.

Три дни преди сблъсъка с Байерн в Депор повдигнаха духа с победа над Райо Валекано, която сложи край на серията поражения. Отново в Играч на мача се превърна Рой Макай с два гола. „Тази победа ни даде самоувереност. Чувствахме се притеснени за ситуацията, в която се намираме, но показахме, че с положителна нагласа може да бъде постигнато много“, каза бранителят халфът Мауро Силва.

Заради контузия Оливер Кан не бе сред титулярите на „Риасор“ на 29 октомври 2002 г. Въпреки преследването на задължителен успех Хитцфелд реши да заложи на система с един нападател – Джовани Елбер. Причините да задържи на пейката Клаудио Писаро и Роке Санта Крус бяха тактически – Байерн се насочи към контраатаки, за да надвие Депортиво с неговата тактика отпреди шест седмици.



Халфът на гостите Мехмет Шол имаше първата възможност да отбележи, но шутът му се удари във външната част на мрежата. В Байерн отвърнаха добре на натиска на Депор и създаваха по-острите ситуации. В течение на първото полувреме картината се промени. Самочувствието на домакините нарасна и Макай подложи на изпитание вратаря Веселс в две положения. Най-добрата възможност за първото полувреме се разкри пред Фран, който в предните седмици замени Валерон. Ударът му уцели гредата. Депортиво започна да доминира и владееше топката в половината на Байерн, но натискът не водеше до гол. Междувременно немците бяха на 45 минути от отпадане, ако ситуацията се запазеше така.

Хитцфелд забеляза, че тактиката му не работи и замени Салихамиджич с високия таран Санта Крус на почивката. Това се оказа твърде закъснял ход. Поведението на Байерн не можеше да се промени толкова бързо, а „СуперДепор“ най-сетне отбеляза своя гол. Крилото Виктор Санчес с удар от далече накара немците да се почувстват съвсем безпомощни. „Синьо-белите“ държаха съдбата си в свои ръце, ако резултатът се запазеше в тяхна полза. Нещата изглеждаха добре за галисийците, въпреки сипещия се дъжд, защото Байерн не показваше никаква възможност да реализира. Резервата Лизаразу се размина с попадение на сантиметри. Постепенно мюнхенци зарязаха защитата и се хвърлиха на всичко или нищо.

Под усилващия се дъжд Байерн се добра до изравнителния гол в 77-ата минута. Центриране на Шол беше засечено от извисяващия се над всички Санта Крус. Този лъч надежда вдъхнови Байерн. Елбер едва не отбеляза второ попадение, но се размина с центрирането на Зе Роберто. На другия край на терена Макай продължаваше да е опасен. Санта Крус имаше шанс да стане абсолютен герой, но Макай нанесе своя удар. В самия край на мача Капдевия намери холандеца, който запази хладнокръвие и наниза шестото си попадение в турнира. Байерн остана извън евротурнирите.

Както се предполагаше Ланс победи Милан във Франция и продължи да заплашва Депортиво. Ако клубът от Ла Коруня загубеше точки в гостуването си на Милан, а французите успееха в Мюнхен срещу тим, който вече нямаше шансове и за трето място, то галисийците отпадаха от Шампионската лига.



„Тези мачове ще бъдат вписани в историята ни. Да видиш такъв, а също така да се бориш и да го спечелиш, означава, че денят за Депортиво е бил велик. Сега трябва да му се насладим. Освен това върнахме духа на „Риасор“. Срещу нас Байерн имаше голям залог. През първото полувреме беше доста равностойно, когато Фран уцели греда. През втората част първото ни попадение дойде в добър момент, въпреки че им предоставихме пространство да се върнат в битката. В края голът на Макай донесе справедливост и ни дава доста надежда да се класираме за втория тур“, сподели Ирурета.

Елиминацията на Байерн беше горчив хап за треньора Отмар Хитцфелд. „Това е голямо разочарование, не само заради този мач, а защото ние спечелихме една точка от пет мача. Наистина е удар за клуба, но не можем да сме драматични. Някои футболисти не издържаха на напрежението. Направихме всичко, за да спечелим, но се изправихме срещу отбор, който не даде никакви възможности да загуби. Депортиво направи сериозни жертви и е състав, който трябва да се приема много сериозно“, коментира специалистът.

Депортиво – Байерн (Мюнхен) 2:1 (0:0)

1:0 – Виктор Санчес (56 мин)
1:1 – Санта Крус (77)
2:1 – Макай (89)

Депортиво: Хуанми, Лионел Скалони, Сесар, Найбет, Ромеро, Серхио, Мауро Силва, Виктор Санчес (84 – Тристан), Фран (66 мин - „Торо“ Акуня), Капдевия, Макай (90 – Донато)

Байерн: Веселс, Саньол, Ковач, Куфур, Тарнат (60 – Лизаразу), Йеремис, Балак (52 – Финк), Салихамиджич (46 мин – Санта Крус), Шол, Елбер, Зе Роберто

Стадион: „Риасор“, 32 000 зрители

вторник, 29 октомври 2002 г

„СуперДепор“ със Суперкупата – 2002 г

На 21 април 2002 г шансовете на Депортиво да спечели шампионската титла на Испания изчезнаха след злощастна загуба с 0:1 от Валенсия. Автогол на Душер направи разликата в точките между двата състава твърде голяма за наваксване в оставащите три кръга. За щастие галисийците успяха да задържат второто място в последния кръг на Ла Лига с класически успех 3:0 над Реал (Мадрид).

Два месеца по-рано клубът от столицата преживя едно от най-големите разочарования в стогодишната си история, когато загуби с 1:2 от Депортиво на финала на Купата на Краля на стадион „Сантиаго Бернабеу“ на точната дата на рождения си ден. С победата Депор заслужи участие в битката за Суперкупата на страната срещу шампиона Валенсия.

Сблъсъкът от април допринесе към мотивацията да бъде спечелен този трофей, като двата клуба вече имаха традиция в решителни битки. През 1994 г Валенсия провали шампионските празненства в Ла Коруня, а година по-късно играчите на Арсенио Иглесиас спечелиха първия си трофей именно срещу „прилепите“ - Купата на Краля.

Депортиво спечели ежегодния турнир, който организира – Тереза Ерера, една седмица преди да приеме Валенсия на „Риасор“. През лятото привлече Жорже Андраде и „Торо“ Акуня. Алберт Луке беше закупен седмица след реванша за Суперкупата, но преговорите се водеха доста по-рано. „Торо“ Акуня беше наказан за няколко седмици, заради инциденти след изпадането на Реал (Сарагоса), докато Джорович и Тристан бяха контузени.

Двубоят на „Риасор“ можеше да започне в полза на Валенсия, но Руфете изпусна възможността, а до 31-ата минута Депортиво водеше с 3:0. Валерон, Виктор Санчес и Найбет отбелязаха головете, които почти осигуриха безпроблемно гостуване на „Местая“ след седмица. „Този резултат е важен, но нищо все още не е решено. Все още има доста работа за вършене на „Местая“, сподели треньорът Хавиер Ирурета.



В края на мача се случи инцидент с вратаря на Валенсия Канисарес, като той твърдеше, че е бил ударен от предмет, хвърлен от трибуните, а след последния съдийски сигнал отказа да напусне терена без ескорт. Тази случка породи доста подмятания между двата лагера до реванша.

„В Ла Коруня говорят само глупости. Тяхната цел е да дестабилизират нашия отбор, но ние трябва да сме съсредоточени над спечелването на мача с три гола“, заяви нападателят на „прилепите“ Ангуло. „Душер трябва да се концентрира над играта си в неделя, оставяйки другите да живеят мирно“, допълни фронтовакът в отговор на изказване на Душер, че Канисарес е изиграл театър на „Риасор“. „Във Валенсия направиха всичко да нажежат публиката си срещу нас, но очаквам от тях да играят честно“, отвърна наставникът на „синьо-белите“ Ирурета.

Всичко обещаваше напрегнат реванш на 25 август 2002 г и той беше точно такъв. След едва две минути защитникът на валенсианци Аяла беше изгонен заради удар с лакът в лицето на Рой Макай. Съдията Итуралде се консултира с четвъртия рефер и вдигна червен картон на Аяла, а 32 000 привърженици на „Местая“ експлодираха от гняв. Но от тази мач имаше още.



Когато Аймар попречи на Молина да хвърли топката, вратарят на Депор дръпна аржентинеца за тениската и започна нова кавга. Публиката на Валенсия започна да ръмжи и да хвърля предмети по терена. Полицията трябваше да предотврати нахлуване на фенове към игрището и да се намеси по трибуните, за да успокои страстите.

С десет играчи Валенсия отчаяно се опитваше да вкара, но не успяваше да създаде много ситуации. През второто полувреме домакините се измориха и трябваше да прибягват до нарушения, за да пречат на Депортиво да играе. Мачът вървеше към 0:0 за краен резултат, когато Виктор Санчес промуши топката покрай Канисарес, за да оформи 4:0 общ успех.



Извън стадиона се стигна до сблъсъци между радикалните привърженици на Валенсия – Йомус и полицията, като се наложи да бъдат викани подкрепления. Хавиер Ирурета обясни, че напрежението е започнало още предната седмица. „След като беше изгонен Аяла, мачът стана много груб. В края нашата победа беше справедлива, защото имахме повече положения от тях. Благодарение на усилията ни тази година спечелихме Суперкупата“.

Президентът Лендойро окачестви инцидентите, като „лоши за футбола, а президентите на клубовете трябва да контролират нещата“. Говоря с тъга за това в ден, в който трябва да е хубав за нас. Все пак съм доволен от нашата победа и за щастие първата награда за сезона отива в Ла Коруня. За мен има голяма стойност и сега трябва да я отпразнуваме, защото сме Супершампионите на Испания“.

Стотици привърженици на Депортиво се радваха на Куатро Каминос в Ла Коруня със знамена и шалове, пеейки няколко песни „посветени“ на Канисарес. С успеха „СуперДепор“ завоюва шеста официална титла, като отборът спечели всички финали, в които участва дотогава.

18 август 2002 г

Депортиво – Валенсия 3:0 (3:0)

1:0 - Валерон (12 мин)
2:0 – Виктор Санчес (21)
3:0 – Найбет (31)

Депортиво: Молина, Ромеро, Сесар Мартин (71 – Жорже Андраде), Найбет, Лионел Скалони, Фран (68 мин – Душер), Мауро Силва, Серхио, Виктор Санчес, Валерон (79 – Джалминя), Макай

Валенсия: Канисарес, Карбони, Аяла, Пелегрино, Куро Торес, Висенте, Марчена (75 – Хуан Санчес), Де лос Сантос (46 мин – Бараха), Руфете (46 мин – Карю), Аймар, Ангуло

Жълти картони: Мауро Силва, Ромеро, Виктор Санчес (Д); Карбони, Де лос Сантос, Бараха, Куро Торес (В)

Съдия: Мехуто Гонсалес
Стадион: „Риасор“, 28 000 зрители

25 август 2002 г

Валенсия – Депортиво 0:1 (0:0)

0:1 – Виктор Санчес (91 мин)

Валенсия: Канисарес, Фабио Аурелио, Аяла, Пелегрино, Куро Торес, Висенте (70 – Карбони), Марчена (46 мин – Руфете), Бараха, Ангуло, Аймар (75 – Санчес), Салва

Депортиво: Молина, Ромеро, Найбет, Сесар Мартин, Лионел Скалони, Фран (70 мин – Капдевия), Мауро Силва, Серхио, Виктор Санчес, Валерон (73 – Душер), Макай (85 – Пандиани)

Жълти картони: Фабио Аурелио, Аймар, Марчена (В); Фран, Мауро Силва (Д)
Червен картон: Аяла (В)

Съдия: Итуралде Гонсалес
Стадион: „Местая“, 32 000 зрители

100 години Реал (Мадрид) - „СуперДепор“ ти подари празни ръце

Предполагаше се, че в тази година ще се празнува – Реал (Мадрид) навършваше 100 години и президентът Флорентино Перес реши, че отбелязването на първия век трябва да е нещо невиждано. Той се разбра с Испанската федерация финалът за Купата на Краля да е точно на датата на основаването на клуба. Спортният директор Хорхе Валдано принуди треньора Висенте Дел Боске да играе с титулярите във всеки мач за купата и така отборът си осигури участие на финала без големи затруднения. Това беше състав от звезди. В предните сезони Перес купи Зинедин Зидан за рекордните за тогава 78 милиона евро, а трансферът на Луиш Фиго му излезе 41 милиона евро. В тази година най-голямата покупка беше бразилецът Роналдо, който няколко месеца по-късно щеше да триумфира на световния връх с родината си на Мондиала в Южна Корея и Япония. „Феномена“ беше контузен за сблъсъка с Депортиво (Ла Коруня).



Галисийците нямаха причини да завиждат. Отборът беше шампион на Испания и продължаваше участието си в Шампионската лига, като шансовете му в първенството и Европа не бяха никак малки. През лятото на 2001 г президентът Лендойро похарчи 21 милиона евро за нови играчи, като основната придобивка беше Серхио – 18 милиона евро. В тези дни Валерон, Найбет, Мауро Силва, Диего Тристан и новото попълнение Серхио се наслаждахава на най-добрите мигове в кариерите си.

Натискът над футболистите на Реал (Мадрид) беше твърде голям, а Депортиво се възползва от него, воден от вдъхновения Серхио и Валерон. „Синьо-белите“ доминираха над противника и го надиграха напълно през първите 45 минути. Ключов беше ранният гол на Серхио, който беше демонстрация как трябва да се придвижва топката по терена.



Попадението само доразклати нервите на домакините, които не можаха да сторят нищо срещу превъзходството на Мауро Силва в халфовата линия, въображението на Фран по крилата и опасните движения на Тристан в атака. Само Зидан показа някаква реакция, но ударът му с глава срещна гредата, а другият му опит да се разпише беше париран от стража Молина.

„СуперДепор“ нанесе втори удар преди края на полувремето. Диего Тристан бе изведен с брилянтен пас от Валерон и изпрати двата състава в съблекалните при резултат 2:0. Един от най-паметните моменти в най-новата история на Депортиво беше начинът по който андалусийският нападател отпразнува попадението си и по-точно надписа под тениската му - „Сините от Риасор на турне“.



Валерон имаше голям шанс да сложи точката на спора в 50-ата минута, когато остана сам срещу вратаря, но уцели греда. Депор загуби контрол над мача, основно заради влизането на Солари за Реал, който вдъхна нова сила на Кралския клуб. Скоро столичани видяха лъч надежда в гола на капитана Раул, който засече центриране на Мориентес.

„Белия балет“ се опита да изравни и хвърли всичко в атака, но защитната линия на Депортиво, водена от гиганта Найбет, покри всички пространства и отхвърли възможността за нов гол. Серхио имаше нова възможност да се разпише, след като се озова на върха на контраатака, започната от Виктор, но не успя да отбележи.



Победата на „СуперДепор“ получи широк медиен отзвук, не само в Испания, но в целия свят. Този триумф на клуба от Ла Коруня все още се счита за един от най-шокиращите в историята на футбола. По тази причина мачът получи името „Столетника“, заради вековния юбилей на загубилия Реал. За Депортиво това беше втора Купа на Краля и трети голям трофей за три години.

„Смятам, че ключът беше да отбележим ранен гол, това попадение на Серхио прати Реал в нокдаун и ни позволи да играем много по-комфортно, отколкото очаквахме. Когато Раул вкара, нещата се усложниха малко, защото мадридчани се съживиха и е справедливо да признаем, че през втората част играха по-добре. В края на моите момчета им липсваше сила в атака. Дори когато Реал се надигна, ние пак можехме да отбележим трети гол чрез Серхио“, заяви треньорът Хавиер Ирурета.

„Депор получава награда, защото победи на „Бернабеу“, в деня на вековния юбилей и на финала за Купата на Краля, това не е по възможностите на никого. Отборът увеличи залата си с трофеи с втора Купа на Краля и ако тази от 1995 г ще бъде завина запомнена, като първата в историята, тази ще бъде запомнена, защото е под №100 в турнира и даде нова оценка за стойността му заради нивото на участниците на финала. Никой не може да отрече, че Депортиво, който спечели на „Сантиаго Бернабеу“, където е по-трудно, заслужено триумфира. Отборът на Хавиер Ирурета винаги беше добре организиран колектив срещу индивидуалностите на Реал (Мадрид). „Синьо-белите“ контролираха мача през почти всичките 90 минути, въпреки че през второто полувреме Реал се събуди, за да усложни двубоя. Не беше достатъчно, за да пробие здравата галисийска защита, отбор, който се бранеше с дисциплина и талант“, сподели бившият наставник на Депортиво Арсенио Иглесиас.



„Първото полувреме на Депор беше чудо – играчите знаеха какво иска Ирурета от тях и имат чудесен отбор, който може да постигне всичко към което се стреми. Въпреки че не играха с всичките си титуляри, те имат достатъчно футболисти да съберат два отбора без да се забележи голям спад в качеството“, призна Мигел Анхел Санчес „Мичел“, бивш играч на Реал (Мадрид) и телевизионен коментатор.

„Всяко завоевание на Депор ме прави много горд, защото въпреки че съм от другата страна на Атлантика, аз все още се чувствам част от този клуб, който приветства мен и цялото ми семейство по много специален начин. С любов пращам поздравления – заслужавате“, довери Бебето, бивш нападател на Депортиво.

Реал (Мадрид) – Депортиво (Ла Коруня) 1:2 (0:2)

0:1 – Серхио (6 мин)
0:2 – Диего Тристан (38)
1:2 – Раул (58)

Реал (Мадрид): Сесар, Мичел Салгадо, Павон (46 мин – Солари), Йеро, Роберто Карлуш, Елгера, Макелеле, Фиго (82 – Макманамън), Зидан, Раул, Мориентес (68 – Гути)

Депортиво: Молина, Ромеро, Найбет, Сесар, Скалони, Мауро Силва, Серхио, Фран (83 – Капдевия), Валерон (62 мин – Душер), Виктор (86 – Джалминя), Диего Тристан

Жълти картони: Йеро, Солари, Елгера (Р); Мауро Силва, Виктор, Фран, Молина (Д)

Съдия: Мехуто Гонзалес
Стадион: „Сантиаго Бернабеу“, 75 000 зрители

сряда, 6 март 2002 г

Манчестър Юнайтед на колене на "Олд Трафорд" - 2001 г

Преди този мач Депортиво (Ла Коруня) зашемети Испания и останалата част от Европа с победите си в испанските турнири, но все още не беше приет като част от елита на европейския футбол. Този двубой щеше да промени всичко, защото щеше да постави на колене един от най-престижните клубове на планетата. По това време Манчестър Юнайтед бе прибавил към требъла от сезон 1998/1999 г шампионски титли от 1999/2000 и 2000/2001 г, за да стане четвъртият отбор с три поредни първи места в крайното класиране в Англия.

Както можеше и да се очаква съставът от Манчестър беше пълен със звезди. Лоран Блан водеше защитата, Райън Гигс, Рой Кийн и Пол Скоулс блестяха в халфовата линия, а основната заплаха в атака беше Рууд Ван Нистелрой, който дойде през лятото срещу 19 милиона паунда, отбелязвайки 23 гола в 32 мача във Висшата лига, записвайки рекорд в края на сезона с осем поредни двубоя, в които се разписа.

В Юнайтед търсеха отмъщение, защото това не беше първата среща между двата клуба. Седмица преди това на "Риасор" се бе провел първият сблъсък. Двата клуба се паднаха заедно в Група G в първата групова фаза на Шампионската лига през сезон 2001/2002 г. В третия кръг в Ла Коруня англичаните поведоха с гол на Скоулс, но късни попадения на Пандиани и Найбет оставиха трите точки в Галисия.



Първите 45 минути на "Олд Трафорд" трябва да бъдат запомнени, като едни от най-добрите първи полувремена в историята на европейските турнири. Двата състава показаха най-добрите си оръжия и предложиха концерт на нападателния футбол, който доведе до четири попадения, а три от тях паднаха за четири минути. Въпреки че стадионът на Юнайтед предразполага към уважение треньорът Хавиер Ирурета предложи нападателна схема с Душер, Валерон и Серхио в средата. Депор изненада с играта си, особено с бързите преходи от защита в атака и продължителните си опити за пробиви по крилата.

Домакините започнаха с превъзходство и основаха играта си върху Гигс и Скоулс, а скоро Ван Нистелрой откри резултата, което накара публиката да очаква комфортна победа. В Депортиво не загубиха смелост и представиха шоу, което се превърна в ураган в последните осем минути.

Всичко започна от едно странно положение в което Серхио се озова сам в малкото наказателно поле и успя да изравни. Ситуация, която британските медии помнят като "комично неразбирателство" между вратаря Бартез и бранителя Браун, които оставиха открит пътя за каталунския халф. Само две минути по-късно Диего Тристан се появи за пръв път, за да засече центриране със страхотен удар с глава, за да прати кълбото в левия горен ъгъл на вратата на Бартез.

Най-доброто предстоеше, като в следващата атака Ван Нистелрой отново се разписа. Голът беше сред най-запомнящите се в историята на турнира, след като холандецът сам премина петима съперници и отблизо прати топката в мрежата. Получи се футбол от най-чист вид. Двата състава показаха защо този спорт е най-популярния на планетата.



Второто полувреме започна със смяна на вратаря за гостуващия отбор. Португалецът Нуно Ерландер Симоеш Еспирито Санто замени контузения Молина, а феновете на Депор се притесниха, защото бившият страж на Порто не получаваше много шансове при Ирурета. Нуно прогони всички страхове, записвайки солидни изяви в дебюта си в Европа за Депортиво, като направи и паметно спасяване срещу Ван Нистелрой.

Междувременно "СуперДепор" все още беше решен да вземе трите точки и продължи с атакуващите си усилия. В крайна смета решителното попадение щеше да дойде благодарение на грешка на другия вратар - Фабиен Бартез, който се опита да предотврати опасност произлязла от дълъг пас от защитата на Депор. Френският национал нито изби топката извън терена, нито я подаде на съотборник, оставяйки я ничия, а Диего Тристан се възползва, за да се разпише с нисък удар извън наказателното поле. Отчаяните промени на мениджъра на домакините Алекс Фъргюсън не попречиха на Депор да задържи преднината си и да постигне една от най-големите победи в историята си.

Успехът беше втори за Депортиво след четири гостувания в Англия в европейски турнири, а галисийският отбор беше в добра позиция да се класира за следващия етап с осем точки от четири двубоя, шест от тях взети от Манчестър Юнайтед. Извън статистиките, този мач донесе бърза слава на клуба и футболисти като Валерон и Тристан, вдъхновявайки голяма група английски привърженици, които сега поддържат Депортиво. Това беше и първата голяма демонстрация на мощ от Депор в Европа, като от този ден момчетата на Хавиер Ирурета вече бяха приети за част от европейския елит. Местният вестник "Ла Вос де Галисия" на следващата сутрин написа, че сега Депор е "по-голям клуб".



Манчестър Юнайтед - Депортиво 2:3 (2:2)

1:0 - Ван Нистелрой (7 мин)
1:1 - Серхио (37)
1:2 - Тристан (39)
2:2 - Ван Нистелрой (40)
2:3 - Тристан (60)

Манчестър Юнайтед: Бартез, Ъруин (85 - Солскяер), Блан, Рони Йонсен (7 мин - Браун), Гари Невил, Гигс, Кийн, Верон, Бекъм, Скоулс (63 - Коул), Ван Нистелрой

Депортиво: Молина (46 мин - Нуно), Ектор, Донато, Найбет, Ромеро (79 - Капдевия), Виктор, Серхио, Душер, Валерон, Амависка, Диего Тристан (82 - Пандиани)

Жълти картони: Верон (М); Виктор, Донато, Ромеро (Д)

Съдия: Херберт Фандел (Германия)
Стадион: "Олд Трафорд", 65 000 зрители

сряда, 17 октомври 2001 г

Уникалният обрат срещу ПСЖ - 2001 г

11 дни след запомнящия се мач срещу Реал (Мадрид), завършил 2:2, а можеше с лекота да е 6:0, "Риасор" отново се превърна в магически стадион. Място, където публиката трябва да спре сензорите си за реалността и да чака, докато невъзможното се случи. През тази нощ Депортиво написа още една незабравима история, един от тези мачове, които напомнят на привържениците, че футболът е свързан с епичното. Липсата на късмет и някои грешки в защита копаеха гроба на състава от Ла Коруня в началото на второто полувреме - 0:3 срещу Пари Сент Жермен. Случилото се по-късно е трудно за обяснение, освен, ако не надикнете в магическите книги. Валтер Пандиани превърна футболния мач в шоу с делириум.

За Депортиво ситуацията беше трудна, след като отборът загуби с 0:1 в Турция от Галатасарай три седмици по-рано. С три оставащи двубоя в Европа беше ясно какво трябва да се случи - да бъдат спечелени. След две поредни загуби шансовете за оцеляване на галисийците в първото им участие в Шампионската лига бяха малки, въпреки че първото препятствие - домакинството на турците беше спечелено. През сезон 2000/2001 г Депор показа впечатляващ футбол. Преди сблъсъка с френския отбор, галисийците вече бяха елиминирани от Купата на Краля, а нещастното равенство с Реал (Мадрид) и загубата в Майорка бяха смъртоносни за шансовете им за титлата. Срещу ПСЖ положението беше сега или никога.

Луис Фернандес е от тези треньори, които следват стъпките на Еленио Ерера, залагайки хиляди номера и капани в мача. Той дойде в Ла Коруня, казвайки, че не знае дали нападателят Анелка ще е в състояние да играе. Когато пристигна на "Риасор" оповести стартовия състав, в който присъстваше бившият играч на Реал (Мадрид). В последния миг Анелка беше един измежду 35 000 зрители на стадиона. Неговият заместник Лерой се зае с унищожението на Депор, вкарвайки два гола. Единият от тях, в края на първото полувреме беше ювелирен.

На "Риасор" Фернандес заряза всички романтични идеали. Не искаше да използва Анелка и накара отбора си да играе на контраатаки. Това беше доста изненадващо решение, защото съставът се нуждаеше много от успеха, за да запази шансове в тази Група Б. Странният план имаше своята скрита сила. Нищо в началото на двубоя не предвещаваше в какво отчаяно положение ще се намира Депор в началото на второто полувреме. Галисийците диктуваха положението, докато краката на играчите на ПСЖ трепереха от страх. Депор не играеше отлично, но скоростта беше достатъчна за създаване на няколко солидни възможности за гол. ПСЖ демонстрираше живец с две контраатаки. Истинските шансове бяха за домакините. Положения пропилявани безотговорно, като останалият сам срещу френския вратар Летизи - Фран.

След 30 минути целият мач се обърна наопаки. При контраатака на гостите Окоча напредна отляво към наказателното поле, където бе оставен сам, стреля и топката се отклони в Донато, а Молина плонжира в обратната посока. Голът бе тежък удар в лицето на Депор. Отборът стана лесна плячка на нерви, прибързаност, индивидуализъм. За ПСЖ беше обратното - самочувствие да атакуват към Молина все по-дръзко. Можеше да се предвиди какво ще се случи. Попадението на Лерой в края на полувремето смълча "Риасор", сякаш беше дошъл краят на света.

Докато четиримата конници на Апокалипсиса яздеха по тревата на "Риасор", на терена се настани фантастичен свят през второто полувреме. Нямаше огнени каляски и пламтящи мечове, но усещането за нереалност беше там. Депор се превърна в бясно животно, което не се интересува от дома си, въпреки попадението на Лерой за 3:0 за ПСЖ. Всичко изглеждаше решено, но не беше. Без време за скръб или плач галисийският отбор се качи на вълната на ентусиазма на "Риасор" и се превърна във влак излязъл от контрол.

С всички предимства и недостатъци, които това носи. Депортиво премина през ПСЖ, карайки французите да се тресат от страх. Липсваше "паузата", в която контролираният ритъм превръща шансовете в голове. Такъв тип мачове са идеални за разцвета на нападатели като Валтер Пандиани. "Пушката" е гениален представител на старата, много старата уругвайска футболна школа. Не може да очаквате от него лъскави трикове с топката. Но когато футболът се превърне във въпрос на вяра - Пандиани е вашият човек. ПСЖ не успя да разбере какво му се случва. Френският отбор напусна "Риасор" с чувството, че Депор го е употребил за сюрреалистично шоу.



Нещо странно се случи с Валтер Пандиани тази вечер. Той се чувстваше лъжлив, сякаш искаше да спести сили. В 30-ата минута треньорът Ирурета накара всички резерви да загряват. "Нямах увереност да играя. Загрявах както никога преди. Това бяха най-интензивните загряващи минути в целия ми живот. Не исках да казвам нищо, защото хората ще отговорят, че съм луд. Но в един момент казах на Скалони: Ако господинът ме пусне, ще вкарам три гола. Знам, че това е нещо, което ви казвам сега и вие не ми вярвате. Но в онзи момент аз вярвах в думите си", заяви Пандиани след двубоя. Той се чувствал толкова сигурен, че дори споделил усещането си с помощника на Ирурета - Франсиско Мело в края на първата част. "Чувствам се силен, Пако, загрявах 25 минути както никога преди". И купонът започна. "Те вкараха третия гол и нашите привърженици вместо да се разотидат, останаха по местата си. Всички вярвахме, че е възможно. Можеше да чуеш как хората крещят и знаеш, че трябва да продължиш да опитваш". Пандиани е израснал в Пенярол, където футболът е въпрос на вяра. На уругвайски футболист може да му липсва всичко, но не и увереност. "Вече бях преживял горчиви вечери като тази с Пенярол". Предсказанието се сбъдва. Три удара с глава - три гола - екзалтация по целия "Риасор". В 83-ата минута, само 28 сле появяването на Пандиани в игра, той оформи хеттрика си и донесе победата на Депортиво. В този момент Пандиани се връща в реалността и не може да повярва на случилото се. "В този миг толкова много неща минаха през ума ми и си спомних толкова много хора. Седнах на тревата и не исках да ставам. Исках да си остана там, седнал и да мисля какво сторихме току що.

След мача, когато излезе от съблекалнята, знаейки, че ще трябва да говори с журналистите, Пандиани извади мобилния си телефон и погледна екрана му. Половината Уругвай му беше изпратил поздравителни съобщения. "Няма значение. Знам, че няма да спя тази нощ, така че имам много време да им отговоря. Тайната на връщането? Тичай два пъти повече, бори се два пъти повече и удряй каквото видиш пред себе си", заяви Пандиани. Повече от час след последния съдийски сигнал, стотици фенове чакаха пред портата на стадиона, за да го вдигнат на ръце, докато крещяха "Тореадор, Тореадор". Пред него имаше дълга нощ, в която да прегледа мача, да се наслади на всичко, което се беше случило. Да запомни този момент, когато седна на тревата на "Риасор", заобиколен от овациите на щастието на 35 000 привърженици, оставяйки ума си да се отпусне през тези 30 минути чиста магия.



Депортиво - ПСЖ 4:3 (0:2)

0:1 Окоча (28 мин) - Молина избива удар, топката се връща в Окоча, неговият шут рикошира в Донато и Молина е безпомощен.
0:2 Лерой (43) Донато и Найбет не могат да спрат Лерой, който отляво на наказателното поле бележи.
0:3 Лерой (55) Контраатака на ПСЖ - Алжерино центрира и Лерой лесно отбелязва втория си гол.
1:3 Пандиани (57) Мануел Пабло центрира и Пандиани с глава намалява.
2:3 Тристан (60) Джалминя центрира от ъглов удар и Тристан на близката греда с глава бележи.
3:3 Пандиани (76) Виктор центрира отляво, Макай подава на Пандиани и уругваецът за втори път се разписва с глава.
4:3 Пандиани (84) Джалминя центрира от ъглов удар отдясно и Пандиани праща топката в мрежата с глава.

Депортиво: Молина, Ромеро, Найбет, Донато, Мануел Пабло, Фран (60 - Тристан), Мауро Силва, Емерсон (46 мин - Пандиани), Виктор Санчес, Джалминя, Макай (84 - Скалони)

ПСЖ: Летизи, Дистен, Де, Менди, Дукрок, Артета (54 мин - Люксен), Алжерино, Окоча (70 - Яновски), Бенарбия (61 - Рабесандратана), Лерой, Сисе

Жълти картони: Емерсон (Д); Алжерино, Лерой (ПСЖ)

Съдия: Урс Майер (Швейцария)
Стадион: "Риасор", 35 000 зрители

сряда, 7 март, 2001 г

"СуперДепор" - Кралят на Испания

Депортиво, основан през 1906 г, никога не бе ставал шампион на Испания, когато през 1994 г драматичен пропуск от дузпа на Мирослав Джукич добави още един травматичен момент в историята на клуба. Но шест години по-късно историята бе пренаписана, когато Хавиер Ирурета през втория си сезон начело изведе клуба до първата шампионска титла. През целия шампионат витаеше страха от нов драматичен неуспех.

През август 1999 г Пандиани, Тристан, Валерон или Луке ги нямаше в отбора и тогава Депортиво не беше участвал в Шампионската лига. Предишните години бяха характеризирани от непостоянни представяния, като клубът се спаси от изпадане през 1998 г, а през 1998/1999 г завърши шести.

През летните месеци нямаше очаквания Депор да спечели титлата, защото основното попълнение дойде от изпаднал клуб - холандският нападател Рой Макай, който напусна Тенерифе, за да дойде при галисийците. През този период се присъединиха и Сезар Мартин, Виктор Санчес и Йоканович. Клубът се раздели с Бонисел, Армандо, Зиани, Хаджи и Манхарин.

Предимството на отбора беше липсата на напрежение и сработването между повечето играчи. Вратарят Сонго`о трупаше време на голлинията, а сърцето на състава се градеше от Найбет, Донато, Фран и Мауро Силва. Към тях могат да се прибавят талантливи футболисти като Флавио Консейсао, Виктор Санчес и Мануел Пабло, като всички образуваха състав труден за побеждаване.

Отборът започна сезона добре с хеттрик на Макай в първия кръг на "Риасор" срещу Алавес за 4:1, въпреки че гостуващият отбор вкара първото попадение за шампионата. Тази победа беше последвана от ценни равенства срещу Бетис (0:0) и Реал (Мадрид) - 1:1, като столичани успяха да изравнят в края. След четири кръга галисийците окупираха четвъртото място, побеждавайки Валядолид с 2:0 в петия кръг. Петте мача след това бяха две победи, равенство и загуби от Нумансия с 0:2 и в гостуване на Валенсия със същия резултат. В този момент Барселона събра 20 точки и всичко показваше, че завършек сред първите четири ще направи сезона на Депортиво успешен.



Последвалият период щеше да се окаже решителен за спечелването на титлата - Депор записа седем поредни победи, включително 2:1 над Барселона, 3:1 като гост на Атлетико (Мадрид) и 1:0 срещу Селта (Виго). Двубоят срещу големия враг Селта се оказа дербито на 16-ия кръг, като преди него Депортиво беше първи с 33 т, а Селта втори с 28. Голът на "Туру" Флорес даде осем точки преднина на върха на състава от Ла Коруня, но с него завърши добрата серия.

Внезапно отново се появи напрежението, тъй като Депортиво стана фаворит за спечелване на титлата, завършвайки на първо място в края на 1999 г. Дали това беше причината съставът да запише слаб старт на 2000 г никога няма да се разбере, но от 12 възможни Депор взе само една точка, записвайки драматична загуба вкъщи с 0:3 от Расинг Сантандер. Депортиво се приземи, а преследвачите Сарагоса и Барселона стопиха преднината до 2 и 4 точки. В шампионата отново имаше интрига.

Това което може би спаси титлата беше отпадането от Купата на Краля срещу Осасуна, което се случи през лошия период. Загубата с 1:5 в гостуване на Арсенал в Купата на УЕФА на 9 март позволи на отбора да се фокусира изцяло върху Ла Лига. В 24-ия кръг Депортиво загуби с 0:1 като гост на Нумансия, но все още беше начело в Примера, благодарение на впечатляващата победа с 5:2 над Реал (Мадрид). Но за колко дълго?

Две домакински победи над Атлетик (Билбао) и Майорка дадоха на галисийците така нужната глътка въздух. 49 точки събра Депор до края на февруари, което му даде аванс от 6 пред Сарагоса и Реал (Мадрид) и 8 пред Барселона. Загубата с 1:2 на "Камп Ноу" в 29-ия кръг отново разпали съмненията, че Депортиво няма да издържи на напрежението. Каталунците повдигнаха самочувствието си и отново можеха да се намесят в борбата за първото място, което предрече нажежен финал на сезона.

Решаваща се оказа победата на Депортиво с 3:1 в гостуване на Севиля на 2 април. Трудно извоюваният успех дойде след преодоляване на домакинския натиск, който падна след два бързи гола на Йоканович и още един на Макай. Галисийците имаха голяма нужда от успех като гост, тъй като предишния беше на 12 декември при 1:0 над Реал Сосиедад. Барселона почти стопи двете точки преднина на Депор след победа с 3:0 над Валенсия. В следващия кръг Майорка направи подарък на клуба от Ла Коруня с победа 3:0 над Барселона на "Камп Ноу", а "синьо-белите" разбиха Атлетико (Мадрид) с 4:1, благодарение на хеттрика на Рой Макай. След поражение с 0:2 в гостуване на Райо Валекано и победа с 2:0 над Реал Сосиедад отборът все още беше лидер с пет точки аванс и четири кръга до края.

Катастрофата все още дебнеше, след като Барселона взе три точки от гостуването си на Атлетико (Мадрид) с 3:0, докато Депортиво загуби регионалното дерби със Селта с 1:2 във Виго. Разликата пак падна на две точки, а Барселона имаше доста по-добра голова разлика. Реал (Мадрид) и Реал (Сарагоса) също чакаха провал на отбора, който водеше в Примера от 12-ия кръг.

36-ият кръг ще бъде запомнен с драматичните събития, които се разиграха. В събота вечерта Барселона регистрира шокираща загуба у дома от Райо Валекано с 0:2, докато Реал (Мадрид) изгуби шанс за титлата с домакинска загуба 0:1 от Алавес. В неделя Депортиво трябваше да довърши Сарагоса на "Риасор" и да поведе с пет точки пред Барселона с оставащи два мача до края. Но Сарагоса не дойде, за да бъде пометен, а поведе през второто полувреме с гол на Хуанеле. Загубата не стоеше като възможност пред Депортиво в този ден, защото връщаше Барселона в борбата, а Сарагоса също щеше да е сериозен претендент. Затова успокоението беше огромно, когато Макай изравни резултата, а стана още по-голямо, когато Джалминя изведе "СуперДепор" напред.

От 1994 г клубът не беше толкова близо до спечелване на титлата и бразилецът го знаеше. Той беше получил жълт картон по-рано в мача, но отпразнува емоционалното си попадение, като хвърли тениската си на тревата. Получи втори жълт картон и беше изгонен, оставяйки Депортиво да брани преднината с 10 души. За щастие отборът устоя на обсадата на Сарагоса, въпреки че гостите изравниха, но точката беше скъпоценна. Сарагосци останаха на пет точки, но Барселона имаше шанс, намирайки се на три зад първенеца.



На 14 май Депортиво гостуваше на Расинг Сантандер, а Барселона на Реал Сосиедад. Кантабрийците бяха близо до оцеляването през този сезон и победа щеше да им го осигури. От другата страна стоеше Депор без наказания Джалминя и с лошата си статистика при гостувания. Двубоят завърши 0:0, като бившият нападател на Депортиво Манхарин беше близо до попадение. Междувременно Барселона също записа 0:0 срещу Реал Сосиедад и разликата се запази три точки, а в последния мач Депортиво играеше на "Риасор".

Тъй като Реал (Мадрид) щеше да играе финал в Шампионската лига, отборът от столицата получи разрешение да изиграе последния си мач от сезона в петък и така задължи всички срещи да се играят в този ден, за да се избегне отборите да знаят другите резултати преди да играят помежду си. Така петък 19 май 2000 г се превърна в необичайния ден, когато Депортиво спечели първата си шампионска титла.

Появиха се спекулации, че гостуващият на "Риасор" каталунски Еспаньол, който си беше осигурил стабилно място в средата на класирането, няма да се напъне, а галисийският враг Селта можеше да се бори само за място в Интертото при гостуването си на Барселона. Победа на Барселона и загуба на Депортиво беше единствената възможност "синьо-белите" да загубят титлата. Това трябваше да стане с помощта на Еспаньол, който да подкрепи големия брат - нещо считано за невъзможно. Съдия на мача щеше да е Гарсия-Аранда, същият с когото Депортиво спечелия първия си голям трофей - Купата на Краля през 1995 г.



Въпреки всичко Еспаньол се бори здраво, с играчи като Серхио и Тамудо в състава си, но Донато даде бърз аванс на Депортиво в решителния мач на "Риасор". Публиката преживя и моменти на страх, когато отборът изглеждаше уязвим, но скоро Рой Макай сложи край на съмненията с попадение за 2:0. Междувременно Селта водеше с 2:0 на полувремето на "Камп Ноу" и целият страх на "Риасор" се изпари в този момент.

След края на 90-те минути привържениците на Депортиво нахлуха на терена и празненствата започнаха, шест години след отменянето им в последния момент. През 2000 г се добави още един успешен сезон в историята на клуба, който за пръв път се класира в Шампионската лига. Най-сетне пропускът на Джукич можеше да бъде забравен, а бъдещето изглеждаше светло.


Депортиво - Еспаньол 2:0 (2:0)

1:0 Донато (3 мин)
2:0 Макай (34)

Депортиво: Сонго`о, Ромеро, Донато, Найбет, Мануел Пабло, Фран, Йоканович, Мауро Силва, Виктор Санчес, Джалминя, Макай

треньор: Хавиер Ирурета

Еспаньол: Мора, Кристобал, Почетино, Солдевия, Рожер, Серхио, Галка, Тони Веласаман, Артеага, Де Лукас, Тамудо

треньор: Франсиско Флорес

Съдия: Гарсия-Аранда
Стадион: "Риасор", 35 000 зрители

Началото на трофеите - Купата на Краля - 1995 г

Тринадесет месеца минаха от пропуска на Джукич от дузпа срещу Валенсия, който лиши Депортиво от златната възможност за първи голям трофей във витрината на клуба. В онзи момент никой не си мислеше за друг шанс, който да дойде толкова скоро колкото се случи. Този път за Купата на Краля. На 24 юни 1995 г двата отбора се срещнаха отново на стадион "Сантиаго Бернабеу", за да решат кой ще вдигне отличието.

Депортиво достигна финала, отстранявайки Леида, Атлетик (Билбао) и Спортинг (Хихон). От своя страна Валенсия елиминира Саламанка, Реал (Мадрид), Реал Майорка и Албасете, за да заслужи мястото си в повторението на забележителния мач от 1994 г. За валенсианци онзи шампионатен мач нямаше никакво значение, но всички в Депортиво останаха много изненадани от бурната радост на "прилепите" след 0:0 на "Риасор". Сега за "СуперДепор" предстоеше идеалната възможност за отмъщение.

В тези дни се създаде "СуперДепор", отбор, съставен от упорито работещи ветерани, които бяха акомпанирани от магическия ляв крак на Фран Гонзалес и уменията и головете на бразилския нападател Бебето. Депортиво тъкмо беше записал своя трети силен сезон, завършвайки втори зад Реал (Мадрид). Но щеше ли съставът най-сетне да е способен да спечели награда този път?

В събота, 24 юни 1995 г, испанският крал Хуан Карлос гледа на разпродадения стадион в Мадрид как двата отбора се бориха за наградата, която носи неговото име. Депортиво беше доминиращия и взе инициативата от началото. Галисийците бяха възнаградени след 36 минути, когато нападателят Хуан Манхарин се възползва от грешка на бранителя на Валенсия Хинер и наказа легендарния вратар Андони Субисарета - 1:0. Депортиво се оттегли с преднината си на почивка и бе на 45 минути от трофей.

През втората част двубоят се обърна и Валенсия, с футболисти като Мендиета, Мазиньо и Любослав Пенев, започна да натиска. В техния състав беше югославския халф Предраг Миятович, известен с опасните си изпълнения на пряк свободни удари. Когато му се отдаде възможност Миятович беше близо до гола. В 70-ата минута успя да се разпише и резултатът отново беше равен - 1:1.

С наближаването на края на срещата дъждът се усили все повече и времето съсипа вечерта. Скоро теренът изглеждаше като басейн и беше невъзможно мачът да продължи. Съдията Гарсия-Аранда реши да прекрати двубоя и го насрочи за 27 юни.

И така три дни по-късно, същите отбори се срещнаха отново на същия стадион, за да доиграят оставащите 11 минути. С резултат 1:1 имаше голям шанс двубоят да отиде на продължения. Три дни по-рано в 50-ата минута в Депортиво замениха Алдана за Алфредо (и двамата халфове - б.а.). Така че Алфредо доигра оставащите минути, в които се превърна в легенда на Депортиво.

Мигове след възстановяването на играта от рефера Гарсия-Аранда, Манхарин владееше топката по левия фланг. Бързоногият играч се затича към центъра и центрира високо в наказателното поле. Там Алфредо чакаше да овладее топката на гърди и да я прати покрай вратаря Субисарета, който напразно беше излязъл напред. 58 секунди след възобновяването на мача Депортиво отново поведе, но този път не пропиля преднината си.

С прозвучаването на последния съдийски сигнал Депортиво спечели първия си голям трофей, а голямата галисийска публика на стадиона полудя, особено когато Хосе Рамон, по-големият брат на Фран, вдигна купата пред хиляди привърженици на Депор. Със спечелването на Купата на Краля Депортиво стана първият галисийски отбор печелил испански трофей. Няколко други щяха да го последват.



Депортиво - Валенсия 2:1 (1:0)

1:0 Манхарин (36 мин)
1:1 Миятович (70)
2:1 Алфредо (80)

Депортиво: Лиано, Нандо, Воро, Джукич, Рибера, Лопес Рекарте, Фран, Донато, Алдана (50 мин - Алфредо), Манхарин (90 - Клаудио), Бебето

треньор: Арсенио Иглесиас

Валенсия: Субисарета, Камараса, Хинер, Хуан Карлос (82 мин - Галвес), Роберто, Мендиета, Мазиньо, Пойатос, Фернандо, Миятович, Пенев

треньор: Хосе Мануел Риело

Съдия: Гарсия-Аранда
Стадион: "Сантиаго Бернабеу"

Астън Вила - първата голяма жертва на "СуперДепор" в Европа

Наградата за третото място на Депортиво (Ла Коруня) през сезон 1992/1993 г беше първото му участие в европейските турнири. След успех с 5:1 общ резултат над датския Олборг в първия кръг на Купата на УЕФА, на следващия етап стоеше европейският шампион от 1982 г Астън Вила. Срещу всички очаквания англичаните щяха да станат първата голяма жертва на "СуперДепор" в Европа.

В Депортиво имаха увереност преди идването на бирмингамския отбор в Ла Коруня, заради последните резултати и третото място от миналия сезон. Само три дни по-рано Депор би "Дрийтийма" на Йохан Кройф с 1:0 на "Риасор" с гол на бразилската си звезда Бебето и застана на точка зад съперника. По-забележителен беше успехът на защитата до момента - само един допуснат гол от седем кръга, при домакинската загуба с 0:1 от Реал Сосиедад. Отборът изпитваше трудности при бележенето, тъй като в четири срещи не успя да опъне противниковите мрежи.

От своя страна Астън Вила, воден от легендарния Рон Аткинсън вървеше успешно. При идването си мениджъра похарчи доста средства, привличайки английския национал Ърл Барет, Дийн Саундърс, Далиън Аткинсън, Кевин Ричардсън и Рей Хаутън. В добавка на вратата беше Боснич (който после наследи Шмайхел в Манчестър Юнайтед), Макграт, Таунсенд и Далей. През 1993 г Вила стана вицешампион във Висшата лига, оставайки зад Манчестър Юнайтед, който победи за Купата на Лигата през 1994 г. Тази победа лиши "Червените дяволи" от възможността да спечели уникален требъл. Този финал се игра след мачовете с Депортиво.

19 октомври 1993 г

Депортиво: Лиано, Лопес Рекарте, Воро (67 мин - Маркос Валес), Джукич, Рибера, Нандо, Мауро Силва, Донато, Фран, Манхарин (76 - Педро Риеско), Бебето

Астън Вила: Боснич, Барет, Смол, Тийл, Макграт, Ричардсън, Коуънс, Таунсенд, Далей, Саундърс, Аткинсън

1:1 (0:0)

0:1 Саундърс (79 мин)
1:1 Педро Риеско (83)

"Риасор", 26 800 зрители



Два отбора със страхотни играчи във форма си дадоха среща във вторничната вечер на 19 октомври 1993 г на стадион "Риасор". В 3-ата минута Бебето можеше да открие резултата, но пропусна дузпа. Страхотно спасяване на Марк Боснич предотврати тежко начало за англичаните. Депортиво продължи да доминира и трябваше да се оттегли на почивка с преднина. Особено в първите 10 минути, когато на "Риасор" премина буря, но Фран и Манхарин не се възползваха от чисти ситуации.

През второто полувреме картината не се промени и Депортиво продължи да натиска, но не можеше да пробие здравата отбрана на Астън Вила. Английският отбор преследваше равенство и изглеждаше, че ще го получи. Треньорът на домакините Арсенио Иглесиас замени защитника Воро с нападателя Марко Валес, но и това не промени ситуацията. С единствената си атака през второто полувреме Вила отбеляза, след като ударът на уелсеца Дийн Саундърс се отби в гредата и спря във вратата. С оставащите 11 минути до края на "Риасор" шансовете на Депор да отстрани Астън Вила изглеждаха минимални, след като решителния двубой щеше да е на "Вила Парк". Другата смяна, направена минути преди гола на Саундърс, се оказа по-успешна. Педро Риеско замени Манхарин 15 минути преди края и изравни резултата в 83-ата. Голът беше повече от заслужен за галисийците. Но дали щеше да е достатъчен?

Съмнения обградиха Депортиво отново. Мнозина твърдяха, че са имали късмет да завършат трети през 1993 г и класен отбор като Вила е разкрил липсата им на опит в Европа. Резултатите в Ла Лига между двата двубоя с англичаните допринесоха за повишаване на тонуса след неблагоприятния домакински резултат. Автогол на Солана донесе две точки на Депор в гостуването на Реал Сарагоса (тогава се присъждаха по 2 т за победа - б.а.) - 1:0, а на "Риасор" последва успех с 3:1 над Осасуна. Отборът се задържа в челото на Примера, с едва два допуснати гола.

Публиката на "Вила Парк" беше сигурна в продължаването на своя отбор, а Депортиво беше подложен на натиск в първите минути. Постепенно галисийците овладяха топката. Бирмингамците ги изчакваха в центъра, за да открият пространства за бързите Аткинсън и Далей. Депор изглеждаше уплашен да рискува твърде много и срещата заприлича на шахматна. Кой ще загуби търпение пръв?

Десет минути преди полувремето 24-годишният плеймейкър Фран отвори играта. Той получи топката на границата на наказателното поле, видя Нандо, който напредваше отляво. Роденият във Валенсия футболист центрира на далечната греда, където Манхарин с глава вкара решителния гол, смълчал "Вила Парк". Така Депор имаше гол като гост, а Вила трябваше да се разпише най-малко веднъж, за да стигне поне до продължения.

Легендарната защита на Депортиво, състояща се от Лиано, Лопес Рекарте, Воро, Джукич, Рибера и Нандо, имаше една от своите големи вечери. С най-добрата защита в испанския футбол през 90-те години, галисийците не се пречупиха пред атаките на Вила. Всъщност с напредване на мача Депор ставаше все по-силен. Първоначалният страх изчезна, а срещу себе си отборът имаше ранен противник. След попадението на Манхарин, Бебето имаше шанс да удвои преднината. Това нямаше значение, защото Депор се сдоби с първия си значим европейски скалп. Много други щяха да влязат в колекцията по-късно. Но всичко започна тази вечер в Бирмингам.

Около 2000 галисийски привърженици, мнозина от тях живеещи в Англия, присъстваха на "Вила Парк" и подкрепяха състава цяла вечер. "Сега сме значим отбор и можем да бием всеки в Европа", заяви президентът Лендойро, "Сега искам да ни се падне италиански отбор, като Ювентус или Интер". Дори треньорът Арсенио Иглесиас не успя да скрие еуфорията си. "Много съм щастлив от този резултат. Постигнахме много за испанския футбол, галисийския футбол и в частност за Депортиво. Не позволихме на Астън Вила да създаде положения и затворихме всички пространства. Единствените им опасности бяха след високи центрирания. Това беше много важно. След няколко дни никой няма да помни", сподели наставникът.

"Всичко зависи от следващия ни съперник. Тази победа ни повдигна духа, защото всичко беше срещу нас. Играхме много здраво и отборно. Въпреки публиката на Вила, която не млъкна за секунда, запазихме концентрацията си по време на двубоя", коментира капитанът Фран.



3 ноември 1993 г

Астън Вила: Боснич, Барет, Смол, Тийл, Макграт, Ричардсън, Коуънс, Хаутън, Таунсенд, Далей, Саундърс, Аткинсън

Депортиво: Лиано, Лопес Рекарте, Воро, Джукич, Рибера, Нандо, Донато, Мауро Силва, Фран, Манхарин (75 мин - Педро Риеско), Бебето (80 - Маркос Валес)

0:1 (0:1)

0:1 Манхарин (36 мин)

"Вила Парк", 26 737 зрители