понеделник, 26 ноември 2012 г.

КНК 1981: Динамо (Тбилиси) зарадва Грузия и СССР

С отбори като Бенфика, Рома и Фейенорд на старта, малко биха заложили на Динамо (Тбилиси). Грузинският отбор, развяващ съветския флаг по това време, направи отличен сезон и си създаде футболни приятели из цяла Европа. Треньорът Нодар Акхалкаци сглоби боеспособен състав около капитана и динамо в центъра на терена Давид Кипяни. Мощ и атакуваща скорост предложиха Рамаз Шенгелия и Владимир Гуцаев, докато Александре Чивадзе защитаваше отлично. Никой не им обръщаше голямо внимание, докато не победиха Уест Хем с 4:1 в Лондон, а на 1/2-финалите сразиха Фейенорд с 3:0 в Тбилиси, а в Ротердам изоставаха с 0:2 след час игра, но мобилизираха всичките си защитни ресурси, за да заслужат място на финала в Дюселдорф.

Карл Цайс (Йена) с треньор Ханс Майер повдигна веждите на Европа в първия кръг, след като загуби с 0:3 в Рим, за да смаже Рома с 4:0 в Йена. За да докаже, че не е случайност, отборът елиминира действащия шампион Валенсия с 3:2 общ резултат. На 1/2-финалите Бенфика не можа да противостои и загуби сумарно с 1:2.

Вторият финалист от Германската демократична република изглеждаше и като втория носител на трофея, когато Герхард Хопе реализира в 63-ата минута. Двубоят беше битка на изравнени сили, но едва 9000 зрители го наблюдаваха на „Рейнщадион“. Гуцаев изравни четири минути по-късно, а Витали Дараселя обърна резултата до 2:1 в 87-ата минута и така купата пое на първия си и последен път до Грузия.

Динамо (Тбилиси) – Карл Цайс (Йена) 2:1 (0:0)

0:1 – Хопе (63 мин)
1:1 – Гуцаев (67)
2:1 – Дараселя (87)

Динамо (Т): Габелиза, Костава, Чижанишвили, Чивадзе, Сулаквелидзе, Тавадзе, Дараселя, Кипяни (к), Сванадзе (67 мин - Какилашвили), Гуцаев, Шенгелия

Треньор: Нодар Акхалкаци

Карл Цайс: Грапентин, Брауер, Шнупхасе, Курбджувейт (к), Шилинг, Хопе (88 - Йоверман), Краузе, Линдеман, Биелау (76 мин - Тьопфер), Рааб, Фогел

Треньор: Ханс Майер

Стадион: „Рейнщадион“, Дюселдорф
Публика: 9000 зрители

Съдия: Рикардо Латанци (Италия)

13 май 1981 г

неделя, 25 ноември 2012 г.

КНК 1980: Валенсия надви Арсенал след дузпи



Още един испански шампион, но в контраст с предишния сезон, финалът беше напрегнат и безголов, последван от опъващи нервите дузпи. Финалистът от 1979 г Фортуна (Дюселдорф) отпадна в първия кръг от Рейнджърс. После шотландците бяха победени от Валенсия, който на 1/4-финалите срещна действащия носител Барселона. Каталунците бяха отбелязали 17 гола в първите два кръга. Валенсия предизвика промяна на треньора в Барселона, побеждавайки с 5:3, достигайки финала с 4:0 у дома над Нант, след загуба с 1:2 във Франция.

Арсенал беше типичен английски отбор с ирландско ядро от Пат Дженингс на вратата, Лиъм Брейди в халфовата линия и Франк Стейпълтън като реализатор. Солидно представяне ги отведе до 1/2-финалите, където след 1:1 в Лондон се очакваше да отпаднат от Ювентус. Италианците се готвеха да продължат с 0:0, което им стигаше, но резервата Пол Ваесен отбеляза в последните секунди, за да ги елиминира и да прати Арсенал в Брюксел.

Валенсия разполагаше с оръжейница. Рикардо Ариас беше либеро зад безкомпромисна защита. Райнер Бонхоф и Даниел Солсона спояваха стомана и умения в халфовата линия. Звездата от Световното първенство Марио Кемпес беше подкрепян от две бързи талантливи крила. Арсенал успя да ги задържи далеч от вратата. При 4:4 от дузпите Греъм Рикс се провали от бялата точка и трофея отново отпътува за Испания.

Валенсия – Арсенал 0:0, 5:4 след дузпи

Кемпес – пропуск / Брейди – пропуск
Солсона – гол / Стейпълтън – гол
Родригес – гол / Съндърланд – гол
Кастейанос – гол / Талбот – гол
Бонхоф – гол / Холинс – гол
Ариас – гол / Рикс – пропуск

Валенсия: Перейра, Сарете, Ботубот, Ариас, Тендийо (к), Солсона, Саура, Бонхоф, Кемпес, Субиратс (112 мин - Кастейанос), Родригес

Треньор: Алфредо Ди Стефано

Арсенал: Дженингс, Райс (к), Талбот, О`Лиъри, Нелсън, Йънг, Брейди, Съндърланд, Прайс (105 мин - Холинс), Рикс

Треньор: Тери Нийл

Стадион: „Хейзъл“, Брюксел
Публика: 40 000 зрители

Съдия: Войчех Кристов (Чехословакия)

14 май 1980 г

петък, 23 ноември 2012 г.

КНК 1979: Барселона надви Фортуна (Дюселдорф)


Барселона постави испанско име на трофея за пръв път от 17 години, побеждавайки Фортуна (Дюселдорф) в страхотен финал. С агресията на Йохан Неескенс в халфовата линия и с Хуан Мануел Асенси и Карлес Рексач в помощ на австрийския нападател Ханс Кранкъл, Барселона беше отбор.

Най-сериозният тест за каталунците беше действащия носител Андерлехт във втория кръг. След загуба с 0:3 в Брюксел, последва успех с 3:0 у дома и триумф след изпълнение на дузпи. Финалът беше достигнат след две победи с по 1:0 срещу Беверен, който отстрани Интер на 1/4-финалите.

Фортуна (Дюселдорф) имаше по-лесен път към последния мач, въпреки че имаше нужда от правилото за голове на чужд терен, за да премине Сервет. Силната страна на немците беше в атаката, водена от братята Томас и Клаус Алофс, които си партнираха с опасното крило Волфганг Зеел. Въпреки това те пътуваха до Базел като аутсайдери.

Финалът скоро предложи огън. Хосе Висенте Санчес изведе Барселона напред след пет минути, а Клаус Алофс възстанови равенството само три по-късно. Асенси възстанови преднината на каталунците след половин час игра, но Зеел отново изравни четири минути преди края на полувремето. През второто полувреме не бяха отбелязани още попадения, но страховете за скучни продължения скоро се изпариха. Рексач хвърли каталунските фенове в екстаз с гол в 104-ата минута, а Кранкъл почти сложи трофея в ръцете им, правейки резултата 4:2. Немците върнаха интригата в 114-ата минута, когато Зеел се разписа отново, а в Барселона трябваше да потреперят до последния съдийски сигнал.

Барселона – Фортуна (Дюселдорф) 4:3, 2:2 (2:2) след продължения

1:0 – Санчес (5 мин)
1:1 – Т. Алофс (8)
2:1 – Асенси (34)
2:2 – Зеел (41)
3:2 – Рексач (103)
4:2 – Кранкъл (111)
4:3 – Зеел (114)

Барселона: Артола, Зувирия, Мигуели, Костас (68 - Мартинес), Албаладехо (57 мин – Де ла Крус), Санчес, Неескенс, Асенси, Рексач, Кранкъл, Караско

Треньор: Хоаким Рифе

Фортуна (Д): Даниел, Брей (24 - Вейкъл), Зеве, Цимерман (4 мин - Лунд), Балтес, Кьонен, Шмитц, Т. Алофс, Бомер, К. Алофс, Зеел

Треньор: Дитер Типенхауер

Стадион: „Св. Якоб“, Базел
Публика: 58 500 зрители

Съдия: Кароли Палотай (Унгария)

16 май 1979 г

четвъртък, 22 ноември 2012 г.

КНК 1978: Втора купа в трети пореден финал за Андерлехт

В още една впечатляваща кампания Андерлехт отбеляза 21 гола, допусна 4 и в третия си пореден финал вдигна трофея със замах. Аустрия (Виена) не можа да се противопостави на белгийците на „Парк де Пренс“.

Маршът на Андерлехт към Париж включваше и сладко отмъщение срещу Хамбургер, екзекуторът на финала предната година. След победа с 2:1 в Хамбург, „белите“ се пребориха за яростно 1:1 в Брюксел. На 1/4-финалите победиха Порто, който в предния етап отстрани Манчестър Юнайтед с общ резултат 6:5 (2:5 на „Олд Трафорд“ и 4:0 у дома), преминавайки през Твенте на 1/2-финалите.

За Аустрия (Виена) пътят не беше лек. В осем мача към Париж австрийците отбелязаха седем пъти, а допуснаха шест попадения. Един гол за три часа победи Кардиф Сити, равенство 1:1 изхвърли Локомотив (Кошице) заради гол на чужд терен, а 3:0 след дузпи елиминира Хайдук (Сплит). 1/2-финалите с Динамо (Москва) бяха решени след дузпи и 5:4, след като двата мача завършиха с домакински победи 2:1.

В Аустрия се надяваха халфовото маестро Херберт Прохазка да ги вдъхнови на финала, но Андерлехт беше твърде класен. Роб Ренсенбринк и Ари Хаан останаха ключови в схемата на Раймон Готал, Франк Веркаутерен изгряваше като звезда в халфовата линия. В блестящо първо полувреме Роб Ренсенбринк се разписа в 13-ата и 44-ата минута. Жилбер Ван Бинст добави в края на полувремето и осем минути преди края, за да допълни успеха с 4:0.

Андерлехт – Аустрия (Виена) 4:0 (3:0)

1:0 – Ренсенбринк (13 мин)
2:0 – Ренсенбринк (44)
3:0 – Ван Бинст (45)
4:0 – Ван Бинст (82)

Андерлехт: Де Брее, Ван Бинст, Дусбаба, Броос, Тисен, Ван дер Елст, Хаан, Коек, Веркаутерен (87 мин - Докс), Нилсен, Ренсенбринк

Треньор: Раймон Готал

Аустрия (В): Баумгартнер, Р. Сара (к), Й. Сара, Обермайер, Баумайстер, Даксбахер (60 мин - Мартинес), Прохазка, Гаселих, Моралес (74 - Дразан), Паритс, Пиркнер

Треньор: Херман Щесъл

Стадион: „Парк де Пренс“, Франция
Публика: 48 679 зрители

Съдия: Хайнц Алдингер (Германия)

3 май 1978 г

сряда, 21 ноември 2012 г.

КНК 1977: Хамбургер измъкна трофея от носителя

Андерлехт стана четвъртият клуб провалил се в опита си да спечели два поредни финала. 20 гола в 8 мача продължиха да свидетелстват за неговия бляскав атакуващ футбол, като „белите“ не успяха да отбележат само в първия 1/2-финал срещу Наполи пред 90 000 фанатизирани привърженици. Последва победа с 2:0 в реванша, за да се осигури място на финала в Амстердам.

Там съперник беше немския Хамбургер ШФ, който след 1:1 в първия мач срещу исландския Кефлавик, представи впечатляващи съчетания на страхотни умения и немска упоритост. Това стана най-очевидно на 1/2-финалите срещу Атлетико (Мадрид), когато след загуба с 1:3 в Испания, „хамбургерите“ постигнаха запомнящ се успех с 3:0 вкъщи.

По 25 000 привърженици от всеки клуб бяха сред общо 58 000 на Олимпийския стадион, създавайки наелектризираща атмосфера. Скоро стана очевидно, че немският отбор, който имаше в редиците си Манфред Калтц в защитата, Феликс Магат и Каспар Мемеринг в халфовата линия и ветеранът Георг „Скорш“ Фолкерт по крилото, има достатъчно арсенал да отвърне на белгийската заплаха, въпреки че треньорът на Андерлехт Раймон Готал беше разположил Ари Хаан в нетипична нападателна роля. Пробивът дойде 12 минути преди края на мача, когато немците получиха дузпа, а Фолкерт хладнокръвно я реализира, преодолявайки Ян Руйтер. Андерлехт опита да включи на по-висока скорост, но това не беше неговата вечер. Магат намери пролука в защитата и подпечата немската победа две минути преди последния съдийски сигнал.

Хамбургер ШФ – Андерлехт 2:0 (0:0)

1:0 – Фолкерт (78 мин) дузпа
2:0 – Магат (88)

Хамбургер: Каргус, Калтц, Ногли (к), Хидиен, Мемеринг, Рип, Келер, Магат, Щефенхаген, Райман, Фолкерт

Треньор: Куно Кльотцер

Андерлехт: Руйтер, Ван Бинст, Броос, Ван ден Даеле (к), Тисен, Ван дер Елст, Хаан, Коек, Докс (81 мин – Ван Пуке), Ресел, Ренсенбринк

Треньор: Раймон Готал

Стадион: Олимпийски, Амстердам

Публика: 58 000 зрители

Съдия: Патрик Партридж (Англия)

11 май 1977 г

понеделник, 19 ноември 2012 г.

КНК 1976: Андерлехт ликува насред Брюксел

Малко финали са предлагали безстрашен атакуващ футбол и това е причината този през 1976 г да е епичен. Странно, но Андерлехт не срещна голямо име по пътя към първи белгийски триумф, побеждавайки Рапид (Букурещ), Борац, Рексъм и Заксенринг (Цвикау), преди да се разправи с Уест Хем Юнайтед на финала, игран в своя град Брюксел на стадион „Хейзъл“. „Белите“ играеха вълнуващ футбол, а в състава личаха имената на Роб Ренсенбринк, Ари Хаан, Франсоа Ван дер Елст и Лудо Коек, който загина трагично в автомобилна катастрофа през 1985 г.

Воденият от Рон Грийнууд Уест Хем беше загубил звездите от близкото си минало, но Тревор Брукинг остана влиятелната личност в халфовата линия, докато напористите нападатели Браян „Поп“ Робсън, Бил Дженингс и Пат Холанд бяха кошмар за всяка отбрана.

Публиката, предимно от привърженици на Андерлехт, беше шокирана, когато Пат Дженингс даде преднина на „чуковете“ в 28-ата минута. Това жилна белгийския отбор и Роб Ренсенбринк изравни три минути преди почивката. Второто полувреме предложи още по-интересен футбол и пред двете врати. Франсоа Ван дер Елст направи резултата 2:1, а Браян Робсън изравни в 68-ата минута. Ренсенбринк върна предимството на Андерлехт пет минути по-късно от дузпа, а носителят от 1965 г се опитваше по всякакъв начин да прати мача в продължения. Ван дер Елст, който през 80-те отиде да играе за „чуковете“, донесе епична победа с 4:2 във финал, който беше реклама на атакуващия футбол.

Андерлехт – Уест Хем Юнайтед 4:2 (1:1)
0:1 – Холанд (28 мин)
1:1 – Ренсенбринк (43)
2:1 – Ван дер Елст (48)
2:2 – Робсън (69)
3:2 – Ренсенбринк (73) дузпа
4:2 – Ван дер Елст (88)

Андерлехт: Руйтер, Ломе, Ван Бинст (к), Броос, Тисен, Ван дер Елст, Хаан, Коек (32 мин - Веркаутерен), Докс, Ресел, Ренсенбринк

Треньор: Ханс Кроон

Уест Хем: Дей, Коулмън, Т. Тайлър, Бондс (к), Лампард (47 мин – А. Тайлър), Холанд, Макдауъл, Падън, Брукинг, Дженингс, Робсън

Треньор: Рон Грийнууд

Стадион: „Хейзъл“, Брюксел
Публика: 51 296 зрители

Съдия: Робер Вурц (Франция)

5 май 1976 г

неделя, 18 ноември 2012 г.

КНК 1975: Валери Лобановски създаде исторически Динамо (Киев)

Втората поредна победа за Източна Европа позволи на феновете да открият Динамо (Киев), украинският отбор, който развяваше флага на Съветския съюз с голям хъс и си тръгна с трофея. Умело воден от Валери Лобановски съставът никога не изглеждаше в затруднение и отправи предупреждение към Европа с победи у дома и като гост над Айнтрахт (Франкфурт) във втория кръг, губейки само един мач – с 1:2 от ПСВ в Айндховен, след като спечели първия 1/2-финал с 3:0.

Неговият съперник на финала Ференцварош също впечатли критиците по пътя с победи срещу Ливърпул и Цървена звезда, който елиминира Реал (Мадрид) на 1/4-финалите. Отборът, воден от Флориан Алберт беше без ключови фигури за финала в Базел. Ласло Балинт беше наказан, а Ласло Браниковиц и Ласло Пустай бяха контузени.
Само 10 000 зрители бяха на стадион „Св. Якоб“, тъй като двата клуба доведоха малко свои привърженици в резултат на политическата ситуация в Източна Европа. Липсващите по трибуните пропуснаха да видят чудесно представление на атакуващ футбол от Динамо. Унгарците не можаха да намерят противоотрова за скоростта и уменията на Олег Блохин и Владимир Онишенко, подкрепяни дейно от халфовете Владимир Мунтян и Виктор Колотов. Онишенко вкара два пъти в 18-ата и 39-ата минута, а Блохин добави третия гол в 67-ата. СССР спечели купа, а украинският клуб излезе на футболната карта.

Динамо (Киев) – Ференцварош 3:0 (2:0)

1:0 – Онишенко (18 мин)
2:0 – Онишенко (39)
3:0 – Блохин (67)

Динамо: Рудаков, Конков, Решко, Фоменко, Матвиенко, Трошкине, Мунтян, Колотов, Онишенко, Буряк, Блохин

Треньор: Валери Лобановски

Ференцварош: Гечи, Мартос, Патаки, Раб, Мегиеши, Юхас, Сабо, Ниласи (60 мин - Онхаус), Муча, Мате, Маджиар

Треньор: Йено Далноки

Стадион: „Св. Якоб“, Базел
Публика: 10 897 зрители

Съдия: Робърт Дейвидсън (Шотландия)

14 май 1975 г