сряда, 26 септември 2012 г.

КЕШ 1963: Хеттрикът на Бенфика се спъна в Милан

Джани Ривера, Чезаре Малдини, Джовани Трапатони... само три причини Милан да бъде първият италиански победител в Купата на европейските шампиони през 1962/63 г. Друга бяха головете на бразилеца Жозе Алтафини. Той отбеляза 14 пъти в турнира, включително осемте срещу УС Люксембург в първия кръг, като хората на Нерео Роко преминаха през Ипсуич, Галатасарай и Дънди по пътя към финала.

Дънди стана вторият шотландски отбор достигнал полуфиналите, след Хибърниън през 1956 г, но победата с 1:0 на „Денс Парк“ не донесе утеха при загубата с 1:5 в реванша на „Сан Сиро“. Бенфика се стремеше към трета поредна титла, преминавайки по доста по-труден път към „Уембли“. Хеттрик на Еузебио отстрани Норкьопинг, а след това шампионът трудно премина Дукла (Прага), а после и Фейенорд с 2:1 и 3:1, за да достигне последния мач.

Повалянето на великан се падна на Андерлехт. Белгийският клуб взе първия си европейски скалп от внушителен съперник – Реал (Мадрид) – с победа 1:0 в Брюксел, след 3:3 в Испания в предварителния кръг. Финалът събра два Голиата сред централните нападатели – Алтафини и Еузебио. Последният откри резултата през първото полувреме, а първия отвърна през второто, реализирайки два пъти след асистенции на Ривера, за да даде победата на Милан с 2:1.

Милан – Бенфика 2:1 (0:1)

0:1 – Еузебио (18 мин)
1:1 – Алтафини (58)
2:1 – Алтафини (66)

Милан: Геци, Давид, Треби, Бенитес, Малдини (к), Трапатони, Сани, Ривера, Пиватели, Алтафини, Мора

Треньор: Нерео Роко

Бенфика: Перейра, Кавем, Мачадо, Крус, Фернандес, Колуна (к), Сантана, Еузебио, Аугусто, Торес, Симоеш

Треньор: Фернандо Риера

Стадион: „Уембли“
Публика: 45 700 зрители

Съдия: Артур Холанд (Англия)

вторник, 25 септември 2012 г.

КЕШ 1962: Еузебио задържа Бенфика на върха в зрелищен финал


29 отбора влязоха в спор за Европейската купа през сезон 1961/62 г. Въпреки разрастването на турнира две известни имена направиха класически финал в Амстердам – Бенфика и Реал (Мадрид). Действащият шампион се бе подсилил с привличането на родения в Мозамбик нападател Еузебио и именно той вдъхнови отбора за победата с 4:3 общ резултат над Тотнъм на 1/2-финалите.

Шпорите“, които преодоляха Гурник (Забже), Фейенорд и Дукла (Прага), бяха спечелили дубъл в Англия – първенството и купата, един от първокласните отбори в жребия. Друг такъв - Ювентус, с националите на Уелс и Аржентина – Джон Чарлс и Омар Сивори, подложи на истинско изпитание Реал (Мадрид) на 1/4-финалите. Гол на Алфредо Ди Стефано донесе минимален успех на „Белия балет“ в Торино. Италианците спечелиха със същия резултат на „Чамартин“, слагайки край на рекорда на Реал от мачове без загуба у дома в Европа. Поражението доведе до трети мач в Париж, който завърши 3:1 за мадридчани.

В тази форма и с Ди Стефано, Пушкаш и Луис Дел Сол на върха на кариерата си Кралския клуб представи голямо предизвикателство пред Бенфика, който беше смятан за щастлив победител срещу Барселона в предния финал. Хеттрик на Пушкаш даде предимство от 3:2 за Реал на полувремето. Лисабонският тим изравни с гол на Марио Колуна, а изгрявщата звезда Еузебио реши изхода на двубоя с две попадения продукт на мощни удари.

Бенфика – Реал (Мадрид) 5:3 (2:3)

0:1 – Пушкаш (17 мин)
0:2 – Пушкаш (23)
1:2 – Агуас (25)
2:2 – Кавем (34)
2:3 – Пушкаш (38)
3:3 – Колуна (51)
4:3 – Еузебио (65) дузпа
5:3 – Еузебио (68)

Бенфика: Перейра, Жоао, Германо, Мартинс, Кавем, Крус, Аугусто, Еузебио, Агуас (к), Колуна, Симоеш

Треньор: Бела Гутман

Реал: Аракуистаин, Касадо, Миера, Фело, Сантамария, Пачин, Техада, Дел Сол, Ди Стефано, Пушкаш, Дженто

Треньор: Мигел Муньос

Стадион: Олимпийски
Публика: 65 000 зрители

Съдия: Лео Хорн (Холандия)

понеделник, 24 септември 2012 г.

КЕШ 1961: Бенфика наруши хегемонията на Реал


Футболните музи бяха добри към Реал (Мадрид). През сезон 1960/61 г монополът на футболистите в бяло приключи. Силите се изместиха от едната иберийска столица към другата – Лисабон.

Всъщност Бенфика дори не победи шампиона. Тази задача се падна на Барселона, който поправи неуспеха си от предната година, елиминирайки „Белия балет“ с 4:3 общ резултат във втория етап. Два гола на испанския национал Луис Суарес направиха Барселона първия отбор в историята на турнира избегнал загуба в Мадрид. Равенството 2:2 беше последвано от триумф с 2:1 на „Камп Ноу“ в реванша. Последваха победи над Храдец Кралове на 1/4-финалите и Хамбургер ШФ на 1/2-финалите (макар и с трети мач). Успехите направиха каталунците фаворити, но в Бенфика имаха други идеи.

Португалците постигнаха комфортни победи срещу Уйпещ, Орхус и Рапид (Виена). Най-сериозното препятствие пред играчите на Бела Гутман беше проблемът с публиката във Виена, който доведе до прекратяването на реванша от 1/2-финалите при общ резултат 4:1 за Бенфика. Финалът в Берн щеше да бъде доста по-напрегнат. Шандор Кочиш и Золтан Шибор вкараха за Барселона на същия стадион на който седем години по-рано загубиха световната титла с родната си Унгария. Попадения против логиката на играта на Жозе Агуас, Марио Колуна и автогол на Антонио Рамайец извадиха трофея от испанските ръце. „Орлите“ полетяха.

Бенфика – Барселона 3:2 (2:1)

0:1 – Кочиш (20 мин)
1:1 – Агуас (30)
2:1 – Рамайец (32) автогол
3:1 – Колуна (55)
3:2 – Шибор (75)

Бенфика: Перейра, Жоао, Фигуейредо, Мартинс, Нето, Крус, Аугусто, Сантана, Агуас (к), Колуна, Кавем

Треньор: Бела Гутман

Барселона: Рамайец, Фончо, Генсана, Грасиа, Вергес, Гарай, Кубала, Кочиш, Еваристо, Луис Суарес, Шибор

Треньор: Енрике Орисаола

Стадион: „Ванкдорф“
Публика: 33 000 зрители

Съдия: Готфрид Диенст (Швейцария)

31 май 1961 г

четвъртък, 20 септември 2012 г.

КЕШ 1960: Пета поредна корона за Реал след 10 гола

Реал (Мадрид) стана шампион на Европа за пети пореден път с може би най-запомнящата се победа – 7:3 над Айнтрахт (Франкфурт) в Глазгоу. Малцина си спомнят, че големият съперник Барселона почти спря отбора на Мигел Муньос към новия трофей.

Воден от треньора Еленио Ерера с атакуваща мощ от унгарците Золтан Шибор, Шандор Кочиш и Ладислав Кубала каталунският клуб победи Милан със 7:1 общ резултат, преди да премине през Уулвърхемптън Уондърърс на 1/4-финалите – 4:0 на „Камп Ноу“ и 5:2 на „Молиню“. На 1/2-финалите испанският шампион не успя да спре европейския първенец.

Реал преклони Жьонес Еш и Ница, запазвайки 100% си домакински си рекорд в турнира с победа 3:1 над Барселона в първия 1/2-финал. Две попадения реализира Алфредо Ди Стефано, а другото беше дело на Ференц Пушкаш. „Белия балет“ сипа още сол в раната с успех със същия резултат и в Барселона. Междувременно противникът на мадридчани Айнтрахт даде заявка за намерението си с 12 гола в двата полуфинала срещу шотландския Рейнджърс.

Това не се оказа подготовка за събитията на „Хемпдън парк“, където Реал омагьоса 127 000 по трибуните. Ранният гол на Ричард Крес, който откри резултата в полза на Айнтрахт само ядоса испанския отбор, който до полувремето поведе с 3:1. До следващото попадение на немците Пушкаш и Ди Стефано отбелязаха общо седем попадения, а срещата завърши 7:3.

Реал (Мадрид) – Айнтрахт (Франкфурт) 7:3 (3:1)

0:1 – Крес (18 мин)
1:1 – Ди Стефано (27)
2:1 – Ди Стефано (30)
3:1 – Пушкаш (45+1)
4:1 – Пушкаш (56)
5:1 – Пушкаш (60)
6:1 – Пушкаш (71)
6:2 – Щайн (72)
7:2 – Ди Стефано (73)
7:3 – Щайн (75)

Реал: Домингес, Маркитос, Сантамария, Пачин, Видал, Сарага (к), Канарио, Дел Сол, Ди Стефано, Пушкаш, Дженто

Треньор: Мигел Муньос

Айнтрахт: Лой, Лутц, Хьофер, Айгенбродт, Щинка, Крес, Линднер, Щайн, Пфаф, Мейер

Треньор: Паул Освалд

Стадион: „Хемпдън Парк“
Публика: 127 621 зрители

Съдия: Джак Моуат (Шотландия)

КЕШ 1959: Познат финал, познат шампион

Сезон 1958/59 г видя повторение на първия финал за Купата на европейските шампиони между Реал (Мадрид) и Реймс. В състава на Алберт Бато личеше името на Жуст Фонтен – нападателят на френския национален отбор, който реализира 13 гола на Световното първенство през 1958 г. Именно Фонтен вкара два пъти, за да навакса Реймс загубата с 0:2 от първия 1/4-финал срещу Стандард (Лиеж) и да продължи с общ резултат 3:2.

Фонтен и компания трябваше да обръщат дефицит и на 1/2-финалите срещу Йънг Бойс, въпреки че не бяха сами в мъките си. Реал, подсилен от пристигането на унгарското величие Ференц Пушкаш, имаше нужда и от намесата на Фортуна в 1/2-финалите срещу градския съперник Атлетико. „Дюшекчиите“ се класираха за турнира, като подгласници на Реал в първенството на Испания предния сезон, но в тези мачове изобщо не бяха вторите по сила. След поражение с 1:2 на „Чамартин“ Атлетико доведе схватката до трети мач, след успех с 1:0 с гол на Енрике Колар. Класата на Пушкаш си каза своето в преиграването, когато „Галопиращия Майор“ заби третия и решаващ гол.

Друго велико име от средата на 50-те години не успя да остави по-дълбока следа – Уулвърхемптън Уондърърс отпадна от Шалке 04 в първия кръг. Испанските очаквания се оправдаха във финала с голове на Енрике Матеос и Алфредо Ди Стефано, които заличиха липсата на Пушкаш и ранната контузия на Раймон Копа – 2:0 за до момента трикратния първенец на Европа.

Реал (Мадрид) – Реймс 2:0 (1:0)

1:0 – Матеос (1 мин)
2:0 – Ди Стефано (47)

Реал: Домингес, Маркитос, Сантамария, Сарага (к), Сантистебан, Руис, Копа, Матеос, Ди Стефано, Риал, Дженто

Треньор: Луис Карнилия

Реймс: Колона, Родзик, Жонке (к), Жираудо, Пенверне, Леблон, Ламартин, Блиар, Фонтен, Пиантони, Венсан

Треньор: Алберт Бато

Стадион: „Некерщадион“
Публика: 72 000 зрители

Съдия: Алберт Душ (ФРГ)

КЕШ 1958: И Милан не може да спре Реал (Мадрид)

Реал (Мадрид) стана европейски шампион за трети пореден път през 1957/58 г, но турнирът беше помрачен от самолетната катастрофа сполетяла отбора на Манчестър Юнайтед в Мюнхен. Осем футболисти умират, сред които английските национали Роджър Бърн, Дънкан Едуардс и Томи Тейлър, след като самолетът се разбива при излитане след презареждане с гориво след 1/4-финалната победа над Цървена звезда.

Мениджърът на отбора Мат Бъзби също е сериозно пострадал, а Юнайтед губи от Милан на 1/2-финалите, въпреки победата с 2:1 на „Олд Трафорд“ в първия мач. Това не бе първият път, в който италианският отбор продължава трудно напред. На миланистите им трябваше трети мач на неутрален терен в Цюрих, за да отстранят Рапид (Виена) в предварителния кръг на турнира.

Междувременно пътят на Реал до финала беше доста по-гладък. Шампионът вкара шест на Антверпен на „Чамартин“, за да продължи с осем срещу Севиля. Мадридчани пренесоха опустошителната си домакинска форма и в 1/2-финалите, където Вашаш беше победен с 4:0, преди да се поздрави с успех 2:0 в Будапеща.

Финалът на стадион „Хейзъл“ в Брюксел беше среща на два европейски отбора от тежка категория. Испанците се бяха подсилили с нападателя на Реймс Раймон Копа, а италианците можеха да разчитат на южноамериканците Хуан Скиафино и Ернесто Грило. Ключовата фигура в мача беше Алфредо Ди Стефано. Той отбеляза един от двата изравнителни гола за Реал, преди Пако Дженто да наклони везните в полза на „Белия балет“ за 3:2 във второто продължение.

Реал (Мадрид) – Милан 3:2 (2:2, 0:0) след продължения

0:1 - Скиафино (59 мин)
1:1 – Ди Стефано (74)
1:2 – Грило (77)
2:2 – Риал (79)
3:2 – Дженто (107)

Реал (Мадрид): Алонсо (к), Атиенса, Сантамария, Лесмес, Сантистебан, Сарага, Копа, Хосеито, Ди Стефано, Риал, Дженто

Треньор: Луис Карнилия

Милан: Солдан, Фонтана, Малдини, Бералдо, Бергамаски, Радиче, Данова, Лидхолм (к), Скиафино, Грило, Кучиарони

Треньор: Хектор Пуричели

Стадион: „Хейзъл“
Публика: 67 000 зрители

Съдия: Алберт Алстеен (Белгия)

28 май 1958 г

КЕШ 1957: Спорна дузпа задържа Реал на трона

Второто издание на Купата на европейските шампиони видя ново име на сцената. Манчестър Юнайтед послуша съвета на Футболната лига да се присъедини към стартиращите надпреварата 22 клуба. Отборът на Мат Бъзби изтри всички съмнения около отношението си към турнира с победа 10:0 над Андерлехт.

Друга част от предварителния кръг бяха мачовете на Борусия (Дортмунд) срещу люксембургския Спора, като се стигна до трета среща след общ резултат 5:5 от първите две. По това време още няма правило за головете на чужд терен и дортмундци побеждават в решителния мач, за да отпаднат от Юнайтед в следващия етап. „Червените дяволи“ преодоляват и 1/4-финалите срещу Атлетик (Билбао) с общ резултат 6:5.

Следващото ниво е последно за англичаните, които губят от Реал с 1:3 в Мадрид и завършват 2:2 у дома. Така испанците достигат до решителния мач на своя стадион „Чамартин“. От УЕФА са дали домакинството на испанския отбор предното лято и само Рапид (Виена) изглеждаше способен да му отнеме шанса да защити титлата си пред собствена публика. Австрийският клуб, заедно с други топ отбори от Чехословакия, Унгария и Югославия, беше пионер в европейските клубни надпревари с участия за купа Митропа през 30-те години. Виенчани преодоляха загуба с 2:4 в Мадрид, за да триумфират с 3:1. В третия мач европейският шампион наложи волята си с 2:0.

На финала чакаше италианският Фиорентина, в чийто отбор бяха нападателите Бепе Вирджили, Мигел Монтуори и бразилското крило Жулиньо Ботельо. „Виолетовите“ елиминираха Грасхопър и Цървена звезда, но така и не се върнаха в мача след спорната дузпа в 70-ата минута, реализирана от Алфредо Ди Стефано. Пако Дженто оформи крайното 2:0, оставяйки капитана Мигел Муньос да получи купата от генерал Франко.

Реал (Мадрид) – Фиорентина 2:0 (0:0)

1:0 – Ди Стефано (69 мин) дузпа
2:0 – Дженто (75)

Реал (Мадрид): Алонсо, Торес, Маркитос, Лесмес, Муньос (к), Сарага, Копа, Матеос, Ди Стефано, Риал, Дженто

Треньор: Хосе Виялонга Йоренте

Фиорентина: Сарти, Манини, Орзан, Червато (к), Скарамучи, Сегато, Жулиньо, Гратон, Вирджили, Монтуори, Прини

Треньор: Фулвио Бернардини

Стадион: „Чамартин“
Публика: 124 000 зрители

Съдия: Лео Хорн (Холандия)