КЕШ 1956: Реал (Мадрид) е първият повелител на Европа

Европейската купа на шампионите е идея на Габриел Ано, редактор на френския спортен вестник „Л`Екип“. Неговият призив за европейски междуклубен шампионат през декември 1954 г е посрещнат с ентусиазъм от току що създадения Европейски футболен съюз – УЕФА и през септември 1955 г турнирът е създаден и започва.

Измежду 16-те участника има седем национални шампиона – Андерлехт, Орхус, Юргорден, Милан, Реал (Мадрид), Реймс и Рот-Вайс (Есен). Няма представител на Англия. Това е срам за Ано, който е разстроен от твърдението на Уулвърхемптън Уондърърс, че е най-добрият клуб в Европа след победи над Хонвед и Спартак (Москва) в приятелски мачове.

В контраст Реал (Мадрид) не се нуждае от убеждаване. Испанците са опитвали успеха в Латинската купа, която от 1949 г противопоставя шампиона на Испания срещу първенците на Франция, Италия и Португалия. Всъщност клубът от „Сантиаго Бернабеу“ не само се присъединява към купона, но носи и развлечение, започвайки с общ резултат 7:0 срещу Сервет.

На 1/4-финала мадридчани срещат сръбския Партизан, който си подели шест гола с португалския Спортинг на откриването на турнира. Първият мач е на Коледа в Мадрид и завършва при резултат 4:0 за домакина. „Белия балет“ губи реванша с 0:3, но отива на 1/2-финал срещу Милан.

Шведското трио Гунар Грен, Гунар Нордал и Нилс Лидхолм е напрактика всичко което имат италианците. Те преодоляват домакинска загуба с 3:4 от Саарбрюкен в европейския си дебют, за да вкарат осем гола на Рапид (Виена) на 1/4-финалите. Миланистките надежди приключват след късен гол на Алфредо Ди Стефано за 4:2 в първия мач на „Чамартин“. Испанците достигат финала след общ резултат 5:4.

Реймс преодолява шотландския Хибърниън в другия 1/2-финал, за да си резервира място в спора за трофея в Париж на 13 юни. Домакинското предимство на „Парк де Пренс“ изглежда казваше своето при резултат 2:0 за французите и още веднъж при 3:2. Но с централен нападател Алфредо Ди Стефано, крило Пако Дженто и втори нападател Ектор Риал Реал (Мадрид) отвърна. Мануел Маркитос изравни резултата преди Риал да донесе победата със седмия гол в един вълнуващ мач.

Реал (Мадрид) – Реймс 4:3 (2:2)

0:1 – Леблон (6 мин)
0:2 – Темплен (10)
1:2 – Ди Стефано (14)
2:2 – Риал (30)
2:3 – Идалго (62)
3:3 – Маркитос (67)
4:3 – Риал (79)

Реал (Мадрид): Алонсо, Атиенса, Маркитос, Лесмес, Муньос (к), Сарага, Хосеито, Рибо, Ди Стефано, Риал, Дженто

Треньор: Хосе Виялонга Йоренте

Реймс: Жаке, Зимни, Жонке (к), Жираудо, Леблон, Сиатка, Идалго, Гловачки, Копа, Блиар, Темплен

Треньор: Албер Бато

Стадион: „Парк де Пренс“
Публика: 38 239 зрители

Съдия: Артур Едуард Елис (Англия)

Помощници: Паркинсън, Купър

13 юни 1956 г 

Реал (М) - Реймс 4:3 (видео) 

Джалминя - от раменете на Краля до собствена корона

Талантливият бразилски халф Джалминя облича екипа на Депортиво (Ла Коруня) през 1997 г, за да сформира магическо партньорство със сънародника си Ривалдо. В родината си е играл за Вашко Да Гама, Фламенго, Гуарани и Палмейрас, както и една година за японския Шимизу Ес-Пулс. Преди да акостира в Испания е печелил Копа Америка и 3 бразилски шампионата.

Футболистът израства около най-добрите бразилски играчи. Баща му Джалма Фейтоса е един от най-харизматичните футболисти през 40-те години на 20 век. Като дете Джалминя е носен на рамене по терена от „Краля“ Пеле.

Халфът е благословен с талант, който прави играта му брилянтна за гледане. Приема този спорт като спектакъл и знае, че публиката отива на стадиона да се забавлява. По тази причина Джалма обича да приема ролята на шоумен на игрището. Той е щедър към любителите на футбола и страда, когато мачът е скучен. За Джалминя футболът е изкуство.

Техниката му може да бъде описана най-точно само с думата перфектна. Топката е продължение на краката му. Този природен талант е балансиран, за да помогне на отбора, а не за лична слава. Поради идеите си за играта той прави футбола по-лесен за съотборниците си. С отличното си чувство за пласиране помага да му бъде върната топката и да даде начало на атака. Негов специалитет е да подаде неочаквано, подвеждайки съперниците си с поглед. Той е автентичен магьосник, голмайстор и абсолютен футболен наркотик. Попитайте защитата на Реал (Мадрид), която беше препарирана от един от финтовете му – ламбрета, довел до пълно матиране.

Друго типично действие на Джалминя е изпълнението му на повечето дузпи. През 1976 г чехът Паненка прати топката в мрежата с копване – метод, който бразилецът започва да копира, след като вижда италианския нападател Виали да го прави. Прилага този трик срещу Реал (Мадрид) и дори се осмелява да го направи и в много важен мач срещу Милан в Шампионската лига при резултат 0:0 през 2001 г. Потапя „Сан Сиро“ в тишина. Джалминя ще бъде запомнен и заради гола на 26 септември 2000 г в дербито срещу Селта (Виго). Получава топката на ръба на наказателното поле, чуква си я с пета и я вкарва в далечния горен ъгъл. Един от най-красивите голове, които „Риасор“ някога е виждал.

Но като всички гении Джалминя има лош характер, който експлодира, когато е обвинен. Когато това се случи той става истинска бомба на терена и получава твърде много картони всеки сезон. Не е груб играч, но има свое собствено чувство за справедливост и го прилага където и да е. По тази причина се замесва и в инцидент, когато удря с глава треньора Ирурета през 2002 г, когато се чувства подценен. Друг продукт на неговия гений са отличните му драматични умения – дори с минимално докосване на съперника фаулът е сигурен.

Някои хора помнят Джалминя само с лошите му обноски, дриблиранията му и триковете му. Джалма има почетно място в Ла Лига и историята на Депортиво, като беше важна част от от отбора, който спечели първа шампионска титла през 2000 г. Головете и асистенциите му за Рой Макай имат златна стойност, превръщайки го в любимец на „Риасор“. За нещастие никога не формира дует с Ривалдо, както се очакваше, тъй като сънародникът му напуска клуба през лятото в което Джалминя дойде.

Отношенията му с треньора Ирурета се влошиха с годините, а инцидентът го принуди да плати цената. Джалминя отиде под наем в Аустрия (Виена) за сезон 2002/2003 г, но така и не намери мястото си там. Завърна се в Депортиво и му бе даден втори шанс, макар че Ирурета рядко му гласуваше доверие.

На 27 май 2004 г Джалминя се раздели с Депортиво, като двете страни се разбраха да прекратят договора му, който изтичаше през 2005 г. Името му завинаги ще остане в историята на галисийския клуб, както и финтовете му на „Риасор“. Запитан дали ще продължи кариерата си в Испания той отговори: „Не искам да играя срещу Депор, особено заради привържениците му. Винаги се отнасяха към мен по чудесен начин, който не мога да забравя“. Джалминя изигра 17 мача за националния отбор на Бразилия, като не загуби нито веднъж, отбелязвайки 5 гола.

През 2008 г любимецът на „Риасор“ се завърна в Депортиво, за да играе футбол в зала. Джалминя стана двукратен шампион и носител на купата на Испания в тази разновидност, партнирайки си с други величия - Донато, Фран, Нуредин Найбет и Жак Сонго`о.

Историята на "Слабия" или Наградата да бъдеш ненатрапен Бог

Оставаха 15 минути до края, когато таблото се издигна и четвъртият съдия оповести номера на смяната. Той беше на мексиканския халф Андрес Гуардадо, който беше над всички този следобед. Вместо да тръгне бавно към тъч линията, поклащайки глава в несъгласие, футболистът на Депортиво (Ла Коруня) започна да маха с ръце, голяма усмивка озари лицето му, преминавайки по терена. Рев огласи „Риасор“ и скоро той беше засилен от всички футболни фенове в Испания.

Не защото Депор вървеше към победа с 3:1 над Валядолид, а защото на тъча се видя фигурата на слаб мъж от Канарските острови, толкова посветен евангелист, че спонсорира местен отбор с името Абрисаяк – Авраам, Исак и Яков, събрани в компромис, който те кара да пожелаеш Крис Риа да се присъедини към Дайър Стрейтс.

Неговото име е Хуан Карлос Валерон Сантана и той е играч с класа, докосване и визия, описан от един коментатор като „Испанският Зидан, само че по-добър“, а от съотборника му Мануел Пабло като „уникален“. С прякор „Слабия“, изглежда твърде добър, за да успее, но успя в отбор, който разруши Арсенал на „Хайбъри“ и Манчестър Юнайтед на „Олд Трафорд“, достигайки полуфинал в Шампионската лига. Тих, симпатичен, крайно непретенциозен, той е универсално уважаван, дори от феновете на Реал (Мадрид), чийто стотен рожден ден той и съотборниците му опорочиха, печелейки Купата на Краля на „Сантиаго Бернабеу“. Заслужи да е герой на Депор и за половината страна на която й са гадеше от юбилея на мадридчани. Той е най-елегантния, необичаен халф, очевидно хилав мъж постоянно хванат в бавно движение, набивайки спирачки и гледайки как съперниците го подминават без да могат да спрат – като анимационни герои падащи от скала.

Или поне беше. Преди 18:45 ч вчера. Валерон не беше стъпвал на футболен терен от 378 дни. Последният път когато го направи трябваше да бъде изнесен на носилка. Разкъсана връзка в лявото му коляно го прати на ръба на пенсионирането. За него се говореше като за бивш футболист, починал играч. Под една негова снимка беше написано „Валерон може да не играе никога повече, но винаги ще бъде велик“.

Той игра едва 15 минути за две години, лягайки три пъти под ножа, а два месеца тренира в различни цветове – предупреждение към останалите да не го докосват. Дори когато цветовете бяха отменени, а Валерон настояваше да го атакуват, дори когато единият вратар удари с юмрук другия в лицето, което доведе до осем шева, шест месеца в затвора и над 8000 евро глоба, дори в клуб, в който играчи са удряли с глава треньори, били журналисти и гонили фенове, никой не посмя да закача „Слабия“. Не е голяма изненада: Валерон не е само еквивалента на стъкленото момче във футбола, той вече е имал две счупвания. По тази причина възхищението на „Риасор“ беше покрито със страх, скандиранията „Валерон! Валерон!“ са колкото молитви, толкова и обожание, затова и Испания беше толкова радостна да види края на страданието му, но и загрижена то да не започне отново.

Ако Испания беше щастлива да види Валерон, за Депортиво неговото завръщане беше още по-специално. Дори без да играе, само неговото присъствие носи надежда на клуба изпаднал в депресия. Само преди 12 месеца Депортиво нямаше победа в девет мача и се въртеше около изпадащите, а Валерон беше включен в състава и последва победа с 2:0 над Реал (Мадрид), която предизвика възраждане и спасение. „Валерон е едно от най-важните решения на нашите проблеми“, отбеляза треньорът Мигел-Анхел Лотина.

Когато Валерон стъпи на терена, лъч светлина се провря в най-дъждовния и меланхоличен ъгъл на Испания.

Сид Лоу, в-к „Гардиън“, 2008 г
* заглавието на статията е променено.

„СуперДепор“ отново властва на „Бернабеу“

В Депортиво и свързаните с него все още имаха големи надежди за сезон 2004/2005 г, въпреки финансовите проблеми и напускането на Найбет и Джалминя, които последваха Макай и Донато. Първенството започна разочароващо, като за пет кръга отборът беше едва на 14-о място, на 4 точки зад Реал (Мадрид) и на 8 до Валенсия и Барселона. Освен това съставът беше спечелил една от шест възможни точки в Шампионската лига без да е отбелязал гол. „Синьо-белите“ не бяха печелили в шампионатно гостуване на „Сантиаго Бернабеу“ от 1955 г и изгледите това да се промени не бяха добри.

Нападателят Пахиньо, бивш играч на „Белия балет“, беше голямото име при предишния успех в Мадрид преди 49 години. Той отбеляза и двата гола за 2:1 над състава на столичани, в който играеха Ди Стефано и Дженто. В този отбор на галисийците участва и Арсенио Иглесиас, който щеше да изведе клуба до слава в началото на 90-те години. Депортиво имаше победи на „Бернабеу“ след възраждането си. През 1995 г в двубой за Суперкупата на Испания Депор би с 2:1 в гостуването си. Под ръководството на Хавиер Ирурета галисийците спечелиха Купата на Испания срещу Реал на „Бернабеу“ през 2002 г, навръх стогодишнината на „белите“. Успех за първенство така и не идваше.

Депортиво вече опита 13 пъти след завръщането си в елита през 1991 г. Двубоят през 1993 г беше драматичен, след като галисийците поведоха, но в крайна сметка загубиха с 1:2. Дори и през следващия сезон, когато „СуперДепор“ играеше най-добрият футбол в Испания, картината не се промени – поражение с 0:2. През 1995 г мадридчани дори станаха шампиони след победа над втория в класирането Депортиво – 2:1. През сезон 1996/1997 г гостите на два пъти повеждаха, за да паднат с 2:3. След шест поредни поражения равенството 0:0 в следващия сезон се счете за някакъв успех. През сезон 1998/1999 г галисийците имаха шанс да се класират за пръв път в Шампионската лига, ако успееха да превземат „Бернабеу“, но си тръгнаха при краен резултат 1:3. В шампионския си сезон Депор беше близо до успеха, но Раул изравни осем минути преди края – 1:1. Последваха четири поредни поражения, в които Реал отбеляза осем попадения. Мачът през сезон 2003/2004 г беше доста скандален, след като Роналдо отбеляза от засада, а редовен гол на Луке не беше признат. Депортиво печелеше в гостуванията си на Барселона, Валенсия, Атлетико и Севиля, но скалпът на Реал му се изплъзваше.



За състава от 2004 г това изглеждаше като невъзможна мисия, след като бе унизен с 1:3 от Осасуна и 1:5 от Валенсия, а се добра до 1:1 с Бетис. При гостуванията гол на Пандиани донесе точка от мача с Еспаньол – 1:1, а в добавеното време Луке изкова единствената до момента победа с 2:1 над Атлетик (Билбао). Към това се прибавя и нулевото равенство на „Риасор“ срещу гръцкия Олимпиакос в Шампионската лига. Въпреки бедите „СуперДепор“ все още имаше добър отбор. За мача в Мадрид Ирурета не можеше да разчита на контузените Диего Тристан и Мауро Силва, а предпочитания от него Алберт Луке зае мястото на Фран. Защитата беше изградена от солидните Молина, Капдевия, Жорже Андраде, Сесар Мартин и Мануел Пабло. В халфовата линия действаха Луке, Виктор Санчес и Валерон, които изграждаха атаките, а Душер и Серхио ги подкрепяха. Напред самотен нападаше Валтер Пандиани.

В Реал също си имаха проблеми. У дома победиха Нумансия и Осасуна с по 1:0. Още три точки и суха мрежа бяха записани при 1:0 над Майорка в гостуване. Загубите от Еспаньол с 0:1 и Атлетик (Билбао) с 1:2 накараха хората около клуба да се притесняват. Новите им попълнения Майкъл Оуен и Валтер Самуел обогатиха състава, който разполагаше с Икер Касияс, Роберто Карлуш, Роналдо, Фиго, Раул, Бекъм и Зидан. Треньорът Камачо напусна две седмици преди мача с Еспаньол, което само показа как се управлява Реал в тези дни. С големия потенциал (само Роналдо беше контузен, но заменен от Оуен) се очакваше машината отново да потръгне. В добавка дойде и победата с 4:2 над Рома в Шампионската лига.

Според треньора на Депортиво Хавиер Ирурета гостуването на „Бернабеу“ е: „Най-доброто място на което да се търси добър резултат, но и най-трудния терен за нас. Трябва да отидем там и да покажем сила и решителност, няма какво да губим“. Победата щеше да повдигне значително самочувствието на отбора, а никой нямаше да го обвини при провал. Вратарят Молина заяви: „Всички сме на един кораб и трябва да работим заедно, за да решим проблемите. Не може да се страхуваме да играем на „Бернабеу“. За Скалони мачът с Реал беше възможност „да променим развоя на нещата. Искаме да направим история на „Бернабеу“.



Мадридските вестници хвърлиха вината за загубата върху съдията, който трябвало да отсъди поне две дузпи в полза на столичаните. Първото спорно положение дойде в първите минути, когато Раул поиска да се отсъди нарушение срещу него. Реал доминираше в началото, а силата на този състав с Роналдо в предните две години беше в контраатаката. От своя страна Ирурета искаше инициативата да е за домакините, а неговите момчета да ги изненадат с бързи движения.

Това причини много проблеми на „белите“, които не можеха да пробият защитата на Депор. Майкъл Оуен беше незабележим по терена, докато Зидан изглеждаше напълно изгубен. Само борбеният дух на Раул и характерът на Фиго останаха на Реал, но не стигнаха.

Когато часовникът показа 45 минута дойде времето на Луке. Каталунското крило беше решаваща фигура за Депортиво в предните два сезона в няколко важни сблъсъка. През настоящия сезон не се справяше много добре, но се отплати с фантастичен гол. Испанският национален защитник Мичел Салгадо беше оставен без никакви възможности, когато Луке го надбяга и с техничен удар преодоля Касияс – 1:0 на полувремето.



На почивката не бяха направени никакви смени, въпреки че беше по-логично Депортиво да предприеме промени в състава си. Шест минути след подновяването на играта разочароващия Оуен беше заменен от Фернандо Мориентес. В Реал опитаха друг подход, защото досегашните им движения не създаваха опасности. Започнаха 40 минути на опити да бъде изведен на позиция новия нападател на терена.


Мадридският отбор владееше повече топката, но идеите му останаха ограничени до центрирания към Мориентес, който играеше добре с глава. Мачът напомни на онзи преди две години и половина, когато безсилието ги завладя в опит да спечелят Купата на Краля. Двойката централни защитници Сесар Мартин и Жорже Андраде записа силни минути.
Атаката на домакините рядко получаваше възможности, а с напредването на времето нарастваше и обезверяването. Депортиво запази баланса в играта си и изглеждаше заплашителен в контраатаките си. Серхио можеше да реши окончателно битката към края, когато остана сам срещу празна врата, но пропускът му не се оказа фатален.

Реал (Мадрид) – Депортиво (Ла Коруня) 0:1 (0:1)

0:1 - Луке (45 мин)

Реал (Мадрид): Икер Касияс, Роберто Карлуш, Елгера, Самуел, Мичел Салгадо, Фиго, Селадес (82 – Раул Браво), Зидан, Бекъм, Раул, Оуен (51 мин – Мориентес)

Депортиво: Молина, Капдевия, Сесар Мартин, Жорже Андраде, Мануел Пабло, Луке (74 – Мунитис), Душер, Серхио, Виктор Санчес (61 мин – Лионел Скалони), Валерон (89 – Фран), Пандиани

Съдия: Тешейра Витиенес

Жълти картони: Зидан, Самуел, Мичел Салгадо (Р); Мануел Пабло (Д)
Стадион: „Сантиаго Бернабеу“, 67 415 зрители

„СуперДепор“ нокаутира и опозори Милан

През март 2004 г момчетата на Ирурета елиминираха финалиста в Шампионската лига от 2003 г Ювентус с общ резултат от двата мача 2:0. Жребият отреди среща с действащия шампион Милан на 1/4-финалите. Депортиво поведе с 1:0 в Милано, но в рамките на девет минути резултатът стана 1:4 и на реванша на „Риасор“ испанците се изправяха пред задача, която изглеждаше невъзможна.

В тези дни Милан водеше в Серия А с голяма преднина и трудно допускаше голове. Европейският шампион имаше играчи като Кафу, Малдини, Неста, Кака и Шевченко в състава си, които демонстрираха какво могат в първия двубой в Италия.

От друга страна Депортиво никога не беше успявал да премине фазата на 1/4-финалите и по всичко изглеждаше, че няма да промени съдбата си. Отборът вървеше добре в Ла Лига, но щеше да е доста трудно да стане шампион. С три загуби в последните четири мача преди гостуването в Италия, накараха „синьо-белите“ да бъдат по-амбицирани за успешно представяне в Европа.

На „Риасор“ беше необходимо чудо. В състава на Депор имаше вяра, докато треньорът Ирурета призова за поддръжката на публиката. „Ако сме способни да отбележим два гола, те ще вкарат третия“. Крилото Алберт Луке: „пред клуба стои историческата възможност да се класира на 1/2-финалите и да направи края на сезона много емоционален. Ще бъде доста трудно“.

На 7 април 2004 г за пореден път стана ясно, че във футбола чудесата са възможни. Ирурета приветства Виктор Санчес след контузия и постави на терена цялата налична артилерия, докато треньорът на Милан Анчелоти не пожела да поеме рискове и използва всичките си титуляри. Още от самото начало стана ясно, че тази битка е далеч от загубена.

„СуперДепор“ беше като ураган в първите минути и постави Милан под сериозен натиск. Валтер Пандиани отбеляза жадувания ранен гол. Уругваецът овладя центриране отляво, финтира Паоло Малдини и шутира, провирайки топката между краката на италианеца и покрай Дида за 1:0. Началото беше желано за Депортиво и точно това, което миланистите не искаха.



Привържениците на „Риасор“ окуражиха отбора и той заигра в яростен ритъм. Нямаше време за бавни изпълнения на пряк свободни и ъглови удари, а страстта се превърна в поредица възможности. Милан достигна до възможност да изравни, когато Кака остана очи в очи с Молина. Стражът на Депортиво задържа концентрацията си над топката, спаси опита на Кака и топката се търкулна пред вратата, а отбраната я изчисти. Решаващо спасяване, което предотврати възможността да има продължения, ако Депортиво успееше да отбележи 4 гола.

Милан не показа много през първото полувреме. Движението на „росонерите“ изглеждаше мудно и необичайно защитата трепереше пред натиска на галисийците. Мечтаният сценарий за Депортиво стана факт в 35-ата минута, когато Валерон засече с глава центриране на Луке и домакините вече бяха на гол от чудото. „Риасор“ полудя и трибуните едва не се сринаха от шума и движението на публиката. Междувременно Милан изглежда се сви пред лицето на такъв агресивен противник.

В 44-ата минута задачата изглеждаше изпълнена, когато Луке се възползва от грешка на Неста и остана сам срещу Дида. Прецизният му удар с левия крак прати топката в горния ъгъл и съкруши италианците. Моменти по-късно съдията даде края на първото полувреме, а отборът на Депортиво влезе в съблекалните с желание възможно най-бързо да се върне на терена.



След почивката миланистите вече бяха на игрището, докато „синьо-белите“ бавно стъпваха по тревата, като гладиатори пред жертвите си. Това имаше ефект и „росонерите“ бяха смутени в началото на второто полувреме. Задържаха доста топката, но създадоха само едно опасно положение, пропуснато от Томасон. След като Анчелоти извади Пирло остротата на гостите се притъпи.

Междувременно Ирурета също направи промени, пускайки Фран на мястото на Луке. Обичайна смяна за този сезон. Смъртоносните движения на Фран довършваха съперниците, но този път талантливият халф сам обра овациите. Негов удар отляво рикошира в Кафу достатъчно, за да остави Дида безпомощен – 4:0. Все още дебнеше опасността Милан да доведе мача до продължения, ако успее да се разпише веднъж. Италианският отбор изглеждаше мъртъв и нямаше никаква възможност да спаси мача и достойнството си.



Невероятното завръщане на „СуперДепор“ написа нова страница в историята на Шампионската лига. Победата с 4:0 направи Депортиво първият отбор преодолял дефицит от три гола в първия мач в най-престижния европейски турнир. Треньорът Ирурета изпадна в беда, след като беше обещал да извърви разстоянието до Сантиаго де Компостела на колене, ако отборът му отстрани Милан. Той извървя пътя през лятото, като му беше простено, че стъпваше нормално, редом до помощниците си.

Депортиво (Ла Коруня) – Милан 4:0 (3:0)

1:0 – Пандиани (5 мин)
2:0 – Валерон (35)
3:0 – Луке (44)
4:0 – Фран (76)

Депортиво: Молина, Мануел Пабло, Жорже Андраде, Найбет, Ромеро, Виктор Санчес, Серхио (86 – Душер), Мауро Силва, Луке (65 мин – Фран), Валерон (90 – Джалминя), Пандиани

Милан: Дида, Кафу, Неста, Малдини, Панкаро (77 – Руй Коща), Гатузо, Пирло (59 мин – Сержиньо), Зеедорф, Кака, Шевченко, Томасон (67 – Индзаги)

Жълти картони: Виктор Санчес, Пандиани (Д); Пирло (М)

Съдия: Урс Майер (Швейцария)
Стадион: „Риасор“, 30 000 зрители

Добре дошли в Галисийското дерби

88 години дербита. Последната официална срещу между Депортиво (Ла Коруня) и Селта (Виго) се проведе преди четири години. Време е да се направи малък преглед на историята на т.нар. Галисийско дерби, най-голямата футболна вражда в Галисия.

Преди неделния мач двата отбора са се срещали в първенствата на Испания 104 пъти. Депор има 38 победи, Селта – 41, а останалите 25 двубоя са приключили при равен резултат. На „Риасор“ статистиката е в полза на Депортиво с 31 успеха, 10 равенства и 10 загуби. Но тя е само от официалните срещи в Примера, Сегунда или Сегунда Б.

За Купата на Краля враговете са се изправяли десет пъти. Селта е с по-добри показатели, отстранявайки три пъти Депор, докато в Ла Коруня са успявали на два пъти. В този турнир Селта записва и най-голямата си победа над съперника – 8:0 на „Балайдос“ на 27 април 1991 г. Най-внушителният успех на Депор е 7:2 на „Риасор“ в осмия кръг на шампионата през сезон 1932/1933 г.

Между съставите има и други двубои – приятелски, плейофи за влизане в по-горна дивизия, както и в турнирите „Тереза Ерера“ и купата на Галисия. Дългата и богата история на галисийското дерби може да бъде разделена на четири етапа:



Началото – Галисийският шампионат (1923-1940 г)

Депортиво (Ла Коруня) е създаден през 1907 г, а Селта се появява през 1923 г, след обединението на ФК Реал Фортуна и Реал Виго Спортинг Клуб. Съперничеството между двата клуба започва веднага – по това време няма шампионат на Испания, а клубовете играят в регионални турнири. В Галисия се провежда галисийският шампионат.

Преобладаващите сили в този турнир са Депортиво и Селта. За 17 години Депор става шампион шест пъти и още толкова пъти е вицешампион, докато Селта също е шесткратен първенец, а на второ място приключва седем пъти. Враждата и търканията започват от този период – всеки мач на „Балайдос“ и на стария „Риасор“ е изпълнен с напрежение. Интересът към галисийското първенство замира през 1940 г, когато Франко поема властта в Испания.

Първите срещи в Ла Лига: Златните години (1940-1958 г)

Вторият етап на галисийското дерби започва със създаването на Примера, а началото е спорно. Селта иска да е сред първите участници в първенството – сезон 1929/1930 г, след като е шампион на галисийския турнир предната година, но гласуване и война на интереси оставя клуба в Сегунда. Един от клубовете, които гласуват против Селта, е Депортиво. 80 години по-късно във Виго все още помнят този факт.

Истината е, че този спор все още не е признат като дерби в онзи момент, двата клуба се опитват да открият пътищата си и първите сблъсъци между Депор и Селта се случват в Сегунда. В Селта правят крачка напред, ставайки първият галисийски отбор в Примера – през сезон 1939/1940 г. Депор е близо до това постижение година по-късно, но се проваля в плейофа за влизане, именно срещу Селта. Мачът, който се играе в Мадрид, е загубен с 0:1, с гол на Нолете.

Депортиво последва стъпките на големия си съперник и две години по-късно влезе в Примера, а за изненада на всички в първия си сезон в елита завърши на четвъртото място.

Тогава Депортиво и Селта започнаха да са припознавани като топ клубовете на Галисия, а срещите помежду им, необратимо, започнаха да носят наименованието дерби на Галисия. Това беше златен период и за двата клуба. Между 1941 и 1957 г Депортиво записа 14 сезона в елита, а Селта – 15. Клубът от Виго повтори постижението на Депор, завършвайки четвърти през сезон 1947/1948 г, но Депор вдигна летвата още по-високо, ставайки вицешампион на Испания за сезон 1949/1950 г. Положението на Депор се подобри още 50 години по-късно, когато в Ла Коруня отпразнуваха шампионска титла.

Тези златни години за Депор бяха възможни благодарение, освен на всичко останало, на съществуването на т.нар. „Канарски оркестър“, прякор даден на отбора от аржентински журналист, който си спомнил за оркестър в родината си, наблюдавайки прецизната игра на „синьо-белите“. Нападението на този отбор е съставено от петима души – Коркуера, Освалдо, Франко, Мол и Тино. Точно комбинацията от тези играчи вкара десетте гола в трите дербита, играни на „Риасор“ в периода 1950-1953 г.

По-късно идва времето на Мануел Фернандес „Пахиньо“, който се присъединява към Депор през 1953/1954 г и на следващия сезон бележи и четирите гола за 4:2 срещу Селта на „Риасор“. Той държи рекорда за най-много голове от един играч в галисийското дерби в Примера. В дебютния си сезон „Пахиньо“ също се разписва в дерби, което го прави клубен рекордьор, заедно с Тино и Диего Тристан – 5 гола във вратата на Селта.

Истина е, че „Пахиньо“ е играл за Селта преди да дойде в Депор, като с екипа на клуба от Виго два пъти бележи във вратата на лакорунците. С обща сметка от седем гола той е водещ реализатор в историята на галисийските дербита. Друго интересно събитие от тези години е победата с 6:1 на „Балайдос“ на 6 април 1952 г. В този блестящ успех хеттрик вкарва Атиенса – първо подобно постижение в дербитата в Примера, повторено петдесет години по-късно от Виктор.



Асансьорите: тъмните години (1959-1990 г)

Хубавите неща винаги имат край, така се случи и в двата галисийски отбора. През този период Депор и Селта преживяха срив, намаля присъствието им в Примера. В следващите три десетилетия Депортиво беше описван като „асансьор“, който се изкачва до Примера, за да изпадне обратно в Сегунда на следващата година. Двата клуба споделиха и странната мъка да играят едновременно в Сегунда Б през сезон 1980/1981 г, където престояха един сезон – Селта стана шампион, а Депортиво завърши втори.

Истината е, че през този период резултатите на Селта бяха по-стабилни. Във Виго участваха шест години в Примера в началото на 70-те години и дори успяха да се класират в Купата на УЕФА, което направи Селта първият галисийски клуб с европейско участие. Поради всички тези причини Селта започна да бъде определян като най-добрия галисийски отбор. Между 1959 и 1980 г се проведоха едва 26 дербита, главно, защото двата състава рядко бяха в една дивизия.

През този период Селта елиминира Депортиво веднъж в Купата на Краля. 5:2 на „Балайдос“ беше достатъчно да се заличи загубата с 3:4 на „Риасор“ в изданието на турнира за сезон 1980/1981 г.



Депор седна на трона. Годините на Шампионската лига (1991-2007 г)

Влизането на Депор в Примера през 1991 г и пристигането на Селта една година по-късно в елита на испанския футбол възродиха златния период в двата клуба. В Ла Коруня хората изживяха мечтата „СуперДепор“, който спечели шампионската титла на Испания, две купи на Краля, три Суперкупи на Испания и годините в Шампионската лига.

Селта също имаше положителен момент – играеше добър футбол, но така и не успя да се похвали с трофеите на опонента си. Публиката във Виго видя два загубени финала за Купата на Краля през 1994 и 2001 г. Тази голяма разлика е причината Селта вече да не бъде считан за най-важния клуб на Галисия, чест отдадена на Депортиво.

Тази нова ера донесе нов блясък на галисийското дерби, за пръв път сблъсъците между враговете не решава само въпроса кой е по-добър в региона, а решаваха първите места в Примера, така че за пръв път галисийското дерби прикова вниманието на цяла Испания и останалия свят.

Връхната точка на галисийските дербита дойде на 18 декември 1999 г, когато Селта гостуваше на „Риасор“, вземайки второ място в класирането, докато Депортиво беше лидер. За пръв път двата противника се изправиха един срещу друг от върха на испанския футбол. Целият свят видя как Депор измъкна изстрадан успех с гол на Туру Флорес, за да се изкачи на трона на Галисия. Оттогава Депортиво е признат за най-успешния клуб в целия регион, докато в Селта гледат от разстояние.

Селта изпадна в Сегунда през 2007 г, а Депортиво последва тази съдба четири сезона по-късно. Сега и двата клуба ще започнат да пишат в историята си петия етап на галисийските дербита. Този път целта не е само битката за превъзходство в Галисия, но и да се види кой ще се завърне първи в Примера.

СТАТИСТИКА:

Дербита в Примера, Сегунда и Сегунда Б: - Депортиво – 40 победи, 25 равенства, Селта – 41 победи
Дербита на „Риасор“: Депортиво – 31 победи, 10 равенства, 10 загуби
Дербита за Купата на Краля: Депортиво – 3 победи, 3 равенства, Селта – 4 победи
Дерби в плейоф: Селта – Депортиво 1:0, 15 май 1940 г, Селта остава в Примера
Отбелязани голове: Депортиво – 148, Селта – 148 (104 мача за Примера, Сегунда, Сегунда Б)
Най-голяма победа на Депортиво: 7:2 на „Риасор“, Сегунда, 1932/1933 г
Най-голяма победа на Селта: 8:0 на „Балайдос“, Купа на Краля, 27 април 1991 г
Футболисти на Депор с най-много дербита: Фран – 21, Мауро Силва – 17, Донато – 16, Акуня – 15, Найбет – 13
Футболисти на Селта с най-много дербита: Касерес – 18, Вияр – 12, Мостовой – 11, Пачи Салинас – 11
Голмайстори за Депор в дербито: Пахиньо, Тино, Тристан – 5 (само в Примера)
Голмайстори за Селта в дербито: Хуан Санчес – 6, Мауро и Хемида – 5 (само в Примера)

Пет галисийски дербита, които ще се помнят

Последните 12 години предложиха едни от най-паметните дербита за феновете на Депортиво (Ла Коруня), от историческото 5:0 на „Балайдос“ до победата с 1:0 на „Риасор“ със страхотен гол на Джалминя.

Богатата история на галисийските дербита носи всякакви спомени, от големите моменти на радост до страданията при загубите. За късмет на Депор за последните 12 години спомените са доста положителни, благодарение на титлите и значението на успехите.

От сезон 1999/2000 г Депор има 14 сблъсъка със Селта (Виго) в Ла Лига. Президентът Лендойро стана свидетел на седем победи на своите играчи срещу шест за големия съперник.



Сезон 2003/2004 г, 18 кръг
Селта – Депортиво 0:5

Може би най-паметното дерби в последните десетилетия. За пръв път двата състава се изправиха един срещу друг, докато участваха в Шампионската лига. Отборът на Селта демонстрира, че не е готов за задачата и регистрира унизителна загуба на своя стадион от основния си противник, а в края на сезона изпадна в Сегунда.

Преди срещата Депор беше на трето място в класирането, а Селта заемаше 17-а позиция. Освен солидната игра на възпитаниците на Хавиер Ирурета и хеттрик на Виктор, истината е, че това беше ужасен мач за клуба от Виго, белязан от ужасна грешка на аржентинския вратар Кавалеро, която доведе до един от головете.

Селта – Депортиво 0:5 (0:2)

0:1 – Луке (15 мин)
0:2 – Виктор (41)
0:3 – Виктор (72)
0:4 – Виктор (80)
0:5 – Тристан (86)

Селта: Кавалеро, Анхел, Касерес, Берисо (63 мин – Вагнер), Контрерас, Силвиньо, Люксен, Хосе Игнасио (80 – Жандро), Густаво Лопес (80 – Жонатан), Хесули, Милошевич

Депортиво: Молина, Скалони, Сесар, Найбет, Капдевия, Душер, Мауро Силва, Виктор (83 – Тристан), Валерон (75 – Серхио), Луке (68 мин – Фран), Пандиани

Съдия: Перес Ласа

Жълти картони: Контрерас, Силвиньо (С), Пандиани (Д)
Стадион: „Балайдос“, 24 000 зрители
3 януари 2004 г



Сезон 1999/2000 г, 16 кръг
Депортиво – Селта 1:0

Още една историческа среща между Депортиво и Селта – за пръв път враговете се изправиха един срещу друг, заемайки първо и второ място в Примера. Още един запомнящ се факт е, че това беше осмата поредна победа в първенството за Депор, което все още е рекорд за клуба. Тази положителна поредица беше в основата на спечелената от момчетата на Ирурета шампионска титла в края на сезона.

Мачът оправда всички очаквания, като предложи цветиста битка между Депортиво, който владееше топката и Селта, който майсторски контраатакуваше. Падна само един гол, след като през второто полувреме Джалминя подаде с глава към Туру Флорес, който с шут с левия крак донесе победата.

Тази битка е запомнена и с няколкото сбивания между Джалминя, Мостовой и Карпин. Бразилецът удари зад врата единия руснак, но съдията не видя това. В крайна сметка Джалминя беше изгонен в края на мача, заради втори жълт картон за безобидно нарушение.

Депортиво – Селта 1:0 (0:0)

1:0 – Туру Флорес (65 мин)

Депортиво: Сонго`о, Мануел Пабло, Ромеро, Найбет, Джалминя, Флавио Консейсао, Мауро Силва, Донато (50 мин – Рамис), Макай, Виктор (81 – Фернандо), Туру Флорес (77 – Йоканович)

Селта: Дутруел, Веласко, Джорович, Фернандо Касерес, Мостовой, Карпин, Джованела, Макелеле, Хуанфран, Турдо, Густаво Лопес (76 мин - Маккарти)

Съдия: Йонч Андреу

Жълти картони: Ромеро, Мауро Силва, Джалминя (Д), Хуанфран, Джованела, Мостовой (С)
Червен картон: Джалминя (Д)
Стадион: „Риасор“, 24 000 зрители
18 декември 1999 г



Сезон 2000/2001 г, 12 кръг
Депортиво – Селта 1:0

Това дерби се проведе в пика на ерата Ирурета – Депор властваше в Испания, а само пет дни по-рано беше победил с 3:1 ПСЖ в Париж в Шампионската лига. Селта се намираше на 10-о място в Примера, но се бори здраво.

Може би мачът е запомнен само заради невероятния гол, отбелязан от Джалминя 15 минути преди последния съдийски сигнал. Отборът на Ирурета доминираше през цялото първо полувреме, но не можеше да материализира превъзходството си. Връх на неуспехите беше пропуснатата дузпа от Туру Флорес в 30-ата минута. Селта се възроди през втората част, а Джалминя замени Валерон, за да вкара един от най-красивите голове, които „Риасор“ е виждал. Бразилският магьосник овладя далечно центриране, залъга бранителя Яго с елегантен финт с пета и с удар от воле не остави никакви възможности на вратаря Пинто, пращайки топката в далечния му ъгъл.

Депортиво – Селта 1:0 (0:0)

1:0 – Джалминя (76 мин)

Депортиво: Молина, Мануел Пабло, Донато, Найбет, Капдевия (72 – Ромеро), Емерсон, Мауро Силва, Виктор, Валерон (57 мин – Джалминя), Туру Флорес (70 – Макай), Тристан

Селта: Пинто, Ногуерол, Койра (81 – Хесули), Касерес, Яго, Томас, Дорива, Карпин, Мостовой (84 – Вагнер), Густаво Лопес, Катаня (69 мин – Пабло Куняго)

Съдия: Итуралде Гонсалес

Жълти картони: Туру Флорес, Донато, Молина, Емерсон (Д), Касерес, Дорива, Яго, Густаво Лопес, Койра, Карпин (С)
Стадион: „Риасор“, 34 000 зрители
26 ноември 2000 г



Сезон 2005/2006 г, 16 кръг
Селта – Депортиво 0:3

Добрите стари дни за двата клуба приключваха. Депортиво вече не участваше в европейските турнири, въпреки че влизаше в двубоя от петата позиция в Примера, докато Селта беше седми и се завърна в елита, след сезон в Сегунда. Това дерби не носеше вкуса на шампионатните амбиции на двата клуба, а от желанието за отмъщение в Селта заради случилото се в сезона на изпадането на клуба и историческото 0:5 от Депор в предното гостуване.

Мачът беше нажежен от изказванията на футболистите, а в края в Селта бяха предадени от грешките на местните. Именно те предрешиха изхода на сблъсъка, който се очертаваше доста труден за отбора от Ла Коруня, воден от Капарос. Вратарят Пинто фаулира Мунитис в 23-ата минута и беше изгонен, а Тристан вкара дузпата. Остатъкът беше чиста импотентност за Селта, а Валерон и Капдевия от пряк свободен удар и грешка на резервния страж Естебан затвърдиха господството на Депор преди края на първото полувреме.

Селта – Депортиво 0:3 (0:3)

0:1 – Тристан (24 мин – дузпа)
0:2 – Валерон (42)
0:3 – Капдевия (45+2)

Селта: Пинто, Анхел, Серхио, Лекуи, Пласенте, Ириней (63 – Хорхе Ларена), Оубиня, Нуниес (57 – Мендес), Канобио, Силва (22 мин – Естебан), Баяно

Депортиво: Молина, Мануел Пабло, Андраде, Хуанма (34 мин – Колочини), Капдевия, Душер (73 – Скалони), Серхио, Мунитис (67 - Иван Карил), Ромеро, Валерон, Тристан

Съдия: Ундиано Маленко

Жълти картони: Ириней, Мендес, Анхел (С), Хуанма, Тристан, Андраде (Д)
Червен картон: Пинто (С)

Стадион: „Балайдос“, 18 000 зрители
17 декември 2005 г



Сезон 2003/2004 г, 37 кръг
Депортиво – Селта 3:0

Това беше първото дерби след историческия успех на Депор с 5:0 на „Балайдос“, а любопитното беше, че Селта не дойде на „Риасор“ с желание за мъст, а с молба за милост. Причината се криеше в класирането – Депортиво беше четвърти и нямаше шанс да се изкачи или снижи, осигурявайки си участие в Шампионската лига. Междувременно Селта се бореше за оцеляването си и се въртеше в зоната на изпадащите, като отчаяно имаше нужда от трите точки. Президентът на клуба от Виго Хорасио Гомес помоли за помощ „съседите“. През тези дни в Ла Коруня дори течеше дебат да бъде ли изпратен Селта в Сегунда.

Трябва да се припомни, че Депортиво излезе в този мач, седмица, след като отпадна от Порто на полуфиналите в Шампионската лига. Треньорът Ирурета избра да направи промени в състава и футболисти, които не получаваха голям шанс за изява, като стража Мунуа, централния бранител Пабло Амо и крилото Педро Мунитис бяха титуляри. В Селта бяха толкова отчаяни, че не можаха да са на нивото на резервите на Депор. 25 минути бяха достатъчни на домакините да погребат противника си, а през второто полувреме Ирурета даде шанс и на Иван Перес, забравен нападател в онези години. Селта изпадна, но поражението от Депортиво не беше решаващо, във Виго се самоубиха с невъзможността да овладеят ситуацията в клуба си.

Депортиво – Селта 3:0 (3:0)

1:0 – Силвиньо (13 мин – автогол)
2:0 – Пандиани (23)
3:0 – Мунитис (25)

Депортиво: Мунуа, Ектор, Андраде, Пабло Амо, Капдевия, Серхио, Душер, Мунитис, Валерон (46 мин – Амависка), Фран (83 – Виктор), Пандиани (66 – Иван Перес)

Селта: Кавалеро, Веласко, Мендес, Берисо, Силвиньо, Борха Оубиня, Люксен, Джованела (42 мин – Густаво Лопес), Еду, Мостовой (46 – Анхел), Милошевич (67 – Пиния)

Съдия: Лисондо Кортес

Жълти картони: Силвиньо, Мендес (С)
Червен картон: Берисо (С)

Стадион: „Риасор“, 28 000 зрители
15 май 2004 г