КНК 1981: Динамо (Тбилиси) зарадва Грузия и СССР

С отбори като Бенфика, Рома и Фейенорд на старта, малко биха заложили на Динамо (Тбилиси). Грузинският отбор, развяващ съветския флаг по това време, направи отличен сезон и си създаде футболни приятели из цяла Европа. Треньорът Нодар Акхалкаци сглоби боеспособен състав около капитана и динамо в центъра на терена Давид Кипяни. Мощ и атакуваща скорост предложиха Рамаз Шенгелия и Владимир Гуцаев, докато Александре Чивадзе защитаваше отлично. Никой не им обръщаше голямо внимание, докато не победиха Уест Хем с 4:1 в Лондон, а на 1/2-финалите сразиха Фейенорд с 3:0 в Тбилиси, а в Ротердам изоставаха с 0:2 след час игра, но мобилизираха всичките си защитни ресурси, за да заслужат място на финала в Дюселдорф.

Карл Цайс (Йена) с треньор Ханс Майер повдигна веждите на Европа в първия кръг, след като загуби с 0:3 в Рим, за да смаже Рома с 4:0 в Йена. За да докаже, че не е случайност, отборът елиминира действащия шампион Валенсия с 3:2 общ резултат. На 1/2-финалите Бенфика не можа да противостои и загуби сумарно с 1:2.

Вторият финалист от Германската демократична република изглеждаше и като втория носител на трофея, когато Герхард Хопе реализира в 63-ата минута. Двубоят беше битка на изравнени сили, но едва 9000 зрители го наблюдаваха на „Рейнщадион“. Гуцаев изравни четири минути по-късно, а Витали Дараселя обърна резултата до 2:1 в 87-ата минута и така купата пое на първия си и последен път до Грузия.

Динамо (Тбилиси) – Карл Цайс (Йена) 2:1 (0:0)

0:1 – Хопе (63 мин)
1:1 – Гуцаев (67)

2:1 – Дараселя (87)

Динамо (Т): Габелиза, Костава, Чижанишвили, Чивадзе, Сулаквелидзе, Тавадзе, Дараселя, Кипяни (к), Сванадзе (67 мин - Какилашвили), Гуцаев, Шенгелия

Треньор: Нодар Акхалкаци

Карл Цайс: Грапентин, Брауер, Шнупхасе, Курбджувейт (к), Шилинг, Хопе (88 - Йоверман), Краузе, Линдеман, Биелау (76 мин - Тьопфер), Рааб, Фогел

Треньор: Ханс Майер

Стадион: „Рейнщадион“, Дюселдорф

Публика: 9000 зрители

Съдия: Рикардо Латанци (Италия)

13 май 1981 г

Динамо (Тбилиси) - Карл Цайс (Йена) 2:1 

КНК 1980: Валенсия надви Арсенал след дузпи

Още един испански шампион, но в контраст с предишния сезон, финалът беше напрегнат и безголов, последван от опъващи нервите дузпи. Финалистът от 1979 г Фортуна (Дюселдорф) отпадна в първия кръг от Рейнджърс. После шотландците бяха победени от Валенсия, който на 1/4-финалите срещна действащия носител Барселона. Каталунците бяха отбелязали 17 гола в първите два кръга. Валенсия предизвика промяна на треньора в Барселона, побеждавайки с 5:3, достигайки финала с 4:0 у дома над Нант, след загуба с 1:2 във Франция.

Арсенал беше типичен английски отбор с ирландско ядро от Пат Дженингс на вратата, Лиъм Брейди в халфовата линия и Франк Стейпълтън като реализатор. Солидно представяне ги отведе до 1/2-финалите, където след 1:1 в Лондон се очакваше да отпаднат от Ювентус. Италианците се готвеха да продължат с 0:0, което им стигаше, но резервата Пол Ваесен отбеляза в последните секунди, за да ги елиминира и да прати Арсенал в Брюксел.

Валенсия разполагаше с оръжейница. Рикардо Ариас беше либеро зад безкомпромисна защита. Райнер Бонхоф и Даниел Солсона спояваха стомана и умения в халфовата линия. Звездата от Световното първенство Марио Кемпес беше подкрепян от две бързи талантливи крила. Арсенал успя да ги задържи далеч от вратата. При 4:4 от дузпите Греъм Рикс се провали от бялата точка и трофея отново отпътува за Испания.

Валенсия – Арсенал 0:0, 5:4 след дузпи

Кемпес – пропуск / Брейди – пропуск
Солсона – гол / Стейпълтън – гол

Родригес – гол / Съндърланд – гол
Кастейанос – гол / Талбот – гол

Бонхоф – гол / Холинс – гол

Ариас – гол / Рикс – пропуск

Валенсия: Перейра, Сарете, Ботубот, Ариас, Тендийо (к), Солсона, Саура, Бонхоф, Кемпес, Субиратс (112 мин - Кастейанос), Родригес

Треньор: Алфредо Ди Стефано

Арсенал: Дженингс, Райс (к), Талбот, О`Лиъри, Нелсън, Йънг, Брейди, Съндърланд, Прайс (105 мин - Холинс), Рикс

Треньор: Тери Нийл

Стадион: „Хейзъл“, Брюксел

Публика: 40 000 зрители

Съдия: Войчех Кристов (Чехословакия)

14 май 1980 г

Валенсия - Арсенал 0:0 (видео) 

КНК 1979: Барселона надви Фортуна (Дюселдорф)

Барселона постави испанско име на трофея за пръв път от 17 години, побеждавайки Фортуна (Дюселдорф) в страхотен финал. С агресията на Йохан Неескенс в халфовата линия и с Хуан Мануел Асенси и Карлес Рексач в помощ на австрийския нападател Ханс Кранкъл, Барселона беше отбор.

Най-сериозният тест за каталунците беше действащия носител Андерлехт във втория кръг. След загуба с 0:3 в Брюксел, последва успех с 3:0 у дома и триумф след изпълнение на дузпи. Финалът беше достигнат след две победи с по 1:0 срещу Беверен, който отстрани Интер на 1/4-финалите.

Фортуна (Дюселдорф) имаше по-лесен път към последния мач, въпреки че имаше нужда от правилото за голове на чужд терен, за да премине Сервет. Силната страна на немците беше в атаката, водена от братята Томас и Клаус Алофс, които си партнираха с опасното крило Волфганг Зеел. Въпреки това те пътуваха до Базел като аутсайдери.

Финалът скоро предложи огън. Хосе Висенте Санчес изведе Барселона напред след пет минути, а Клаус Алофс възстанови равенството само три по-късно. Асенси възстанови преднината на каталунците след половин час игра, но Зеел отново изравни четири минути преди края на полувремето. През второто полувреме не бяха отбелязани още попадения, но страховете за скучни продължения скоро се изпариха. Рексач хвърли каталунските фенове в екстаз с гол в 104-ата минута, а Кранкъл почти сложи трофея в ръцете им, правейки резултата 4:2. Немците върнаха интригата в 114-ата минута, когато Зеел се разписа отново, а в Барселона трябваше да потреперят до последния съдийски сигнал.

Барселона – Фортуна (Дюселдорф) 4:3, 2:2 (2:2) след продължения

1:0 – Санчес (5 мин)
1:1 – Т. Алофс (8)
2:1 – Асенси (34)
2:2 – Зеел (41)

3:2 – Рексач (103)

4:2 – Кранкъл (111)
4:3 – Зеел (114)

Барселона: Артола, Зувирия, Мигуели, Костас (68 - Мартинес), Албаладехо (57 мин – Де ла Крус), Санчес, Неескенс, Асенси, Рексач, Кранкъл, Караско

Треньор: Хоаким Рифе

Фортуна (Д): Даниел, Брей (24 - Вейкъл), Зеве, Цимерман (4 мин - Лунд), Балтес, Кьонен, Шмитц, Т. Алофс, Бомер, К. Алофс, Зеел

Треньор: Дитер Типенхауер

Стадион: „Св. Якоб“, Базел

Публика: 58 500 зрители

Съдия: Кароли Палотай (Унгария)

16 май 1979 г

Барселона - Фортуна (Дюселдорф) 4:3 (видео) 

КНК 1978: Втора купа в трети пореден финал за Андерлехт

В още една впечатляваща кампания Андерлехт отбеляза 21 гола, допусна 4 и в третия си пореден финал вдигна трофея със замах. Аустрия (Виена) не можа да се противопостави на белгийците на „Парк де Пренс“.

Маршът на Андерлехт към Париж включваше и сладко отмъщение срещу Хамбургер, екзекуторът на финала предната година. След победа с 2:1 в Хамбург, „белите“ се пребориха за яростно 1:1 в Брюксел. На 1/4-финалите победиха Порто, който в предния етап отстрани Манчестър Юнайтед с общ резултат 6:5 (2:5 на „Олд Трафорд“ и 4:0 у дома), преминавайки през Твенте на 1/2-финалите.

За Аустрия (Виена) пътят не беше лек. В осем мача към Париж австрийците отбелязаха седем пъти, а допуснаха шест попадения. Един гол за три часа победи Кардиф Сити, равенство 1:1 изхвърли Локомотив (Кошице) заради гол на чужд терен, а 3:0 след дузпи елиминира Хайдук (Сплит). 1/2-финалите с Динамо (Москва) бяха решени след дузпи и 5:4, след като двата мача завършиха с домакински победи 2:1.

В Аустрия се надяваха халфовото маестро Херберт Прохазка да ги вдъхнови на финала, но Андерлехт беше твърде класен. Роб Ренсенбринк и Ари Хаан останаха ключови в схемата на Раймон Готал, Франк Веркаутерен изгряваше като звезда в халфовата линия. В блестящо първо полувреме Роб Ренсенбринк се разписа в 13-ата и 44-ата минута. Жилбер Ван Бинст добави в края на полувремето и осем минути преди края, за да допълни успеха с 4:0.

Андерлехт – Аустрия (Виена) 4:0 (3:0)

1:0 – Ренсенбринк (13 мин)
2:0 – Ренсенбринк (44)
3:0 – Ван Бинст (45)
4:0 – Ван Бинст (82)

Андерлехт: Де Брее, Ван Бинст, Дусбаба, Броос, Тисен, Ван дер Елст, Хаан, Коек, Веркаутерен (87 мин - Докс), Нилсен, Ренсенбринк

Треньор: Раймон Готал

Аустрия (В): Баумгартнер, Р. Сара (к), Й. Сара, Обермайер, Баумайстер, Даксбахер (60 мин - Мартинес), Прохазка, Гаселих, Моралес (74 - Дразан), Паритс, Пиркнер

Треньор: Херман Щесъл

Стадион: „Парк де Пренс“, Франция

Публика: 48 679 зрители

Съдия: Хайнц Алдингер (Германия)

3 май 1978 г

Андерлехт - Аустрия (Виена) 4:0 (видео)

КНК 1977: Хамбургер измъкна трофея от носителя

Андерлехт стана четвъртият клуб провалил се в опита си да спечели два поредни финала. 20 гола в 8 мача продължиха да свидетелстват за неговия бляскав атакуващ футбол, като „белите“ не успяха да отбележат само в първия 1/2-финал срещу Наполи пред 90 000 фанатизирани привърженици. Последва победа с 2:0 в реванша, за да се осигури място на финала в Амстердам.

Там съперник беше немския Хамбургер ШФ, който след 1:1 в първия мач срещу исландския Кефлавик, представи впечатляващи съчетания на страхотни умения и немска упоритост. Това стана най-очевидно на 1/2-финалите срещу Атлетико (Мадрид), когато след загуба с 1:3 в Испания, „хамбургерите“ постигнаха запомнящ се успех с 3:0 вкъщи.

По 25 000 привърженици от всеки клуб бяха сред общо 58 000 на Олимпийския стадион, създавайки наелектризираща атмосфера. Скоро стана очевидно, че немският отбор, който имаше в редиците си Манфред Калтц в защитата, Феликс Магат и Каспар Мемеринг в халфовата линия и ветеранът Георг „Скорш“ Фолкерт по крилото, има достатъчно арсенал да отвърне на белгийската заплаха, въпреки че треньорът на Андерлехт Раймон Готал беше разположил Ари Хаан в нетипична нападателна роля. Пробивът дойде 12 минути преди края на мача, когато немците получиха дузпа, а Фолкерт хладнокръвно я реализира, преодолявайки Ян Руйтер. Андерлехт опита да включи на по-висока скорост, но това не беше неговата вечер. Магат намери пролука в защитата и подпечата немската победа две минути преди последния съдийски сигнал.

Хамбургер ШФ – Андерлехт 2:0 (0:0)

1:0 – Фолкерт (78 мин) дузпа

2:0 – Магат (88)

Хамбургер: Каргус, Калтц, Ногли (к), Хидиен, Мемеринг, Рип, Келер, Магат, Щефенхаген, Райман, Фолкерт

Треньор: Куно Кльотцер

Андерлехт: Руйтер, Ван Бинст, Броос, Ван ден Даеле (к), Тисен, Ван дер Елст, Хаан, Коек, Докс (81 мин – Ван Пуке), Ресел, Ренсенбринк

Треньор: Раймон Готал

Стадион: Олимпийски, Амстердам

Публика: 58 000 зрители

Съдия: Патрик Партридж (Англия)

11 май 1977 г

Хамбургер ШФ - Андерлехт 2:0 (видео) 

КНК 1976: Андерлехт ликува насред Брюксел

Малко финали са предлагали безстрашен атакуващ футбол и това е причината този през 1976 г да е епичен. Странно, но Андерлехт не срещна голямо име по пътя към първи белгийски триумф, побеждавайки Рапид (Букурещ), Борац, Рексъм и Заксенринг (Цвикау), преди да се разправи с Уест Хем Юнайтед на финала, игран в своя град Брюксел на стадион „Хейзъл“. „Белите“ играеха вълнуващ футбол, а в състава личаха имената на Роб Ренсенбринк, Ари Хаан, Франсоа Ван дер Елст и Лудо Коек, който загина трагично в автомобилна катастрофа през 1985 г.

Воденият от Рон Грийнууд Уест Хем беше загубил звездите от близкото си минало, но Тревор Брукинг остана влиятелната личност в халфовата линия, докато напористите нападатели Браян „Поп“ Робсън, Бил Дженингс и Пат Холанд бяха кошмар за всяка отбрана.

Публиката, предимно от привърженици на Андерлехт, беше шокирана, когато Пат Дженингс даде преднина на „чуковете“ в 28-ата минута. Това жилна белгийския отбор и Роб Ренсенбринк изравни три минути преди почивката. Второто полувреме предложи още по-интересен футбол и пред двете врати. Франсоа Ван дер Елст направи резултата 2:1, а Браян Робсън изравни в 68-ата минута. Ренсенбринк върна предимството на Андерлехт пет минути по-късно от дузпа, а носителят от 1965 г се опитваше по всякакъв начин да прати мача в продължения. Ван дер Елст, който през 80-те отиде да играе за „чуковете“, донесе епична победа с 4:2 във финал, който беше реклама на атакуващия футбол.

Андерлехт – Уест Хем Юнайтед 4:2 (1:1)

0:1 – Холанд (28 мин)

1:1 – Ренсенбринк (43)

2:1 – Ван дер Елст (48)
2:2 – Робсън (69)

3:2 – Ренсенбринк (73) дузпа
4:2 – Ван дер Елст (88)

Андерлехт: Руйтер, Ломе, Ван Бинст (к), Броос, Тисен, Ван дер Елст, Хаан, Коек (32 мин - Веркаутерен), Докс, Ресел, Ренсенбринк

Треньор: Ханс Кроон

Уест Хем: Дей, Коулмън, Т. Тайлър, Бондс (к), Лампард (47 мин – А. Тайлър), Холанд, Макдауъл, Падън, Брукинг, Дженингс, Робсън

Треньор: Рон Грийнууд

Стадион: „Хейзъл“, Брюксел
Публика: 51 296 зрители

Съдия: Робер Вурц (Франция)

5 май 1976 г

Андерлехт - Уест Хем Юнайтед 4:2 (видео)

КНК 1975: Валери Лобановски създаде исторически Динамо (Киев)

Втората поредна победа за Източна Европа позволи на феновете да открият Динамо (Киев), украинският отбор, който развяваше флага на Съветския съюз с голям хъс и си тръгна с трофея. Умело воден от Валери Лобановски съставът никога не изглеждаше в затруднение и отправи предупреждение към Европа с победи у дома и като гост над Айнтрахт (Франкфурт) във втория кръг, губейки само един мач – с 1:2 от ПСВ в Айндховен, след като спечели първия 1/2-финал с 3:0.

Неговият съперник на финала Ференцварош също впечатли критиците по пътя с победи срещу Ливърпул и Цървена звезда, който елиминира Реал (Мадрид) на 1/4-финалите. Отборът, воден от Флориан Алберт беше без ключови фигури за финала в Базел. Ласло Балинт беше наказан, а Ласло Браниковиц и Ласло Пустай бяха контузени.

Само 10 000 зрители бяха на стадион „Св. Якоб“, тъй като двата клуба доведоха малко свои привърженици в резултат на политическата ситуация в Източна Европа. Липсващите по трибуните пропуснаха да видят чудесно представление на атакуващ футбол от Динамо. Унгарците не можаха да намерят противоотрова за скоростта и уменията на Олег Блохин и Владимир Онишенко, подкрепяни дейно от халфовете Владимир Мунтян и Виктор Колотов. Онишенко вкара два пъти в 18-ата и 39-ата минута, а Блохин добави третия гол в 67-ата. СССР спечели купа, а украинският клуб излезе на футболната карта.

Динамо (Киев) – Ференцварош 3:0 (2:0)

1:0 – Онишенко (18 мин)
2:0 – Онишенко (39)
3:0 – Блохин (67)

Динамо: Рудаков, Конков, Решко, Фоменко, Матвиенко, Трошкине, Мунтян, Колотов, Онишенко, Буряк, Блохин

Треньор: Валери Лобановски

Ференцварош: Гечи, Мартос, Патаки, Раб, Мегиеши, Юхас, Сабо, Ниласи (60 мин - Онхаус), Муча, Мате, Маджиар

Треньор: Йено Далноки

Стадион: „Св. Якоб“, Базел

Публика: 10 897 зрители

Съдия: Робърт Дейвидсън (Шотландия)

14 май 1975 г

 Динамо (Киев) - Ференцварош 3:0 (видео)

КНК 1974: Магдебург развенча Милан

Милан стана третият клуб, който не успя да спечели трофея във втори пореден финал и това допринесе за паметна година за ГДР. ФК Магдебург спечели първия континентален приз за държавата, а седмици по-късно ГДР записа историческа победа над ФРГ на Световното първенство.

Воден от Хайнц Крюгел, отборът разполагаше с двама висококласни нападатели – Юрген Спарвасер и Мартин Хофман. Елиминирайки холандски (НАК Бреда), чехословашки (Баник Острава) и български противници (Берое), немците се изправиха пред най-сериозния си тест на 1/2-финалите – срещу високоценения Спортинг (Лисабон). След равенство 1:1 в Лисабон, магдебургци достигнаха финала с победа 2:1 на своя стадион „Ернст Грубе“.

Милан преминаваше зенита си, но все още бе труден за побеждаване, особено, когато имаше преднина за бранене. 1/2-финалите ги изправиха срещу Борусия (Мьонхенгладбах), воден от Хенес Вайсвайлер. Голове на Албертино Бигон и Лучано Киаруги дадоха на миланистите победа с 2:0 в Италия, а в Германия те допуснаха само едно попадение.

Само 5000 зрители в Ротердам видяха разтърсващия старт на Магдебург на финала. Пробивът стана факт пет минути преди почивката, когато Енрико Ланци си отбеляза автогол. Това принуди италианците да излязат от черупката си и позволи на източногерманците да ги надиграят с бърз комбинативен стил. Вторият гол беше непредотвратим и падна в 74-ата минута, благодарение на халфа Волфганг Сегуин. Милан просто нямаше ресурса да отвърне.

Магдебург – Милан 2:0 (1:0)

1:0 – Ланци (40 мин) автогол
2:0 – Сегуин (75)

Магдебург: Шулце, Цапф (к), Тил, Абрахам, Енге, Гаубе, Сегуин, Померенке, Раугуст, Спарвасер, Хофман

Треньор: Хайнц Крюгел

Милан: Пицабала, Анкуилети, Малдера, Шнелингер, Ланци, Сабадини, Тресолди, Ривера (к), Бенети, Бигон, Бергамаски (60 мин - Турини)

Треньор: Нерео Роко

Стадион: „Фейенорд“ („Де Куип“), Ротердам

Публика: 4 641 зрители

Съдия: Ари Ван Гамерт (Холандия)

8 май 1974 г

Магдебург - Милан 2:0 (видео) 

КНК 1973: Съдия подари на Милан втори трофей

Милан стана първият клуб печелил трофея два пъти, допускайки само четири гола в девет срещи, подчертавайки здраво беше обхванат футбола от правилото „първо сигурността“. Съставът на Нерео Роко допусна един-единствен гол в последните си пет срещи в турнира, отбелязвайки във всяка от тях. Само един ключов играч – Джани Ривера беше останал от шампиона през 1968 г.

Лийдс Юнайтед, воден от Дон Реви, също беше виждан като корав, безкомпромисен състав. Атаката им се градеше от комбинациите в средата на терена между шотландския териер Били Бремнър и талантливия ирландец Джони Джилс, основен захранващ за подвижния нападател Алън Кларк. За нещастие на английския отбор триото пропусна финала заради травми и наказания. В четири полуфинални мача, които предложиха общо три гола, Лийдс отстрани Хайдук (Сплит), а италианците се справиха със Спарта (Прага).

Финалът не беше хубава гледка. Цитат от книгата на УЕФА за 25-годишнината - „единственото светло петно във финала... на непокрития стадион в Солун в Гърция беше когато двата състава маршируваха заедно, носейки бялото знаме на УЕФА“. Милан поведе след четири минути, когато лявото крило Лучано Киаруги оползотвори пряк свободен удар, стреляйки над стената на Лийдс. После италианците преминаха към тактиката „катеначо“ в оставащите 86 минути, в които Лийдс не успя да пробие ариегарда на „росонерите“. За да допълни нещастната вечер за 40 154 зрители, те бяха заляти от жестока буря.

Публиката реагира на съдийството в полза на Милан отстрана на Христос Михас, хвърляйки предмети по терена по време на обиколката на победителите, но въпреки протестите резултатът не бе анулиран. По-късно от УЕФА наказаха Михас доживот заради уреждане на мачове, но ролята му в този финал не беше разследвана. От Лийдс подадоха молба до УЕФА за преиграване на финала, но тя бе отхвърлена.

Милан – Лийдс 1:0 (1:0)

1:0 – Киаруги (4 мин)

Милан: Веки, Сабадини, Анкуилети, Росато (59 мин - Долчи), Зиноли, Туроне, Солиано, Ривера (к), Бенети, Бигон, Киаруги

Треньор: Нерео Роко

Лийдс: Харви, Рийни, Мейдли, Чери, Грей (54 мин - Маккуин), Бейтс, Хънтър, Джоунс, Йорат, Лоримър, Джордан

Треньор: Дон Реви

червен картон: Хънтър (Л)

Стадион: „Кафтадзоглейо“, Солун

Публика: 40 154 зрители

Съдия: Христос Михас (Гърция)

16 май 1973 г

Милан - Лийдс Юнайтед 1:0 (видео) 

КНК 1972: Рейнджърс удържа Динамо (Москва) и потроши Барселона

С наличието на шотландски национали, като защитникът Джон Грейг, крилото Уили Джонстън и нападателя Колин Стейн, Рейнджърс беше добре екипиран да се справи по-добре отколкото пет години по-рано и се наложи над Динамо (Москва) в Барселона, за да вдигне Купата на носители на национални купи.

След отстраняване на Рен, последва шок във втория кръг за шотландците. След победа с 3:2 в Глазгоу, „рейнджърите“ загубиха с 3:4 в Лисабон от Спортинг, а съдията забрави правилото за голове на чужд терен и нареди да бъдат изпълнявани дузпи, които спечелиха португалците. УЕФА уважи протеста на шотландския клуб. На 1/4-финалите беше преодолян Торино, а на 1/2-финалите дойде време за отмъщение за загубения през 1967 г финал от Байерн – успех с общ резултат 3:1.

Динамо стигна най-далече от всички съветски отбори, побеждавайки Цървена звезда в Белград и отстранявайки Динамо (Берлин) след изпълнение на дузпи, за да достигне финал. В Барселона руснаците нямаха противодействие срещу Уили Джонстън. Колин Стейн даде преднина на Рейнджърс в 23-ата минута, Джонстън отбеляза втория гол пет минути преди края на полувремето и третия четири минути след подновяването на играта. Руснаците се бориха смело. Резервата Владимир Ештреков намали в 60-ата минута, а Александър Макховиков принуди Рейнджърс да се страхува за оцеляването си в последните три минути.

Най-лошото предстоеше. Шотландските фенове нахлуха на терена и нанесоха сериозни повреди на стадиона и града. Сред последствията за Рейнджърс беше наказанието да не могат да защитят трофея си.

Рейнджърс – Динамо (Москва) 3:2 (2:0)

1:0 – Стейн (23 мин)

2:0 – У. Джонстън (40)
3:0 – У. Джонстън (49)

3:1 – Ештреков (60)

3:2 – Макховиков (87)

Рейнджърс: Макклой, Джардин, Грейг (к), Д. Джонстън, Мадисън, Смит, Кон, Макдоналд, Маклийн, Стейн, У. Джонстън

Треньор: Уилям Уодел

Динамо (Москва): Пилгуй, Басалев, Шабо (к), Жиков, Долбоносов (69 - Герскович), Жуков, Долматов, Маковиков, Байдатчиний, Джакубик (56 мин - Ештреков), Еврюжикни

Треньор: Константин Бесков

Стадион: „Камп Ноу“, Барселона

Публика: 24 701 зрители

Съдия: Хосе Мария Ортис де Мендибил (Испания)

24 май 1972 г

Рейнджърс - Динамо (Москва) 3:2 

КНК 1971: Челси вдигна отличието след два мача с Реал (Мадрид)

Челси остави трофея в Англия, след като елиминира носителя Манчестър Сити на 1/2-финалите и изненада фаворита Реал (Мадрид) в преигран финал в Атина. Любопитно е, че финалистите от 1970 г се срещнаха на 1/4-финалите през 1971 г и на Манчестър Сити му трябваха три мача, за да успее отново срещу Гурник (Забже). „Гражданите“ бяха победени два пъти с 0:1 от Челси, воден от Дейв Секстън.

Въпреки наличието на доста талант в редиците на Реал (Мадрид) отстраняването на Вакер (Инсбрук), Кардиф Сити и ПСВ Айндховен дойде с по един гол разлика. Пред 42 000 привърженици на стадион „Караискакис“ имаше предимство, но в 55-ата минута Питър Осгуд отбеляза за Челси. Испанците притиснаха още по-силно английската отбрана, ръководена от Джон Демпси и Дейвид Уеб, която издържаше геройски до последната минута, когато Игнасио Зоко изравни.

По това време футболният свят още не беше чувал за дузпите и отборите излязоха на „Караискакис“ отново 48 часа по-късно. Основите на успеха на Челси бяха положени от вратарските умения на Питър Бонети, творческите способности на Чарли Кук и на Джон Болдуин. Демпси даде преднина на лондончани от ъглов удар малко след половин час игра, а Осгуд удвои преднината преди края на първото полувреме. В топлата вечер испанците вече трябваше да изкачват планина. Единствената им утеха остана гола на Себастиан Флейтас 15 минути преди края, а Челси стана третият английски клуб спечелил турнира.

Челси – Реал (Мадрид) 1:1 (0:0), след продължения

1:0 – Осгуд (56 мин)

1:1 – Зоко (90)

Челси: Бонети, Бойл, Демпси, Холинс (91 - Мълигън), Харис (к), Уелър, Кук, Уеб, Хъдсън, Осгуд (86 мин - Болдуин), Хаусман

Треньор: Дейв Секстън

Реал: Борха, Луис, Бенито, Зоко, Сунсунегуй, Мартинес, Веласкес, Перес (65 мин - Флейтас), Амаро, Гросо, Дженто (к) (70 - Гранде)

Треньор: Мигел Муньос

Стадион: „Караискакис“, Атина

Публика: 42 000 зрители

Съдия: Рудолф Шеурер (Швейцария)

19 май 1971 г

Челси – Реал (Мадрид) 2:1 (2:0)

1:0 – Демпси (31 мин)

2:0 – Осгуд (39)

2:1 – Флейтас (75)

Челси: Бонети, Бойл, Демпси, Кук, Харис (к), Уелър, Болдуин, Уеб, Хъдсън, Осгуд (73 мин - Сметхърст), Хаусман

Треньор: Дейв Секстън

Реал: Борха, Луис, Бенито, Зоко, Сунсунегуй, Мартинес (к), Веласкес (75 - Дженто), Флейтас, Амаро, Гросо, Буено (60 мин - Гранде)

Треньор: Мигел Муньос

Стадион: „Караискакис“, Атина

Публика: 19 917 зрители

Съдия: Антон Бучели (Швейцария)

21 май 1971 г

Челси - Реал (Мадрид) (видео) 

КНК 1970: Манчестър Сити се нареди сред големите

Носителят Слован (Братислава) отпадна от Динамо (Загреб) в първия кръг и така за честта на Източна Европа на финала се бори Гурник (Забже). Поляците загубиха от Манчестър Сити, воден от Джо Мърсър и Малкълм Алисън. В състава личаха технични халфове като Колин Бел и Нийл Йънг, опасното крило Майк Съмърбий и дейния нападател Франсис Лий. Атакуващата сила на „гражданите“ беше подчертана на 1/2-финалите срещу Шалке 04. След загуба с 0:1 в Германия последва успех с 5:1 на „Мейн роуд“.

Съставът на Гурник (Забже) разполагаше с най-добрия полски футболист за това време – нападателят Влодзимиерц Лубански. Побеждавайки сериозни противници като Олимпиакос и Рейнджърс, поляците достигнаха финала със стил. Двата полуфинала с Рома завършиха 1:1 и реваншът в Хорзов отиде в продължения. Двата състава вкараха по още веднъж и Рома се виждаше победител заради правилото за голове на чужд терен. Тогава се разбра, че това правило важи само за редовното време. Стигна се до плейоф в Страсбург, който отново завърши 1:1, но този път Гурник се класира след хвърляне на монета.

Финалът се изигра под буря, намалявайки публиката до 8 000 зрители. Нийл Йънг изведе Манчестър Сити в 11-ата минута, а „Франи“ Лий удвои преднината с гол от дузпа две минути преди полувремето. Смелото завръщане на Гурник доведе до гол на Станислав Ослизло в 70-ата минута, но капитанът на англичаните Тони Бук вдигна купата под закрилата на чадър.

Манчестър Сити – Гурник (Забже) 2:1

1:0 – Йънг (11)

2:0 – Лий (43) дузпа
2:1 – Ослизло (68)

Манчестър Сити: Коригън, Бук (к), Буут, Хеслоп, Пардо, Дойл (23 мин - Бойър), Оукс, Тауърс, Бел, Лий, Йънг

Треньор: Джо Мърсър

Гурник (Забже): Костка, Горгон, Ослизло (к), Флоренски (85 - Кухта), Латоха, Олек, Шолтисик, Вилчек (75 мин - Сковронек), Банас, Лубански, Шарински

Треньор: Геза Калочай, Михал Матиас

Стадион: „Пратер“, Виена
Публика: 7 968 зрители

Съдия: Паул Шилер (Австрия)

29 април 1970 г

Манчестър Сити - Гурник (Забже) 2:1 (видео)